Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (39)

39

Пърл Харбър, Хавайските острови

18 август

След заминаването на приятеля му Грин практически се пренесе в офиса на военноморската база, излизайки само да вземе храната, която му доставяха на портала. Работата върху системата за акустична дневна светлина практически беше прекратена, тъй като всичките му усилия бяха насочени към локализирането на тайнственото оръжие в Космоса.

Вече четири дни търпеливо разглеждаше всяко изстрелване през последните десет години, съсредоточавайки вниманието си върху всички сведения, свързани с площадките, товара и състоянието на „прозорците“. Този самообразователен курс протече толкова интензивно, че в момента само един поглед му беше достатъчен, за да определи разликата между френската ракета „Ариана“ и руската „Протон М“.

Първият преглед на наличните данни не даде резултат. Опирайки се на информацията на Барнет, част, от чиито източници директорът на ЦРУ категорично отказа да сподели, Грин получи възможност за оценка на всяка изстреляна ракета и товара, издигнат в орбита от нея. Знаеше, че отговорът е някъде там, сред огромните информационни масиви, и вече започваше да се дразни, че не може да го открие.

Наля си нова чаша кафе и отново зареди iPod-а си с инструменталната сюита „Планетите“ на Густав Холст. Музикалните му предпочитания се променяха в унисон с нарастващото му раздразнение: заряза джаза за сметка на класическата музика просто защото не можеше да търпи вокалните изпълнения, които го разсейваха. Отнесе чашата на пулта и бавно огледа множеството светещи екрани.

Май съм единственият човек на света, който ще си тръгне от Хаваите по-бял, отколкото е дошъл, мрачно си помисли той.

Очите му се спряха върху тънкия кинодисплей и матовата алуминиева кутия на „Пауър Мак Г-5“, после се плъзнаха по редицата компютри в черно и бежово. За проекта „Акустична дневна светлина“ беше получил от флота най-съвременните компютри, част от които още бяха в експериментална фаза и нямаха достъп до пазара. Но дизайнът на никой от тях не можеше да се сравнява с елегантните продукти на „Епъл“, чието секси излъчване беше на светлинни години пред конкуренцията.

Причината за това е ясна, въздъхна Грин в хода на мислите си. Конструкторите на „Епъл“ обръщат внимание на детайлите още в експерименталната фаза, когато новата машина съществува само на чертеж и в главите им. Именно фактът, че предварително знаят мястото на всяка част и всеки детайл, им позволяваше да оформят външния вид както си пожелаят — като куб, квадрат или полусфера с извънземно излъчване. Защото тези конструктори бяха нещо повече от обикновени монтьори на компоненти, каквито бяха колегите им в другите компании. В повечето случаи конфигурациите вършеха една и съща работа, но когато човек притежава „Мак“, тази работа се върши със стил.

Така е и при създаването на космически апарати, върна се в настоящето Грин. А когато си решил да качиш горе оръжие, скрито за останалия свят, вниманието към детайлите просто е задължително.

Включи апаратурата за автоматично сканиране на данните „Ент“, програмирайки я да търси особеностите при всички изстрелвания на спътници преди свалянето на „Мир“, най-вече онези, осъществени от начало до край от една компания. Не му се наложи да чака дълго, а и списъкът беше кратък.

ДАТА: 1-10-2001

КОМПАНИЯ: „СКАЙ ЕЪРСПЕЙС“

РАКЕТА-НОСИТЕЛ: СКАЙ-4 GR

ТОВАР: КОНТРОЛЕН СПЪТНИК

ПЛОЩАДКА: „АКВАТУС“

— Контролен спътник? — промърмори Грин.

Извика на екрана данните за товара и научи, че става въпрос за 5-тонен фалшив спътник — тоест апарат, оборудван единствено с техника за контрол от наземните диспечери, които могат да го придвижват на различни позиции в орбита. Силно озадачен, Грин извика на екрана информацията за всички регистрирани изстрелвания от „Акватус“ и научи, че това е било първото.

Като основен играч в бизнеса с комерсиални космически апарати, „Скай Еърспейс“ имаше едно голямо предимство пред конкуренцията — собствена площадка за изстрелване, при това с възможност да оперира от различни точки на световния океан. Изстрелването на фалшивия спътник е имало за цел да убеди потенциалните клиенти, че компанията е в състояние да качи в орбита всякакви товари с голямо тегло.

— Добре, но какво е станало със спътника менте? — промърмори Грин.

Според официалните съобщения за печата, фалшивият спътник е бил качен на геостационарна орбита временно, след което е бил преместен на друга — т.нар. паркинг орбита, а по-късно и изваден от употреба. Грин набра няколко команди и влезе в масивите орбитални данни, предоставени от Управлението за космически изследвания на САЩ. На екрана изплува холографско изображение на земното кълбо и всички обекти в орбита около него в деня на изстрелването на изпитателния сателит.

Елиминирайки всичко, с изключение на въпросния сателит, Грин реконструира изстрелването от „Акватус“ (уловено от западния край на „Оградата“), след което проследи спътника във всичките фази на изкачването му на висока орбита. Прескачайки данните за няколко седмици в Космоса, той стигна до последната, напълно безполезна орбита.

В хода на този процес му се стори, че улавя някакъв кратък проблясък на екрана. Прекрати го и върна кадрите назад с максимално бавна скорост. Малката жълта точка започна да лети в обратна посока, обикаляйки Земята от изток на запад. После го видя, застопори екрана и даде максимално увеличение. Проблясъкът се състоеше от две жълти точки, които мигаха толкова близо една до друга, че компютърът имаше проблем с разделянето им.

Допускайки вероятността това да е просто някакво отражение, Грин направи повторна проверка на данните. Оказа се, че Управлението за космически изследвания на САЩ беше уловило двата обекта въпреки близостта помежду им. Номерацията позволяваше да се установи, че засичането на втория обект в орбита е станало след изстрелването на изпитателния спътник от „Акватус“.

Настрои симулацията по начин, който показва и двата обекта, стартирайки от деня преди вдигането на изпитателния сателит в орбита. Първоначално космическото пространство около Земята остана празно. После контролният спътник се появи и започна обиколките си. Следи от други космически обекти нямаше.

Без да изпуска от поглед часовника, Грин забави анимацията в момента, в който наближи датата на появата на втория обект. Контролният спътник продължи бавното си въртене в орбита, след което там се появиха нови два обекта. Той даде максимално увеличение и се концентрира върху тях. В кадъра остана само част от земното кълбо, над което летяха обектите. Вторият от тях беше много по-малък от първия. Именно той се отдели от спътника, спусна се на по-ниска орбита и накрая изчезна.

Грин не можеше да повярва на очите си. Пръстите му напукаха няколко бързи команди и анимацията показа вероятната орбита на втория обект, базираща се на новата му траектория. Тя представляваше яркожълта линия около Земята, завършваща с червена точка на мястото, на което беше изчезнал обектът, след което се превърна в червена пунктирана линия, индикираща продължението на предполагаемата му орбита. А тя беше прекалено висока за космическо тяло, което е тръгнало да пада на Земята.

След кратък преглед на необработените данни от Управлението за космически полети Грин откри, че това е единственото свидетелство за присъствието на въпросния обект в околоземното пространство. Целенасоченото му движение в орбита изключваше вероятността той да се окаже метеорит или космически боклук, но въпреки това липсваха данни както за източника му, така и за начина, по който изчезва.

— Сякаш тестовият сателит го е родил там горе, направо в Космоса — промърмори на глас той. — Това е единственото обяснение за появата му…

Подчинявайки се на внезапен импулс, той предефинира анимацията по начин, който да показва всички обекти с кратко присъствие в орбита по реда на появата им. На първо място се появи обектът, който изследваше в момента. Другите след него бяха подредени хаотично, на месеци един от друг.

Започвайки с „Мир“, той сравни хаотичните появи с времето на предполагаемите атаки в Космоса. При всяко от тях Космическото командване не само бе регистрирало появата на нов обект в орбита, а и наличието на отлична видимост между този обект и повредения спътник. Това се отнасяше не само за „Окълъс“ и „Либърти“, но и за китайския космически кораб „Шенджоу-7“.

Грин провери орбитите на всеки от обектите, показващи аномалии. Всички бяха високи и минаваха над полюсите — от онези, които използват шпионските спътници, прелитащи два пъти на ден над всички точки на глобуса.

— Проклет да съм!

Вдигна телефона и две минути по-късно получи достъп до кодирания номер на Джаксън Барнет в Ленгли.

— Скай Еърспейс! — извика в слушалката той. — Те са!

— Бихте ли се пояснил, господин Гринели?

— Открих оръжието! Всъщност не съм го фиксирал твърдо, защото то се появява и изчезва, не съм разкрил и системата, която използват, но зад всичко това определено стои „Скай“. Те са взривили „Либърти“ и другите обекти, включително китайската ракета през юни.

— Успокой се, Грин. Сигурен ли си, че извършителят е „Скай Еърспейс“?

— Сто процента. Всичко съвпада. Те имат контрол върху целия процес — ракети, спътници, площадка за изстрелване. Открих дори ракетата, с която са вдигнали това нещо в небето. Скрили са я във вътрешността на контролния спътник.

— Това теория ли е, или можеш да го докажеш?

— Ако питате дали разполагам със снимка на спътник убиец с логото на „Скай“, който взривява „Либърти“, отговорът е не. Но всички данни сочат към тях.

Грин набързо запозна Барнет с начина на разследване и логическата верига, довело го до крайното заключение.

— Не виждам пропуски в начина ти на мислене, макар че доказателствата си остават косвени — призна Барнет. — Сега номерът е да открием димящото оръжие и да го тикнем в ръцете на „Скай Еърспейс“. Ти запознат ли си със системата „Противоракетна защита“?

— Последната версия на Междузвездни войни? Да, частично…

— „Скай“ разработват част от нея, както и всяка друга утвърдена космическа компания в Щатите. Доколкото си спомням, те работят в областта на енергийните оръжия, най-вече базираните в Космоса лазери…

— Всъщност ние правим ли такива оръжия?

— Само елементи от тях, базирани на Земята. Не е вземано решение за нищо, което да бъде качено в орбита, главно заради отрицателния международен отзвук, който би предизвикал подобен акт. Президентът яко размахва сабята и лично аз приветствам усилията му за продължаване на научноизследователската дейност по всички фронтове. Но не мисля, че е готов да вдигне в Космоса такова оръжие. Все още не…

— Значи ако „Скай“ са направили подобно нещо, те са взели решението на своя глава?

— Точно така. Ще хвърля едно око на програмата им, за да видя какво ще излезе. Добра работа, Гринели.

— Благодаря. Някакви новини от Нолън и Роксан?

Барнет замълча за момент, после каза:

— Получих информация, все още непотвърдена, според която корабът им е потънал с всички хора на борда…

— О, не!

— Чилийските власти правят оглед на района, но до този момент не са открили нищо.