Сандра Дюбай
Пламъкът на верността (1)

Пролог

Кървава гражданска война върлуваше в Англия. Един крал бе загубил главата си, друг — своя баща и трона си. Разцепваха се семейства: стари приятели се превръщаха в люти врагове.

Парламентаристите или кръглоглавите, както ги наричаха заради остриганите им коси, контролираха страната, а Оливър Кромуел управляваше в двореца Уайтхол, носейки титлата лорд-протектор.

Фиделити^[1] Феърфакс беше на шест години — все още твърде мъничка, за да помни пищния и великолепен двор на Чарлз I. А също и за да знае, че Англия невинаги е била страна на мрачното сиво, черно и бяло; че жените не всякога са криели косите си под колосани бели забрадки и не са се мъчили да изглеждат престорено скромни и напълно лишени от чувство за хумор. Тя никога не бе виждала белила, помади или изкуствени бенки, придаващи многозначителност на някой флиртуващ поглед: не познаваше блясъка на златото, среброто и скъпоценностите, греещи върху разголена гръд. Никога не бе наблюдавала как контета и галантни кавалери се отправят наперено към местата за забавления. Тя не знаеше, че едно време неделята не е била само ден за безкрайни черковни проповеди, описващи ужасите на огъня и серния дъх на преизподнята. Нейният баща беше парламентарист и правоверен протестант, твърдо убеден, че пътят към греха и падението неизменно минава през смеха, виното и прегръдките на красивите жени. Името му бе Ричард Феърфакс.

Когато страната се раздели на фракции, този мъж веднага се обяви за парламентарист. Направи го отчасти поради омразата си към монархията и войнствения католицизъм на френската принцеса, която Чарлз I бе довел за кралица. Направи го и заради това, че братовчед му Хенри Феърфакс беше роялист, а Ричард мразеше Хенри.

Хенри Феърфакс носеше титлата граф Уиндам. Ричард и Хенри имаха общ прапрадядо по бащина линия, но Ричард беше потомък на по-малкия син на графа, а Хенри — на по-големия, наследника на титлата. Никакви политически превратности не могат тъй да огорчат човешкото сърце, както изгубването на шанса вследствие на нещо тъй случайно като непървородството. Ричард Феърфакс приветства с ентусиазъм обстоятелствата, които принудиха братовчед му да избяга от страната. Кромуел продаде именията на графа, но лоялният Ричард остана господар на Феърфакс Хауз и тъй като под негово ръководство стопанството преуспяваше, той хранеше надежди да наследи изцяло богатството на рода Феърфакс. Синовете и дъщерите му можеха да растат като горди (макар и не толкова безогледни) протестанти и парламентаристи, незасегнати от покварата на аристокрацията.