Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (37)

37

Седнал в каюткомпанията, Оуън Моу прелистваше „Великият екзекутор“ — един от класическите уестърни на Изълман. На вратата се почука и той вдигна глава:

— Влез.

— Хеликоптерът засече визуално „Морски лъв“ — докладва Унгер.

— Дистанция?

— Петнадесет километра.

— Капитанът да започне маневри за прихващане. А нашите хора да са готови…

 

 

Резултатите от огледа на модула „Спектър“ бяха идентични с тези от огледа на „Квант-1“. И тук личаха следи от бързото навлизане в атмосферата и жестокия удар в повърхността на океана, но липсваха следи от действието на високоенергиен лазер.

Третата отломка от космическата станция беше почти двойно по-голяма от първите две. Включвайки отново АДС, Килкъни видя изображението на модула, забоден в пясъка под наклон — като някаква миниатюрна кула на Пиза. Долната част на тази кула представляваше широк цилиндър, почти изцяло потънал в пясъка. От горната й част стърчаха захващащи скоби, но без никакви следи от апаратурата, която бяха държали.

— Това какво е? — попита в микрофона той.

— Главният модул — отвърна незабавно Тао. На горния му край е бил свързващият шлюз, от който се е преминавало в другите модули.

— Който е станал жертва на високата температура и триенето — кимна Килкъни.

ХС5000 се придвижваше на няколко метра от дъното на океана със скорост два възела — скоростта, с която се движи човек, излязъл на разходка. Изминаха тридесет минути преди водолазът да стигне до модула и да започне изследването му.

Още при първата си обиколка забеляза вдлъбнатината в стената на модула.

— Вероятно с тази част се е ударил във водата — промърмори той. — Все едно че се е блъснал в бетонна стена при високата скорост в момента на удара…

 

 

Моу се изправи на носа и изчака яхтата да се изравни с „Морски лъв“. Зад гърба му стояха петимата подчинени на Унгер.

— Разрешете достъп на борда — подвикна той на Перети, който се беше облегнал на парапета в близост до трапа.

— Разрешавам.

Двата съда се доближиха благодарение на прехвърлените помежду им въжета. Моу се изкачи по трапа и стъпи на палубата.

— Съжалявам, че не осъществих предварителен радиоконтакт, но имаме проблем с радиостанцията — рече той, след като се представи. — Пътувам за Валпарайзо и исках да съобщя на тамошния яхтклуб за приблизителния час на пристигането ни. Ще разрешите ли да използваме вашата радиостанция?

— Разбира се — кимна Перети. — Последвайте ме.

Унгер остана на кърмата в компанията на четирима от хората си. Петият изобщо не се прехвърли на „Морски лъв“.

 

 

Изкуственото осветление ограничи видимостта до метър и половина — два. След яснотата на акустичната картина това донесе на Килкъни нещо като усещане за клаустрофобия.

Започна от върха на базовия модул, спускайки се бавно надолу. Близо до средата на корпуса откри дупката с размер на сребърен долар — една идеална окръжност в алуминиевото покритие.

— В момента се намирам в долната част на модула — включи радиостанцията той. — Някаква външна апаратура на това място?

Тао направи бърз оглед на чертежите.

— По всичко личи, че няма. Горе виждам слънчеви панели, но по-надолу по корпуса няма нищо.

Килкъни се приближи до дупката. Ръбовете й бяха леко обгорени, а самата тя беше по-скоро елипса, отколкото окръжност. Мощните прожектори на ХС5000, монтирани в областта на кръста му, правеха вътрешността й черна. Колкото се приближаваше до нея, толкова по-трудно беше да види какво има във вътрешността.

— Ще опитам нещо — съобщи той и изключи прожекторите. После се наведе напред и натисна копчето на обикновеното електрическо фенерче, което висеше на врата му. Насочи лъча към вътрешността на дупката, опитвайки се да заеме такава позиция, която максимално ще намали заслепяването. И го видя. Дупката не беше повърхностна, а проникваше през целия корпус.

— Това виждате ли го? — попита той.

— Нищо не виждаме. В момента, в който изключи прожекторите, до нас достига само тъмнина.

— Аз виждам това, за което сме тук — промърмори Килкъни, дръпна се назад и включи външното осветление. — Дупка, който пронизва цялата обшивка на корпуса.

— Какво правиш? — попита Тао, отново получила картина.

— Ще отида да проверя и от другата страна. Дупката е насочена надолу и…

Спусна се още малко и водата около него се размъти от перките на миниатюрните двигатели, приближили се твърде много до дъното. Насочи се към обратната страна на модула, оглеждайки стената с безкрайно внимание.

 

 

Перети въведе Моу в радиокабината. Радистът — съвсем младо момче някъде около двайсетте, въртеше копчето на радиото, опитвайки се да хване по-ясно някаква станция, която излъчваше латино.

— Спаркс, нашият гост иска да…

Перети не успя да довърши, тъй като Моу опря дулото на глока си в гърба му и натисна спусъка. Деветмилиметровият куршум експлодира в сърцето му и тялото му политна напред. Моу го блъсна встрани и пусна два куршума в челото на радиста.

 

 

Трясъкът на изстрелите прекъсна разговора на Унгер с един от членовете на екипажа.

— Какво, по дяволите, беше това? — възкликна морякът и се обърна към каютата, опитвайки се да идентифицира източника на необичайните звуци.

Унгер спокойно разкопча кобура си и пусна един куршум в тила му. От лицето на човек изригна кървава субстанция, която отнесе лявото му око. Тялото му политна и се просна по очи на палубата.

— Това беше знак, че корабът ви е превзет — отговори на въпроса Унгер.

Подчинявайки се на мълчаливата му команда, четиримата мъже извадиха пистолетите си и окупираха задната част на палубата. Унгер прибра оръжието си и направи знак на онзи, който беше останал на яхтата. Той отвори капака на сандъка до себе си и извади шест автомата „Узи“, които бързо прехвърли на борда на „Морски лъв“. Унгер направи знак на двама от хората си да останат на място, след което поведе останалите напред.

 

 

Акцията протече без усложнения. Изследователите и членовете на екипажа бяха изведени от помещенията и заключени в трюма, дълбоко под палубата. Тао и Фрорис останаха в командния център, здраво завързани за столовете си. „Морски лъв“ беше завладян за по-малко от пет минути.

— Тази е Тао — каза Унгер и посочи жената на Моу, който току-що бе влязъл в електронния център.

Той я огледа от глава до пети и с известна изненада установи, че е много по-хубава, отколкото на снимката, независимо от ледения поглед, с който го дари. Фрорис беше далеч по-малко сдържана, а лицето й беше зачервено от гняв.

Пристъпи към екрана, на който двете жени следяха подводната експедиция на Килкъни. По него течаха кадрите на видеокамерата, монтирана над рамото на ХС5000. Ярък кръг светлина бавно пълзеше по къс, силно разкривен метал. Пръстът му се плъзна по чертежите на стойката, просто като потвърждение на идеите му за мисията на този кораб.

— Когато се качих на борда, забелязах, че сте вдигнали флаг „водолаз зад борда“ — спокойно подхвърли Моу, без да отделя очи от кадрите, които течаха на екрана. — Мога да отгатна къде се намира партньорът ви, още повече че го няма на борда. За негово нещастие той ще си остане там завинаги…

— Животно! — избухна Фрорис. — Не можеш да го оставиш там, обричайки го на сигурна смърт!

— Именно това е целта ми.

— Трябва да е някъде тук — промърмори Килкъни, докато очите му внимателно опипваха обшивката на модула: — Бинго!

Втората дупка беше огледално копие на първата, а той беше готов да се обзаложи, че ги свързва една абсолютно права линия.

— „Морски лъв“, открих и втората пробойна!

Отговори му мълчание.

— „Морски лъв“, чувате ли ме? Приемам.

Пълна тишина.

Килкъни провери показанията на компютъра. Сигналът беше стабилен, потокът от данни — също. Търсейки по-проста причина за проблема, той провери слушалките си.

— „Морски лъв“, чувате ли ме?

— Тук „Морски лъв“ — включи се Моу. — Чуваме ви добре.

— Кой по дяволите сте вие? — учудено попита Килкъни.

— Това е без значение. Открихте ли това, което търсехте?

— Къде е Роксан?

— Тук, до мен.

— Не му казвай нищо! — изкрещя Тао.

Унгер я зашлеви с опакото на ръката си и от устната й протече кръв. Фрорис се стрелна към него и го удари в глава в корема. Той отлетя към стената, но светкавично се обърна, сграбчи я за прошарената коса и заби коляно в лицето й. Замаяна, жената направи две крачки назад. Унгер извади пистолета си и вкара два куршума в главата й.

— Роксан! — изкрещя Килкъни.

— Не е тя — хладно отговори Моу. — Все още не…

— Убиха Джан! — проплака през подутите си устни Тао.

— Мръсно копеле! — изруга Килкъни.

— Когато се налага, съм и такъв — все така спокойно отвърна Моу. — Сбогом, Килкъни.

Ръката му изтръгна кабела за централното захранване и компютърът на ХС5000 изключи.

 

 

Сам.

Килкъни изключи видеокамерата и дигиталната връзка, тъй като не искаше похитителите на „Морски лъв“ да разберат с какво се занимава. После загаси външното осветление и включи АДС. Върху сивото петно на водната повърхност се очертаха два неясни силуета — „Морски лъв“ и плавателния съд на нападателите. Натисна левия педал и започна да се изкачва.

Нямаше представа какво ще прави, когато стигне до повърхността, просто защото бе принуден да приеме, че и двата кораба са вражески. За момента беше невидим и недосегаем за куршумите, а докато изминаваше милята до повърхността все щеше да измисли нещо.

 

 

— SOS, тук изследователски кораб „Морски лъв“ — включи радиостанцията Моу. — Нуждаем се от спешна помощ. Някой чува ли ни? Приемам…

— „Морски лъв“, тук товарен кораб „Сога Мару“. Дайте координатите си. Край.

— Тук „Морски лъв“. Координатите ни са нула-три-три, точка две източна ширина, седем-осем, точка шест западна дължина — излъга Моу. — Пострадахме от експлозия, поемаме вода, имаме много ранени. Ще ни помогнете ли, „Сога Мару“?

— Поемаме по посочения курс, „Морски лъв“. Ще бъдем при вас най-рано след четири часа. Ще предадем сигнала за помощ и на чилийските власти.

— Благодаря, „Сога Мару“. Моля, побързайте.

Моу изключи радиостанцията и извърна поглед към Унгер, който се изправи на вратата.

— Зарядите са поставени, хората са събрани на носа — докладва той.

— Значи е време да тръгваме.

 

 

От четиристотин метра дълбочина тъмните очертания над главата му пораснаха значително, но все още бяха далеч. За разлика от АДС системата, която двамата с Грин бяха тествали на борда на „Вирджиния“, тази тук не разполагаше със система за увеличение на образа.

От едната сянка се откъсна малка чертица, която се насочи към другата — значително по-малка. Тя се движеше бързо, а след нея оставаше пунктирана следа. След броени минути лодката се сля с втория кораб и чертичката изчезна.

Не след дълго разстоянието между двата съда започна да нараства, като първият остана неподвижен на мястото си. Килкъни усети как в корема му се образува тежка топка.

После силуетът на неподвижния кораб се пръсна на хиляди миниатюрни триъгълничета, които правеха отчаяни усилия да възстановят позицията си, тласкани от системата. После, когато акустичните сигнали се възстановиха, пред очите му се появи не само кила, а целият кораб.

„Морски лъв“ се беше скрил под вълните и с пълна скорост се насочваше към дъното. Хората на борда или вече бяха мъртви, или умираха в последните джобове въздух, който напускаше вътрешността му под формата на огромни мехури. Корабът потъваше под ъгъл, с носа напред.

— Мръсни копелета! — изкрещя Килкъни. — Отвратителни убийци!