Сюзън Елизабет Филипс
В името на любовта (20)

19

През целия ден Брам наблюдаваше шахматната игра, разигравана от гостите му, докато хеликоптерите кръжаха над главите им. Гледаше как Джорджи прави всичко възможно да стои по-далеч от Джейд, Ланс и баща си, който пък почти не разговаряше с никого, как Чаз всячески се старае да угоди на Ланс и Джейд, но както обикновено, се заяждаше с Джорджи и Арън. Мег й помагаше в кухнята, стрелкаше презрителни погледи към Ланс, щом минеше покрай нея, и се преструваше, че не забелязва Джейд. Лора се бе превъплътила в ролята на изнервената Швейцария, опитваща се да запази неутралитет сред враждуващите страни. И всички, включително и самият той, се подмазваха на Рори.

Брам реши, че с изключение на Чаз, той е единственият от всички присъстващи, доволен от карантината. Снощи възнамеряваше да се залепи за Рори, но планът му бе осуетен от появата на Ланс. Сега, по волята на съдбата, имаше на разположение остатъка от уикенда да я приклещи някъде насаме, тъй като Рори не можеше да го избягва вечно.

Заради хеликоптерите и инцидента със змията никой не искаше да плува в басейна. Неколцина от гостите се бяха събрали в кухнята и Брам забеляза, че Джорджи отново се е въоръжила с видеокамерата. Като я видя, Чаз тутакси се наежи и Брам побърза да се намеси.

— Джорджи, защо не отидеш да се упражняваш като интервюираща с Лора? Жена агент сред холивудските акули и така нататък.

— Не желая да говоря с Лора. Искам отново да побеседвам с Чаз.

— Иска да ми досажда само защото чистачките не са тук — изехидничи Чаз. — Тя много обича да говори с тях.

За Брам беше необичайно да се чувства като единствения зрял човек в стаята.

— Тогава какво ще кажеш да вземеш интервю от Арън? — попита той, впечатлен от собственото си благоразумие.

— Не ми е интересно да разговарям с мъже — отряза го Джорджи. — Всъщност добре, ще интервюирам теб.

— Накарай го да си свали дрехите — посъветва я Мег откъм кухненската маса. — Това ще внесе пикантна нотка.

— Блестяща идея — охотно я подкрепи Брам. — Да вървим в спалнята.

Джорджи най-сетне си спомни за ролята на любяща съпруга.

— Не ме изкушавай така, когато наоколо гъмжи от народ.

В съзнанието на Брам се мярна серия от порнографски сцени. Кой би могъл да предположи, че Джорджи се бе превърнала в истинска лъвица в леглото? В началото сексуалната й властност го възбуждаше. За разлика от другите жени, тя не даваше и пет пари за неговите желания, а това още повече го разпалваше. Сексът в този фиктивен брак се оказа много по-забавен и неустоим, отколкото можеше да си представи. Толкова неустоим, че започваше малко да се притеснява. В живота му имаше място само за един човек и това бе самият той. Чаз беше само едно изключение.

В късния следобед батериите на мобилните телефони и лаптопи на всички гости се изтощиха. Само Рори, която имаше зарядно устройство и втори мобилен телефон, предвидливо оставени от асистентите й в пакета до задната порта, продължаваше да работи. Лора обяви, че без телефон е все едно да остане без въздух, и помоли Джорджи да изпее нещо, но в къщата нямаше пиано и Джорджи отказа. Независимо че Брам обичаше да я дразни за ролята й в мюзикъла „Ани“, той обичаше да я слуша как пее, защото Джорджи притежаваше плътен и силен глас, зареден с неизтощима енергия. Замисли се дали да не я изненада, като й купи пиано.

Джейд се усамоти в библиотеката с книга по международна икономика. Джорджи и Арън изчезнаха някъде, а останалите се оттеглиха в частния киносалон. Брам се запъти към кабинета си с обичайната чаша със студен чай, доста по-безобидна пристрастеност от предишните му.

Взе сценария, изпратен от агента му. Заради шумотевицата около женитбата му, напоследък имаше по-малко време да чете сценарии, но ролите, които му предлагаха, бяха все същите: на плейбой, на жиголо и понякога на наркодилър. Не си спомняше кога за последен път бе получил свестен сценарий. След като прочете няколко страници, разбра, че и този по нищо не се отличава от останалия боклук. Отчаяно му се искаше да запали цигара, но вместо това отпи голяма глътка от чая, провери електронната си поща и се върна в къщата, за да се заеме най-после с истинската си работа за деня.

Рори бе преместила щабквартирата си в един ъгъл на терасата. Макар че беше неделя, целият следобед не се бе отделила от телефона, създавайки и рушейки кариери, но в момента се беше навела над лаптопа. Брам се приближи до масата и без да чака покана, се настани в креслото срещу нея.

— Колкото и да ценя гостоприемството ти — рече Рори, без да вдига глава, — освен ако не искаш да обсъдим метеорологичната прогноза, си губиш времето.

— По-добре да си губя времето, отколкото парите на „Вортекс“.

Тя вдигна глава.

Брам изпъна дългите си крака и се облегна назад, придавайки си безгрижно изражение, при все че стомахът му се бе свил на топка.

— Ти си една от най-умните жени в града. Но точно сега се държиш като пълна глупачка.

— Обикновено е най-добре да започнеш саморекламата с ласкателство.

— Ти не се нуждаеш от ласкателство. Отлично знаеш колко си добра. Но личната ти неприязън към мен пречи на обичайно точната ти и безупречна преценка.

— Това е само твое мнение.

— Кейтлин Картър е станала много алчна. Ако чакаш, докато изтекат правата ми, ще ти се наложи да платиш за „Къща на дървото“ много по-голяма сума, отколкото сега. И как ще обясниш тази финансова загуба пред борда на директорите?

— Ще рискувам. И ако тук има някой глупак, това си ти. Ако сега продадеш правата си на „Къща на дървото“ без никакви условия, ти гарантирам, че ще бъдеш втори продуцент…

— Длъжност без значение — вметна той.

— … и ще спечелиш добри пари, много повече от първоначалната ти инвестиция. Но ако продължиш да се инатиш, ще останеш с празни ръце. Аз мога да осъществя този филм. Ти какво повече искаш?

— Искам да заснема филма, така както аз го виждам. — Брам се стараеше да се държи спокойно, но „Къща на дървото“ означаваше прекалено много за него и усещаше, че губи самообладание. — Искам да играя Дани Граймс. И искам гаранции, че Ханк Питърс ще е режисьорът. — Скочи от креслото. — Искам всеки ден да съм на снимачната площадка, за да съм сигурен, че ще се снима точно по сценария. Не желая някой идиот от студиото да се намеси, решавайки, че трябва да се добави някоя шибана сцена с преследване с автомобили и екшън каскади.

— Не бих го допуснала.

— Ти управляваш цялото студио и едва ли ще имаш възможност да следиш отблизо снимките. Дори няма да забележиш.

Рори разтърка очите си.

— Брам, искаш твърде много. Нека бъдем откровени. Ти си известен с три неща: „Скип и Скутър“, порно касетата и репутацията на лошото неуправляемо момче, царя на разгулните купони с дрога и алкохол. Започвам да вярвам на Джорджи, която твърди, че си надмогнал последните пороци и вече си улегнал и надежден човек, но след края на сериала „Скип и Скутър“ не си направил нито една значима роля. Можеш ли да си представиш как се изправям пред борда на директорите на киностудията и им заявявам, че поверявам в твоите ръце такъв голям проект като „Къща на дървото“?

— Но аз имам шибана визия! Не можеш ли да го разбереш? — Вените на врата му пулсираха. — Зная точно как трябва да се направи този филм. Какъв трябва да бъде. Какво трябва да почувстват зрителите. Единствено аз мога да заснема филма, който искаш. Толкова ли е трудно да го разбереш?

Рори го изгледа продължително и спокойно.

— Съжалявам — рече тихо накрая, — но не мога да го направя.

Искрените нотки на съжаление в гласа й подсказваха на Брам, че е стигнал до края на пътя. Беше направил всичко по силите си да я убеди и бе изгубил. Шокира се, като осъзна, че ръцете му треперят, но някак си успя да събере последните останки от самообладанието си и сви нехайно рамене. Повече нямаше да се моли.

Кабинетът му беше единственото убежище в претъпканата къща, но когато се обърна, за да се насочи натам, някакво движение до вратата привлече вниманието му. Беше Джорджи. Дори от приблизително петте метра успя да зърне съчувствено смръщените й вежди и жалостта в зелените й очи.

Тя беше чула всяка дума. Ненавиждаше това почти толкова силно, както и проиграния шанс да осъществи мечтата си.

Вечерята беше истинско мъчение. Ланс всячески се опитваше да спечели отново благоразположението на Пол, но последният не откликваше. Джейд се впусна в екзалтирана тирада за детската секс индустрия и окончателно вкисна настроението на присъстващите, карайки ги да се почувстват виновни. Джорджи почти не разговаряше, Рори изглеждаше заета с мислите си, а Лора не спираше да хвърля тревожни погледи към Пол и Джорджи. Брам за нищо на света нямаше да позволи на Рори да види каква смъртоносна рана му е нанесла, затова се насилваше да се закача с Мег, единственият човек на масата, който не изглеждаше така, сякаш предпочита да е някъде другаде.

Хеликоптерите най-сетне отлетяха. Чаз поднесе толкова плътен и сладък карамелен десерт, че само Джорджи изяде порцията си, забивайки вилицата с мрачна решителност, която Брам не проумяваше. Джейд, която изглежда почти не проявяваше интерес към храната, дори не опита десерта, а когато Чаз се появи, й поръча да й донесе четвърт ябълка. Искането й явно вбеси Джорджи, защото тя скочи от масата и отново влезе в ролята на Скутър Браун.

— Минава едва осем. Хайде да отидем в дневната. Измислила съм страхотно развлечение за всички.

— Няма да играя на отгатване на думи — заяви Мег. — Или на каквито и да е други любими актьорски игри.

Лора и Рори добиха огорчен вид, но Джорджи не се предаваше.

— Имам наум нещо много по-интересно.

— Чакай малко — намеси се Брам, решен да не допусне Рори да разбере колко го е сломила. — Ти ми обеща, че ще танцуваш гола само пред мен.

— Никакви танци няма да има — жизнерадостно оповести съпругата му. — Последния път, когато танцувах около пилона, си изкълчих крака.

Дори Пол си позволи някакво подобие на усмивка, а всички жени, без Джейд, се разсмяха. Брам имаше чувството, че животът твърде много тежеше на раменете й и не й позволяваше да се отпусне. Ланс тутакси стана сериозен, очевидно солидарен със съпругата си. Какъв кретен.

Докато всички разчистваха масата, Джейд настоя Чаз да й свари още ментов чай, тъй като предишният не бил достатъчно горещ. Брам започваше да добива впечатлението, че Джейд предпочита да дарява света с хуманитарни мисии, напълно пренебрегвайки хората, която я обслужват. Накрая Джорджи, продължавайки с жизнерадостното си изпълнение, ги подбра към всекидневната, където ги настани, като остави за Брам креслото до камината. Посочи на Рори дивана до него, а останалите подреди по някакъв ред, известен единствено на нея. На Брам дяволски му се искаше тя да се бе посъветвала с него, преди да започне малките си салонни игри.

Но когато се появи Арън с купчина сценарии в ръце, всичко стана ясно.

Джорджи подаде първия екземпляр на Брам.

— Изненада, скъпи.

Той погледна корицата. Беше „Къща на дървото“. Какви ги вършеше тя?

— Някои от вас може би са чули, че Брам държи правата за сценария „Къща на дървото“ на Сара Картър.

Почти всички вдигнаха смаяно глави.

Джорджи отпусна ръка върху рамото на Брам.

— Но доколкото ми е известно, той не е организирал четене на сценария. Затова днес следобед помолих Арън да направи по едно копие за всички нас. Тъй като в този дом са събрани толкова удивителни таланти, ми хрумна идеята да доставим удоволствие на нашия домакин.

В този дом са събрани толкова удивителни таланти… А Рори Кийн седеше до него. Джорджи бе хвърлила зара. Тя не искаше той да се предава, дори след разговора, който бе подслушала. Тя беше уредила това прослушване за него.

И тогава му светна.

Джорджи не го правеше заради него. Правеше го заради себе си.

Съвсем ясно виждаше колко много се надява тя, че малката й игричка ще сполучи. Джорджи знаеше, че Рори ще купи правата му в мига, в който срокът им изтече, и възнамеряваше с тазвечерното частно прослушване да си осигури ролята на Хелън.

Много дързък и хитър план, помисли си горчиво той, при все че нямаше да сработи. Джорджи не притежаваше нужния талант и дълбочина, за да изиграе ролята на Хелън. Пръстите й се забиха в рамото му.

— Скъпи, ако нямаш нищо против, аз ще бъда директор по кастинга.

Не можеше да не й го признае. Наистина имаше кураж. Тя правеше точно това, което би направил той при подобни обстоятелства. Защо тогава изпитваше такова разочарование?

Защото той беше егоистичен кучи син, а не тя.

Джорджи започна да раздава екземплярите.

— Брам, разбира се, ти ще четеш репликите на Дани Граймс. Татко, защо не вземеш ролята на Франк, умиращият баща на Дани? Ланс, ти ще бъдеш Кен, съседът насилник. Джейд, ти ще си Марси, покорната съпруга на Кен.

Най-неблагодарната роля.

Джорджи подаде един екземпляр на Лора.

— Призови на помощ детето в теб и се превъплъти в ролята на петгодишната Изи. Мег, ти ще бъдеш Натали — домашната медицинска сестра, в която е влюбен Дани, само че не храни никакви илюзии.

— Аз не съм актриса — възрази приятелката й.

— Преструвай се.

Брам не можеше да вини Джорджи, че иска да изиграе ролята на Хелън. Подобни роли можеха да преобърнат кариерата на един артист и да го изстрелят във висините. Но за Хелън беше необходима актриса като Джейд, която цял живот бе играла жени със силни характери. Дори при импровизирано четене като това, Джейд щеше да бъде фантастична, нещо, което Джорджи прекрасно знаеше и тъкмо затова я бе определила за ролята на Марси.

Джорджи седна на един стол с висока облегалка в другия край на стаята.

— Арън се съгласи да поеме всички останали мъжки роли, а аз ще чета текста зад кадър и останалите женски роли.

Ролята на Хелън едва ли можеше да се причисли към „останалите“. Смущението му бе изместено от потрес, когато Джорджи подаде един екземпляр на Рори.

— Ти все работиш и не ти остава време за забавление. Затова сега ти предлагам да четеш Хелън.

— Аз?

— Опитай се да дадеш воля на актьорския си талант — заяви Джорджи с ведра усмивка.

— Не мисля, че притежавам такъв.

— На кого му пука? Нали само се забавляваме.

Брам нищо не проумяваше. Защо се бе изплашила тя? Хрумваше му само едно обяснение и в гърдите му се запрокрадва нещо подобно на паника. Джорджи бе устроила това прослушване за него, не за себе си.

По дяволите! Той не я бе молил за това. Сигурно е решила, че Рори ще бъде много по-склонна да инвестира в проекта, ако й повери главната женска роля. Или имаше нещо още по-обезпокоително: може би Джорджи искаше да го изтика под светлината на прожекторите, жертвайки себе си. Каквато и да беше логиката й, малката госпожица Скутър Браун отново летеше наоколо като фея, сипейки вълшебния си прашец.

Брам започна да се поти. Каква шибана глупачка беше тя! Кога най-сетне ще проумее, че трябва да се грижи преди всичко за себе си? Ако искаше да промени курса на кариерата си, трябваше твърдо да преследва целта си и да прати по дяволите всички останали. Той никога не би направил подобна жертва за нея. Но нея не я беше грижа. Защото Джорджи Йорк беше шибан екипен играч.

Тя кръстоса крака.

— Брам, разкажи малко за сценария, преди да започнем, става ли? Обясни на всички какво се иска от тях.

Той не беше подготвен, а и толкова бе потресен, че още не можеше да дойде на себе си. Ако се издънеше, нямаше да има друг шанс, ала не можеше да събере мислите си.

— Някои от вас… може би част от вас са… ъ… чели книгата. Предполагам, че повечето. Знаете, че е… — С усилие на волята се овладя. — Това е вълнуваща история. Прекрасен сценарий — може би по-добър от книгата. — Думите започнаха да се леят от устата му. — И тъй като за всички това е четене без предварителна подготовка и репетиции, нека остане такова. Не се опитвайте да влагате в героя си нещо повече от това, което виждате в текста. Вникнете в същността му и се доверете на интуицията си. Най-вече бъдете искрени и…

 

 

Джорджи наблюдаваше Брам от другия край на стаята. Началото не беше много успешно, но постепенно той се увлече и даде воля на страстта си. Тя хвърли крадешком поглед към Рори, но беше трудно да разгадае какво се крие зад безстрастното й изражение.

Идеята за четенето на сценария я осени, след като неволно чу разговора им и видя отчаянието, което Брам толкова старателно се опитваше да прикрие. Две големи препятствия лежаха на пътя му — репутацията му на ненадежден и неуправляем актьор и настоятелното му желание да изиграе Дани Граймс. За първото нищо не можеше да стори, но й хрумна, че би могла да му даде начален тласък за второто. Или щеше да изиграе ролята, или не, но поне щеше да има шанс.

Всички слушаха напрегнато, докато той обясняваше накратко всеки персонаж. Да помоли Рори да чете репликите на Хелън, беше мъчително решение за нея, но това беше проектът на Брам и той трябваше да изпъкне на това прослушване. Освен това, колкото и да изглеждаше невероятно, ако планът й успееше, Брам щеше да й е задължен до гроб и тя възнамеряваше да го накара да й се отплати щедро за жертвата.

При все това осъзнаваше, че за пореден път поставя на преден план интересите на един мъж пред своите, но страстта, с която Брам се бореше за осъществяването на този филм, й бе позволила за миг да надникне в душата му. Правилно или не, това изглеждаше единствения път, по който да поеме. Ще изчака да мине и днешният ден, за да стане отново безмилостна.

Започнаха да четат и много скоро стана ясно, че скритите мотиви на Джорджи бяха попречили на правилния подбор на актьори. Джейд не можа да устои на изкушението да вложи в характера на Марси старателно потискан гняв, който отсъстваше в сценария, превръщайки я в много по-силен и значим персонаж, отколкото неестествената и скована Хелън в изпълнението на Рори или Натали, въплъщавана от Мег. Ланс изглеждаше пародийно в ролята на Кен, опитвайки се да засили злодейския нрав на героя си с неуместно застрашително сучене на мустаци, а Лора беше отчайващо неубедителна като петгодишното момиченце. От друга страна, баща й беше изненадващо добър в ролята на бащата на Дани. Но не колкото Брам, който оголи характера на героя си до кости, така че всички присъстващи в стаята почувстваха безмълвните страдания на един човек, обвинен несправедливо в едно от най-гнусните престъпления срещу обществото. Човек, който упорито не желае да види, че в съседната къща се извършва същото престъпление.

Стигнаха до последната страница. Дани Граймс стоеше с Натали до гроба на баща си.

 

 

„НАТАЛИ: Дъждът спря. Очертава се хубав и ясен ден.

ДАНИ (хваща ръката на Натали): Подходящ да построим къща на дървото. Да започнем веднага.“

 

 

В стаята се възцари тишина. Един по един участниците в импровизирания спектакъл затвориха сценариите си.

Очите на Брам потърсиха нейните и Джорджи усети как устните й се разтягат в бавна усмивка. Изпълнението му беше блестящо — премерено, отчаяно, вдъхновено — абсолютно неочаквано за всички. За пореден път тя бе сгрешила, подценявайки таланта му.

Мег първа наруши тишината.

— По дяволите, Брам… Някой друг знае ли, че си страхотен актьор?

Лора издуха носа си.

— Кучи син. — Погледна към Пол, който се взираше в пространството.

— Добра работа, Брам — обади се Ланс. — Малко безцветно, но като за първо четене не беше зле…

— А аз смятам, че беше блестящо — прекъсна го безцеремонно Джейд. — Напразно пилееш таланта си за евтини и тъпи роли.

— Права си — побърза да й влезе в тона Ланс. — Наистина интересна игра.

Джорджи изгледа бившия си съпруг. Брам и баща й бяха прави. Ланс приличаше на… гигантска буца соево сирене. Нямаше собствен вкус, а попиваше този на околните.

Лора не можеше да откъсне поглед от Пол, който рязко излезе от стаята. Джорджи се боеше да погледне към Рори, докато не чу дългата й уморена въздишка.

— Добре, Брам… Това е против принципите ми и сигурно греша, но нека да отидем някъде, където ще можем да поговорим на спокойствие.

Джорджи нададе приглушен вик на триумф, но Брам, ако не се смяташе лекото потрепване на ъгълчето на устата му, не показа нищо, освен ленива самоувереност.

— Разбира се. Можем да поговорим в кабинета ми.

— Интересно… интересно… — отбеляза Джейд, когато Рори и Брам изчезнаха от полезрението им.

— Съгласна съм — подкрепи я Мег и се надигна от пода. — Нямам търпение да разкажа на мама за това.

Ланс барабанеше с пръсти по бедрото си, както винаги, когато беше недоволен. Чаз се появи от кухнята, откъдето несъмнено бе подслушвала, и попита дали някой иска още кафе. Но Джорджи искаше единствено да скочи и да танцува.

Гостите се разотидоха по спалните и Джорджи най-после се качи горе. Нямаше търпение да разбере как е протекъл разговорът между Рори и Брам. Опита се да чете, но не можа. Мислите й се насочиха към бившия й съпруг. Откакто започнаха да се срещат, до края на брака им любовта й към него определяше същността й — отначало приятелката на Ланс Маркс, след това съпругата на Ланс Маркс и накрая нещастната изоставена бивша съпруга на Ланс Маркс. Беше си позволила да се превърне в емоционална робиня на прочутия си талантлив, неверен, но не чак толкова гаден… къс соево сирене.

Брам връхлетя през вратата и скочи върху леглото. Отметна завивките и започна да я целува, докато не й се зави свят.

— Приемам го… — промълви тя задъхано — … за израз на благодарността ти.

— Абсолютно правилно — ухили се той и погали с палци слепоочията й. — Благодаря ти, Джорджина. От цялото си сърце. — Плъзна ръка под горнището й и погали зърното на гърдата й. — Но никога повече не прави подобно нещо, без да ме предупредиш. Едва не получих инфаркт.

Тя реши, че може да чуе подробностите за срещата му по-късно, и изви гърда към ръката му.

— Пак заповядай. А сега ми покажи пълния размер на благодарността си.

И той го направи.

 

 

На следващата сутрин Брам направо сияеше. Джорджи никога не го бе виждала толкова щастлив. Очите му искряха, резките очертания на устата му се бяха смекчили. Рори се бе съгласила да финансира „Къща на дървото“ чрез „Сирака Продъкшънс“, дъщерна фирма на „Вортекс Студиос“, снимаща така наречените независими, нискобюджетни филми. Най-после бе постигнал точно това, което искаше. Младата жена усети леко жегване на ревност. Тя изпитваше много по-голямо творческо вдъхновение, докато снимаше Чаз, отколкото когато участваше в поредния филм. И тогава си спомни за ролята на Хелън.

Същия следобед Отделът по здравеопазването бе отменил карантината, след като кръвните изследвания на двете помощнички на Джейд потвърдиха, че са заболели от вирусна инфекция, но не от ТОРС. Жените все още бяха отпаднали, но се възстановяваха. Когато всички се подготвяха да си тръгнат, три хеликоптера вече бръмчаха над главите им, а външните порти бяха обсадени от орда папараци. Рори се измъкна през портичката в задната ограда, но останалите изчакаха да пристигне полицията и да им разчисти пътя.

Сега, когато мечтата на Брам се бе сбъднала, Джорджи трябваше да направи следващата стъпка за реализирането на своята цел. Излезе от къщата, за да потърси Лора. Агентката й се зададе по пътеката откъм къщата за гости и Джорджи слезе по стъпалата, за да я пресрещне. Меките като на бебе коси на Лора се полюшваха в безпорядък около милото й хубаво лице. Изглеждаше твърде крехка и уязвима за професията си и може би наистина не бе подходяща за нея. Агентът трябваше да бъде корав и неотстъпчив.

Джорджи облиза устни.

— Искам да отмениш утрешната ми среща с Рич Грийнбърг.

Лора се закова на място, а кафявите й очи се разшириха, изпълнени с тревога.

— Джорджи, не мога да го направя. Нямаш представа колко ми беше трудно да уредя тази среща. Преди да говоря с Рич, ти изобщо не попадаше в екрана на радара му. Но сега той сериозно се замисли за теб.

— Разбирам, но първо трябваше да го обсъдиш с мен. Няма да участвам в този филм.

— Рич има някои интересни идеи. Не е зле поне да го изслушаш.

— Напразна загуба на време. Ще му се обадя, за да му се извиня.

Лора подръпна нервно колието си. Дълбоките сенки под очите й издаваха, че не бе спала добре.

— Баща ти… Той е твърдо уверен, че това е най-добрият проект за теб.

— Ще му обясня, че решението е било мое.

Лора не изглеждаше убедена.

— Не мога да изиграя тази роля — продължи Джорджи. — Последният ми филм… През цялото време се движех като робот без душа. Нямаше истинско актьорско присъствие.

— Не говори така. Ти си блестяща актриса.

— Говориш като истински агент. — Джорджи знаеше какво трябва да направи. Колкото и да е странно, точно Брам й го бе показал. — Не смятам, че хората трябва да живеят живота си като роботи. Искам за себе си нещо много повече.

— Разбирам те, но…

— Искам да изиграя Хелън в „Къща на дървото“.

Лора примигна смаяно.

— Леле. Не го очаквах. Това е… доста нехарактерна роля за теб. Брам… съгласен ли е?

— Той ми дължи прослушване. Зная, че мога да се справя. Тази роля ме вълнува и ще вложа в нея цялата си душа и сърце, всичко, на което съм способна.

— Разбира се, имаш подкрепата ми, но…

— По-добре да влезем вътре. — Джорджи стисна китката й с неприкрито съжаление и я поведе към терасата.

Полицаите най-после пристигнаха и Брам извика Джорджи в преддверието, за да изпратят гостите си. Появи се Арън с бележник и помоли Ланс и Джейд за автографи.

— Ще напишете ли посвещение за Чаз? — попита той и подаде химикалката на Джейд. — И може би ще добавите, че храната много ви е харесала. Тя се притеснява да ви помоли лично.

Джейд го изгледа неразбиращо.

— Нашата икономка — уточни Джорджи. — Момичето, което през целия уикенд готвеше за вас.

— О, да…

Брам изсумтя.

Джейд надраска нещо и тропна с крак, нетърпелива да си тръгне. Ланс се мотаеше отзад, все още очаквайки прошката на Джорджи. Тя отново си припомни раните, които й бе нанесъл, болката, която й бе причинил. Но толкова дълго бе превъртала този филм в съзнанието си, че вече й бе писнало да го гледа. Замисли се за всички онези неща, с които би могла да го нарани, но не виждаше смисъл да ги казва. Нямаше да изпита нищо, освен досада.

Присви очи към него.

— Опростен си, Ланселот. Върви си с мир и не съгрешавай повече.

Брам постави длан на талията й и я погали.

— Наистина ли? — живна Ланс. — Наистина ли ми прости?

— Защо не? Трудно е да се сърдиш на някой, който ти е безразличен. Освен това самият ти си имаш достатъчно неприятности.

— Какво имаш предвид?

Джорджи имаше предвид, че Джейд никога не гледаше Ланс така, както той я гледаше — с очи пълни с нескрито обожание. Джейд навярно го обичаше по свой си начин, но не толкова силно, колкото той нея, а това не вещаеше нищо добро за човек с такъв огромен комплекс за малоценност като бившия й съпруг.

Отмъщението понякога ни настига по необичаен начин, помисли си Джорджи, но на глас изрече само:

— Никак не е лесно да промениш света и макар да ви чака дълъг и упорит труд, вие двамата ще успеете, защото, изглежда, това е истинското ви призвание.

Ланс бе получил така желаната прошка, ала не изглеждаше щастлив. Някаква част от него искаше тя да страда — поне малко — и той още не беше готов да се откаже от тази тайна радост.

Джорджи се усмихна и преплете пръсти с тези на Брам. Ланс се намръщи, а Джейд погледна часовника си, нехаеща за ставащото около нея.

Когато накрая си тръгнаха, Брам се засмя тихо в ухото й.

— Впечатляващо. Кога успя да пораснеш и помъдрееш?

— Под твое влияние — процеди тя сухо. Но в известна степен беше вярно. Животът бе твърде кратък, за да губи време в терзания за рани, които бяха зараснали, без дори да забележи.

Мег обяви, че се връща у дома.

— Сега, след като се убедих, че Брам не те бие, ще ви оставя сами. — Присви очи към Брам и го изгледа с един от прочутите страховити погледи на каубоя Калибър. — Но не си мисли, че няма да те проверявам.

Накрая остана само Пол.

— Нахвърлил съм изявление за пресата и предлагам да го оповестите колкото се може по-бързо.

Джорджи тутакси настръхна, но Брам я изпревари:

— И какво трябва да кажем в това изявление?

— Това, което се очаква. — Пол му подаде листа, който държеше. — Колко сте щастливи, че двете жени в болницата вече са по-добре… Миналото е минало… Как с все сърце подкрепяте благородната задача, с която са се заели Джейд и Ланс. И прочее, и прочее.

— Кой да предположи, че сме толкова цивилизовани? — подметна Джорджи.

Брам кимна.

— Звучи добре, Пол. Арън ще се погрижи за всичко. — Връчи листа на Джорджи и се запъти към кабинета си с жизнерадостната походка на човек, току-що спечелил от тотото.

— Какво ще правиш следобед? — попита Пол.

Джорджи се ужасяваше при мисълта, че трябва да му съобщи за отменената среща с Грийнбърг.

— Имам купища бумащина, с която трябва да се справя.

— Отложи я за по-късно. Хеликоптерите отлетяха. Какво ще кажеш двамата с теб да поплуваме?

— Да поплуваме?

— Видях, че в къщата за гости има бански костюми. Ще се срещнем при басейна — каза той и се отдалечи, без да дочака съгласието й.

Колко типично за него! Джорджи затрополи нагоре по стълбите и влезе в спалнята. Без да бърза, облече лимоненожълти бикини и завърза плажна хавлия около кръста си. Изминалите няколко дни бяха достатъчно тежки за нея и още не беше готова за предстоящия разговор с баща си, обещаващ да завърши с грозна сцена.

Той я чакаше във водата, застанал неловко в средата на басейна. Обикновено плуваше не за удоволствие, а за да поддържа физическата си форма, и затова сега й изглеждаше доста странно. Джорджи развърза кърпата, приседна на ръба на басейна близо до стъпалата и бавно потопи пръстите на краката си във водата.

— Искам да ти кажа нещо за утрешната среща. Вече говорих с Лора и…

— Хайде да поплуваме.

Баща й обичаше да говори за кариерата й, особено преди важни срещи с продуценти и режисьори. Можеше безкрайно да съветва дъщеря си как да се държи и какво да каже. Затова сега Джорджи се втренчи с любопитство в него, опитвайки се да отгатне защо се държи толкова странно.

— Водата е идеална — подкани я баща й.

— Д-добре — примири се тя и се плъзна в басейна.

Пол мигом се гмурна на дълбокото. Тя последва примера му.

Двамата плуваха мълчаливо известно време по дължината на басейна, в противоположни посоки. Накрая младата жена не издържа и стъпи на дъното.

— Татко, зная колко много означава за теб тази среща с Грийнбърг, но…

Пол спря да плува.

— Не е нужно винаги да говорим само за работа. Защо просто не… не се отпуснем за малко?

Тя се втренчи въпросително в него.

— Нещо не е наред ли?

— Не, не, всичко е наред — побърза да я увери Пол, но избягваше погледа й и явно изглеждаше притеснен.

Може би беше гледала твърде много мелодрами, защото започна да се пита дали не се е разболял от неизлечима болест, или не е решил да се ожени за някоя от жените, с които излизаше. Джорджи не харесваше нито една от тях, макар че беше благодарна, задето баща й се срещаше с жени на неговата възраст, а не с двайсетгодишни момиченца, които все още го намираха за привлекателен.

— Татко, да не би…

В същия миг в лицето й плисна вода. Тя вдигна ръце, за да се закрие, но той вече бе загребал отново вода с пълни шепи и я лисна отгоре й. Водата попадна в носа й и очите я засмъдяха. Тя се задави и закашля.

— Какво правиш?

Пол отпусна унило ръце. Лицето му пламтеше и ако Джорджи не го познаваше толкова добре, щеше да реши, че е от смущение.

— Аз просто… исках малко да се позабавляваме.

Тя продължи да кашля, докато не прочисти гърлото си.

— Е, престани! Достатъчно се позабавлявахме.

Той отстъпи назад.

— Извинявай. Помислих си…

— Да не си болен? Какво става?

Пол заплува към стълбата.

— Не съм болен. По-късно ще поговорим.

Излезе от водата, грабна кърпата си и забърза към къщата. Тя остана да се взира след него, опитвайки се да проумее какво се бе случило току-що.