Сюзън Елизабет Филипс
В името на любовта (15)

14

Чаз видя през прозореца как тъмносинята хонда на Арън спря в двора на мястото за коли. След малко се отвори предната врата. Наистина беше голям смотаняк. Тя изскочи в коридора, за да го посрещне, но вместо плик с понички, както очакваше, той мъкнеше само тъпия си черен сак. Явно не изгаряше от нетърпение да я види, защото понечи да я подмине само с кратко кимване, но тя препречи стъпалата.

— Какво закуси?

— Остави ме на мира, Чаз. Не си ми майка.

Икономката опря едната си ръка на стената, а другата на перилото. Той вече бе започнал да се поти, а дори още не беше горещо.

— Обзалагам се, че тя е свикнала всяка сутрин да угощава малкото си момче с пържени яйца с наденичка и камара палачинки.

— Закусих купа овесена каша.

— Казах ти, че аз ще ти приготвя закуска.

— Повече няма да се хвана на тази въдица. Последния път ми поднесе омлет от белтъци.

— И препечена филийка и портокалов сок. Престани да се държиш като малко дете. Трябва да решаваш проблемите си, а не да се опитваш да ги ядеш.

— Значи сега си станала и психиатър. — Той дръпна ръката й от стената и се промуши покрай нея. — Ти си само на двайсет. Какво, по дяволите, знаеш за живота?

Арън никога не ругаеше и Чаз се почувства доволна, че е успяла да му влезе под кожата достатъчно, за да го накара да избухне. Последва го на горния етаж.

— Я ми кажи, през уикенда видя ли Беки?

Докато стигнат до горната площадка, той вече се задъхваше.

— Изобщо не биваше да ти казвам за нея.

Беки живееше в съседния апартамент. Арън беше влюбен в нея, но Беки почти не го забелязваше, което не беше изненадващо за Чаз. Очевидно Беки беше голяма умница, също като Арън, с приятна външност, но без да е красавица, което означаваше, че Арън имаше някакъв шанс с нея, при условие че отслабне, подстриже се прилично, купи си хубави дрехи и престане да се държи като задръстеняк.

— Опита ли се да говориш с нея, както ти казах?

— Чака ме много работа.

— Опита ли се? — не го оставяше на мира Чаз. Беше го посъветвала да се държи дружелюбно, но не прекалено, което означаваше да не се смее като грухтящо прасе. И да не дрънка за видео игри. Никога.

— Не съм я виждал, ясно ли е?

— Видял си я. — Чаз влезе след него в кабинета на Джорджи. — Видял си я, но не ти е стигнало смелост да я заговориш. Толкова ли е трудно да я поздравиш и да я попиташ как е?

— Според мен може да се измисли нещо по-оригинално.

— Когато се опитваш да оригиналничиш, отстрани звучи откачено. Поне веднъж бъди по-естествен. Кажи само „Здрасти“ и „Как си?“. Носиш ли си банския, както ти казах?

Той хвърли сака на един стол.

— Освен това не си ми и личен треньор.

— Носиш ли го?

— Не зная. Може би.

Чаз си каза, че все пак е постигнала някакъв напредък. Арън вече изяждаше послушно обяда, който му приготвяше, и спря да носи със себе си мазна храна, защото знаеше, че тя ще я намери и изхвърли. Бяха минали само три седмици, но Чаз беше сигурна, че коремчето му бе започнало да се прибира.

— Поплувай половин час довечера, преди да си тръгнеш. Говоря сериозно.

— Няма да е зле да отделяш повече време за себе си, вместо да досаждаш на другите. — Той се отпусна на стола пред компютъра. — Като начало се погрижи за личностното си разстройство.

— Аз харесвам личностното си разстройство. Идеално средство да държа ненормалниците по-надалече — заяви самодоволно тя. — Макар че точно в момента явно не помага особено. — Арън не беше ненормалник. Той беше порядъчен млад мъж и тя тайно се възхищаваше на ума му. Но беше отчайващо безпомощен и непохватен. И самотен. Само ако се вслушваше в съветите й, тя можеше да го шлифова достатъчно, за да си намери свястно момиче. Не някоя суперкрасавица, а добро момиче и умно като него.

— Обядът е в дванайсет и половина — оповести тя в ролята на икономка. — Не закъснявай. — Когато се извърна към вратата, Чаз видя Джорджи на прага да заснема цялата сцена с видео камерата си.

Момичето сложи предизвикателно ръце на кръста.

— Знаеш, че това е незаконно, нали? Да снимаш хората без тяхното съгласие.

— Наеми си адвокат — посъветва я Джорджи, без да отлепя око от обектива на камерата.

Чаз затрополи гневно по коридора към задната стълба. Точно в момента Джорджи беше последният човек на света, с когото искаше да говори. Вчера, когато тя се прибра с Брам, двамата се държаха странно. Джорджи имаше подозрителна червенина на врата и избягваше да гледа Брам, който й се усмихваше като котарак, докопал купичка със сметана. Чаз не разбираше какво става с тях. Те си въобразяваха, че тя не знае за отделните им спални — като че ли Джорджи можеше да оправи свястно едно легло! Така че какво се бе случило вчера?

Чаз щеше да получи купища пари, ако подшушнеше на таблоидите историята за прочутите младоженци, които спят в отделни спални. Може би щеше да го направи, ако щеше да засегне само Джорджи. Ала тя не искаше да нарани Брам.

Джорджи я последва до задната стълба.

— Защо тормозиш Арън?

На свой ред Чаз също можеше да й зададе няколко въпроса, като например: защо Джорджи тормози Брам, какво се е случило вчера и защо Джорджи и миналата нощ спа сама в своето легло? Но тя се бе научила да пази информацията за себе си, докато не се открие изгоден случай да я използва.

— Аз имам по-добър въпрос — рече на глас Чаз. — Защо досега не си се опитала да помогнеш на Арън? Той е ходещо бедствие. Когато се качва по стълбите, всеки път ме е страх, че може да го тресне някой инфаркт.

— А ти обичаш да се справяш с бедствията?

— И какво лошо има в това?

Цялата тази история с камерата беше доста шантава. Чаз не разбираше защо Джорджи продължава да я снима, нито защо тя самата не отказваше да говори пред камерата. И все пак, когато насочваше обектива към нея, Чаз неволно започваше да бъбри, без да може да се спре. Като че ли… като че ли споделянето пред камерата някак си я караше да се чувства важна. Сякаш животът й беше специален и си струваше да говори за него.

Двете стигнаха до долната площадка и Джорджи влезе след нея в кухнята.

— Разкажи ми какво се случи, след като напусна Барстоу.

— Вече ти казах. Дойдох в Лос Анджелис и наех квартира недалече от булевард „Сънсет“.

— Сигурно не си имала пари. Как успяваше да платиш наема?

— Намерих си работа. А ти какво си помисли?

— Каква работа?

— Трябва да пишкам — тросна се Чаз и се насочи към малката тоалетна до кухнята. — И там ли ще ме преследваш? — Затвори вратата и я заключи. Никой нямаше да я накара да говори за това, което се бе случило, когато пристигна в Лос Анджелис. Никой.

Когато излезе, Джорджи бе изчезнала, а Брам говореше по телефона. Чаз грабна една кърпа и затърка плота.

— Кажи на Джорджи да престане да се влачи след мен с онази камера — рече тя, когато Брам затвори.

— Доста е трудно да се заповядва каквото и да било на Джорджи. — Той извади от хладилника каната със студения чай.

— Какво й става? Защо продължава да ми досажда?

— Кой знае. Преди два дни я видях да снима чистачките. Говореше с тях на испански.

Чаз за нищо на света нямаше да го признае, но никак не й се понрави, че Джорджи снима някой друг, освен нея.

— Чудесно. Може би най-сетне ще престане да ми досажда.

Брам повъртя мобилния телефон между пръстите си.

— Направи ли го?

Чаз отвори съдомиялната и започна да я зарежда с чашите и чиниите от закуската.

— Още го обмислям.

— Чаз, зад тези стени те очаква големият свят. Не можеш вечно да се криеш тук.

— Не се крия! А сега ме извини, но ме чака доста работа. Сума ти хора ще дойдат на вечеря и имам много за вършене.

Брам поклати глава.

— Понякога ми се струва, че не ти направих услуга, като те взех на работа.

Ала той грешеше. Беше й направил най-голямата услуга в живота й и тя никога нямаше да го забрави.

 

 

Същия следобед, докато Джорджи се обличаше за срещата с папараците, не спираше да се пита защо сексът с лошо момче беше много по-възбуждащ, отколкото с порядъчен мъж? Дори и този порядъчен мъж да те зареже заради друга. Тогава защо се застави да спи в другата спалня? Защото вчера й беше хубаво. Прекалено хубаво. Твърде забавно, възхитително развратно. Толкова диво, сластно и волно, без никакви усложнения, че не й се щеше да разваля онази безумна магия, връщайки се в реалността. Искаше също Брам да разбере, че не се е превърнала в леснодостъпна сексуална играчка само защото вчера бе изпитала най-вълнуващото чувствено приключение в живота си. Но й бе потребна цялата сила на волята, за да го отблъсне, и никак не й се понрави многозначителният му поглед, когато Джорджи му заяви, че ще спи сама.

Излязоха от къщата за сутрешното кафе и обичайното позиране пред фотографите. Младата жена реши, че най-добрият начин да се върне към нормалния живот е да се заяде с Брам.

— Престани да си тананикаш! — стрелна го тя с намръщен поглед, когато се настаниха в колата. — Само си въобразяваш, че имаш слух.

— Какво те яде? Не съм аз, за съжаление.

— Отвратителен си.

— Хей, къде се дяна прословутото ти чувство за хумор?

— Ти го отнесе — сряза го Джорджи.

— Предполагам, че ме бива в това. — Той отново затананика началните тактове на „Тежкият чук на живота“ от мюзикъла „Ани“ само за да я дразни. — Вчера следобед беше много по-дружелюбна. Много.

— Онова беше просто животинска страст, приятел. Аз те използвах.

— И го направи дяволски добре.

Никак не й се понрави отказът му да участва в словесния двубой, толкова необходим за възстановяването на душевния й покой.

— Не биваше да твърдиш, че си си спомнил какво се е случило през онази нощ във Вегас, когато всъщност не е така.

— Методът на изключването. Гарантирам ти, че един от нас е сдал багажа, преди да стигнем до края, защото в противен случай щях да помня.

Като никога, Джорджи бе склонна да му вярва.

 

 

Папараците ги приклещиха, когато излязоха от „Кофи Бийн енд Тий Лийф“. Джорджи си помисли за безбройните снимки, които бе виждала, на знаменитости с чаши кафе или бутилки с минерална вода в ръце. Откога обезводняването се бе превърнало в професионален риск, неизменно съпътстващ славата?

— Насам! Погледнете насам!

— Какви са плановете ви за уикенда?

— Бракът ви здрав ли е?

— Като скала. — Брам преметна ръка през кръста й и прошепна: — Ако наистина си толкова корава и неотстъпчива, на каквато се правиш, снощи нямаше да избягаш, търсейки спасение в спалнята си.

Джорджи засия насреща му.

— Вече ти казах. Дойде ми.

Ответната му усмивка беше не по-малко сияйна.

— А аз ти казах, че не ми пука.

На Ланс щеше да му пука. Беше мил и разбиращ, но никога не би му хрумнало да се люби с неразположена жена. Не че в момента беше неразположена.

— Очевидно не съм се изразила достатъчно ясно — изсъска тя, продължавайки да се усмихва, напълно вживяла се в ролята на сексуална хищница, докато репортерите бясно щракаха с фотоапаратите. — Вчера, в „Провокация“, ти мина успешно прослушването. От сега нататък единствената ти функция е да ме обслужваш. Винаги когато пожелая. А в момента не желая.

Лъжкиня. Желаеше и още как, при това точно с него. Вчерашното преживяване беше толкова невероятно и неповторимо, защото беше с фантастичния развратник Брам Шепърд, който не ставаше за нищо друго, освен за безпаметен секс. За него сексът беше като ръкостискане и съзнанието за това й даваше непозната и вълнуваща свобода. Фиктивният й съпруг, навярно алкохолик, никога нямаше да има над нея такава власт като Ланс. С Брам нямаше да се измъчва и притеснява дали бельото й е достатъчно съблазнително, за да го привлече, или се налага скорострелно да изчете последното секс ръководство, за да поддържа интереса на съпруга си. Кого го бе грижа? Дори можеше да не си прави труда да си бръсне краката.

Той я целуна по върха на ухото.

— Само за да сме наясно, Скут. Не си неразположена. Просто те хвана шубето, защото се опасяваш, че не можеш да ми устоиш.

— Не е вярно.

Той помаха на фотографите и я поведе надолу по улицата, продължавайки да й говори с тих глас:

— Що се отнася до ограниченията, които се опитваш да въведеш… — Прокара кокалчетата на ръката си по гърба й. — Не смятам да им обръщам внимание.

 

 

Брам обичаше да предизвиква Джорджи — словесно и в леглото. Вчера тя дяволски го смая. В представите му Джорджи и Скутър винаги са били една и съща личност, но нямаше начин Скутър да устрои такова шоу, което изнесе Джорджи. Това, което се случи в „Провокация“, доказваше, че Загубеняка не бе успял да унищожи цялата й самоувереност, нещо, което с всеки изминал ден от последните седмици ставаше все по-очевидно. Фактът, че Ланс бе заменил Джорджи за такава студена риба като Джейд, доставяше на Брам много по-голямо удоволствие, отколкото му се искаше да признае. Когато се прибраха у дома след набезите из кафенетата, той се позабавлява с идеята да я съблече веднага — нямаше да са нужни особени усилия — но Арън съсипа плановете му, като ги посрещна още на вратата.

— Обади се секретарката на Рори Кийн. Предаде поканата й за среща в дома й на по чаша вино в пет часа.

Брам мислено подскочи до тавана. Той се надяваше, че симпатията на Рори към Джорджи ще му даде възможност да се срещне лично с шефката на студиото, а не да чака да мине през ситото на екипа й. Ухили се и раздрънка ключовете за колата.

— Обади й се веднага и кажи, че ще бъдем при нея в уреченото време.

Арън побутна нагоре очилата на носа си.

— Тя не спомена нищо за теб, Брам. Поканата се отнася само за Джорджи.

Брам стисна ключовете.

— Имала е предвид двама ни.

— Съмнявам се. Тя помоли да кажа на Джорджи да не се преоблича, тъй като ще бъдат само двете — поясни припряно Арън и побърза да се оттегли.

Брам изля гнева си в порой цветисти ругатни. Рори продължаваше да го пренебрегва. Тя харесваше сценария на „Къща на дървото“, но според вицепрезидента й по бъдещите проекти, не възнамеряваше да финансира филма, докато Брам не се откаже от желанието си да бъде продуцент и водещ актьор. Но ако го стореше, това щеше да сложи край на всичките му надежди за възраждане на кариерата му. Понякога му се искаше да си купи рекламно каре във „Варайъти“ и да обяви пред света, че вече не е същият див и дързък хлапак, който не притежава достатъчно сила на характера, за да не се главозамае от успеха. Или може би едно простичко съобщение… „Какво ще кажете за шибания втори шанс?“

Само ако Рори се съгласеше да се срещне лично с него. Но досега бе успял само за кратко да се доближи до нея по време на онзи нощен инцидент в задния й двор. Няколко дни след това Брам дори се бе промъкнал през портичката, свързваща двата задни двора с бутилка шампанско, за да се извини, задето бе обезпокоил съня й, но един от слугите й взе шампанското и затръшна вратата под носа му.

Сега той изгледа кръвнишки Джорджи. Благодарение на гозбите на Чаз тя бе качила няколко килограма и зелените й очи, които гледаха изпод неравния бретон, вече не изглеждаха толкова хлътнали в орбитите, а лъскавата й кестенява коса обрамчваше позакръглени бузи.

— Чакам те в кабинета след десет минути — нареди й той.

Тя отвори уста, за да го прати по дяволите, но той беше подготвен.

— Освен ако не проявяваш интерес към сценария на „Къща на дървото“…

Знаеше, че я е хванал натясно, и се отдалечи, без да се обръща.

Тя го остави да я чака десет минути повече, отколкото й бе отпуснал. Но не използва времето, за да се преоблече, а остана със същия костюм, който носеше за сутрешната кафеена обиколка с папараците: светложълто плетено горнище със скромно кръгло деколте, къса жилетка, лека като паяжина, и широк кремавозелен панталон от памучен плат, здрав като калъф за матрак. Само жена с толкова слаба фигура можеше да си позволи да носи подобен панталон. Тоалетът й скриваше много повече, отколкото разкриваше, и това я правеше дяволски секси.

Джорджи направи първия ход в тази нова игра, която бяха започнали, като наклони глава към афиша на Джейк Коранда в ролята на каубоя Калибър.

— Ето това се казва истински мъж.

— Като го видя, непременно ще му предам. — Брам сви в юмрук гумената топка за стискане, подражавайки на Хъмфри Богарт в „Бунтът на боен кораб Кейн“. — Но за разнообразие се нуждая малко от помощта ти.

— Какво искаш да кажеш с това „за разнообразие“? — обиди се Джорджи. — Винаги съм готова да помогна и да сътруднича. — Пльосна се на дивана. — Добре де, най-вече на сътрудничество с други хора, но все пак…

— Престани да шикалкавиш и да се правиш на интересна и ме чуй. — Той стисна отново топката и посочи с показалец към носа й. — Не ме очерняй пред Рори Кийн.

— Не бих го направила.

— Не би ли? Рори харесва всичко в проекта за „Къща на дървото“ с изключение на…

— Теб? — Яркозелените й очи се разшириха насреща му. — Навярно защото имаш лоша репутация.

— Благодаря, че ми го напомни. — Брам остави топката върху бюрото. — Трябва да заснема този филм, Джорджи. Аз, а не някой друг. И ти трябва да я убедиш, че съм се превърнал в Съпруг на годината.

— Но не си.

— Престори се.

— Молиш ме за помощ? — Насреща отново го гледаха огромните очи на сирачето Ани. Но Джорджи винаги е била отборен играч и Брам предполагаше, че ще му помогне… след като първо го поизмъчи малко.

Тя притисна показалеца си към бузата.

— Ако поухажвам Рори заради теб, какво ще получа в замяна?

— Горещ секс и вечната ми благодарност.

Младата жена се престори, че обмисля предложението.

— Не. Не е достатъчно.

— Ще позволя на Мег да остане в къщата за гости.

— Мег вече се е настанила в къщата за гости.

— Нека го кажа по друг начин. Няма да я свалям, докато ни гостува.

— Ти и без това не я сваляш. Отнасяш се към нея като с дванайсетгодишна. — Джорджи най-после мина на въпроса. — Искам да прочета сценария, преди днес следобед да се срещна с Рори. Дай ми го.

— Вече ти обещах, че ще го видиш.

— Да, но не си обещал, че ще ми позволиш да го прочета.

— Значи си забелязала.

Тя протегна ръка.

Той се поколеба.

— Не може да се каже, че имаш добра преценка, що се отнася до сценарии. Нали се снима в „Лято в града“.

— Както и в „Красиви хора“, още един провал. Да не пропускаме и „Лесни неща“, който още не си гледал, но не ти го препоръчвам. — Размаха ръка пред лицето му. — Всичко това е в миналото. Сега пред теб седи една съвършено нова Джорджи Йорк. Предай се.

Тя вече не беше някогашната послушна марионетка, така че Брам нямаше избор. Извади запечатания сценарий от средното чекмедже — същото, което тя бе претърсила преди три седмици и бе намерила само един счупен телефон. Грабна го от ръцете му, преди той да е размислил, помаха му весело и се изнесе с бърза стъпка от кабинета.

Брам мразеше да моли когото и да било за помощ, особено Джорджи, затова се отпусна на стола и се потопи в мрачен размисъл. Но не можа да измъдри нищо умно и се извърна отново към компютъра. Колкото и да беше добър сценарият, все пак се нуждаеше от малко доизглаждане и Брам вече се бе заел да поправя някои сцени. Не можеше да си представи какво би казала Джорджи, ако разбереше, че някой, който не е завършил гимназия, бърника диалозите на Сара Картър. Или… нещо още по-лошо, колко ще се смее, когато открие, че той е променил финала на сценария.

Не, нямаше да се смее. За разлика от него, тя не притежаваше и капка жестокост. Дори можеше да си я представи как търси окуражаващи думи.

Мисълта го раздразни. Той не се нуждаеше от ничия фалшива подкрепа, особено от тази на Джорджи. Сам се бе издигнал от дъното, сам бе прецакал живота си и сега сам щеше да се измъкне от калта, в която бе затънал. Без ничия помощ.

 

 

Джорджи жадно поглъщаше думите и за два часа изчете сценария. Беше също толкова завладяващ, колкото книгата. Невероятна възможност… и не само за Брам.

„Къща на дървото“ разказваше историята на Дани Граймс — мъж, несправедливо обвинен за сексуално насилие над дете. Предсрочно освободен за добро поведение, той е принуден заради смъртно болния си баща да се върне у дома и да се изправи срещу целия град и безскрупулната прокурорка, издигнала се сега до щатски сенатор, която е укрила ДНК експертизата, за да получи той осъдителна присъда. Дани се затваря в дома си и излиза само в краен случай, но доброволното му отшелничество е заплашено от подозренията му, че неговият съсед насилва сексуално малката си дъщеря. Сюжетът беше силен и вълнуващ, със сложни, многопластови и въздействащи характери.

Джорджи откри Брам да плува в басейна. Застана до ръба близо до водопада, като пристъпваше нетърпеливо от крак на крак, докато го чакаше да спре, за да си отдъхне. Той я видя, но продължи да пори водата. Тя взе мрежата за събиране на листа и го тупна леко по главата с нея.

— Хей! — Водата се разплиска около него, когато Брам рязко се извърна.

Джорджи пое дълбоко дъх.

— Искам да изиграя ролята на Хелън.

— Желая ти късмет. — Той се гмурна под водата и заплува към стълбичката на отсрещната страна на басейна.

Джорджи пусна мрежата, сърцето й туптеше развълнувано. Още щом прочете първата сцена, тя вече знаеше, че иска да изиграе ролята на студената и амбициозна прокурорка. Именно това беше дългоочакваната възможност. Ролята на Хелън щеше да й помогне да се отърси от дългата поредица стереотипни образи, щеше да й даде предизвикателството, от което толкова отчаяно се нуждаеше, за да докаже на зрителите, че може да се превъплъщава в сложни драматични характери. Закрачи решително към стълбичката.

— Сценарият е блестящ. Разтърсващ, сложен и проникновен. Докосва най-тънките струни на душата. Точно както ти го описа. Трябва да играя Хелън. Държа на това.

Брам излезе от басейна, водата се стичаше по тялото му.

— В случай че не си обърнала достатъчно внимание, имам малък проблем с финансирането, така че изборът на актриса за ролята на Хелън е последната ми грижа.

Джорджи грабна една хавлиена кърпа и му я подаде.

— Но ако получиш зелена светлина… Единствената причина, поради която не ме възприемат като драматична актриса, е, защото никога не съм имала шанса да покажа на какво съм способна. И не ми казвай, че публиката винаги ще вижда в нас Скип и Скутър и няма да ни възприеме в по-дълбоко и сериозно амплоа. Любовната история е между Дани и домашната медицинска сестра, не с Хелън. Зная точно какво се иска за тази роля. И ще работя много упорито и сериозно.

— Да бъдем реалисти, Джорджи. Дори и да направя този филм, ти пак няма да играеш Хелън. — Брам подсуши косата си и преметна кърпата около врата си. — Имайки предвид моята понастоящем залязла кариера, този филм се нуждае от актриса, чието участие ще донесе печалба. Нека бъдем честни: твоето лице продава много повече таблоидите, отколкото билетите за кино.

Но Джорджи не желаеше признае правотата му.

— Помисли си само каква реклама ще е за филма новината, че двамата отново ще се снимаме заедно. Цялата преса ще полудее, а хората ще се тълпят пред касите на кината, за да видят дали сме се справили с предизвикателството да изиграем съвсем различни персонажи от Скип и Скутър.

— Няма да стане. — Брам пусна кърпата на шезлонга край басейна. — Джорджи, цялата тази дискусия е преждевременна.

— Смяташ, че не мога да пресъздам по-сложен и дълбок характер? Ти можеш, а аз — не, така ли? Грешиш. Аз съм дисциплинирана и достатъчно целеустремена, за да се справя с ролята.

— Намекваш, че аз не съм?

Тя не искаше да го обижда директно, но истината си беше истина.

— Не можеш да разчиташ на обичайните актьорски номера, за да изиграеш Дани. Той е озлобен и изтерзан. Понесъл е страдания, които никой от нас не би трябвало да изживява.

— Повече от година живея с този сценарий — контрира Брам. — Зная съвсем точно как да вдъхна живот на образа, да го направя правдоподобен. А сега, вместо да спорим, не е ли по-добре да размърдаш мозъка си, за да измислиш как да убедиш Рори Кийн, че съм порядъчен холивудски гражданин и че тя трябва непременно да се срещне с мен?

 

 

Джорджи мина през портичката в задния двор. Внушителната постройка от бели тухли, изградена в нормандски стил, беше много по-разкошна от дома на Брам, но далеч не толкова уютна. Широките тераси от задната страна гледаха към басейн и идеално поддържани градини. Джорджи откри Рори на страничната тераса, седнала в сянката върху черен диван от ковано желязо, отрупан с меки яркооранжеви възглавнички. С дългата руса коса, вързана на опашка, и подвити под нея крака, Рори приличаше повече на типична „футболна майка“^[1]. Но всъщност не беше. Дори в такава непринудена обстановка тя излъчваше хладната, почти страховита самоувереност на строг шеф на киностудио.

Когато видя Джорджи, тя остави настрани сценария, който четеше, и предложи на гостенката си чаша шампанско. Сега, когато на карта беше заложена не само кариерата на Брам, Джорджи с все сили се стараеше да обуздае нервността си, затова прие питието и се настани в съседния стол. Двете обсъдиха бокс офис класациите от последния уикенд и успеха на новия филм на Джак Блак. Накрая Рори стигна до причината за днешната покана.

— Джорджи, чувствам се малко неловко… — Съдейки по спокойния й поглед, ни най-малко не се чувстваше неловко. — Откакто се появиха онези ужасни снимки, постоянно си казвам да не си пъхам носа в чужди дела, но не мога да остана безучастна. Ако нещо се случи с теб, никога няма да си го простя.

Джорджи не очакваше подобно нещо и се смути. Скандалните слухове, подклаждани от таблоидите, постепенно заглъхваха, но очевидно Рори не можеше да бъде убедена лесно.

— Не се притеснявай за това. Честно. Всичко между мен и Брам е наред. По-добре ми разкажи за къщата. Изненадах се, когато разбрах, че живееш в къща под наем.

Рори отпи глътка шампанско и остави високата фина чаша върху масичката до дивана.

— Наета е от студиото. Това е нашата версия на Белия дом. Тук разполагам с личен апартамент, поддържаме отделно крило за специални гости — корпоративни вип персони, режисьори, продуценти, всякакви личности, които трябва да ухажваме. В момента в имението гостуват неколцина невероятно талантливи чуждестранни режисьори — част от проекта, който ръководя.

— Сигурна съм, че те са поласкани от поканата да отседнат тук.

— За тях се грижи специално нает персонал. Аз не съм задължена никого да забавлявам, особено ако не желая. — Рори изпъна крака и отново насочи към Джорджи цялата мощ на ледения си поглед. — Ако се почувстваш… неудобно, ако изпиташ нужда много бързо да изчезнеш, можеш да дойдеш тук по всяко време, без значение денем или нощем.

Джорджи не знаеше кое я подразни повече — фактът, че Рори смяташе Брам за насилник, който тормози съпругата си, или убеждението на домакинята й, че Джорджи толкова малко цени себе си, че позволява безропотно да издевателстват над нея.

— Онези снимки лъжат, Рори. Знам, че изглеждат така, сякаш се караме, но това е много далеч от истината. Честно. Брам никога не би ми посегнал. Да, той ме подлудява, признавам. Но да ме нарани физически — никога.

— Жените невинаги са способни да разсъждават трезво, когато става дума за мъже като Брам Шепърд — възрази Рори. — А след всичко, което преживя с Ланс…

— Трогната съм от загрижеността ти. Искрено съм трогната. Но няма нужда. — Джорджи не можеше да се сдържи да не попита: — Ти… и преди си се опитвала да се грижиш за мен. Аз съм ти благодарна, но винаги съм се чудила защо.

— Ти не помниш какво направи за мен, нали?

— Надявам се, че съм ти дала назаем великолепни диамантени обици, които си забравила да ми върнеш?

Рори я удостои с усмивката на снежната царица.

— За съжаление, нямаш късмет. — Вдигна чашата с шампанско и повъртя тънкото столче между пръстите си. — Докато работех за сериала „Скип и Скутър“, ти винаги се държеше много добре със снимачния екип.

Джорджи никога не бе проумявала логиката на звездите, превръщащи в ад живота на хората, чиито задължения бяха да представят същите тези звезди в най-добрата светлина. Освен това баща й никога нямаше да допусне тя да се държи като разглезена примадона. При все това любезното й отношение към екипа не беше достатъчно основателна причина за подобна свръхзагриженост от страна на Рори.

— Освен това обичам, когато порядъчните хора преуспяват. — Рори отпи нова глътка от шампанското.

В момента Джорджи не се чувстваше особено преуспяла.

— Ти беше най-добрият помощник-режисьор, който някога е работил за сериала. Съжалявам, че остана само един сезон.

— Беше трудно да се работи за този сериал. Твърде много тестостерон.

Джорджи си спомни как наскоро бе дразнила Брам, задето е тормозел Рори, задявайки я непрекъснато и вгорчавайки живота й. Но сега това никак не й се струваше забавно.

— Брам те е свалял, нали?

— Ежедневно. — Рори подръпна разсеяно диамантената си обица. — Ала истинският проблем бяха приятелите му.

— Те бяха такива нищожества. Банда паразити, които живееха на негова издръжка. Щастлива съм да ти съобщя, че се е отървал от тях. — Беше се отървал от всички, което изглеждаше странно за някой, свикнал винаги да е заобиколен от обичайната свита мерзавци.

— Те закачваха порноснимки на клипборда ми — рече Рори с хладен глас. — Опитваха се да разкопчаят сутиена ми, когато минавах покрай тях. Понякога ставаше и по-лошо.

— И Брам не ги е спирал?

— Не мисля, че той знаеше за най-големите им гадории. Но те бяха негови приятели и той настояваше да ги пускат на снимачната площадка. Когато се опитвах да поговоря с него за това, той ме съветваше да не се впрягам и да не обръщам внимание на по-солените им закачки. И тогава, един следобед, двама от тях ме приклещиха в един ъгъл.

Джорджи се изправи на стола.

— Сега си спомням. Бяхме свършили със снимките за деня, но аз бях забравила една книга на снимачната площадка. Върнах се да я взема и видях, че са те притиснали до стената. Макар да бях забравила, че си била ти.

— Да, аз бях. Ти им се разкрещя и дори ги нападна с юмруци. И при все че беше само една тийнейджърка, притежаваше много по-голяма власт от един незначителен помощник-режисьор и те ме пуснаха. Но ти не остави нещата така и отиде при продуцентите. Мръсниците начаса бяха изгонени от снимачната площадка, а Брам беше безсилен да направи каквото и да било. — Рори наклони леко глава. — Никога няма да забравя как ме защити.

— Сигурна съм, че всеки на мое място би направил същото.

— Кой знае? Работата е в това, че аз никога не забравям приятелите си.

Джорджи си помисли за Брам.

— Предполагам, че не забравяш и враговете.

По-възрастната жена повдигна вежди.

— Така е. С изключение на случаите, когато слабата ми памет може да помогне на студиото да спечели много пари.

Джорджи се усмихна, но тутакси отново стана сериозна.

— Ако я нямаше тази стара история между двама ви с Брам, щеше ли да промениш мнението си за участието му в реализирането на „Къща на дървото“?

— Студиото не инвестира само в сценария. А в цялото начинание.

— А в този случай Брам е главното действащо лице.

— Той няма опит за подобен мащабен проект като този.

Брам беше в шоубизнеса още от юношеските си години. Проблемът не беше липсата на опит, а характерът му и Рори не се поколеба да изрази открито мнението си.

— Той си е заслужил репутацията, Джорджи. Провали сериала „Скип и Скутър“, както и работата на целия екип.

— Зная. Но… хората се променят. Никога досега не съм го виждала толкова страстно увлечен по каквото и да било.

Рори отвърна със сдържана холивудска усмивка, означаваща, че вече е взела своето решение. С баща като Пол, на Джорджи никога не й се бе налагало да бъде настоятелна, но никой освен нея не можеше да спечели тази конкретна битка. Младата жена искаше отчаяно да изиграе Хелън, а успехът на Брам бе нейният пропуск за новото поприще в актьорската й кариера.

— Мисля, че страстта означава много, когато става дума за снимането на голям и значителен филм. Целият опит на света няма значение, ако продуцентът не е отдал цялата си душа и сърце на проекта.

Искрената страст на Брам към „Къща на дървото“ я бе накарала да осъзнае колко дълго самата тя не бе изпитвала подобно неудържимо желание да направи нещо. Ролята на Хелън щеше да й върне някогашния ентусиазъм.

Рори се наведе напред и се вгледа изпитателно в лицето на гостенката си.

— Ако наистина искаш да помогнеш на Брам, убеди го да се отдръпне и да ме остави аз да се заема с проекта.

— Което означава, че той няма да бъде продуцент… нито ще изпълнява главната роля.

— Брам е добър актьор, но този филм се нуждае от велик изпълнител. Неговият талант е твърде ограничен.

Ограничен. Също както и талантът на Джорджи.

— Но достатъчно сме говорили за работа. — Рори бе изказала мнението си и съзнателно смени темата. — Чух, че дъщерята на Джак и Фльор се е върнала в Ел Ей.

Джорджи разбра, че е безполезно да настоява, и заговори за приятелките си.

— Искреното женско приятелство изисква време, каквото никога не съм имала — призна Рори с хладния си маниер. — Ала всяко нещо си има цена, а аз обичам работата си и не се оплаквам.

Може би не го правеше, ала Джорджи долови в гласа й нотки на съжаление. Лично тя не би могла да си представи живота, без подкрепата на приятелите си и малко преди да си тръгне, с изненада чу собствения си глас да кани Рори на утрешната вечеря.

Смайването й беше още по-голямо, когато Рори прие.

 

 

Брам я чакаше от другата страна на портичката.

— Е, как мина?

— Добре.

По-добре утре да му съобщи, че е поканила Рори. Ако му кажеше сега, той щеше да наеме готвач от Франция и оркестър. С нейните пари.

— Колко добре?

— Казах, че няма да те очерня, и удържах на думата си.

— Искаш да кажеш, че наистина не си го направила?

— Казах й, че вече си зрял и отговорен и си страстно увлечен по проекта.

— Със сериозна физиономия?

— Да, с напълно сериозна физиономия. Господи!

Той я притегли в обятията си и я дари с дълга чувствена целувка, защото беше темпераментен мъж, но в случая се възторгваше като доберман, на който неочаквано са подхвърлили сочно парче месо. И ей така, изневиделица, Джорджи почувства, че се разтапя. И защо не? След всичко, което бе преживяла, заслужаваше колкото се може повече необвързващо удоволствие.

Дланите му обхванаха дупето й.

— Къде е Мег?

— Отиде на концерт. Искаш да направим тройка?

— Не и тази вечер.

Брам отново я целуна. И отново. Не след дълго ръцете им трескаво се търсеха и двамата не можеха да се откъснат един от друг.

Той я пусна толкова рязко, че тя едва не падна.

— Чаз! Арън! — извика Брам към терасата. — Веднага елате тук!

Наложи му се да ги повика още веднъж, преди те да се появят. Арън бе останал да работи допълнително, за да обнови оформлението на уебсайта на Джорджи. На шията му висяха слушалки. Чаз се появи със зловещо изглеждащ нож за месо в ръка. Брам им подаде две петдесетдоларови банкноти, които току-що бе извадил от портфейла си.

— И двамата сте свободни за тази вечер. Ето ви малък бонус за усърдната работа. А сега изчезвайте. Ще се видим утре сутринта.

Арън се взираше в банкнотите, сякаш никога не бе виждал пари. Физиономията на Чаз доби обичайното си смръщено изражение.

— В момента приготвям вечерята.

— Сигурен съм, че утре от нея ще се получи много вкусен обяд. — Улови ги за ръцете и ги поведе към вратата за гаража.

Чаз не спираше да протестира.

— Поне ми позволи да изключа шибаната печка, преди да си подпалил къщата до основи.

— Аз ще я изключа.

Когато Чаз и Арън си тръгнаха, Брам се върна за Джорджи. След секунди я набута в къщата и заключи вратата. След кратко отскачане до кухнята, за да изключат печката, двамата се озоваха в спалнята. Нетърпението му я възбуждаше, но тя все пак се намръщи.

— Не смяташ ли, че малко… избързваш?

— Не. — Брам превъртя ключа на спалнята. — Събличай се.