Сюзън Елизабет Филипс
В името на любовта (19)

18

Джорджи ненавиждаше филмите, в които героят караше героинята да забрави гнева си към него, като я целуваше до умопомрачение. Не възнамеряваше така лесно да загърби обидата, но не смяташе и да се отказва от толкова приятен метод да се поразсее. Затова вложи целия си яд в ответната целувка. Заби нокти в голите му рамене и захапа долната му устна. Притисна коляно към…

— Хей, внимавай — промърмори Брам.

— Млъквай и си заработи издръжката.

Това не му хареса и докато тя се усети, долнището на пижамата й се бе увило около глезените. Тя повдигна отново коляно, но той го улови, с едно движение го раздели от събрата му и подпря бедрата й върху гранитния плот.

Той бе създаден само за това. Тя задърпа ластика на боксерките му, но не можа да ги смъкне. Брам я пусна, за да довърши започнатото, и тя скочи от плота. Той изрита боксерките и отново я качи на плота, ала Джорджи успя да му се изплъзне и се насочи към остъклената хидромасажна душкабина с гранитни стени. Да превръща секса в борба за надмощие, едва ли бе най-зрелият начин да се справи с една трудна и объркана връзка, но в момента Джорджи нямаше друг избор.

— Всъщност като размислих… — Брам влезе в кабината след нея.

Тя изхлузи тениската си през глава.

— Пусни водата докрай!

Не беше нужно да го моли два пъти и след секунда горещите водни струи обляха телата им.

Мъж и жена. Един душ. Искаше Ланс да чуе.

Но тогава Брам започна да я сапунисва и тя напълно забрави за Ланс. Гърди, бедра, крака. Брам не пропусна нищо. Тя взе сапуна от ръката му и беляза тялото му с пенести хлъзгави заврънкулки.

— Убиваш ме — простена младият мъж.

— Де да беше истина…

Ръката й се спусна надолу, към мястото, където докосванията й щяха да имат най-голям ефект.

Водата продължаваше да се стича по телата им. Той коленичи и започна да я люби с уста и език. И тъкмо когато имаше чувството, че повече не може да издържа и ще се разпадне на части, Брам я притисна към грубата мокра стена и я прониза с мъжествеността си. Джорджи се вкопчи в раменете му и зарови лице в шията му. Задъхани и стенещи, те се движеха в бесен синхрон, устремени нагоре, към гребена на вълната.

— Не говори — заяви тя, след като всичко свърши. — Плащам добри пари за това и не искам нищо да го разваля.

Той я ухапа по шията.

— Ням съм като гроб.

Въпреки твърдото й решение да не доближава леглото му, накрая Джорджи се озова точно там. Въртеше се и се мяташе неспокойно, докато Брам блажено спеше — с изключение на втория рунд див секс, чийто инициатор навярно беше тя, но единствено заради желанието да се избави от безсънието. След това Брам веднага заспа, ала Джорджи нямаше този късмет. Измъкна се внимателно от леглото и отнесе недопитата му чаша с уиски в малкия кът, който бе устроила за себе си. Отпусна се в едно от дълбоките меки кресла и се загледа в причудливата плетеница, която чертаеха сенките върху стените. Не обичаше твърд алкохол, но ледът отдавна се бе разтопил и бе разредил питието. Джорджи отпи голяма глътка и се стегна в очакване уискито да опари вътрешностите й.

Нещо я опари… ала не беше скочът, а мисълта, че нещо не е наред.

Младата жена подуши чашата и включи настолната лампа. Останалата течност имаше светлокехлибарения цвят на уиски, ала не и вкуса му. Прозрението бавно я осени… Брам и бездънните му чаши с уиски… Нищо чудно, че постоянно се наливаше, но никога не изглеждаше пиян. През цялото време е пиел студен чай! Той й бе казал, че точно това има в чашата му, ала на нея нито веднъж не й хрумна да му повярва.

Подпря брадичка на ръцете си. Още един порок бе останал в миналото. А това никак не й харесваше. Предполагаше се, че Брам е изтъкан от пороци. Но ако ги нямаше, що за човек бе той? Отговорът не закъсня — много по-опасен, отколкото някогашният необуздан и непредсказуем младеж. Това бе мъж, който продължаваше да доказва, че не може да се вярва нито на думите, нито на делата му.

 

 

Чаз също не можа да заспи. Имаше толкова много работа. В къщата беше пълно с гости. Чистачките нямаше да могат да дойдат заради карантината и сега цялата работа щеше да легне на плещите й — готвене, оправяне на леглата, пране на хавлии и кърпи. Джорджи щеше да се опита да й помогне, но Чаз се съмняваше, че е виждала перална машина, да не говорим как да я използва.

Допишка й се и стана от леглото. Обикновено спеше по тениска и бикини, но тази вечер си бе облякла и долнището на анцуг. Когато излезе от банята, надникна в дневната, където спеше Арън. Присъствието на мъж в апартамента й би трябвало да я изплаши, но не и на Арън. Харесваше й, че той малко се страхуваше от нея, при все че беше по-възрастен и толкова умен. Животът щеше да бъде много по-лесен, ако имаше брат като Арън. Най-много от всичко на света искаше да има по-голям брат, който да се грижи за нея.

Чаз бе твърде заета, за да се терзае заради онова, което бе издрънкала на Джорджи, но докато стоеше на прага, сред тишината на нощта, тя осъзна, че не изпитва особена паника. Смяташе Джорджи за най-големия си враг, но дори тя не я бе осъдила, не бе казала, че Чаз е ужасна личност. А щом най-големият й враг не я смяташе за боклук, може би и самата Чаз не биваше да се мисли за такъв. Ала едно нещо бе сигурно. Не би могла повече да лъже за миналото си или да се преструва, че не се е случило, не и след като изля душата си пред камерата. Нищо чудно Джорджи да качи откровенията й в youtube.

И какво, ако го направеше?

Чаз остана дълго така, замислена за всичко, което бе преживяла. Беше оцеляла, нали? Все още бе жива и имаше страхотна работа. И ако някой я гледаше отвисоко, това си беше негов проблем, не неин. През цялото това време тя се бе преструвала, че миналото не се е случило, но то се бе случило. Навярно бе осъзнала, че не бива да заравя главата си в пясъка, иначе нямаше да говори пред камерата на Джорджи, нали?

Погледна към лавицата на библиотеката, където бе оставила неотворените учебници и помагала, които Брам й бе купил. С тях трябваше да се подготви за изпитите, за да вземе диплома за завършено средно образование. Брам й беше казал, че мнозина постъпват в колеж, след като издържат тези изпити. Той самият го бе направил, макар че никой не знаеше, че през годините е продължил образованието си. Чаз не искаше да постъпва в колеж, а мечтаеше да завърши кулинарно училище и заради това й трябваше гимназиална диплома.

Сигурно, без да се усети, бе вдигнала повечко шум, защото Арън се размърда. Жалко, че беше такъв твърдоглавец. Ако се беше вслушал в съветите й, Беки отдавна щеше да му е обърнала внимание.

— Какво искаш? — измърмори той.

Тя се насочи към библиотеката.

— Не можах да заспя. Ще си взема нещо за четене.

— Вземи и си върви.

Харесваше й, че той започваше да се държи като истински мъж, не като някакъв смотаняк.

— Това е моят дом.

— Просто върви да спиш, става ли?

Вместо да си вземе книга, Чаз седна на креслото срещу него, вдигна босите си крака и ги подпря върху ръба на седалката.

— Какво ще стане, ако се заразим от ТОРС?

— Вероятността е много малка. — Арън стана, прозина се и разтърка очи. Беше си легнал с дрехите, само бе събул обувките. — Предполагам, че не е зле да се стерилизират чиниите и приборите, които използват Ланс и Джейд.

Тя обви ръце около коленете си.

— Не мога да повярвам, че Ланс Маркс и Джейд Джентри са в къщата.

Арън си сложи очилата и тръгна към кухнята.

Тя стана и го последва.

— Единствената знаменитост, която Брам някога е канил тук, е Тревър. Той е супер и така нататък, но искам да се срещам с повече звезди, а не само с него. Ще ми се бащата на Мег да дойде някой път.

Арън си наля чаша вода.

— Според теб Джорджи не е ли звезда?

— Тя не ми е интересна.

— Ти просто ревнуваш.

— Не ревнувам! — Момичето се извърна към вратата. — Просто смятам, че трябва да е по-мила с Брам.

— Той трябва да е по-мил с нея. Тя е прекрасен човек, а той не я оценява.

— Отивам да си легна. И не ми яж от храната.

— Мислиш ли, че ще заспя, след като ме събуди?

— Това си е твой проблем.

В крайна сметка двамата решиха да изгледат един филм с участието на Тревър. Чаз вече го бе гледала три пъти, затова много скоро заспа, клюмнала глава на облегалката на дивана.

Когато се събуди на сутринта, видя Арън да спи сгушен в другия край. Чаз остана няколко минути да лежи, мислейки си колко е прекрасно да се чувстваш в безопасност.

 

 

Джорджи се боеше от настъпващото утро, затова когато лъжливият й съпруг трезвеник стана, зарови лице във възглавницата. Той открехна вратата на терасата, за да пусне свежия утринен въздух в спалнята, а когато я потупа по дупето, тя не помръдна. Защо да бърза да посреща новия ден, несъмнено не вещаещ нищо добро и чийто ужас навярно щеше да остане незабравим?

Брам излезе от спалнята, а тя се унесе отново, но за кратко, тъй като той се върна почти веднага.

— Нужно ли е да вдигаш толкова шум? — промърмори Джорджи сърдито във възглавницата. — Аз обичам страстни и мълчаливи мъже, забрави ли?

— Джорджи?

Нерешителният глас не принадлежеше на Брам. Изобщо не принадлежеше на мъж. Джорджи сепнато отвори очи. Обърна се и видя Джейд Джентри да стои в стаята, досами отворената врата на терасата. Беше облечена с вчерашните си дрехи — черен панталон и горнище без ръкави — но незнайно как изглеждаше свежа и дори елегантна. Беше събрала правата си гладка коса в обикновен кок на тила и си бе сложила сиви сенки и бледорозов гланц за устни. Скромните й украшения се състояха от сребърни халки на ушите и семпла сребърна венчална халка.

— Осем и половина е — заговори Джейд. — Предположих, че вече си будна.

Джорджи примигна срещу слънцето и извади изпод завивката ръката си с огромния блестящ диамант.

— Не искам да бъда груба, Джейд, но защо, по дяволите, не се пръждосаш от спалнята ми?

— Трябва да поговорим.

— Грешиш. — Джорджи придърпа чаршафа и го уви около голото си тяло. — Не желая да разговарям с нито един от двама ви.

Погледът на Джейд се прикова в шията на Джорджи.

— Независимо от желанието ни, през следващите два дни ще бъдем принудени да живеем заедно. Можем да избегнем неловкостта и множество неприятни ситуации, ако изясним отношенията си очи в очи, преди да слезем долу.

— Неловкостта и неприятните ситуации изобщо не ме притесняват — тросна се Джорджи и се надигна. Тъкмо завързваше краищата на чаршафа между гърдите си, когато Ланс влезе през отворената врата на терасата.

— Джейд? Какво правиш тук? — удиви се той.

— Надявах се да поговоря с Джорджи насаме — отвърна спокойно новата му съпруга. — Но тя, изглежда, има други намерения.

— Като например да изритам задниците ви през перилата на терасата.

Ланс улови ръката на жена си.

— Джорджи, дай на Джейд поне един шанс.

Джорджи подхвана края на чаршафа и се запъти към тях, опитвайки се да не се препъне.

— Вече дадох на Джейд съпруг. За което й поднасям искрените си извинения.

— Каква извратена тройка! — възкликна Брам от прага на вратата към коридора. — Да се присъединя ли и аз към играта?

— Изхвърли ги от тук! — нареди Джорджи и се вкопчи по-здраво в чаршафа. — Аз сама бих го направила, но само едната ми ръка е свободна.

— Добре — сви рамене Брам.

— Престанете! — намеси се Джейд. — Брам, двамата с теб трябва да проявим здрав разум. Исках само да поговоря насаме с Джорджи. Тя е добър човек. Исках само да се извиня, задето й причиних болка. Сигурна съм, че това ще я накара да забрави за ненавистта и омразата и ще й помогне да се излекува.

— Колко благородно! — възкликна Брам. — Не се съмнявам, че изцелението на Джорджи ще облекчи съвестта и на двама ви.

— Не нападай Джейд — предупреди го Ланс и разкърши мускули. — Джорджи, ти винаги си била благоразумна. Джейд се нуждае от това — аз се нуждая — за да можем да продължим напред. — Той също се втренчи в шията й.

Брам повдигна вежди.

— Трябва да призная, че тези двама клоуни възбудиха любопитството ми. Джорджи, не ти ли е поне малко интересно какво имат да ти кажат?

— Снощи вече чух какво имаше да ми каже единият от тези клоуни. Но за негово съжаление, не възнамерявам да сложа край на нашия брак и да отлетя за Тайланд за грандиозна фотосесия с тях двамата.

— Шегуваш се.

— Не е така, както тя се опитва да го представи — побърза да се намеси Джейд. — С Ланс обсъждахме хуманитарна мисия. Джорджи, всички ние трябва да се постараем да мислим глобално, а не само за себе си.

— Още не съм се издигнала до такива духовни висини.

— Нито пък аз — присъедини се Брам. — Освен това двамата с Джорджи планираме пътуване до Хаити. Ще доставим лекарства и храни.

Джейд искрено се развълнува.

— Наистина ли? Това е фантастично! Готова съм да помогна с каквото мога.

— Като за начало изчезни от спалнята ми! — озъби й се Джорджи.

Джейд изглеждаше едновременно великолепна и оскърбена.

— Смятам, че си прекрасен човек, Джорджи, и искрено съжалявам, че толкова те наранихме.

— Не съм наранена, тъпи клоуни такива! Бясна съм!

— Признавам, че имаш право да се сърдиш, Джорджи. Осъзнавам, че това, което ти предлагаме двамата с Ланс, навярно звучи налудничаво, но нека въпреки това го направим, по дяволите! Да покажем на света, че жените притежават много повече здрав разум от мъжете.

— Едва ли, ако се съди по мен! С бившия ми съпруг имахте любовна връзка зад гърба ми, той излъга пред журналистите за мен, а ти искаш да живея с вас в нещо като „алтруистична тройка“? Няма да стане.

Огромните, кадифени като на сърна очи на Джейд се превърнаха в два бездънни кладенеца на тъга и печал.

— Казах на Ланс, че си твърде съсредоточена върху себе си и своите интереси, за да помислиш за благото на другите.

— Е, мисля, че прекалихте. — Брам разтвори широко вратите на терасата зад тях. — Беше ми интересно да побеседваме, но се боя, че Джорджи едва се сдържа да не повърне.

Този път Ланс и Джейд не протестираха.

— Забавна двойка — отбеляза Брам, докато заключваше вратите зад гърба им. — Малко прекалено напориста, но доста смешна.

Джорджи се насочи към банята.

— А що за картинка представлявам аз! — избухна тя. — Гола, увита с един чаршаф, с коса, стърчаща на всички посоки! Дори не съм си измила зъбите. Джейд може да ме затъмни, при това без дори да се старае!

— Май трябва да проявявам повече чувствителност към жалките ти проблеми със самоуважението — поклати глава Брам, следвайки я по петите. — Ще се накажа за проявеното нехайство, като те завлека обратно в леглото и се постарая с все сили да се превърна в мъжа на твоите сексуални фантазии.

— Или няма да се превърнеш — тросна се тя и се стъписа, като видя отражението си в огледалото. Нищо чудно, че се взираха така в шията й. Отпред се мъдреше огромна тъмносиня смучка. Докосна я с върха на пръстите си. — Много ти благодаря за това.

Той плъзна пръст по извивката на рамото й.

— Исках да съм сигурен, че Ланс няма да забрави кому принадлежиш.

Джейд грабна ядосано четката си за зъби. Жените не бяха ничия собственост. Особено тя! Все пак й стана приятно да чуе, че Брам отново е действал за нейно добро. Това, което не й харесваше, беше откритието, че той имаше много по-малко пороци, отколкото я бе оставил да вярва. Възнамеряваше съвсем скоро да си поговорят сериозно по въпроса.

Той й подаде тубичката с пастата за зъби.

— Снощи, когато излязох, за да доведа Джейд, тя вече вървеше към къщата и едновременно с това говореше по телефона. Не мога да го докажа, но според мен обсъждаше с някого карантината.

— Преди да влезе? — Джорджи едва не се задави с пастата за зъби. — Но в това няма смисъл. Ако е знаела за карантината, защо ще се остави да бъде затворена в тази къща?

— Може би защото няма голямо доверие на мъжа си, който ще е принуден да живее два дни под един покрив със своята невероятно секси бивша съпруга?

— Смяташ ли? — засия Джорджи и се изплю. — Чудесно.

— Надявам се, че ще ме информираш, когато най-после престанеш да си обсебена от онези двамата и започнеш да живееш истинския си живот.

Тя изплакна устата си.

— Намираме се в Лос Анджелис, така че истинският живот е илюзия.

— Брам! — изкрещя Чаз откъм подножието на стълбите. — Брам, ела бързо! В басейна има змия! Трябва веднага да я извадиш!

Брам потръпна.

— Ще се престоря, че не съм го чул.

— Би трябвало да накараш Ланс и Джейд да я извадят — посъветва го Джорджи и прибра четката за зъби. — Сигурно е някоя от роднините им.

— Брам! — продължи да крещи Чаз. — Побързай!

Джорджи навлече набързо един халат и го последва до басейна, където върху дъската за плуване, полюшваща се върху водата, се припичаше гърмяща змия. Влечугото не беше голямо, около шейсет сантиметра, но беше отровно и от тези, които не обичат водата.

Виковете на Чаз бяха разтревожили останалите гости. Когато се появиха Ланс и Джейд, Брам грабна пръта с мрежата за събиране на листа и му го подаде.

— Ето, вземи, Ланселот. Покажи на жените на какво е способен един благороден рицар.

— Ще се въздържа.

— Не гледай към мен — предупреди го Джейд. — Аз имам фобия от змии.

— Аз пък мразя змиите — сгърчи лице Чаз.

Джорджи протегна ръка към Брам.

— О, подай ми го. Аз ще я извадя.

— Това се казва смело момиче! — Брам й връчи пръта с мрежата.

Докато Джорджи го вдигаше, се появи Лора, следвана от Рори, която затвори мобилния си телефон и хукна към ръба на басейна. Токчетата на безбожно скъпите й сандали „Гучи“ отекваха силно по бетона.

— Това гърмяща змия ли е?

— Със сигурност. — Брам погледна към Рори, сетне протегна ръка към Джорджи. — Скъпа, какво правиш? Дай това на мен. За нищо на света няма да позволя да се разправяш с опасни влечуги.

Джорджи сподави усмивката си и му подаде пръта. Брам стисна зъби и внимателно го протегна над басейна. Мег и Пол се появиха в разгара на акцията. Мег от време на време му подхвърляше по някой съвет. Змията засъска и се сви на кълбо, но след упорити усилия Брам успя да я събори от дъската в мрежата. По гърба му се стичаше пот, докато я носеше към задния край на имота, където изсипа влечугото отвъд каменната стена.

— Прекрасно! — възкликна Рори ехидно. — Сега може да пълзи из моя двор, докато порасне още повече.

— Съобщи ми, ако това стане — посъветва я Брам. — Веднага ще дойда и ще се погрижа за безопасността ти.

— Трябваше да я убиеш — отбеляза намусено Ланс.

— И защо? — възмути се Мег. — Само защото се държи като истинска змия?

Джорджи реши, че трябва да изясни нещо, и след като Рори също беше тук, не беше зле да го стори сега, колкото и да е неловко.

— Знаеш ли, Рори… Всички тези чаши, с които Брам не се разделя, всъщност са пълни със студен чай.

Брам я изгледа втрещено, като че ли си бе изгубила ума. Останалите последваха примера му.

— Казвам го само за да знаят всички, че ти вече не пиеш — додаде тя смутено. — Отказал си цигарите преди пет години, а в пакетчето в кухнята, на което пише „Сушен риган“, наистина има само риган. Колкото до наркотиците… открих няколко шишета с витамини „Флинтстоун“ и „Тиленол“, но…

— Не пия витамини „Флинтстоун“!

— Добре де, „Уан а Дей“. Както и да е. Ако хората знаят, че ти вече не си някогашното лошо момче, пълно с пороци, ще престанат да ме смятат за луда, задето съм се омъжила за теб. — И додаде наум: А Рори може би ще се съгласи да финансира „Къща на дървото“. Новопридобитият й пресметлив мозък тиктакаше като часовник.

Брам най-сетне зацепи.

— Ти беше наистина луда да се ожениш за мен, но аз се радвам.

Двамата се прегърнаха като влюбени съпрузи, но съдейки по смръщените му вежди, той не беше особено доволен от нея.

— Моят герой — промълви тя и го потупа нежно по гърдите.

— Ти си прекалено добра за мен, скъпа.

— А как сте вие двамата? — зададе Лора на Ланс въпроса, който несъмнено измъчваше всички. — Имате ли някакви симптоми?

— Малко сме замаяни от часовата разлика, но иначе сме напълно здрави — отвърна Джейд.

Рори отвори мобилния си.

— Дайте ми списък на всичко, от което имате нужда. Един от помощниците ми ще го набави и ще го остави до портичката в задната ограда.

Ланс тупна Пол по рамото.

— Радвам се да те видя отново. Най-после имаме възможност да споделим новините.

На Джорджи й се повдигаше от тази дружеска среща, затова понечи да си тръгне, но отговорът на баща й я накара да застине на място.

— Боя се, че няма какво да си кажем, Ланс.

Бившият й съпруг се смути и очевидно не знаеше какво да отговори.

— Пол… — заекна той, — случилото се беше много тежко за всички, но…

— Нима? — изви саркастично устни баща й. — Доколкото ми е известно, тежко беше единствено за Джорджи. Ти, изглежда, си се устроил чудесно.

Ланс доби наранен вид, а порцелановото чело на Джейд се смръщи. Джорджи беше трогната.

— Продължавай, татко. Нямам нищо против.

— Но аз имам — отсече Пол и се отдалечи.

Едното ъгълче на устата на Брам се изви леко.

— Не разбирам. Татко беше в такова добро настроение, когато снощи се уговаряхме да отидем за риба.

Джорджи го изгледа изпитателно. Откога Брам се бе превърнал в човек, на когото тя можеше да разчита? Колкото до баща й… Дали се държа с Ланс студено и дори грубо заради дъщеря си, или за да утеши наранената си гордост?

Тя отдели доста време на прическата и грима си, но предпочете да облече обикновени джинси и бяла тениска, за да не изглежда сякаш полага особени усилия за външността си. Когато слезе долу, завари гостите си седнали край масата за закуска да похапват различни зърнени закуски и мъфини и едновременно да говорят по мобилните си телефони. Чаз стоеше край печката и приготвяше яйца по искане на гостите. Ланс помоли за един омлет от белтъци. Седнала до него, Джейд прекъсна разговора си, за да си поръча гореща вода за билковия си чай. Над главите им забръмча хеликоптер. През стъклените врати Джорджи видя Пол да говори с някого по мобилния си. Лора седеше в трапезарията с бележник на коленете и притиснат до ухото телефон. Край кухненската маса Рори драскаше припряно някакви бележки върху полето на първата страница на „Лос Анджелис Таймс“. Мег, кацнала на високо столче край плота, полагаше огромни усилия да убеди майка си, че е добре и се чувства прекрасно.

Брам донесе от гаража кашон с бутилки с минерална вода. Вдигна поглед към тавана, когато се чу бученето на втори хеликоптер. И двата закръжиха над къщата.

— На света няма друг бизнес като шоу бизнеса — промърмори той.

Новините се бяха разнесли много по-бързо, отколкото очакваха. Джорджи си представи как от отворената врата на хеликоптера виси фотограф, насочил телеобектив към къщата им, рискувайки живота си, само и само да я снима заедно с Ланс и Джейд. Колко ли щеше да донесе подобна снимка? Несъмнено шестцифрена сума.

Наля си кафе и излезе на терасата. Тук шумът на хеликоптерите беше по-силен. Баща й, облегнат на една от витите колони, я видя и побърза да приключи разговора си. Двамата се втренчиха изпитателно един в друг. Зад очилата без рамки очите му изглеждаха уморени. Може би, когато е била дете, отношенията им са били по-прости и непринудени, но Джорджи не помнеше. Все пак той е бил двайсет и пет годишен вдовец, принуден сам да отгледа и възпита дъщеря си. Пръстите й се стегнаха около чашата.

— Продължаваш ли да раздаваш автографи като Ричард Гиър?

— Вчера дадох един.

Започнаха да го молят за автографи, когато косата на Пол се прошари със сребристи нишки. Отначало той се опитваше да обясни, че не е Ричард Гиър, но хората невинаги му вярваха, а някои дори правеха язвителни коментари за надутите и самозабравили се кинозвезди. Накрая Пол реши, че не прави услуга на Гиър, като ядосва феновете му, и започна да раздава автографи.

— Хващам се на бас, че е била жена — усмихна се Джорджи — и че се е влюбила в теб в „Офицер и джентълмен“. Крайно време е публиката да се осъзнае. Това не е най-добрият ти филм.

— Вярно е. Удивително е, че са забравили „Изневяра“ и „Измамата“.

— Ами „Чикаго“?

— Или „Първичен страх“.

— Не. В него Ед Нортън ти отмъкна наградата.

Баща й се усмихна и двамата се умълчаха. Неутралните теми се изчерпаха. Тя остави чашата с кафе върху масичката с фаянсови плочки и се опита да се държи като зряла жена.

— Оценявам това, което каза на Ланс преди малко, но вие двамата имате свои отношения. Не би било редно да ги разваляте заради мен.

— Наистина ли смяташ, че ще продължа приятелството си с него след всичко, което ти причини?

Разбира се, че не. Баща й твърде много се грижеше за имиджа й, за да допусне да го видят с Ланс Маркс.

Пречупен слънчев лъч хвърли сребрист отблясък върху косата му.

— Днес ти доста трогателно защити Брам — подхвана той, — но се съмнявам, че някой ти е повярвал. Защо си с него, Джорджи? Обясни ми, за да разбера. Обясни ми как изведнъж се влюби в мъж, когото презираше. Един мъж, който…

— Той е мой съпруг — прекъсна го тя. — Повече не желая да слушам нищо.

Но ръкавицата бе хвърлена и той се приближи към нея.

— Надявах се, че най-накрая си успяла да проумееш с какъв човек си се обвързала.

— Какво искаш да кажеш с това „най-накрая“? Аз вече проумях, забрави ли? А и едва ли може да се каже, че първият ми брак беше върховен успех.

— Ланс никога не е бил подходящ за теб.

Сигурно се дължеше на хеликоптерите. Те вдигаха такъв шум, че са изкривили думите.

— Моля? — попита Джорджи, сигурна, че не е чула правилно.

Той извърна глава.

— Подкрепих брака ти с Ланс, макар да знаех, че той никога няма да те направи щастлива, но повече няма да повторя тази грешка. Разбира се, пред обществото ще говоря каквото се полага, но насаме мога да казвам каквото мисля. Нямам сили отново да се преструвам пред теб, че всичко е наред.

— Чакай малко! Какви ги говориш? Нали ти ме запозна с Ланс. Ти беше във възторг от него.

— Като актьор, но не и като твой съпруг. Но ти не желаеше да чуеш нито дума против него.

— Ти никога не си казвал, че не го харесваш, твърдеше само, че характерът му не е толкова многостранен като моя, намеквайки, че трябва да съм по-целеустремена.

— Изобщо не съм имал това предвид. Джорджи, Ланс е добър актьор — той е напипал своята ниша и е достатъчно умен да не надскача възможностите си. Но той никога не е притежавал индивидуалност. Разчита на околните да определят облика му. Преди да те срещне, той почти не е чел книги. Ти го научи да се интересува от музика, танци, изкуство — дори от текущите събития. Умението му да попива чуждата индивидуалност му помага да бъде добър актьор, но не го прави добър съпруг.

Това бе буквално същото, което бе казал и Брам.

— Не можех да понасям как се държеше с него — продължи баща й, — като че ли си благодарна, задето те е избрал, макар че благодарният би трябвало да е той. Ланс се зареждаше от теб. Попиваше всичко от теб — чувството ти за хумор, любознателността ти, умението ти да общуваш непринудено с хората. Всичко това не му е вродено, не му се удава с лекота.

— Не мога да повярвам… Защо нищо не си ми казал? Защо никога не ми обясни какво е отношението ти към него?

— Защото всеки път, когато се опитвах, ти се наежваше. Ти го боготвореше и каквото и да кажех, то нямаше да промени мнението и чувствата ти към Ланс. И без това имахме достатъчно грижи около кариерата ти. Какво щях да постигна с критиката си, освен да ме възненавидиш още повече?

— Въпреки това трябваше да бъдеш откровен с мен. Винаги съм смятала, че ти се интересуваш повече от него, отколкото от мен.

— Свикнала си да мислиш най-лошото за мен.

— Но ти ме обвини за развода!

— Никога не съм те обвинявал за развода. Но те обвинявам, задето се омъжи за Брамуел Шепърд. От всички глупави…

— Спри. Не казвай нищо повече. — Джорджи притисна пръсти към слепоочията си. Имаше чувството, че всеки миг ще се разпадне. Дали баща й казваше истината, или се опитваше да пренапише историята, за да запази илюзията за собственото си могъщество?

Телефоните в къщата не спираха да звънят, чуваше жуженето на интеркома от предната порта. Над главите им прелетя трети хеликоптер, по-ниско от останалите два.

— Това е истинско безумие — промълви Джорджи и махна уморено с ръка. — Ще поговорим за всичко… по-късно.

 

 

Лора изчака Джорджи да си тръгне, преди да излезе от укритието си в дъното на верандата. Пол изглеждаше толкова беззащитен, колкото изобщо би могъл да изглежда един непобедим стоманен мъж. Бащата на Джорджи беше такава загадка за нея. Притежаваше невероятно самообладание. Не можеше да си представи, че той ще се засмее на циничен виц, а още по-малко да се гърчи в страстен оргазъм. Не можеше да си го представи изобщо да проявява каквито и да е бурни емоции.

По холивудските стандарти Пол живееше скромно. Караше лексус, а не бентли, и живееше в градска къща с три спални вместо в огромно имение. Нямаше прислужници и излизаше с жени на неговата възраст. Кой петдесет и две годишен холивудски мъж би го направил?

През годините тя бе изхабила толкова много енергия, за да подхранва неприязънта си към Пол, че вече бе започнала да гледа на него единствено като на символ на собствената си некадърност, но току-що бе видяла ахилесовата му пета и нещо в нея се пречупи.

— Джорджи е прекрасен човек, Пол.

— Мислиш ли, че не го зная? — Той много бързо се върна към обичайното си сковано поведение. — Така ли градиш кариерата си? Като подслушваш чужди разговори?

— Не беше нарочно — оправда се тя. — Излязох на терасата с надеждата, че тук има по-добър обхват, и чух, че разговаряте. Не исках да ви прекъсвам.

— А нямаше ли да е по-добре да беше влязла вътре и да ни бе оставила насаме?

— Бях изумена от липсата ти на разбиране. Това ме парализира за кратко. — Тя пое дълбоко дъх, неспособна да повярва, че бе изрекла тези думи. Искаше да припише волността на непредпазливия си език на безсънната нощ, но ако се дължеше на нещо по-опасно? Ами ако всички тези години на себеотвращение най-после бяха погубили и последните остатъци от самоконтрола й?

Пол, свикнал с раболепието й, повдигна изненадано вежди. Цялата й кариера зависеше от Джорджи Йорк и трябваше да побърза да се извини.

— Исках само да кажа… ти винаги изглеждаш толкова уверен и сдържан. Толкова сигурен в преценката си, че дори нито веднъж не си се разколебавал в решенията си. — Огледа тъмносиния му панталон и скъпата маркова блуза и всички извинения излетяха от главата й. — Я се виж. С тези дрехи беше и снощи, но все едно си се преоблякъл тази сутрин. Всичко е безупречно. Няма нито една гънка. Изглеждаш дори застрашително.

Само ако не се беше залюлял на пети, при това оглеждайки пренебрежително безобразно измачканите й дрехи, Лора навярно щеше да се спре. Но сега всичките й задръжки паднаха и тя заговори прекалено високо:

— Говореше с дъщеря си. С единственото си дете.

Пръстите му се стегнаха около чашата за кафе, оставена от Джорджи.

— Много добре зная коя е тя.

— Винаги съм мислила, че баща ми е неудачник. Харчеше безразборно и не можеше да се задържи на нито една работа, но нямаше ден, в който да не ни прегърне и да не ни увери колко много ни обича.

— Ако намекваш, че не обичам дъщеря си, много грешиш. Ти нямаш деца и не можеш да разбереш какво означава да си родител.

Лора имаше четири прекрасни племенници, затова имаше отлична представа за родителската любов, но нямаше смисъл да продължава този спор. Трябваше веднага да замълчи, ала езикът й отказваше да се подчини на мозъка.

— Не разбирам как може да си толкова студен и дистанциран с нея. Не можеш ли просто да се държиш като баща?

— Очевидно не си подслушала всичко както трябва, иначе щеше да знаеш, че точно това правех.

— Като й държиш лекция и я критикуваш? Ти не одобряваш желанието й сама да определя кариерата си. Не харесваш избора й на мъже. Какво точно харесваш в дъщеря си? С изключение на способността й да печели пари?

Лицето му почервеня от гняв. Лора не знаеше кое я шокира повече. Тя сама бе разрушила всичко, което с толкова труд бе изградила през годините. Трябваше незабавно да го умолява за прошка, но толкова й се гадеше от самата нея, че не можа да намери правилните думи.

— Току-що прекрачи границата — процеди Пол.

— Зная. Аз… не биваше да казвам всичко това.

— Дяволски си права, не биваше.

Но вместо да избяга от него, преди да е надробила още по-голяма каша, краката й упорито отказваха да помръднат.

— Никога не съм разбирала защо вечно си недоволен от нея. Тя е фантастична жена. Може и да няма много добър вкус за мъже, макар че трябва да призная, че Брам е приятна изненада, но… Джорджи е топъл и щедър човек. Колко са актьорите, които се опитват да облекчат живота на хората около тях? Умът й сече като бръснач, а интересите й са разностранни. Ако тя беше моя дъщеря, щях да й се радвам и да я обичам, вместо да се държа така, като че ли тя постоянно се нуждае от превъзпитание.

— Не разбирам за какво говориш — рече Пол, но Лора виждаше, че отлично разбира.

— Защо двамата понякога просто не излизате заедно? Само за да се позабавлявате. Да направите нещо, което не включва работа. Да поиграете на карти, да поплувате в басейна.

— А може би да отидем и в Дисниленд? — подметна саркастично той.

— Защо не? — парира тя.

— Джорджи е на трийсет и една, а не на пет.

— А правил ли си всички тези неща с нея, когато е била на пет?

— Майка й току-що бе починала и не ми беше до забавления и Дисниленд — сряза я той.

— Сигурно е било ужасно.

— Винаги съм се старал да бъда най-добрият баща за Джорджи.

Лора видя в очите му искрена болка, но това не събуди съчувствието й.

— Ето какво ме притеснява, Пол… След като аз не разбирам колко много я обичаш, тя как ще го разбере?

— Достатъчно. Повече от достатъчно. Ако това е цялото ти уважение, което изпитваш към професионалните ни отношения, може би не е зле да ги преразгледаме.

Стомахът й се сви на топка. Не всичко бе изгубено. Още можеше да се спаси. Можеше да се оправдае, че е болна, че е изпаднала във временно умопомрачение заради страха от ТОРС… Ала Лора не прибягна до нито едно от всички тези извинения. Вместо това изправи рамене и с гордо вдигната глава слезе от верандата.

Докато вървеше към къщата за гости, сърцето биеше бясно в гърдите й. Спомни си за безбожната си ипотека, за това, какво ще стане с репутацията й, ако изгуби звездната си клиентка, за това, колко ужасно, колко катастрофално бе прецакала всичко. Тогава защо не тичаше обратно, не молеше за прошка?

Защото добрият агент — първокласният агент — винаги поставяше на първо място интересите на клиентите си. И за пръв път в живота си Лора чувстваше, че е постъпила като добър агент и истински професионалист.