Валерия Вербинина
Лейди и самотният стрелец (52)

13.

В голямата гостна с дъбова ламперия в къщата на Грант се намираха трима души.

— Мистър Хамилтън е отвън, сър — доложи прислужникът. — Казва, че спешно трябва да говори с вас.

Кметът и синът му се спогледаха многозначително.

— Нека влезе, Ричард.

— Да, сър.

Прислужникът почтително сведе глава и вече се канеше да се отправи към вратата, когато на прага й се появи Пит Бандита. С лявата си ръка придържаше ранената дясна. След него в гостната влязоха три въоръжени личности, една от които със сигурност беше жена, макар и облечена в каубойски дрехи. Втората личност, която в мирно време дялаше сандъци за оттеглилите се във вечен покой граждани, побутваше шерифа в гърба с дуло на револвер. Третата личност беше юноша с очи на хулиган и кичур светла коса, който надвисваше над лявото му око, и който той се сети да затъкне зад ухото си с дулото на своя револвер.

— Добър вечер, джентълмени — изключително учтиво приветства присъстващите Амалия.

Прислужникът разбра, че става нещо извънредно. Душата му се разкъсваше между чувството за дълг и желанието незабавно да бяга, накъдето му видят очите, но щом Били Куршума само проблесна с ореховите си очи към него, желанието да бяга незабавно взе превес.

— Какво означава всичко това? — рязко попита Грант.

— Всичко свърши, господин кмете — отвърна за всички Амалия. — Вие сте умен човек и се надявам, че не се налага да ви обяснявам как и защо. Собствено, цялото ви начинание с бандата от самото начало е било обречено на провал.

Младият Грант незабелязано свали ръка към кобура си, но Били Малоун го изпревари, стрелна се към масата и му взе оръжието.

— Само без излишни движения! — предупреди го Били. — Че иначе ще се наложи да ти пращам цветя, но ти няма да можеш вече да ги помиришеш.

Младият Грант го погледна с ненавист и се извърна, стиснал зъби.

— Пит — продрано попита кметът, — това истина ли е?

Пит пренебрежително сви рамене.

— Останаха ми още хора — отбеляза той в пространството. — Онези на ранчото.

— Мислите ли, че още дълго ще останат ваши хора, когато разберат, че главатарите им са разкрити и няма да им платят нито цент? — Амалия поклати глава. — Боя се, че надценявате възможностите си, мистър Хамилтън. Освен това, имаме динамит. Вашият динамит. Така че може да забравите за вашите хора.

— Какво искате? — попита Грант и безсилно прокара ръка през лицето си.

— Отговор на един прост въпрос — каза Амалия. — Кой е Стария Хю?

— Не е важно — отвърна Грант. — Искам да разберете нещо, мисис Дюпон. Аз съм много богат човек. Ако ми обещаете…

— Знам как сте натрупал богатството си — отвърна Амалия с лека гримаса на презрение. — И нямам намерение да ви обещавам нищо, запомнете това. Та, кой е Хю, мистър Грант? Хайде, по-смело! Наистина ли ще му позволите да се измъкне, когато самият вие пропадате към дъното?

Грант дълго гледа Амалия мълчаливо. После се усмихна.

— Нека да е на вашата — каза той. — Стария Хю — това е…

Амалия не трябваше да отслабва вниманието си, защото шерифът, възползвайки се от това, че никой не го гледа, незабелязано взе от масата съда с пипера и го метна в лицето на Стив Холидей.

Стив закрещя, все едно го колеха. Пиърс Грант скочи на крака, блъсна Били и измъкна револвера си. Преди да успеят да му попречат, той стреля в гробаря и Холидей беззвучно се свлече на пода. Младият Грант се прицели в Амалия, но тя успя да стреля първа и той падна. Кметът се хвърли към уинчестъра, който висеше на стената, но Били не му позволи да се добере до оръжието. Грант се строполи на пода — беше само ранен, но, очевидно, куршумът беше засегнал някаква кост.

— Кракът ми! — стенеше кметът. — Ох, кракът ми!

— Дръжте го под око! — викна Били на Амалия и леко като сърна полетя по застланите с килим стъпала след Пит Бандита, който бягаше с умопомрачителна скорост.

Грант лежеше на пода и скимтеше тихо, като куче. Странно, но макар че Амалия имаше всички основания да не съчувства на този човек, на нея все пак й беше жал за него, като за всяко живо същество, което страда.

— Вие убихте сина ми! — викаше Грант през стенанията си.

Амалия се приближи и допря ръка до артерията на шията на падналия юноша.

— Успокойте се, жив е — каза тя и се изправи. — Изобщо не съм имала намерение да го убивам.

Грант й отговори с такива думи, че всяка друга жена тутакси би го застреляла на място. Но не и Амалия.

— Все пак, по-добре ми разкажете за Стария Хю, сър — рече тя. — Ако разберем от вас всичко до край, това може съществено да облекчи участта Ви.

— Какво точно знаете? — прошепна измъчен кметът.

А през това време Били гонеше своя враг. Шерифът измъкна скрития под наметалото си револвер и оттам, където коридорът завиваше, изпрати към Били два куршума. Единият от тях простреля шапката му.

— По дяволите! — извика Били. Държеше на светлата си широкопола шапка с контешка лента не по-малко, отколкото на любимото си люляково шалче.

Докато вземаше от пода простреляния си „стетсън“ и горестно се убеждаваше, че е окончателно повреден, Пит Бандита избяга и се притаи, изчаквайки удобен момент, за да приключи с ненавистния му враг.

Били захвърли шапката си с тежка въздишка и, като определи по тежестта, че в барабана е останал само един патрон, презареди револвера си. После внимателно се огледа и на пръсти се отправи натам, накъдето беше изчезнал мерзавецът шериф, който беше съсипал шапката му.

По коридора имаше много врати и това никак не хареса на Били. Иди, че познай зад коя от тях се е спотаила смъртта ти! Той открехна напосоки най-близката врата и видя полугола мулатка, която ужасено го зяпна.

— Мил пардон^[1]! — тактично произнесе младият бандит и веднага затвори вратата. При други обстоятелства непременно би останал да си побъбрят, но сега трябваше да бъде нащрек.

За негово щастие, с изостреното си зрение на човек, свикнал да разпознава опасността и в най-леко помръдналата сянка, той навреме забеляза някакво подозрително движение зад завоя на коридора и се наведе. Куршумът със свистене се заби в тапетите точно там, където преди секунда беше главата му.

— Не улучи! — викна Били, след което Пит стреля по него още два пъти и се хвърли към най-близката врата. Били го последва, без да се замисля.

Когато престъпи през прага, Пит отново се прицели в него и натисна спусъка, но се разнесе само сухо изщракване — патроните в барабана му бяха свършили. Пит изригна проклятие, вмъкна се навътре в стаята и трескаво започна да изсипва празните гилзи от барабана, за да ги замени с нови патрони.

Стаята, в която се оказаха двамата бандити, беше облицована с огледала. Даже стените бяха огледални, вместо дъсчени, и Били с известно неудоволствие видя дузина свои двойници, промъкващи се по тях.

— Това се казва бардак! — каза той.

В този миг в полезрението му попадна Пит Бандита и Били, без секунда колебание, стреля три пъти по него. Пит се пропука и рухна на пода. Оказа се, че това е едно от огледалата.

Пит също стреля и също не улучи. По-точно, улучи, но не Били, а също негово отражение.

За всеки случай Били гръмна по друг Пит, но и той се оказа мираж. Отчаян, младежът се свлече на пода и започна спешно да презарежда. На двадесетина крачки от него шерифът правеше същото.

— Е, Били — викна той и врътна барабана със злост, — май ти е време да се срещнеш с приятелите си, а?

Били сви устни и сложи поредния патрон в барабана. Той считаше, че да се припира с такава измет като Пит Бандита, е под достойнството му.

— И май ще получа петстотин долара за теб — продължи да се подиграва Пит, — пък и, видиш ли, може и да ме помилват за някои заслуги. Нали не бях главният сред тези умници и именно на тях ще им се наложи да отговарят за всичко.

— То ти и няма как да си главен — отвърна Били с висок момчешки глас. — Такива нищожества като теб не ги правят главатари.

— Ха, а ти пък какъв си? — войнствено се провикна шерифът. — Хванал си се за някаква женска, една крачка без нея не можеш да направиш, сополанко такъв!

— Пит!

— Какво? — пламенно му отвърна бандитът.

— Искам да знаеш. Когато те довърша, обезателно ще пия шампанско. Ще седна някъде край морето с красива жена и ще пийна една чаша. А ти през това време ще гниеш в земята!

— Ха-ха-ха! Шампанско щял да пие! Ти изобщо знаеш ли какво е това, пале нещастно?

— И ще изям дузина еклери — продължи мечтателно Били. — С крем.

— Дузина какво? — недоверчиво попита шерифът, като реши, че Били е употребил някаква мръсна дума.

В отговор получи пълна тишина.

— Ей, ти — викна Пит, — с теб говоря!

Той напрегнато се ослуша. Нито звук. Пит затаи дъх и чу как бясно тупти сърцето му. Биеше като барабан и за миг на шерифа му се стори, че този грохот се чува чак до другия край на града и противникът му ей сега ще го открие по този неуместен шум, а това ще означава край за него, коравия бандит.

Пит се разтревожи. А-а, ясно: Били е решил незабелязано да се прокрадне към него. Всички знаят, че това гадно момченце дружи с индианците, а те, дяволите, умеят да стават невидими, когато се налага. Пит се обля в студена пот. Сигурно Били тихичко се приближава все повече, и когато дойде съвсем близо… На Пит му се стори, че чува хрущенето на стъкло под нечии токове, и изскочи иззад леглото, зад което се криеше, като откри безразборен огън. Пет огледала с тиха въздишка се изляха като стъклени ручеи от рамките си, но Били даже не стреля в отговор.

На Пит му стана неуютно. Тишината действаше на нервите му. Той отвори барабана и, като се убеди, че отново е изстрелял всички патрони, бързо ги смени. Сега Били със сигурност нямаше да го хване неподготвен.

Минаха още две минути, но те се сториха на Пит като цяла вечност. Той недоумяваше и се ядосваше. Какво чака този мерзавец? Защо не стреля? И къде, по дяволите, изобщо се намира в момента?

Куршум разби едно огледално стъкло, след него се разсипа още едно. Огледалата жално звъняха, остри парчета летяха към главата на Пит. Той се премести и застина зад пианото. Заредиха си изстрел след изстрел и скоро в цялата стая не остана нито едно цяло огледало.

— Предай се, Пит — прозвъня в тъмнината гласът на Били. — Нали виждаш, никой не остана. Само ти и аз. Ако не се предадеш, ще бъда принуден да те убия.

Пит отвърна с непристойни ругатни и това бяха последните му думи. Следващият куршум попадна в гърдите му и той веднага умря.

Без да бърза, Били се изправи от укритието си и с колт в ръка се приближи до стария си враг. Пит Бандита лежеше по гръб, разперил ръце. Струйка кръв се стичаше от устата му, очите му бяха широко отворени.

— Предай на Тим Фланаган, че Били Куршума не го е забравил — каза спокойно Били и, мачкайки с токовете си разсипаните навсякъде огледални парчета, се отправи към изхода.