Сюзън Елизабет Филипс
В името на любовта (9)

8

На следващата сутрин Джорджи плува близо час в уединения басейн. Вчера допусна той да види колко силно я бе наранил, а показването на подобна уязвимост беше лукс, който не можеше да си позволи. Това не биваше да се повтаря. Никога.

Когато излизаше от басейна, чу глас, идващ откъм пътеката, извиваща се зад храстите.

— Успокой се, Кейтлин… Да, зная. Имай малко търпение, скъпа…

Брам се отдалечи, преди Джорджи да успее да чуе нещо повече. Докато се увиваше с хавлиената кърпа, се питаше коя беше тази Кейтлин и колко време ще мине, преди Брам да потърси забавление в леглото на една от тайнствените си жени.

Вчеса мократа си коса с пръсти, подпъхна края на кърпата под мишницата и влезе в къщата, за да претършува хладилника. Тъкмо изваждаше кофичка с йогурт с боровинки, когато влезе Чаз и тръсна купчина писма върху кухненския блок в средата.

— Ще ти бъда благодарна, ако стоиш по-далеч от хладилника. Всичко е подредено, както съм свикнала.

— Няма да местя нищо, което не ям. — Чаз беше огромен трън в задника, но при все това Джорджи изпитваше жал към нея. Тя не вярваше, че Чаз е любовница на Брам, но не се съмняваше, че момичето е влюбено в него. Много добре помнеше собствените си страдания, докато боледуваше от същата болест, затова се опита да разтопи ледовете помежду им. — Разкажи ми за себе си, Чаз. Тук ли си израснала?

— Не. — Чаз извади от шкафа голяма купа за разбъркване.

— Аз почти не умея да готвя — опита отново Джорджи. — Ти как се научи?

Момичето затръшна шумно вратичката на шкафчето.

— Нямам време за разговори. Трябва да се заема с приготвянето на обяда на Брам.

— Какво е менюто?

— Специална салата, която той харесва.

— Чудесно. Обичам салати.

Чаз грабна кухненската кърпа.

— Не мога да готвя за двама. И без това имам достатъчно работа. Ако не искаш да напусна, трябва сама да се погрижиш за себе си.

Джорджи облиза капачката на кофичката от вътрешната страна.

— А кой е казал, че не искам да напуснеш?

Лицето на Чаз пламна от гняв. Джорджи я разбираше, но враждебността й още повече влошаваше напрегнатата обстановка. Извади лъжица от чекмеджето.

— Приготви обяд за двама, Чаз. Това е заповед.

— Приемам заповеди само от Брам. Той ми е обещал никога да не се намесва в моята работа.

— Когато го е казал, не е бил женен, но сега вече е, така че превъплъщението ти в образа на Годзила не ме впечатлява. Имаш две възможности: или ще се държиш прилично, или аз ще наема собствен персонал и ще ти се наложи да делиш кухнята. А имам усещането, че това никак няма да ти хареса.

И Джорджи се понесе навън с кофичката йогурт в ръка.

 

 

Когато стъпките й заглъхнаха, Чаз притисна юмруци към корема си, опитвайки се да обуздае напиращата омраза, заплашваща да залее всичко наоколо. Джорджи Йорк притежаваше всичко. Тя беше богата и известна. Имаше страхотни дрехи и успешна кариера. Сега имаше и Брам, а се предполагаше, че само Чаз ще се грижи за него.

Пред кухненските прозорци на верандата запърха едно колибри. Чаз откъсна хартия от кухненската ролка и отвори вратата на хладилника. Млякото не беше там, където го бе оставила, а две кофички с йогурт бяха паднали. Дори яйцата бяха преместени от другата страна на полицата.

Оправи всичко и избърса едно петно от вратата. Не можеше да понесе мисълта, че някой друг ще се мотае в кухнята й. В нейната къща. Смачка хартията и я хвърли в кошчето. Джорджи дори не беше красива, не приличаше на жените, с които Брам обикновено излизаше. Тя не го заслужаваше. Не заслужаваше нищо, което притежаваше. Всички знаеха, че е известна само защото баща й я бе направил звезда. От детството си Джорджи бе свикнала всички да й целуват задника и да я уверяват колко е велика и прекрасна. Никой не бе целувал задника на Чаз. Никога.

Момичето огледа своята кухня. Слънчевите лъчи нахлуваха през шестте тесни прозореца и сините акценти върху плочките проблясваха. Това беше най-любимото й място на света, обичаше го повече дори от апартамента си над гаража, а Джорджи искаше да се намърда и тук.

Още не можеше да повярва, че Брам не й бе казал, че ще се жени. От това най-много я болеше. Но нещо не беше наред с този брак. Брам не се държеше с Джорджи така, както според Чаз трябваше да се държи с жената, която обича. Чаз реши да разбере какво става.

 

 

Джорджи не се появи, докато Арън надзираваше разтоварването на багажа й. В късния следобед той вече бе подредил кабинета й, а тя бе разопаковала кашоните с дрехи и ги бе отнесла в спалнята. По-голямата част от гардероба й бе даден на склад. Когато Арън си тръгна, стените сякаш се прихлупиха около нея. При все че приусът й бе паркиран отпред на алеята, никъде не можеше да отиде сама, не и на четвъртия ден от брака им, когато всички фотографи в града обикаляха къщата. Затова реши да се опита да почете.

Доста по-късно Брам я откри застанала до балконската врата на спалнята й. Джорджи водеше мислен окуражаващ монолог на тема независимост и самоутвърждаване.

— Хайде да отскочим с колата до плажа — предложи той. — Вече не издържам да стоя затворен тук, ще откача.

— Скоро ще мръкне.

— И на кого му пука? — Той потри с кокалчета златистата си набола брада. — Вече изпуших два пакета цигари. Имам нужда да изляза на чист въздух.

Тя също имаше, дори и в неговата компания.

— Пил ли си?

— Не, по дяволите! Но ще започна, ако остана още малко сврян тук. Искаш ли да излезем, или не?

— Дай ми двайсет минути.

Щом остана сама, Джорджи отвори дебелия албум, в който Арън бе подредил всички снимки на гардероба й, комплектуван от Ейприл с указания как да се комбинират дрехите. Намери раздела „Ежедневно облекло“. Може би някой ден Джорджи ще има щастието да излиза от къщи, без да се тревожи за външния си вид, но сега не можеше да си позволи подобен разкош. Спря се на джинси „Рок & Рипъблик“, корсет и семпла жилетка тип кимоно на „Майкъл Корс“, която според Ейприл придаваше „завършен вид на тоалета“.

Джорджи можеше и сама да си подбира дрехите, но Ейприл го правеше по-добре. Хората нямаха понятие колко безпомощни бяха в това отношение много знаменитости и колко много зависеха от стилистите си. Джорджи щеше да е вечно благодарна на Ейприл, задето продължаваше да й помага.

Папараците ги чакаха в края на алеята за коли като глутница изгладнели кучета. Щом Брам включи двигателя, те се нахвърлиха на аудито му. Той успя да се измъкне и да потегли, но пет-шест черни сува бързо го последваха.

— Имам чувството, че сме начело на погребална процесия — промърмори Джорджи. — Иска ми се поне веднъж да мога да изляза от дома си без прическа и грим и без да ме снимат.

Брам погледна в огледалото за обратно виждане.

— Няма нищо по-лошо от знаменитост, оплакваща се от тегобите на славата.

— За пръв път се сблъсках с това, когато започнах да излизам с Ланс. А ти го търпиш едва от няколко дни.

— Хей, мен също са ме снимали.

— Порно видеото не се брои. Ще видим дали ще си толкова жизнерадостен след още няколко месеца.

Той спря рязко на светофара и задната кола едва не ги блъсна, затова Джорджи замълча, оставяйки го да се съсредоточи върху шофирането.

Трафикът не беше особено натоварен и кавалкадата от папараци продължи да ги следва по целия път до Малибу. Още няколко сува се присъединиха към погребалната процесия, въпреки че папараците сигурно се бяха досетили, че Брам се е насочил към един от така наречените частни плажове.

Тези, които идваха за пръв път в Малибу, винаги се изненадваха при вида на дългите участъци от магистралата с частни гаражи от двете страни, стигащи отзад до шосето и образуващи солидна стена, която правеше плажа недостъпен за всички, освен за малцината привилегировани щастливци, живеещи тук. Брам подмина къщата на Тревър, отби от главния път и спря пред двойна сиво-кафеникава гаражна врата. Само след минута двамата прекосяваха старата плажна къща на Трев, която той бе обявил за продажба.

Навън сумракът се бе сгъстил и нощта беше като в сцена от любовен филм. На лунната светлина гребените на вълните приличаха на заскрежена пяна. Прибоят неуморно се плискаше към брега. Хладният пясък полепваше между пръстите на краката й. Липсваше единствено любимият мъж. Тя се замисли за откъслечния разговор с тайнствената Кейтлин, който бе дочула по-рано, и се запита колко време ще мине, преди да се окаже въвлечена във втори семеен скандал, този път с друга съперница.

Той забави крачки, като се приближиха до водата. Лунната светлина посребряваше краищата на миглите му.

— Права си, Скутър — заговори той. — В онази нощ на яхтата се държах като последен негодник. Моля да ме извиниш.

Джорджи за пръв път чуваше извинение от него, но в душата й се бяха натрупали толкова много обиди, огорчения и срам, че бе невъзможно да се изтрият само с няколко думи.

— Извинението не се приема.

— Добре.

— И това е всичко?

Той пъхна ръце в джобовете си.

— Не зная какво друго да кажа. Станалото — станало, и никак не се гордея със себе си.

— Ти искаше да се облекчиш — рече тя горчиво, — а аз ти бях подръка.

— Я задръж малко. — За разлика от нея той не носеше пуловер и лекият вятър опъваше тениската върху мускулестите му гърди. — Ако исках само да се облекча, онази нощ на яхтата беше пълно с жени и можех да си избера която пожелая. Не се хваля. Ти сама знаеш, че беше така.

Една вълна с тих плясък погали глезените й.

— Но не го направи. Вместо това избра една глупачка.

— Ти не беше глупава, само наивна.

Джорджи искаше да го попита още нещо, но не й се щеше да го погледне, затова се наведе, за да навие крачолите на джинсите си.

— Защо го направи?

— А ти как мислиш? — Брам взе камък и го запрати във водата. — Исках да те сложа на място. Да ти натрия носа, да ти дам урок. Да ти покажа, че макар твоят баща да ти бе извоювал положение на звезда и по-голям хонорар, аз можех да те накарам да направиш това, което пожелаех.

— Истински мъж, няма що — подхвърли Джорджи, докато се изправяше.

— Сама си го изпроси.

Самият факт, че той най-сетне признаваше грешката си, я накара да се почувства малко по-добре. Не чак дотам, че да му прости, но достатъчно, за да съжителства с него, докато продължаваше този брачен фарс.

Двамата отново закрачиха по брега.

— Случилото се беше много отдавна — пророни тя, заобикаляйки една костенурка от пясък, направена от децата по-рано през деня. — А и нямаше трайни последици.

— Ти беше девствена. Аз така и не повярвах на измислиците ти, че излизаш с по-възрастен мъж.

— Хю Грант — оповести Джорджи.

— Ще ти се.

Тя затъкна кичур коса зад ухото си.

— Хю ми каза, че съм невероятна. Не, почакай. Беше Колин Фърт. Все бъркам всички тези застаряващи британски актьори, с които съм спала.

— Обичаен проблем. — Запрати още един камък във водата.

Джорджи вдигна глава и погледна самотната звезда, току-що изгряла на небето. На един плажен купон миналата година някой й бе казал, че това изобщо не е звезда, а Международната космическа станция.

— Коя е тя?

— За кого говориш?

— За жената, на която тази сутрин шепнеше по мобилния си.

— Имаш големи уши.

— За да те засека, когато ми изневеряваш.

— Не е ли малко раничко за изневяра? Макар че трябва да признаеш, че досега меденият ни месец е истински провал.

Тя заби пети по-надълбоко в пясъка.

— Когато става дума за пороци, никога не те подценявам.

— Помъдряла си.

— Не беше само сексът, Брам. Ставаше дума за всичко. Със „Скип и Скутър“ ти получи шанс, какъвто се пада веднъж в живота, но го пропиля. Не оцени това, което имаше.

— Оцених това, което ми даде сериалът — скъпи коли, жени, алкохол, дрога, маркови дрехи, цяла колекция ролекси, големи къщи, където да се забавлявам с приятелите ми. Това се казваше живот.

— Забелязах го.

— Аз съм така възпитан — ако имаш пари, харчи ги. Наслаждавах се на всяка секунда.

Но неговото удоволствие беше за сметка на толкова много други хора. Джорджи нави ръкавите на жилетката.

— Мнозина заплатиха висока цена за твоите забавления. Актьорите, снимачният екип.

— Да, признавам, тук ме хвана натясно.

— Ти също заплати висока цена.

— Няма да ме чуеш да се оплаквам.

— Не, не би го направил.

Той внезапно вдигна глава.

— Мамка му!

— Какво…

Брам рязко я притегли към себе си и смаза устните й в пламенна целувка. Едната му ръка се плъзна под горнището й и се закова под кръста, а другата обхвана бедрото й. Поредната вълна се разби в краката им, завихри се около глезените им. Идеална страст на лунна светлина.

— Фотоапарати — изхриптя той до устните й, сякаш тя вече не го бе разбрала.

Джорджи обви ръце около врата му и наклони глава назад. Наистина ли си въобразяваха, че ще ги оставят на спокойствие, дори и на предполагаем частен плаж? Чакалите винаги намираха начин да се промъкнат навсякъде. Тя се запита колко пари ще получат за тези снимки. Навярно доста.

Целувката стана още по-пламенна. По-сладострастна. Гърдите й се притискаха плътно о неговите, зърната им започнаха да набъбват. Тя усети възбудата му.

Палецът му се плъзна по мекия й топъл гръб. Той промуши бедро между краката й.

— Сега ще те опипам малко — прошепна Брам. Ръката му се придвижи към гърдите й. Ръка, която нито един фотограф не можеше да различи. Той я галеше през сутиена и малки мръсни вълнички на непозволена възбуда заляха тялото й. Отдавна не бе изпитвала подобни усещания, но всъщност беше в безопасност, тъй като всичко беше само преструвка. И защото той можеше да стигне само толкова далеч, колкото тя му позволи.

Пръстите му обходиха извивките на гърдите й през чашките на сутиена и горещият му дъх опари устните й.

— Когато престанем да играем игрички — обеща й той едва чуто, — ще те обладая толкова грубо и надълбоко, че ще поискаш да трае вечно.

Грубите думи неочаквано я възпламениха от глава до пети, но тя не почувства нито вина, нито срам. Помежду им не съществуваше истинска връзка. Отношенията им бяха чисто физически. Брам можеше да бъде жребецът, когото тя е наела за една нощ.

Но наетият жребец се прибираше у дома, когато си свърши работата, и младата жена неохотно се освободи от прегръдката му.

— Добре, отегчих се.

Пръстите му докоснаха твърдото й зърно, преди да се отдръпне.

— Виждам.

Хладният полъх на вятъра подхвана косата на тила й и тя настръхна. Загърна се по-плътно с жилетката.

— Е, не си Хю Грант, но техниката ти несъмнено се е подобрила в сравнение с някогашните лоши дни.

— Радвам се да го чуя.

Никак не й се понрави благата нотка в гласа му.

— Да се връщаме — подкани го Джорджи. — Стана ми студено.

— Мога да те стопля.

Тя не се съмняваше, че може.

— Относно онази жена, с която днес говореше по мобилния… — Джорджи закрачи по-бързо.

— Пак ли се връщаме на това?

— Трябва да знаеш… че ако умра, докато сме женени, всичките ми пари ще отидат или за благотворителност, или при баща ми.

Брам рязко се спря.

— Не виждам връзката.

— Няма да получиш нито стотинка. — Тя отново ускори крачка. — Не отправям никакви обвинения, просто искам да си наясно, ако ти и приятелката, с която говореше по телефона, започнете да си мислите колко добре ще се забавлявате с моите пари.

Просто се правеше на печена непукистка, за да го засегне. Все пак Брам беше разорен и нямаше никакви морални задръжки и Джорджи се почувства малко по-добре, давайки му категорично да разбере, че няма да спечели нищо от преждевременната й насилствена смърт.

Изпод петите му хвърчеше пясък, докато той се приближаваше стремително към нея.

— Ти си идиотка.

— Просто се застраховам.

Той сграбчи грубо ръката й, по-скоро като надзирател в затвора, отколкото като любовник.

— За твое сведение, нямаше никакви фотоапарати. Просто исках да си направя кефа.

— За твое сведение… Знаех, че няма фотоапарати, и исках да си направя кефа. — Не го знаеше, но трябваше да се усъмни, че има нещо нередно.

Вятърът въздишаше, прибоят шумеше. Искаше й се да го предизвика, да го жегне още по-надълбоко, затова се облегна на ръката му.

— Скип и Скутър, отново заедно на лунна светлина. Колко романтично.

Той й го върна, като заподсвирква песента „Утре“ от мюзикъла „Ани“, също както правеше някога, когато искаше да я вбеси.