Сюзън Елизабет Филипс
В името на любовта (11)

10

В събота Джорджи се събуди в три сутринта и повече не можа да заспи. Само преди седмица, приблизително по същото време, е стояла до Брам, произнасяйки брачните си клетви. Запита се какво точно е обещала.

В спалнята беше задушно. Тя отметна чаршафите, нахлузи старите жълти гумени чехли крокс, изтопурка по килима и излезе на терасата. Палмовите листа шумоляха от лекия бриз, а откъм басейна се чуваше тихото ромолене на водопада. Следобед Ланс й бе изпратил поредния есемес. Тревожел се за нея. Искаше й се да я остави на мира или поне отново да го ненавижда. Всъщност, с редки изключения, тя го ненавиждаше, ала от това не й ставаше по-добре.

Мислите й бяха прекъснати от подрънкване на кубчета лед и от мрака се разнесе един глас:

— Ако си решила да скачаш, изчакай да се съмне. Тази нощ съм твърде пиян, за да се занимавам с трупове.

Брам седеше до отворения френски прозорец на спалнята си, вляво от нейната. Беше кръстосал краката си, обути със стари маратонки, върху перилото и държеше чаша с питие в ръка. Бледи сенки браздяха профила му. Приличаше на човек, обмислящ на кой от седемте гряха да се отдаде.

Джорджи знаеше, че всички спални на втория етаж имат обща тераса, но досега не го бе виждала тук.

— Няма защо да скачам — рече тя. — И без това съм на покрива на света. — Обви пръсти около перилото. — Защо не спиш?

— Защото за пръв път през тази седмица имам възможност да си пийна на спокойствие. — Огледа нощното й одеяние, което нямаше нищо общо с миниатюрните прозрачни секси нощнички, които обличаше за Ланс. Но не направи никакъв критичен коментар за удобните шорти и широката тениска, щампована на розови и жълти устни в стил попарт.

Джорджи погледна извивката на гърба му, лениво отпуснатата китка и й се стори, че пропуска нещо, но не можеше да определи точно какво.

— Никой ли не ти е казвал, че пиеш прекалено много?

— Мисля да откажа алкохола, след като се разведем. — Той отпи още една глътка. — Я по-добре ми кажи какво си правила в кабинета ми в сряда сутринта?

Джорджи се бе чудила кога Чаз ще я издаде.

— Шпионирах. Какво друго да правя?

— Искам да ми върнеш видеокамерата.

Джорджи прокара палец по едно нащърбено място на перилото.

— Ще ти я върна. Казах на Арън да ми купи една.

— Защо ти е притрябвала?

— За убиване на времето.

Той остави чашата си върху теракотения под на верандата.

— Освен да ми крадеш вещите, какво друго си правила в моя кабинет?

Джорджи се замисли доколко да му признае, сетне реши да каже истината.

— Исках да разбера дали съществува проект за продължение на „Скип и Скутър“, или всичко е плод на твоето въображение. Открих сценария, но беше здраво опакован. И без това нямаше да го прочета.

Той стана и пристъпи към нея.

— Трябваше да ме попиташ. Доверието е основата на щастливия брак, Джорджи. Чувствам се наранен.

— Не, не си. Няма да участвам в никакво продължение. Никога. Писна ми да играя един и същи типаж. Искам нови героини, които да ме вдъхновят и увлекат. Ако отново играя Скутър, това ще бъде пагубно за кариерата ми. А ти мразиш Скип, така че не проумявам защо толкова си се вкопчил в тази идея. Е, всъщност разбирам и съжалявам, че си разорен, но нямам намерение да застрашавам кариерата си, за да ти помогна да уредиш финансовите проблеми.

Той мина покрай нея и надникна в спалнята й.

— Значи заради това е било всичко, така ли?

— Определено.

— Добре. — Той прокара ръка по рамката на вратата, сякаш проверяваше дали не е изгнила, но Джорджи не вярваше, че Брам ще се предаде толкова лесно.

— Говоря сериозно — настоя тя.

— Разбрах. — Брам се извърна към нея. — А аз пък си помислих, че си пъхаш носа в любовния ми живот.

— Ти си женен за мен, забрави ли? Нямаш любовен живот. — Още преди думите да излязат от устата й, й се прииска да ги върне обратно. Тя сама му бе дала възможност да захапе темата, която всячески се стараеше да избегне. — Отивам да спя.

— Не бързай толкова. — Брам докосна ръката й, преди тя да се шмугне вътре, и тогава я осени. Глождещото чувство, че пропуска нещо…

— Ти вече не пушиш! — възкликна Джорджи.

— Откъде ти хрумна? — Той я пусна и отиде да вземе чашата с уиски.

Тя бе забелязала, че той ухаеше на сапун и цитрусови плодове, но до този момент не бе направила очевидното заключение. Двамата бяха заедно от седем дни, как е могла да пропусне нещо толкова очевидно?

— Ти постоянно говориш за цигари, но нито веднъж не те видях да запалиш.

— Разбира се, че си ме видяла — отсече Брам и се тръшна на стола. — Пуша постоянно. Загасих поредната цигара малко преди да излезеш на терасата.

— Не, не си. Не миришеш на цигари и нито веднъж, докато търпях жалките ти целувки, не усетих вкуса на тютюн. Докато снимахме „Скип и Скутър“, да те целувам, беше все едно да целувам пепелник. Но сега… Наистина си спрял да пушиш.

Той сви рамене.

— Добре, разкри ме. Отказах цигарите, но само защото пия прекалено много и ми стана трудно да се справям наведнъж с два порока. — Поднесе чашата към устните си.

Добре поне че осъзнаваше колко погубващ е алкохолът. Дори сутрин го беше виждала с чаша в ръка, а снощи пи вино по време на вечерята. Както и тя, ала това беше единственото й питие за деня.

— Кога отказа цигарите?

Брам промърмори нещо неразбираемо.

— Какво?

— Вече ти казах — преди пет години.

— Пет години? — възкликна вбесено Джорджи. — Защо просто не каза отначало, че си спрял цигарите? Защо са всички тези подмолни игрички?

— Защото ми харесват.

Познаваше го и в същото време не го познаваше, но се бе изтощила постоянно да бъде нащрек.

— Уморена съм. Ще поговорим утре сутринта.

— Осъзнаваш, че не можем да продължаваме много дълго по този начин, нали?

Тя се престори, че не разбира.

— Все още не сме се избили един друг, така че според мен се справяме доста добре.

— Сега ти играеш игрички. — Кубчетата в чашата издрънчаха, когато я остави върху плочките и се надигна от стола. — Трябва да признаеш, че бях търпелив.

— Женени сме едва от седмица.

— Именно. Цяла седмица без секс.

— Ти си маниак. — Младата жена се извърна отново към вратата, ала той за пореден път я спря.

— Не се хваля, просто съобщавам един факт. Не очаквам да правим секс на първата среща, но обикновено така става. Най-много на втората.

— Очарователно. За твое нещастие, аз смятам, че една връзка първо трябва да укрепне. Но като се замисля, бракът се основава на взаимни компромиси и съм готова да направя такъв.

— Какъв по-точно?

Джорджи се престори, че размишлява.

— Ще правя секс с теб… след четвъртата ни среща.

— И какво по-точно е твоето определение за „среща“?

Тя махна нехайно с ръка.

— О, ще разбера, когато се случи.

— Обзалагам се, че ще разбереш. — Брам прокара палец по голата й ръка. — Честно казано, не се притеснявам много. И двамата знаем, че ти няма да издържиш дълго.

— Заради неустоимата ти сексуалност?

— И това, но и защото — да бъдем честни — ти си като зрял плод, готов да бъде откъснат.

— Така ли мислиш?

— Бейби, та ти си самото въплъщение на набъбващия оргазъм, готов всеки миг да експлодира.

Кожата й настръхна.

— О, нима?

— Разведена си от година. И тъй като Загубеняка е наполовина момиче, нищо не може да ме накара да повярвам, че е бил задоволителен любовник.

Съвсем очаквано — за съжаление — Джорджи се хвърли да защитава Ланс.

— Той беше невероятен любовник. Нежен и внимателен.

— Само във фантазиите ти.

— Вече свикнах със сарказма ти, така че не ме впечатляваш.

— За твой късмет, аз не съм нито нежен, нито внимателен. — Палецът му се плъзна в извивката на ръката й. — Харесвам грубия и неприличен секс. Или идеята да го направи със зрял мъж плаши нашата малка Скутър?

Джорджи се отдръпна.

— Какъв мъж? Пред себе си виждам само едно пораснало прекалено бързо хубавичко момче.

— Стига празни приказки, Джорджи. Заради теб се отказах от много неща, но няма да се откажа и от секса.

Тя знаеше, че няма да може дълго да избягва леглото му. Ако не му даде това, което иска, той нямаше да се поколебае да потърси някоя, която няма да му откаже прелестите си. Мразеше да се чувства като уловена в капан.

— Ти престани с празните приказки — тросна се Джорджи. — И двамата знаем, че шансът да бъдеш верен съпруг е по-малък от банковата ти сметка.

— Аз не съм Ланс Маркс.

— Точно така. Ланс ми изневери само с една жена. Докато при теб — ще бъдат легиони. — Размаха пръст пред съвършеното му лице. — Веднъж вече ме унизиха публично. Наречи ме прекалено чувствителна, но не желая да се случи отново.

— Шест месеца мога да се задоволя само с една жена. — Брам насочи поглед към гърдите й. — Ако е достатъчно добра в леглото, за да поддържа интереса ми.

Той нарочно я дразнеше и предизвикваше, но думите му я засегнаха болезнено и язвителният й отговор съвсем не прозвуча толкова язвително.

— В такъв случай очевидно имаме проблем.

Брам се намръщи.

— Хей, само аз имам право да те поставям на мястото ти. Ако се самообвиняваш, ще лишиш отношенията ни от цялата им пикантност.

Не биваше да показва ниско самочувствие пред него.

— Ще се постарая това повече да не се повтаря.

— Не мога да повярвам, че онзи чекиджия се е отнасял толкова зле с теб! — избухна Брам. — Проблемът е негов! Не твой!

— Зная.

— Не мисля, че знаеш. Бракът ти се е разпаднал по негова вина, не по твоя. Типове като Ланс се увличат по жени, които смятат за силни, и Загубеняка е решил, че Джейд е точно такава.

Търпението на Джорджи се изчерпа.

— Разбира се, че Джейд е точно такава! За нея няма нищо невъзможно! Тя е красавица, талантлива актриса, щедра и благородна. Доказва го с действията си. Помага на бедните и страдащите, спасява човешки животи. Благодарение на нея малките азиатски момичета сега ходят на училище и никой не ги принуждава да продават телата си на сексуални перверзници. Нищо чудно в най-скоро време да получи Нобеловата награда за мир. И при това напълно заслужено. Трудно е да се състезаваш с подобна съперница.

— Сигурен съм, че Ланс вече е започнал да го разбира.

Всички емоции, които Джорджи толкова отчаяно се стараеше да потисне, изведнъж изригнаха на повърхността.

— Аз също се старая да се грижа за хората!

Неочакваният й изблик го сепна и Брам примигва стреснато.

— Да, разбира се.

— Да, старая се! Зная колко страдание има по света. Зная и смятам да помогна с нещо. — Заповяда си да млъкне, но думите сами се изливаха от устата й. — Ще замина за Хаити. Веднага щом успея да го уредя. Ще купя лекарства, медицински материали и ще ги транспортирам до Хаити.

Той наклони глава и дълго остана мълчалив. Когато заговори, гласът му прозвуча необичайно нежно:

— Не мислиш ли, че това е малко… безсърдечно? Да използваш нещастието на една страна за самореклама?

Младата жена зарови лице в шепи. Той беше прав и тя изпита ненавист към себе си.

— О, господи, наистина съм ужасна.

Брам я хвана за раменете, извърна я към себе си и я притисна към гърдите си.

— Най-сетне се ожених и избрах най-голямата откачалка в Ел Ей.

Джорджи се чувстваше покрусена. Толкова я беше срам, а и не вярваше в искреното му съчувствие.

— Вкусът ти за жените винаги е бил скапан.

— И ограничен само до секса. — Той повдигна с пръст брадичката й. — Колкото и да съчувствам на позорния нервен срив, който току-що преживя, по-добре да се върнем към настоящите проблеми.

— По-добре да не го правим.

— Обещавам, че докато носиш моя фалшив диамант, няма да ти изневерявам.

— Обещанията ти не струват нищо. В мига, в който получиш своето, отново ще излезеш на лов, и двамата прекрасно го знаем.

— Грешиш. Стига, Джорджи, престани да се опъваш пред неизбежното.

— Нуждая се от още малко време, за да привикна с мисълта да съм уличница.

— Позволи ми малко да ускоря нещата — прошепна Брам и устата му завладя нейната.

Целувката беше истинска, наоколо нямаше фотографи, които да снимат, нито режисьори, готови да извикат: „Стоп камера!“. Джорджи понечи да се отдръпне, но изведнъж осъзна, че не желае. Това беше Брам. Тя отлично знаеше колко е двуличен той, колко малко означават целувките му и затова не очакваше нищо от него.

Езикът му се преплете с нейния в чувствен танц. Той се целуваше страхотно, а мъжките ласки й липсваха повече, отколкото искаше да признае. Прегърна го през раменете, опивайки се от вкуса му на тъмни нощи и предателски ветрове. На младежка измяна и безсърдечна раздяла. Но защото го познаваше твърде добре и защото започваше да вярва на себе си, тя не бе застрашена емоционално. Брам искаше да я използва. Чудесно. Тя също ще го използва. Само за кратко. За безкрайния миг на целувката.

Той притисна длан под кръста й и притегли бедрата й към своите. Беше твърд и възбуден и Джорджи смяташе да каже „не“, но съзнанието, че притежава силата да го спре, я накара да се забави. Пръстите му обвиха бедрото й. Само ако мъжът, който ухаеше толкова хубаво, целуваше се толкова добре, в чиито обятия се чувстваше така прекрасно, не беше Брам Шепърд.

Нощта и слабата светлина от спалнята й превръщаха очите му с цвят на лавандула в черен кехлибар.

— По дяволите, толкова те искам — изрече дрезгаво той.

Тъмният чувствен трепет, която я прониза, секна изведнъж от синкавобял проблясък.

— Мамка му! — изруга Брам и рязко вдигна глава.

Джорджи не разбра веднага какво става. Когато осъзна, че внезапната светлина е била от фотосветкавица, Брам вече се бе задействал. Прехвърли крака през перилото на терасата и скочи на покрива на долната веранда.

— Спри! — ахна ужасено Джорджи и се наведе над перилото. — Какво правиш?

Без да й обръща внимание, Брам прескачаше керемидите по покрива, точно както Ланс или дубльорът му в десетки филми. Светкавицата на фотоапарата, изглежда, бе дошла от клоните на голямото дърво, извисяващо се между къщата на Брам и съседната къща.

— Ще си строшиш врата! — изкрещя Джорджи.

Брам се спусна на ръце от ръба на покрива и след миг тупна на земята.

Всички лампи на алармената система в задната част на къщата засвяткаха. Той скочи на крака, стрелна се през двора и изчезна зад бамбуковия гъсталак. Само след секунди главата и раменете му отново се появиха и Джорджи видя как се покатери на високата каменна ограда, разделяща двата имота.

От всичките глупави… Джорджи се спусна по стъпалата и изскочи в задния двор, облян от светлина като посред бял ден. Прилоша й от мисълта, че целият свят ще стане свидетел на толкова интимен момент от живота й. Затича по пътеката покрай стената, а чехлите шляпаха под краката й. Стената се издигаше на половин метър над главата й, но тя откри вдлъбнатини, където можеше да стъпи, и започна да се катери. Един остър ръб ожули прасеца й. Накрая се изкачи достатъчно нависоко, за да се хване за горния ръб на стената и да надникне от другата страна.

Съседният двор беше по-голям и по-оголен, отколкото двора на Брам, с грижливо подстригани храсти, правоъгълен басейн и тенис корт. Тук също алармените светлини светеха ярко и Джорджи видя Брам да тича през моравата, погнал някакъв мъж, стиснал в ръка един предмет, навярно фотоапарат. Сигурно се е изкачил на дървото, за да ги шпионира, но вероятно е използвал високоскоростен фотоапарат и светкавицата се е задействала случайно. Кой знае колко снимки бе направил, преди да се издаде?

Фотографът имаше значителна преднина, но Брам не се предаваше и продължаваше да го преследва. Прескочи ловко редицата от храсти. Мъжът хукна по откритата морава. Беше дребен и жилав, но Джорджи не го разпозна. Изчезна зад беседката край басейна.

От съседската къща изскочи жена. На фона на ярко осветения двор Джорджи видя дълга светла коса и копринена нощница в прасковен цвят. Жената изтича надолу по полукръглите каменни стъпала, водещи към моравата — не особено разумно действие, когато в дома ти е нахлул натрапник. Когато непознатата излезе на светло, Джорджи тутакси осъзна едновременно две неща — жената беше Рори Кийн… и държеше пистолет в ръка.