Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (62)

62

МКС

— Чухме — обади се Моли, после тялото й изплува в Модул 1, следвано от останалите.

— Знаят, че съм тук? — попита Пит. — Значи дотук с програмата за защита на свидетелите!

— Това никак не е смешно — поклати глава Келси. От лицата на колегите й личеше, че и те са пресметнали, но предпочитаха да замълчат. — Не можем всички да напуснем станцията.

Макар и завършена сравнително скоро, МКС не беше оборудвана с най-главния компонент по отношение на сигурността — превозно средство за прибиране на Земята. Прототипите на такова превозно средство, обозначено като Х-38, бяха издържали успешно серия от пробни полети, а окончателният му вариант трябваше да бъде вдигнат в орбита със следващата совалка. В момента обаче разполагаха единствено с космическия кораб „Союз“, който побираше само трима души.

— Изборът е очевиден — промърмори Пит.

— Я не се прави на герой! — сряза го Моли. — Забрави ли, че имаш семейство?

— Всички имаме семейства — контрира Пит. — Нима искаш да хвърляме чоп?

— Не — поклати глава Келси. — Това е нашият дом и лично аз възнамерявам да го защитавам.

— Как? — попита Валентина.

— Знаем къде се намира този спътник убиец, ще знаем и къде ще бъде в момента на атаката.

— А след като знаем къде е мръсникът, може би ще успеем да направим нещо — добави Моли.

— Какво по-точно? — скептично я погледна Пит.

— Ще си изработим свое противоспътниково оръжие и с него ще атакуваме това на врага.

Келси облече скафандъра и напусна станцията през въздушния шлюз. Погледна надолу към Земята и направи опит да прогони мрачната мисъл, че някой там — на това прекрасно кълбо, планира тяхното ликвидиране. Проби си път по дължината на корпуса и се изкачи на страничната площадка, разположена до модула за центробежна акомодация.

Високо над главата й блестеше корпусът на „Цвики-Волф“, осветен от бледите лъчи на Луната. В душата й се промъкна съжаление за годините упорит труд върху създаването на този експериментален модел, който щеше да престане да съществува, независимо от успеха или провала на намеренията им. Включи механичния си гаечен ключ и започна да развива болтовете, които прикрепваха апаратурата към антената на покрива на МКС.

Капсулата на „Союз“ бавно започна да се отдалечава от вътрешната страна на платформата. Валентина направи кратко включване на позиционерите и корабът се отдели от станцията.

— Хей, Келси — обади се в слушалките Пит.

— Какво има?

— От КЦ „Джонсън“ ни нарекоха луди!

— Имат ли по-добра идея?

— Нямат, разбира се. Изпратиха телеметрията и ни пожелаха късмет. Моли вече би трябвало да я зарежда в компютрите на „Союз“…

— А къде е самият „Союз“?

— Точно минава под теб — отвърна Валентина.

Кратък тласък на ускорителите изравни космическия кораб със задната част на станцията.

— Много добре, Вал — извика Келси, когато горната част на „Союз“ се изравни с МКС. — Трябва съвсем леко да наклониш далечния край в посока, обратна на станцията.

— Слушам — отвърна Валентина и се зае с фините настройки в позицията.

Обгърнала с една ръка мачтата, Келси включи за момент личните си ускорители. Базовата плоскост на МКС се завъртя с лекота и плавно се откачи. Центърът на тежестта на антената беше някъде към средата на сферата. Келси натисна подпорната мачта и сферата плавно се завинти на мястото си.

Дайте ми лост и достатъчна опора и ще преместя Земята, изрецитира мислено тя, дълбоко впечатлена от магията на микрогравитацията.

Започна да навежда мачтата, докато базовата плоскост докосна стиковащата „яка“ върху горната част на „Союз“, после включи ускорителите за миг, колкото да прекрати въртенето. После започна да завинтва един по един болтовете на експерименталната антена, призовавайки я към руския кораб. Двата апарата, създадени от цвета на човешката раса за мирно изследване на Космоса, бавно се превърнаха в орбитална батарея.

— Готова съм, Вал — обяви след известно време тя. — Можеш да се оттеглиш.

— Разбрано. Включвам ускорителите.

Валентина бавно отлепи „Союз“ от предната част на МКС, извъртайки антената така, че да бъде по-далеч от деликатните слънчеви панели на станцията.

— Приключих с телеметрията — обади се Моли. — В момента стартирам зареждането й.

— Ако всичко протече нормално, ще включа дистанционното управление на „Союз“ и ще започна подготовка за напускане на капсулата — добави Валентина.

След няколко минути отвори страничния люк на кораба и се промъкна през него. Беше облечена в руски скафандър „Орлан“, проектиран специално за ограничени космически разходки.

— Признавам, че тази операция ме прави малко нервна — промърмори тя.

Келси пусна корпуса на „Союз“ и протегна ръка.

— Не се бой, ще те хвана — успокои я тя.

Валентина се оттласна и бързо покри разстоянието, което ги делеше.

— Ето, готово — рече Келси и здраво я стисна в прегръдката си. — Да се прибираме.

— Страшничко си е, а? — подхвърли Валентина.

— Не става въпрос за страх, Вал. След като Пит успя да го направи чак от другата страна на планетата, значи и ние можем да прелетим десетина метра.

След тези думи включи ускорителите си и плавно се насочи към въздушния шлюз на станцията. Прибрали двете космически пътешественички на сигурно място, Моли и Пит изстреляха „Союз“.