Кристина Дод
Опасност в червена рокля (38)

Трийсет и осем

Една дама в набрана престилка и шапчица чакаше Хана.

— За партито на Прескот ли сте?

— Така мисля. — Тя погледна през прозореца.

Мъжете стояха на тротоара и чакаха като военни офицери, готови да я спрат, ако реши да се върне.

Тя беше толкова объркана.

— Насам — усмихна й се жената.

Първата мисъл на Хана, когато влезе в помещението, в което се намираха бъбрещите жени, беше, че се радва, че е облякла хубав костюм. Съпругите изглеждаха страхотно — и бяха напълно непознати. С изключение на бременната. Тя трябва да беше Неса.

Приказките спряха. Всички очи се обърнаха към нея.

Шест. Бяха шест жени.

Последвалият вик я накара да подскочи.

— Хана!

— Толкова се радваме, че дойдохте!

— Толкова се радваме, че момчетата го направиха както трябва!

— Толкова се радваме, че онзи прокурор си получи каквото заслужаваше.

Те се подредиха в женска имитация на стоящите в редица отвън мъже.

Една усмихната жена с кестенява коса и големи сини очи я прегърна и каза:

— Аз съм Хоуп. А това са сестрите ми — Пепър и Кейт. Ние сме сестрите Прескот.

Хана прегърна всяка от тях, питайки се какво ли си мислят за нея и отношенията й с Гейбриъл, давайки си сметка, че никога не се бе чувствала толкова неловко в живота си.

Хоуп продължи:

— Това е Бренди Бартолини. Съпругът й беше ваш адвокат. — Бренди трябваше да се наведе, за да прегърне Хана — беше висока, стройна и величествена.

Плашеща.

— Медоу Фицуилям. — Красива жена с весело лице, чийто съпруг беше Големият навигатор.

— Неса Макнот. — Съпругата на Мак.

Наложи се Неса да се наведе над корема си, за да прегърне Хана, след което промърмори със сладкия си южен акцент:

— Съжалявам, ако Мак ви е поразтърсил с колата. Беше много напрегнат ден.

— Всичко е наред. — Хана никога не се бе чувствала толкова неподготвена, толкова чужда досега.

Хоуп я хвана под ръка.

— Поръчахме чаена церемония: кифлички, сметанов крем, сандвичи с тиква и кресон и лимонова извара. Нямаме търпение да отпразнуваме успеха ви.

— Имате предвид в съда — каза Хана.

— Това също — ухили се Пепър.

— Но най-вече, че уловихте в ласото Гейбриъл — каза Кейт.

Хана се стегна.

— Не съм хващала Гейбриъл.

— А би трябвало да се хвалите. — Медоу потупа Хана по рамото. — Не вярвахме, че някой може да го накара да страда и да копнее, но вие го направихте.

Хана ги остави да я сложат начело на една дълга маса и никой не я чу, когато попита:

— Той… е страдал?

Поне никой не даде вид, че я е чул.

Хоуп седна от едната й страна. Бренди — от другата. Другите заеха местата си с увереност, която подсказа на Хана, че са се споразумели предварително.

Келнерката сложи триетажни подноси с изкусно подредени сладкиши и сандвичи.

— Първо. — Хоуп сложи един фотоалбум на масата до лакътя на Хана. — Помислихме, че ще се радвате да видите някои снимки на Гейбриъл.

Хана плъзна поглед към албума, после обратно към лицето на Хоуп.

Пепър се наведе напред и фиксира Хана с поглед.

— Имаме няколко снимки от времето, когато е бил тийнейджър — повечето изчезнаха, когато изгубихме родителите си, — но включихме няколко негови фотографии от двайсетте му години и когато купихме ранчото… а има и една от церемонията, на която получава награда от губернатора на Тексас.

Хана дръпна платнената салфетка от масата и я разтвори на скута си, без да докосва албума.

— Има и няколко от щаба му в Хюстън с Даниел и част от екипа му. — Бренди й се усмихна. — Знаете ли, той е създал най-успешната охранителна фирма в Съединените щати, но има и други процъфтяващи бизнеси.

— Има ранчо близо до Хобарт, Тексас. Градът, в който Хоуп, Пепър и аз сме родени — обясни Кейт.

— Действащо е. Разбира се, той нае един съсед да се занимава с предприятието за говеда и нефтените кладенци се изпомпват.

— Не забравяй да споменеш мястото, което купи близо до нас в Южна Каролина. — Медоу наля чай в нейната чаша от рисуван костен порцелан и й я подаде. — Прекрасно е. Малко, но удобно и децата обичат да ходят там и да играят на плажа.

— Купи и апартамента в Хюстън, който е удобен за работата му — обади се Неса.

— Била съм там — каза Хана.

Неса я фиксира с поглед.

— Разполага с всички тези места за релаксиране и знае как, но в същото време е истински работещ шеф. Работи с охранителите. Обича нестандартни ситуации. Това понякога е опасно, така че се надяваме вие да го обуздавате.

Разговорът спря.

Всички гледаха Хана и чакаха.

Но тя знаеше добре. Нямаше да позволи на никой от роднините му, независимо колко са очарователни, да я принуди да говори на Гейбриъл Прескот. В отговор тя впи поглед в този на Кейт.

— Мисля, че съм ви виждала да правите репортажи по Джи Ем Ай?

— Точно така — каза Кейт. — Правя от време на време политически репортажи за телевизията, но повечето от работата ми е в Тексас.

Хана решително поведе разговора към не чак толкова лични теми.

Жените я последваха къде по-охотно, къде не чак толкова. Само Медоу трябваше да бъде обуздавана с тих глас от Бренди да разпитва Хана за намеренията й.

Сандвичите бяха изядени, кифлите ометени и всички клюки разчепкани в най-малки подробности, когато най-накрая Неса, без да бърза, се изправи. Тя притисна опакото на дланта си към гърба и заговори на цялата група.

— Не искам да прекъсвам тази приятна сбирка, но Мак е тук да ме вземе. Време е да подремна. — Тя отиде при Хана и хвана ръката й. — Беше ми много приятно да се запознаем. Надявам се да се видим отново.

Хана стана и последва прегръдка.

— Наистина беше приятно. Благодаря ви за любезността.

— Мой ред е да тръгвам — каза Бренди.

— Аз ще хващам самолет. — Пепър направи физиономия и довери на Хана: — Живея в Айдахо, а да се стигне дотам е много по-трудно, отколкото можете да си представите.

Един поглед към изражението й накара Хана да изпита същото неприятно чувство, което бе изпитвала в трети клас, когато й казваха, че трябва да остане след часовете. Тя се отпусна на стола, хвана бика за рогата, и произнесе:

— Чуйте. Не ме интересуват парите на Гейбриъл. Нито пък бизнеса му. Когато се обвързвам с мъж искам да знам няколко неща веднага. Искам да знам, че не ме лъже и че няма да ме използва. Искам да знам, че ще бъде до мен и повече от всичко искам да знам, че няма да досажда с мен на семейството си с молби да ме увещават да се омъжа за него.

Хоуп впери очи в нея.

— Не ни е карал да идваме насила. Сами решихме.

— О, я стига, моля ви. — Хоуп наистина ли очакваше, че Хана ще повярва?

— Дори не знае, че сме тук.

Да. Изглежда Хоуп се надяваше Хана да повярва. Хоуп не би могла да изглежда по-искрена от това.

— О… — каза Хана вече не чак толкова разгорещено.

Хоуп продължи:

— Дойдохме, защото го обичаме и защото е отчаян.

— Той и отчаян! — Хана се замисли за миг. — Добре.

— Ние се съгласихме. Каза ни какво ти е сторил и че заслужава да е отчаян. Само че… не завинаги. — Хоуп се наведе през масата. — Познавам Гейбриъл откакто майка ми го доведе вкъщи и изглеждаше като премаляло от глад бездомно кутре, и мога да ви уверя, че е добър човек.

— Казал ви е какво ми е сторил, но продължавате да твърдите, че е добър човек?

— Не твърдя, че винаги постъпва правилно. Все пак е мъж. — Хана едва ли би го оспорила. — Но се опитва. Ако има някаква слабост, то това е прекалената лоялност към неговите приятели и семейството му — а Карик беше част от семейството му.

— Дано изгние в ада! — промърмори Хана.

— Карик ли? — попита Хоуп.

У Хана се надигна обида. Обида, че на Хоуп може да й хрумне, че мисли нещо друго и че е дръзнала да я попита.

— Да. Карик.

Хоуп се облегна на стола.

— Предполагам, че Карик ще гние, макар че ще е по-скоро в лудница, отколкото в затвор. Срещата с баща му не е минала добре.

Хана се усмихна напрегнато. Това бе най-добрата част от гледането на новини, да види повторението от спасяването на Карик от металната камера, широко отворените му очи, и да осъзнае, че госпожа Манли се бе превърнала в саможивница, за да опази тайната си — че все пак не е позволила съпруга й да я изостави. Когато се беше опитал, тя го бе заключила във фризера. Тялото му е било в къщата „Балфур“ през цялото време.

— Гейбриъл е готов да направи всичко за хората, които обича. Когато семейството ми беше разделено, той стори и невъзможното, за да открие Пепър и Кейт; без негова помощ никога нямаше да можем да се свържем. Той помогна на Медоу и Дев да се съберат, както и на Неса и Мак, а най-голямото му щастие е всички да се съберем в неговото ранчо на барбекю. — Хоуп погледна Хана строго. — Той има труден живот.

Хана отвърна на погледа й, без да трепне.

— Добре дошли в клуба.

— Да, истина е. — Хоуп леко се усмихна. — Всички ние имаме трудното си начало. В случая на Гейбриъл това го направи както по-мил от обикновено към нас, така и по-подозрителен от нормалното… към вас. Съжалявам, но както и вие, той е видял най-лошата страна на живота. Най-лошата страна на човешката природа. Силата му е, че е човек, който знае какво иска — дом и семейство с жената, която обича.

— Колко трогателно! — Хана не се опита да прикрие сарказма си. — Знаете ли какво каза, преди да изгуби съзнание в сутерена на къщата „Балфур“?

— О, не. — Хоуп сложи ръка на челото си. — Няма да ми хареса, нали?

— Каза: Разбира се, че ме обичаш. Хвърли се пред куршум, предназначен за мен.

— Всъщност ви е казал, че вие го обичате, разбира се!

— Именно. — Хана се отдръпна назад, убедена, че Хоуп най-сетне е разбрала.

И наистина изглеждаше така. Тя си пое дълбоко въздух.

— Както споменах — той невинаги постъпва правилно. Но това е забавно. С повечето си гаджета е бил много вещ, много благ, а сега с вас явно се обърква, вие сте различна. Единствената жена, която има значение за него. — Хоуп стана и й подаде ръка. — Ние всички искаме той да има живота, за който си мечтае. Надявам се да се срещнем с вас отново в близко бъдеще.

Хана пое ръката й и я стисна.

— Би било хубаво.

— Когато пожелаете да си тръгнете, знайте, че има кола, която ви чака. — Хоуп се усмихна мило. — Довиждане, Хана.

— Довиждане. — Хана я проследи как излиза. След това внезапно усети, че не издържа повече. Провикна се: — Раната му… има ли още проблеми с нея?

Хоуп се върна.

— Накуцва леко, но ме уверява, че се оправя с всеки ден.

— Добре.

Хоуп понечи отново да тръгне.

— Знаете ли, ако се ожените за Гейбриъл, ще получите цялото му семейство като част от сделката. За човек, който си няма никого, това може да означава, че дори само за това си струва да опита.

— Наистина ли смятате, че би било добре за брат ви? Да се ожени за жена, която го иска заради семейството му?

— Никога не съм казвала, че го искате заради семейството му. Просто си помислих, че ще е удобно извинение за вас. — Хоуп се усмихна като жена, която разбира израженията на лицето и езика на тялото. — Определено е нещо, над което си струва да се замислите.

Хана изчака Хоуп да си тръгне, външната врата да се отвори и затвори, и да се увери, че е сама.

След това седна. Избърса в салфетката изпотените си ръце. Пое си въздух. Придърпа албума със снимки към себе си, отвори първата страница… и се взря в тъмнозелените очи на младия Гейбриъл.