Сандра Дюбай
Пламъкът на верността (9)

Глава осма

Фиделити се сепна и се събуди. Стаята беше ледена. Огънят бе угаснал и студеният зимен въздух се процеждаше през прозорците.

Тя притисна края на юргана към челото си. Въпреки студа се бе обляла в пот и за момент не можа да се ориентира къде е. Да, сънува нещо — сега на светлината на свещта, която бе запалила, то не й се струваше толкова страшно — но наистина се бе събудила с писък.

Сънуваше, че е в ада с всичките му пламъци и мирис на сяра и със стоновете на измъчваните души, за които бе чувала още като дете. Рогатият дявол я бодеше с тризъба вила и я заплашваше с невъобразими мъчения. Имаше лицето на Никодимъс Крайтън.

Най-накрая се реши да спусне крака от сравнително топлото легло и докосна парещо студения под. Ледените камъни я пронизваха със студа си и през килима, изгаряха стъпалата й до болка, докато тя бързаше да стигне до камината и да се опита да съживи огъня. Накрая успя да го раздуха, но се съмняваше, че ще се стопли. Студът бе пронизителен и няколкото тънки дръвца нямаше да го прогонят.

Фиделити се върна в леглото и се зави до брадичката. Какво ли не би дала да почувства до себе си топлото тяло на Скайлър Пиърпойнт и да се сгуши в него, но зад вратата, свързваща нейната и съседната стая, спеше Никодимъс Крайтън и тя по-скоро би замръзнала, отколкото да потърси там топлина!

Внезапно си припомни, че съпругът й не бе идвал при нея почти цяла седмица. Не й липсваше особено, Господ й бе свидетел колко брутален и безчувствен беше той. Не го беше грижа ни най-малко за нея, задоволяваше похотта си и толкова. Сигурно някой ден просто щеше да спре да я посещава и тя щеше да остане само домакиня и икономка на Крайтън Манър, слугиня, работеща само за покрив и парче хляб. Но ако трябваше да бъде откровена, никак нямаше да съжалява, когато дойдеше този ден.

Най-лошите й моменти, като се оставят настрана нощите със съпруга й, бяха светските събирания, вечерите, на които трябваше да присъстват, и черковните служби. Членовете на тяхната църква, включително собственото й семейство, гледаха на нея като на местната черна овца, блудна жена, ужасен пример, който трябваше да се набива в очите на съпругите и дъщерите. Зяпаха я, шушукаха си зад гърба й, а главният рупор на ненаситното за клюки паство беше собствената й сестра — Сара. Наскоро тя се бе сгодила официално за Оливър Уикам и бе живото олицетворение на добрата дъщеря, на богобоязливото и послушно чедо. Хората клатеха глави и се чудеха как е възможно в едно семейство да израснат две толкова различни деца.

От друга страна, Никодимъс се беше издигнал до истински образец за подражание. Уважаван член на църквата, преди да се ожени за Фиделити, след женитбата той бе смятан направо за светец. Според енориашите саможертвата да прибере в дома си Фиделити със сигурност му отреждаше място на небето. Никой друг мъж от техния кръг нямаше да се ожени за нея, рискувайки репутацията си и безсмъртието на душата си, за да се посвети на превъзпитаването на същество, кривнало тъй много от пътеката на добродетелта. Никой от възрастните енориаши не можеше да й прости, че е загърбила поученията на църквата и съветите на родителите си. Но пък младите тайно се заглеждаха в лицето или фигурата й, и не можеха да изгонят от ума си клюките по неин адрес. А както подозираше Фиделити, младите момичета в енорията (макар да знаеше много добре, че всички биха отрекли единодушно), й завиждаха, че така дръзко е проникнала във великолепния свят на аристокрацията, за романтичната й тайна любов с красивия и елегантен кавалер.

Когато беше у дома си, тя жадуваше да бъде някъде навън, а когато идеше на черква или на гости, копнееше да се върне у дома. Така животът й се бе превърнал в затворен кръг от мъка и недоволство.

Когато в Крайтън Манър нямаше гости, Фиделити оставаше без работа. Но дори задълженията й на домакиня бяха ограничени, тъй като повечето гости идваха да посетят Никодимъс и едва търпяха присъствието на Фиделити. Затова свободно време тя имаше в изобилие, въпросът бе с какво да го запътва.

За щастие Никодимъс беше пристрастен към конете и в конюшните на Крайтън Манър имаше достатъчно много коне за езда и за впрягане. Скоро след пристигането си, Фиделити също се пристрасти към ездата. Когато времето стана студено и пътеките се покриха с опасен лед, тя откри с радост една шейна, забутана в ъгъла на конюшнята, може би останала от по-жизнерадостните предишни обитатели на имението.

Макар Фиделити често да мислеше, че основното развлечение на съпруга й е да я унижава по всички възможни начини, той явно нямаше нищо против това, тя да прекарва часове навън, яздейки или возейки се в шейната или каретата. Фиделити ходеше навсякъде, където й хрумнеше, придружена от една прислужница (камериерката й, неприятната и злобна Кейт се бе оплакала, че конете я изнервяли, затова не идваше с нея), от двама слуги и един коняр, който да управлява шейната.

Един ден, когато слънцето пращаше студените си лъчи към снежната покривка, необичайно дебела тази зима, Фиделити и прислужничката й излязоха от къщата и тръгнаха толкова бързо, колкото им позволяваха тежките поли и огромните наметки, към изхода, където ги чакаха шейната с коняря и двама телохранители.

— Госпожо…

Младият мъж, застанал до шейната й свали почтително шапка. Явно Никодимъс отскоро го бе наел, защото Фиделити никога преди не го бе виждала. В този миг тя застина на място и разтвори широко очи.

— Как се казваш? — запита го Фиделити, щом си възвърна дар слово.

— Джейми Бойър, госпожо.

— Нов ли си тук?

— Да, госпожо. Мастър Крайтън ме нае за коняр и сега ми рекоха да ви возя.

— Разбирам — и Фиделити пак го погледна.

Приликата беше невероятна. Младежът спокойно можеше да мине за брат на Скайлър. Беше също тъй смайващо светлорус, със същите зелени очи. Усещайки как започват да я зяпат любопитно, Фиделити се изтръгна от мислите си и позволи на кочияша да помогне първо на прислужничката, а после и на нея да се качат в шейната. Той задържа ръката й малко повече от необходимото, тя се направи, че не забелязва, но присъствието му беше извънредно осезателно тук, в малката шейна.

Пейзажът беше прекрасен, но Фиделити бе прекалено заета с мисли, за да го забележи. Спряха за малко край едно поточе, чиито води ромоляха сред скованите от лед брегове и младата жена каза, че иска да слезе.

— Само за момент, Джейми — каза тя. — Искам малко да се поразтъпча, че замръзнах.

Джейми подаде юздите на единия телохранител, който яздеше отстрани, мина зад шейната и й помогна да слезе.

Фиделити се отправи към поточето, докато Джейми помагаше на прислужничката да слезе от ниската шейна. Тя успя да се задържи на краката си върху заснежената пътека и тогава Джейми тръгна с нея след Фиделити. Но прислужничката се уплаши от снега и леда, върна се и се заприказва с единия телохранител.

— Толкова е хубаво и спокойно тук — въздъхна Фиделити, когато Джейми се изравни с нея.

— Да, госпожо — отвърна той.

— Не бъди толкова официален, Джейми — упрекна го тя. — Знам, че повечето господари очакват слугите им да си мълчат и да се държат почтително, но ти можеш спокойно да си говориш с мене.

— Не очаквах да сте толкова добра, госпожо — каза той не толкова сковано, както преди малко.

— Защо? Да не са ти разправяли, че ще намериш тук някакво чудовище?

Той се разсмя.

— Не. Но нали видях мастър Крайтън.

— О, разбирам. Меко казано, Никодимъс сигурно изглежда доста обезкуражаващо. Още повече за слугите.

Той не отговори и Фиделити разбра, че не е сигурен доколко може да си позволи да критикува господаря в нейно присъствие. Чудеше се колко ли клюки за нея е чул досега за дните, откакто бе на работа в имението. Смяташе да разбере това, но знаеше, че не може да си позволи да прекарва повече време насаме с него.

— Хайде — каза тя най-накрая, обръщайки се към шейната. — Трябва да се връщаме.

Джейми Бойър като че ли бе назначен за постоянен неин кочияш, когато тя пожелаваше да се разходи с шейната или каретата, или като телохранител, когато отиваше да язди. Макар да съзнаваше колко млад и красив е Джейми, Никодимъс не схващаше или не го беше грижа, че душата на Фиделити жадува за някой обожател след дългите месеци малтретиране от негова страна.

Чувството, което възхищението на Джейми предизвикваше у нея, беше особено силно поради приликата му със Скайлър. Наистина той не умееше да сипе дворцови ласкателства, нито пък имаше светско държание, косата му бе ниско остригана, докато тази на Скайлър падаше на дълги къдрици, но и това й стигаше.

В привличането между тях нямаше нищо плътско. Умът на Фиделити не можеше да се освободи от пресните спомени за бруталността на Никодимъс, за да може тя да пожелае нещо подобно, но в отношенията им имаше сянка от нежността, която бе изпитала със Скайлър, те предизвикваха възбуда поради тайната, в която трябваше да ги пазят, защото ако ги разкриеха, последиците щяха да бъдат страшни не само за тях, главните участници, но и за всички, които биха могли да знаят нещо или да им помагат.

Фиделити влезе в хола на Крайтън Манър и застана на прозореца, гледайки как Джейми отвежда конете към конюшнята зад къщата. Бузите й бяха порозовели от студения въздух и тя притисна нос до стъклото, гледайки как шейната и кочияшът й изчезват зад ъгъла на сградата.

— Госпожо?

Фиделити се обърна. Прислужничката взе наметката й и отиде да я изсуши на огъня в кухнята.

— Кейт! — викна Фиделити в тишината на хола. Камериерката й, макар никога да не я придружаваше, винаги я чакаше тук след ездата. — Кейт!

В къщата бе тихо. Никой не отговори на повикването, Фиделити сви рамене и тръгна по стълбите, надявайки се, че поне в стаята и ще има напален огън. Мислеше, че Кейт е легнала да спи някъде — камериерката се възползваше от всеки удобен случай да прави всичко друго, но не и да изпълнява задълженията си.

Когато Фиделити стигна на площадката на втория етаж и сви по коридора към стаята си, усети как измръзналите й ръце, бузи и брадичката започват да изтръпват. Тя започна да разтрива пръсти и да духа в дланите си. Може би щеше да накара Кейт да разтрие ръцете и краката й, за да ги постопли. Да, точно така щеше да направи. И може би щеше да полежи малко, сигурно чак до вечеря.

Фиделити отвори вратата на своята стая, зарадва се при вида на пламтящия огън в камината и започна да развързва ботушките си.

Кейт все още я нямаше. Тя мислеше, че ще намери камериерката тук в стаята да я чака или че поне ще дотича, като разбере, че господарката й се е върнала, Фиделити издърпа заскрежените си ботушки и изтича към камината. Застана пред нея и протегна ръце към огъня. Но внезапно дочу някакъв звук от съседната стая — откъм стаята на Никодимъс. Чу женски смях. Беше толкова тих, че Фиделити се усъмни дали наистина е чула нещо. Но смехът се повтори.

Тя отиде до вратата между двете стаи и се заслуша. Чу женски глас, който сякаш питаше нещо, после мъжки глас, който явно отговаряше, Фиделити натисна дръжката, очаквайки вратата да е заключена, но за нейно учудване дръжката поддаде и вратата се отвори. Това, което видя, й взе дъха.

Кейт, липсващата камериерка, седеше върху разхвърляните завивки в леглото на Никодимъс Крайтън и нахлузваше на мъглявите си крака работни обувки с нисък ток. Разчорлената й коса падаше на объркани кичури по раменете, съвсем ясно си личеше, че се е обличала набързо. В момента тъкмо се усмихваше с развалените си зъби на господаря.

Никодимъс, който също се обличаше, стоеше с лице към Кейт, напъхвайки дългата ленена риза в панталоните си. Едва след един безкраен миг те забелязаха Фиделити, застанала мълчаливо на вратата.