Сюзън Елизабет Филипс
В името на любовта (23)

22

Внушителната постройка „Елдридж Маншън“ бе служила за декор на десетки филми и телевизионни сериали, но никой досега не я бе виждал в този вид — до входния портал се стигаше по две пътеки, над които бяха опънати високи тенти. По-голямата, снежнобяла, с пищна украса и надпис „Имение Скофийлд“, водеше към главния вход. Върху по-малката зелена тента, разположена малко по-настрани, бе написано: „Само за слуги“.

Гостите се смееха, докато слизаха от лимузините, бентлитата и поршетата. В унисон с духа на партито, онези, които бяха облечени във вечерни рокли, смокинги, елегантни екипи за тенис или костюми „Шанел“, навирваха носове и се насочваха към главния вход, но Джак Пейтриът не беше вчерашен. Легендарната рок звезда, в най-удобните си джинси и карирана памучна риза, нахлузил градински ръкавици и затъкнал в колана пакетчета със семена, бодро се запъти към входа за слугите, хванал под ръка съпругата си. Семплата черна рокля на Ейприл, обичайната униформа на икономките, щеше да е безлична, ако не беше елегантният корсет с дълбоко деколте, сътворен от Ейприл специално за случая. Два ключа, предназначени да отключват всякакви врати, висяха на черен копринен шнур, сгушени кротко във вдлъбнатината между гърдите й. Дългата й руса коса бе прибрана в хлабав и много секси кок.

Рори Кийн, в скромна рокля на френска камериерка, настигна Джак и Ейприл до входа за прислугата. Кавалерът й за вечерта, жизнерадостен капиталист спекулант, издокаран в ливрея на иконом, не беше любовник, а приятел, който я придружаваше на подобни светски сбирки.

Родителите на Мег влязоха през главния вход. Актьорът и драматург Джейк Коранда беше в изискан бял костюм, подчертаващ смуглата му кожа, а прелестната му съпруга Фльор Савагар Коранда блестеше в елегантна рокля от шифон на цветя, падаща на причудливи дипли около стройната й фигура. Мег, облечена като хипарката Зуи, най-добрата приятелка на Скутър, предпочете да мине през входа за слугите, съпроводена от спътника си за вечерта — безработен музикант и същински двойник на Джон Ленън от седемдесетте години на миналия век.

Чаз стоеше до вратите на балната зала, дивейки се на себе си, задето бе позволила на Джорджи да избере костюма й. И ето я сега, накипрена като шибан ангел, в проблясваща сребриста рокля и ореол от станиол, прикрепен към голямата оранжева перука. Щом повдигнеше очи, можеше да види оранжевите къдрици, спускащи се над веждите й. Идеята бе хрумнала на Джорджи от епизод тринайсети — „Сънят на Скип“. Когато Чаз възропта срещу костюма, Джорджи я дари със странна усмивка, заявявайки, че Чаз била предрешен ангел. Какво, по дяволите, означаваше това?

Задължението й беше да помага на Попи, организаторката на вечерта, като следи зорко дали всичко върви гладко, но основното занимание на Чаз беше да се пули невярващо на цялото това съзвездие, изсипало се от холивудските небеса. Според Попи това парти беше най-важното събитие за цялото лято и дори знаменитости, които не познаваха лично Брам и Джорджи, бяха умолявали за покани.

— Никакви дизайнерски чанти — не спираше да повтаря Джорджи на Попи, което Чаз не можеше да проумее, но след като Джорджи й обясни, мигом се съгласи с нея.

Полираните первази от орехово дърво по стените и лампериите на тавана в балната зала проблясваха на светлината от кристалните полилеи. Върху кръглите, яйченожълти покривки на масите бяха постлани по-малки покривчици от тафта на бледолилави и сини карета. Кичести сини хортензии, вдъхновени от встъпителните кадри на сериала, подредени в яркожълти порцеланови чайници, украсяваха масите. До всеки прибор се виждаха миниатюрен модел от карамелизирана захар на имението „Скофийлд“ ведно с менюто в сребърна рамка за фотографии, върху което бяха гравирани гербът на фамилията Скофийлд и малък отпечатък от лапата на Бътърскоч, котаракът на Скутър. Върху четирите огромни телевизионни екрана, разположени по стените на залата, се въртяха без звук епизоди от сериала.

Чаз видя Арън да върви към нея с миловидна, но малко смотана и непохватна брюнетка, която сигурно беше Беки. Арън нямаше да има кураж да я покани, но Чаз не го остави на мира и той накрая капитулира. Благодарение на нея той изглеждаше значително по-добре.

— Нужен ти е единствено хубав костюм — бе заявила тя, докато го убеждаваше да се облече като адвоката на семейство Скофийлд. — Който да е ушит специално за теб. И накарай Джорджи да го плати.

Едно нещо не можеше да се отрече за Джорджи — не беше скръндза. Тя дори изпрати Арън при шивача на баща си.

С прилична прическа, контактни лещи, тяло, което от ден на ден ставаше все по-стройно, и хубави дрехи вместо идиотските тениски, надраскани с тъпи изречения от видеоигри, той се беше превърнал в съвсем друг човек.

— Чаз, това е Беки.

Беки беше малко пълничка, с блестяща тъмна коса, кръгло лице и свенлива дружелюбна усмивка. На Чаз й хареса усърдието, с което тя се опитваше да не зяпа знаменитостите, тълпящи се в залата.

— Здравей, Чаз. Страхотен костюм.

— Чувствам се малко глупаво в него. Но ти благодаря.

— Беки работи в отдел „Човешки ресурси“ в една здравна застрахователна компания — поясни Арън, като че ли Чаз вече не го знаеше. Беше й известно и че родителите на Беки са дошли от Виетнам, но самата Беки се е родила в Лонг Бийч.

Тя огледа бялата блуза на Беки с V-образно деколте, късата черна пола, тъмния чорапогащник и обувките с десетсантиметрови тънки токчета и кимна одобрително.

— Изглеждаш супер в шофьорски костюм.

— Арън го предложи.

Всъщност Чаз бе предложила Беки да се облече като Лулу — секси шофьорката на адвоката на семейство Скофийлд. Предположи, че Беки ще е ужасно изнервена за тазвечерното парти, и е по-добре да е облечена в нещо по-обикновено — така ще се притеснява по-малко.

— Честно казано, беше идея на Чаз — изтърси Арън, макар че Чаз нямаше да му пили на главата, ако си бе премълчал.

— Благодаря — усмихна се Беки. — Истината е, че бях доста нервна заради тази вечер.

— Страхотна първа среща, нали?

— Невероятна! Още не мога да повярвам, че Арън ме покани. — Беки го погледна със сияйна усмивка, сякаш той беше най-готиният мъж на света, което едва ли можеше да се твърди за него, при все че изглеждаше много по-добре, отколкото преди.

Когато Арън й се усмихна топло в отговор, Чаз изпита ревност. Не защото искаше да бъде гадже с Арън, а защото свикна да се грижи за него. Дори му разказа за всички гадости, които бе преживяла. Но ако отношенията му с Беки станеха сериозни, той навярно ще иска да говори само с нея. А може би Чаз ревнуваше, защото и тя си мечтаеше някой наистина свестен мъж, а не похотлив мръсник да я гледа по същия начин, както Арън гледаше Беки. Не сега, но някой ден.

— Това е Мел Саша Холидей — посочи Арън към висока, слаба жена с дъга тъмна коса. От дългата верижка на шията й върху корсажа на елегантната й сатенена рокля висяха очила за четене. Беше облечена като секретарката на госпожа Скофийлд, само дето беше много по-секси. — Саша е една от най-добрите приятелки на Джорджи — обясни Арън на Беки.

— Познах я от рекламите на „Холидей Хелти Ийтинг“ — кимна Беки. — Невероятна е. На живо дори е още по-слаба.

Чаз смяташе, че е прекалено кльощава и погледът й е малко напрегнат, но не каза нищо.

Тримата продължиха да стоят близо до вратата, опитвайки се да не се взират в парада от звезди — като се започне от Джейк Коранда и Джак Пейтриът, всички актьори от „Скип и Скутър“ и се стигне до партньорите на Джорджи от други филми. Мег й махна от другия край на залата и Чаз също й помаха в отговор. Кавалерът на Мег приличаше на загубеняк и Чаз си помисли, че тя заслужаваше някой много по-добър. Съдейки по изражението на бащата на Мег, той напълно споделяше мнението й.

Чаз се изненада, като видя да влиза Лора Муди, бившата агентка на Джорджи, но не беше чак толкова потресена, колкото Попи, която изглеждаше така, сякаш всеки миг ще получи инфаркт. Лора беше поканена още преди Джорджи да я уволни, но никой не очакваше тя да дойде.

— Къде са госпожица Йорк или господин Шепърд? — прошепна Беки на Арън.

На Чаз й прозвуча странно да ги наричат така. Арън погледна часовника си.

— Те ще се появят тържествено, с гръм и блясък. Идеята е на Попи. — Лицето му пламна. — Имам предвид истинската Попи, а не супергероинята от стратегическите видео игри. — Изгледа намръщено Чаз. — Престани да се смееш. Държиш се инфантилно… и непрофесионално. — Но той също прихна и обясни на Беки, че говори за организаторката на партито, властна и досадна персона, която двамата с Чаз не можеха да понасят.

Докато похапваха ордьоври, Рори Кийн се приближи, за да поговори с тях, което беше супержестоко, защото всички останали гости решиха, че и те са випове. Лора също се присъедини към компанията. Не изглеждаше притеснена, че е тук, макар всички да знаеха, че Джорджи я бе уволнила, а на всичкото отгоре беше дошла без кавалер.

Попи и сервитьорите насочваха гостите към парадното фоайе, където щяха да се появят младоженците. Чаз започна да се притеснява. Джорджи беше свикнала да е на сцената, но тази вечер бе различна. Момичето не искаше съпругата на Брам да се препъне или да се изложи пред всички тези хора. Музикантите засвириха увертюра от Моцарт или от някое подобно светило. Брам се появи от вратата на първия етаж. Чаз за пръв път го виждаше в смокинг, но той се държеше толкова непринудено, сякаш всеки ден се разхождаше в смокинг из къщата — истински Джеймс Бонд, Джордж Клуни или Патрик Демпси, само че с по-светла коса. Изглеждаше богат и прочут и Чаз се изпълни с гордост, че тъкмо тя се грижи за него.

Той се приближи до подножието на величественото стълбище и вдигна глава. Музиката се извиси и в този миг се появи Джорджи. Чаз изпита същия прилив на гордост. Джорджи сияеше от здраве и вече не беше измършавяла страдаща жена с хлътнали очи. И всичко това бе дело на Чаз. Момичето погледна към Брам и видя, че той бе занемял от красотата й.

 

 

Джорджи бе настояла да пристигнат на партито поотделно, затова Брам я виждаше едва сега. Почти очакваше тя да се появи в костюма на скункс на Скутър, както го бе заплашила. Но би трябвало да я познава по-добре и да не й повярва нито за секунда.

Джорджи изглеждаше така, сякаш бе притичала гола през кристален полилей. Роклята й приличаше на изящно изваяна колона от искрящ лед и обгръщаше плътно високата й стройна фигура до коленете, откъдето се разширяваше на ефирни дипли до пода. Фина лента от кристална дантела прихващаше плата на едното рамо, оставяйки другото голо. Тясна дантелена платка разсичаше тялото по диагонал, позволявайки да се зърне белоснежна кожа през прозирната тъкан.

Точно това очакваше да види публиката през осемте сезона — образ, който им бе отнет заради безотговорното поведение на Брам. Превръщането на Скутър Браун от бездомно сираче в елегантна жена с щедро и благородно сърце и жизнерадостна искреност, които нито един Скофийлд не притежаваше. Брам беше потресен. Можеше да се заяжда и да се отнася несериозно към Скутър, но това интелигентно, изтънчено създание му се струваше почти… опасно.

Косата й бе съвършена. Тъмните меки къдрици бяха прибрани на тила и само няколко кичура обрамчваха лицето й в стилен безпорядък. Въпреки решението на Джорджи да разчита изцяло на Ейприл, тя притежаваше вроден усет за това, което й отиваше, и не бе направила грешката да позволи на някого да развали естествено светлата й кожа с изкуствен загар. Нито пък се бе накичила с бижута. От ушите й висяха впечатляващи диамантени обици, но шията бе гола. Нямаше нужда да се подчертава красотата й.

Редом с нея стоеше Пол, а ръката й бе непринудено отпусната върху ръкава на смокинга му. Първоначалният план не предвиждаше баща й да я придружава и израженията на усмихнатите им лица слисаха Брам. Знаеше, че напоследък Пол прекарва доста време с нея, но тъй като работеше до късно, нямаше представа каква бе причината за това затопляне на отношенията между баща и дъщеря.

Пол и Джорджи заслизаха по стълбите. Брам не можеше да откъсне поглед от нея. Според холивудските стандарти тя не се смяташе за красавица, но проблемът беше не в нея, а в стандартите. Тя беше много по-интересна и неповторима от така наречените калифорнийски красавици, плод на многобройни липосукции и пластични операции, наблъскани с ботокс и силикон, с издути рибешки устни, приличащи на скелети, като някакво съвременно превъплъщение на Франкенщайн.

Когато тя се спря на площадката, Брам със закъснение си спомни, че трябваше да изкачи стъпалата, за да я пресрещне. Но тя беше свикнала той да забравя репликите си и не чака дълго. Брам най-сетне с усилие отлепи краката си от пода и се изкачи по стълбището, като спря на три стъпала под нея. Извърна се леко към гостите и протегна ръка с дланта нагоре. Сладникаво и изтъркано, но тя заслужаваше възможно най-романтичното посрещане. Пол целуна Джорджи по бузата, кимна на Брам и освободи сцената за булката и младоженеца. Топлата ръка на Джорджи се плъзна в неговата. Гостите избухнаха в бурни аплодисменти, когато тя слезе по трите стъпала до него.

Двамата се обърнаха към балната зала, препълнена със сияйни усмивки и грейнали лица, макар че несъмнено половината от присъстващите правеха залози колко дълго ще изтрае този брак. Джорджи вдигна глава към него. От очите й струеше нежност. Той повдигна пръстите й до устните си и благоговейно ги целуна. Можеше да изиграе шибания Прекрасен принц не по-зле от Ланс Загубеняка.

Но му беше дяволски трудно да запази цинизма си. Може би тази вечер се разиграваше поредната холивудска вълшебна приказка, ала илюзията приличаше на истина.

 

 

Джорджи искаше илюзията да е истина. Тази нощ. Приказната искряща рокля. Приятелите около нея, непривично нежното изражение на баща й. Единствено мъжът, застанал до нея, беше фалшив. Но тази вечер не й се струваше такъв. Двамата се смесиха с гостите, облечени удивително разностилно — с джинси и тенис полички, смокинги и училищни униформи. Трев и Саша бяха изявили желание да вдигнат тост, но когато всички насядаха около масите, Пол неочаквано се изправи с чаша в ръка.

— Тази вечер празнуваме брачните клетви, в които тези невероятни хора са се врекли един на друг. — Погледна към Джорджи. — Единият от тях… обичам много. — Гласът му пресекна и очите на Джорджи се наляха със сълзи. — Другият… започвам да харесвам.

Всички се засмяха, включително и Брам. За Джорджи изминалата седмица, прекарана с баща й, беше странна и прекрасна. Да знае колко много я обича той — колко силно е обичал майка й — означаваше всичко за младата жена. Но когато Пол започна да говори за щастливото бъдеще на младоженците, искрената усмивка на Джорджи започна да помръква. Да разкаже истината на баща си, вместо да се опитва да скрие грешките си от страх да не го разочарова, беше следващата крачка по дългия път към пълната независимост.

Едва тази сутрин Пол й призна, че е поканил бившата й агентка за своя дама на вечерта. Джорджи се радваше, че го бе направил, при все че се чувстваше доста неловко да посрещне Лора.

— Ще бъде добре за нея — й каза той. — Така всички ще видят, че ти все още я смяташ за част от най-близкия си кръг.

— Освен това е идеален начин околните да разберат, че ти се връщаш към актьорската професия и Лора ще те представлява — опита се да се пошегува Джорджи.

Лицето на баща й се помрачи.

— Джорджи, това не е причината…

— Зная, че не е — побърза да го прекъсне тя. — Не исках да прозвучи така.

Двамата се нагаждаха към новите си отношения и се стараеха някоя грешна стъпка да не развали крехкото им разбирателство. Тя го смушка в ребрата, за да го разсмее.

След първия тост последваха други — закачливият на Трев, топлият на Саша, но и двата забавни и приятелски. Когато вечерята бе сервирана, гостите започнаха все по-често да почукват по чашите с вода. Публичните им целувки вече не изглеждаха толкова престорени. Джорджи за пръв път беше с мъж като Брам Шепърд, който толкова да обичаше да се целува… и при това го правеше невероятно добре. За пръв път беше с мъж, чиито целувки й доставяха такава наслада.

 

 

На съседната маса Лора забоде вяло вилицата си в омара и скришом оправи презрамката на сутиена си. За тази вечер бе решила да облече официална рокля, като по-голямата част от останалите дами, но в последната минута промени решението си. Това беше делова среща и Лора не можеше да си позволи да подръпва дълбокото деколте на корсажа, от където неминуемо ще надникне повечко плът, или да се притеснява, че голите й ръце не са достатъчно загорели. Вместо това избра семпъл бежов делови костюм, блуза, драпирана около врата, и перли — облекло, което обикновено носеше госпожа Скофийлд. Като се изключи постоянният й проблем с презрамките на сутиена, Лора имаше съвсем благоприличен вид.

Поканата на Пол беше истински шок. Беше му позвънила, за да му съобщи, че се е провалил на първото си прослушване, но агентът по кастинга искаше да се срещнат за друга роля. Тъкмо се впусна в обичайните утешения, подходящи за наранено его, когато той я прекъсна:

— Не бях подходящ за ролята, но прослушването беше чудесна тренировка. — И след това я покани на партито.

Би била последна глупачка, ако откажеше. Появата й на такава звездна сбирка щеше да върне малко от блясъка на професионалната й репутация, което Пол отлично съзнаваше. Но не можеше да не остане нащрек. Леденото излъчване на Пол беше идеална противоотрова срещу привлекателната му външност и другите мъжки достойнства. Ала напоследък той изглеждаше странно уязвим и тя се изкушаваше да погледне на него от друг, малко необичаен ъгъл.

За щастие, Лора прекрасно знаеше колко опасни могат да бъдат фантазиите, подтикващи жените да се вживяват в ролята на спасителки. Беше наясно какво иска от живота и нямаше намерение да прецака всичко само защото Пол Йорк се е оказал много по-сложна и интересна личност, отколкото бе смятала. И какво от това, че понякога се чувстваше самотна? Дните, когато позволяваше на някой мъж да я отвлече от реалните цели, отдавна бяха останали зад гърба й. Пол беше само един клиент и за работата й беше изгодно да я видят на това парти.

През цялата вечер той беше изключително внимателен към нея — съвършеният джентълмен, но Лора беше прекалено нервна, за да се храни. Докато останалите гости на масата бяха заети с оживени разговори, тя се наведе към Пол.

— Благодаря, че ме покани. Задължена съм ти.

— Трябва да признаеш, че срещата с Джорджи не беше толкова неловка, колкото се опасяваше.

— Само защото дъщеря ти е превъзходна актриса.

— Престани да я защитаваш. Тя те уволни.

— Трябваше да ме уволни. А вие двамата през цялата вечер не спряхте да се усмихвате един на друг, така че не ми се прави на корав пич.

— Просто си поговорихме. Това е всичко. — Той посочи ъгълчето на устата си, за да й покаже, че се е изцапала.

Засрамена, Лора грабна салфетката, но не уцели мястото и се наложи Пол да изтрие устните й със своята.

Когато отдръпна ръката си, Лора грабна чашата с вода.

— Трябва да е бил велик разговор.

— Такъв беше. Напомни ми да ти го разкажа следващия път, когато съм пиян.

— Не мога да си те представя пиян. Самодисциплината ти е прекалено силна.

— Случвало се е.

— Кога?

Тя очакваше да подмине въпроса й, но той не го направи.

— Когато съпругата ми умря. Напивах се всяка нощ, след като Джорджи заспеше.

Това беше Пол Йорк, когото Лора тепърва започваше да опознава. Дълго го изучава изпитателно, сетне попита:

— Каква беше съпругата ти? Не е нужно да ми отговаряш, ако не желаеш.

Той остави вилицата си.

— Тя беше невероятна жена. Блестяща. Забавна. Безкрайно добра. Не я заслужавах.

— Тя навярно не е била на същото мнение, иначе е нямало да се омъжи за теб.

Пол изглеждаше малко смутен, сякаш толкова бе свикнал да се смята за недостоен за жена си, че не можеше да си представи да е другояче.

— Когато умря, наскоро бе навършила двайсет и пет — промълви той. — Съвсем млада, почти момиче.

Лора нервно затъркаля перлите между пръстите си.

— И ти още я обичаш.

— Не и по начина, който си мислиш. — Той докосна с десертната лъжичка миниатюрното захарно имение на семейство Скофийлд, надвиснало леко над чинията му. — Предполагам, че двайсет и пет годишният мъж, който все още живее някъде в мен, винаги ще я обича, но това беше много отдавна. Тя беше страшно разсеяна. Случваше се да откривам ключовете на колата в хладилника, а понякога в чантата й. Не се интересуваше от външността си. Това ме подлудяваше. Винаги губеше копчета или късаше разни неща…

По гърба на Лора полазиха тръпки.

— Трудно ми е да си те представя с такава жена. Жените, с които излизаш, са толкова елегантни.

Той сви рамене.

— Животът е изтъкан от безпорядък. Но аз винаги се опитвам да открия някакъв ред.

Тя сгъна салфетката в скута си.

— Но не си се влюбил в никоя от тях.

— А ти откъде знаеш? Може би съм се влюбил и съм бил отхвърлен.

— Едва ли. Ти си Гран При във всички залагания на бившите съпруги. Надежден и порядъчен, умен и красив.

— Бях прекалено зает с кариерата на Джорджи, за да се оженя отново.

Лора долови в думите му упрек към самия себе си.

— Ти си отгледал прекрасна дъщеря и през годините си направил толкова много за нея — изтъкна тя. — Чувала съм най-различни истории. Като дете Джорджи не могла да устои пред микрофон и балетни пантофки. Престани да се измъчваш от несъществуваща вина.

— Тя обичаше да се изявява пред публика. Случвало се е, ако за миг я изпусна от поглед, да се качи на масата и да танцува. — По лицето му пробяга сянка. — Но при все това не биваше толкова да я притискам. На майка й никак нямаше да се понрави.

— Хей, лесно е да критикуваш, когато наблюдаваш от небесната висота, докато някой друг носи цялата тежест.

Лора имаше дързостта да се пошегува със святата му жена и лицето му тутакси доби студено и затворено изражение. В миналото тя щеше да стори всичко по силите си, за да замаже непростимия гаф и да измоли прошката му, но сега не мигна дори когато Пол мрачно смръщи вежди. Вместо това се наклони напред и прошепна:

— Остави миналото там, където му е мястото — в спомените.

Той рязко вдигна глава, а гневните искри в очите му я пронизаха като куршуми.

Тя срещна смело погледа му.

— Крайно време е.

Затварянето в себе си беше обичайното оръжие на Пол Йорк и тя очакваше да се оттегли в черупката си, ала той не го направи. Ледът в очите му се стопи.

— Интересно, Джорджи ми каза същото.

Той вдигна салфетката, която Лора бе изпуснала, и я удостои с продължителен поглед, от който дори костите й омекнаха.