Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (41)

41

154 градуса западна ширина,

0 градуса дължина

19 август

— Капитане, от „Арго“ докладваха, че са на позиция и започват захранването с баласт.

— Благодаря, господин Перес — кимна капитан Боб Уърнър.

Набит и широкоплещест мъж на средна възраст, Уърнър беше започнал да остарява. Естествено русата му коса и брада бяха избелели от дългите години в морето, а кожата на лицето му беше груба и потъмняла. Настанил се на капитанското кресло на мостика на „Акватус“, той се наслаждаваше на панорамната гледка. Океанът беше спокоен, слънцето прежуряше от безоблачното небе.

На половин миля от левия борд плаващата платформа „Арго“ се движеше в рамките на десет метра отклонение от мислената линия на екватора, използвайки GPS и контролираните от компютър обороти на мощните си двигатели.

Вече беше включен часовникът, отброяващ времето до старта. До него оставаха три дни и техническите екипи на двата съда правеха последните приготовления. Изстрелването трябваше да стане в събота, точно в 12:00.

Част от подготовката включваше изпомпването на няколко милиона литра морска вода в понтоните и стабилизиращите „крака“ на „Арго“, които щяха да я потопят така, че в момента на изстрелването стартовата площадка да бъде на 20 метра над морската повърхност.

По време на 20-годишната си служба в бойния флот Уърнър бе изстрелвал различни ракети от различни кораби, но никога такава, която стига до Космоса. Мащабите на предстоящата операция буквално му отнемаха дъха, но именно заради това вълнение той се беше съгласил да поеме командването на „Акватус“. След три дни щеше да стане свидетел на поредната магия, при това от най-доброто място на света, от което може да се наблюдава изстрелването на космически кораб в орбита.