Кристина Дод
Опасност в червена рокля (14)

Четиринайсет

Гейбриъл гледаше в монитора.

Не и докато не измъкнеш тази информация от мен. Какво, по дяволите, означаваше това?

Карик излезе във фоайето и се провикна към отдалечаващите се жени:

— Какво, по дяволите, означава това, майко?

Госпожа Манли се засмя. Всъщност, изкудкудяка.

Карик пусна една ругатня, върна се в кабинета и затръшна вратата.

Той беше по-млад от Гейбриъл и бе разглезен от богатството, а после — разбит от предателството на баща си, но… все пак бе възрастен човек.

Хана избута инвалидната количка до асансьора. Когато вратата се затвори, тя попита:

— Защо правите това?

— Какво правя?

— Практически му казвате, че имате това, което той иска.

Госпожа Манли се изсмя късо.

— Да вярва, на каквото иска, тъкмо това ще го накара да стои през цялото време нащрек.

— Не знам дали него, или мен. — Вратата на асансьора се отвори на втория етаж и Хана насочи количката с госпожа Манли към стаята й.

Гейбриъл подслушваше разговорите им от дванайсет дена и с изключение на двете телефонни обаждания до Хана се беше отегчил до крайна степен. Планирането на парти не беше от нещата, които го интересуват и двучасовата дискусия за това какъв нюанс розово да се използва за увивните рози едва не го доведе до кома.

Е, Сюзън ги беше уверила, че никой не ги шпионира и в рамките на десет минути той се беше забавлявал повече — и беше получил повече информация — от всичките предишни дванайсет дена.

Двете жени влязоха в спалнята и пристъпиха към ритуала, с който Гейбриъл беше свикнал. Госпожа Манли използва тоалетната. Хана й премери кръвната захар и й даде лекарствата. Госпожа Манли се качи уморено на леглото. Докато Хана оправяше завивките й, старата дама каза:

— Хана, не губи кураж. Заложено е толкова много. Милиард долара. Животът на хиляди хора.

Гейбриъл придърпа стола си по-близо.

Тя наистина ли каза онова, което той си мислеше, че е казала? Наистина ли госпожа Манли намекваше, че е казала на Хана Грей къде са парите и как да стигне до тях? Кога? Как? Преди неговото пристигане?

Не. Не, защото ако го беше направила. Хана щеше да си е тръгнала.

Дали наистина щеше?

Това беше предположението, с което бе работил, защото след като веднъж получеше информацията, за която беше дошла, каква причина би имала да остава?

— Ако продължавате да позволявате на Карик да ви разстройва толкова много, ще получите сърдечна криза.

— Стига да е фатална, не ме е грижа. — Госпожа Манли си пое дълбоко въздух. — Тъкмо няма да се налага да ходя в съда.

— Да, но тогава Карик ще спечели — пошегува се Хана. — И цялото планиране на това парти ще е за едното нищо.

— Ти, ти млада госпожице, си по-умна, отколкото е полезно за теб. — Като хвана раменете на Хана, госпожа Манли я придърпа по-близко. Погледна в очите й толкова сериозно, че Гейбриъл се ококори. — Помниш ли?

— Всяка дума. — Хана също беше сериозна. — Няма да забравя.

— Тогава мога да си отдъхна. — Госпожа Манли я пусна.

Двете жени се облегнаха назад, поеха си дъх, сякаш дълго бяха стояли приковани в някакъв супер напрегнат филм — „Титаник“, или може би най-новия „Батман“.

Гейбриъл се замисли какво ли всъщност беше казала госпожа Манли. Тя очевидно презираше бедния Карик и от онова, което Гейбриъл знаеше за характера й, тази жена презираше сина си само заради едното удоволствие, което това й носеше. Колкото до онова, което е казала на Хана… преди няколко дена госпожа Манли беше говорила с федералните. Може тогава да е разговаряла за парите на Натан Манли, което не означаваше, че знае нещо за тях.

Или пък… може би знаеше и планираше да признае всичко на правителството.

Ако това беше случаят, федералните прокурори щяха да сключат сделка и това щеше да свали бремето от съзнанието на Карик. Явно Карик бе започнал да се поддава на натиска, защото се държеше като истински задник с майка си.

От друга страна, ако тя знаеше как да стигне до състоянието и беше казала на Хана подробностите, а Хана продължаваше да е още тук… това означаваше, че Хана е била очернена от страна на семейство Дресер и на Карик?

— Хана, искам да си внимателна. Много внимателна.

— Ще бъда, госпожо Манли — каза Хана с утешителен глас.

— Знам, че ме мислиш за изкуфяла старица, но Карик е бесен и е готов на всичко. — Госпожа Манли затвори очите си, сякаш от умора и срам. — Това е характерна семейна черта. Ако мисли, че си го предала…

— Ще бъда внимателна, обещавам.

Гейбриъл изчака да види дали ще си кажат още нещо, но госпожа Манли се отпусна и след минута в стаята се разнесе шумно хъркане.

Хана се усмихна нежно, сякаш шумът я успокояваше.

А може и така да беше. Тя остана още малко, изчака старата дама да заспи напълно, след което беше свободна да седи, да чете, да гледа телевизия или да прави това, което правеше в момента — да гледа разтревожено в пространството.

В бизнеса на Гейбриъл ако нещо се движеше като патица и крякаше като патица, то почти винаги беше патица. Нещо по-лошо, той знаеше отлично колко силно желанието му към Хана го кара да иска тя да е толкова невинна и красива, и благородна, каквато изглеждаше.

Възможно беше. Това бе другото нещо, което беше научил в работата си. Всичко беше възможно.

Долови движение върху монитора, който сканираше коридора извън стаята му.

Карик се влачеше към вратата, от него се излъчваше раздразнение.

Малкият му брат наистина изглеждаше така, сякаш го бяха сритали в задника. Какво бе направил, че да го заслужи?

Гейбриъл си помисли, че знае. Беше видял скъпите костюми, знаеше за апартамента в Манхатън, подозираше за разгулния му начин на живот. Младокът се учеше по трудния начин, че един мъж трябва да работи, за да получи, което иска.

Обръщайки се при звука, Гейбриъл погледна вратата.

Карик я отвори широко, влезе и я затръшна с трясък.

— Откри ли нещо? А?

— Нищо определено. — Защото той не знаеше нищо определено и нямаше смисъл да кара Карик да вярва, при положение че имаше възможност с помощта на Сюзън да установи истината.

— Защо отнема толкова дълго време, по дяволите? Пропуснал ли си нещо?

— Всичко се записва.

Карик продължи да напада:

— Нелсън казва, че само седиш и слушаш. Не позволяваш на никого да се заеме…

— Ситуацията е деликатна и в този случай на никого нямам доверие.

— Значи няма напредък. — Карик закрачи напред-назад пред Гейбриъл. — Колко време, смяташ, че ще ти плащам при това положение?

Гейбриъл разполагаше още с толкова търпение, докато Карик беше изчерпал своето.

— Не си ми платил нищо до този момент — произнесе той отчетливо.

Карик спря и остана неподвижен, вперил очи в една точка в пространството.

— Това е всичко, което интересува всички ви, а?

Значи Гейбриъл беше прав. Момчето живееше над финансовите си възможности и на някого му беше кипнало. Като сдържа раздразнението си, той каза:

— Следя ситуацията. Не мога да ги накарам насила да говорят…

Карик се хвана за това.

— Ако провокирам майка ми по-силно…

— … макар че сега, според мен, имахме шанс. — Гейбриъл му разказа накратко за промените, които Сюзън беше измислила.

— Добре. — Карик се отпусна в един стол и седна.

— Да. — Като не забравяше притеснението на Хана, Гейбриъл продължи: — Но ако доведеш майка си до сърдечна криза, сме изгубени. Д-р Талман даде на госпожа Манли да пие дигоксин в случай на сърдечен пристъп и транквилант, за да я успокои в случай на нужда.

— Наистина ли? — Карик придърпа стола си по-близко и впери очи.

— Транквилант.

Нещо в начина, по който Карик гледаше монитора, накара Гейбриъл да каже:

— Не трябва да забравяш факта, че може да не излезе по начина, по който искаш.

Карик обърна очи към Гейбриъл.

— Не знаеш какви ги приказваш.

— Казвам ти, че нито ти, нито аз можем да направим нещо, ако майка ти не знае къде се намира състоянието и къде е отишъл баща ти, и че наистина не можем да направим нищо, ако пък знае и отказва да разкрие информацията. — Гейбриъл никога не беше давал съвети като по-голям брат, но сега му се наложи: — Помисли, Карик. Никога няма да си простиш, ако притиснеш майка си и й се случи нещо фатално.

От студения поглед, с който Карик го погледна, Гейбриъл осъзна, че съветът му не е бил оценен:

— Не съм длъжен да ти давам обяснения. Ти си просто наемен работник, който трябва да свърши определена работа.

Но Гейбриъл не се засягаше от такива коментари.

— Този наемен работник не е длъжен да стои тук, ако се каниш да упражниш насилие…

— Насилие? Аз? — Карик отметна рязко глава и очите му заблестяха гневно. — Слушал си я. Слушал си Хана. Съблазнила е и теб, нали? Умът ли си си изгубил?

Добре. Беше време да успокои нещата.

— Сигурен ли си във фактите си? Не съм видял до този момент никакво доказателство за вината на Хана.

— Факти? — Карик скочи. — Нека ти напомня, че тя изгуби сестринския си сертификат, затова че е спала — и може би убила по този начин — един от пациентите си. Сега работи при майка ми, опитва се да изкопчи информация от нея, така че да се докопа до състоянието и да избяга, оставяйки майка ми да понесе последствията. Ти слушаш ли изобщо за какво си говорят? Може би трябва да наема някого другиго да се погрижи?

— Не. — Не, Гейбриъл нямаше да позволи друг мъж да гледа докато Хана работи, спи… и докато се къпе.

Дали го беше съблазнила? Да, без дори да знае, че той е там. А той… той се бе превърнал в най-долен перверзник, докато я гледаше и гледаше… Желаейки жена, която дори не подозираше, че той съществува.

Гейбриъл се взря в очите на Карик, налагайки волята си върху отчаяния си по-малък брат, успокоявайки го, връщайки го в нормално състояние.

— Уверявам те, слушам и наблюдавам, и ще продължа да слушам и да наблюдавам. Ако искаш да прегледаш записа, ще се радвам да ти го прехвърля на компютъра. — Той млъкна и остави Карик да смели колко много време е бил зает през всичките тези дни с видеото. — Междувременно, обмисли факта. С наближаването на партито наближава и датата на процеса, напрежението, на което е подложена майка ти може да я пречупи. Трябва да си търпелив.

Усилието на Гейбриъл се увенча с успех и Карик си пое дълбоко въздух.

— Прав си. Знам, че си прав. — Сложи ръка на рамото на Гейбриъл и пръстите му се свиха. — Аз просто… ако майка отиде в затвора, не знам какво ще стане с нея.

С убеденост, дадена му от денонощното наблюдение на Мелинда Манли, Гейбриъл каза:

— Тя е жилава старица. Ще направи всичко възможно, но няма да позволи да се стигне дотам.

— Инатлива старица е тя. Ще упорства, колкото може. До смъртта си, ако е необходимо.

— Никой не издържа чак толкова.

— Не познаваш майка ми.