Сюзън Елизабет Филипс
В името на любовта (5)

4

Джорджи простена. Главата й пулсираше, в устата си имаше вкус на батерия с протекла киселина, а на мястото на стомаха й се бе настанила септична яма. Сви колене към корема и усети как дупето й докосна бедрото на Ланс. Кожата му беше топла и…

Неее!

Отвори окото, което не беше заровено във възглавницата.

Безмилостното острие на следобедния слънчев лъч се врязваше през пролуките на завесите, осветявайки сутиена й, захвърлен на килима в спалнята на апартамента й в „Беладжио“. Носът на едната от обувките, с които беше снощи, се подаваше изпод някакви мъжки джинси.

Моля те, ох, моля те, нека тези джинси да са на онзи сладур, баскетболиста.

Зарови лице във възглавницата. Ами ако не бяха? Какво ще стане, ако са на…

Не можеше да бъде. Тя и баскетболистът… Кери — да, името му беше Кери… Двамата флиртуваха неудържимо край игралната маса. Толкова беше приятно да флиртува на воля. Какво от това, ако той е по-млад от нея?

Добре де, беше гола и това бе неловко. Затова пък Ланс вече не беше последният мъж, с когото бе спала, а това все пак беше някакъв напредък, нали? Стомахът й се разбунтува неприятно. Отново отвори око. Няколко пъти бе страдала от махмурлук, но никой не можеше да се сравни със сегашния. Нищо не помнеше от снощи.

Мъжкото бедро се потърка в дупето й. Мускулесто, стегнато, определено беше на спортист. Но колкото и да се напъваше да се съсредоточи, последното, което си спомняше, беше как Брам я измъква от купона.

Кери сигурно я е последвал. Да, сигурна беше, че си спомняше как той я задига от Брам. Двамата дойдоха тук и си приказваха до зори. Той я разсмиваше, уверяваше я, че за пръв път среща жена с такава сила на духа. Твърдеше, че е умна, талантлива и много по-красива, отколкото хората я смятат. Заяви, че Ланс е пълен идиот, след като е зарязал такава жена като нея. Дори започнаха да обсъждат бъдещите си деца — прелестни дечица от смесена раса, за разлика от хлапето с белезникаво лице, което би могла да роди от Ланс. Споразумяха се да продадат снимките на красивото им бебе на този, който плати най-много, и да дарят парите за благотворителност, което щеше да бъде особено трогателно, особено след като клюкарският сайт „Дръдж Рипорт“ пуснеше новината, че Джейд Джентри пръснала с лека ръка всички пари, събрани за благотворителност, за да си купи яхта. Тогава Джорджи ще спечели „Оскар“, а Кери — Суперкупата.

Добре де, в баскетбола нямаше Суперкупа, но главата я цепеше, стомахът й се бунтуваше, а коравото мъжко коляно се опитваше да издълбае дупка в задника й.

Трябваше веднага да направи нещо, но това изискваше да се обърне и да се справи с последствията от онова, което ще се разкрие пред очите й. Искаше вода. И тиленол. Цяло шишенце.

Започна да проумява, че алкохолът не може да е причина за такава пълна забрава. Не беше обикновен махмурлук. Била е дрогирана. И знаеше, че само един човек е толкова покварен, че да дрогира жена.

Ръгна го с лакът в гърдите с цялата сила, която й беше останала.

Той изохка от болка и се завъртя, като повлече чаршафа със себе си.

Джорджи зарови лице във възглавницата. Усети как матракът се разлюля. Значи бе станал. Чу приглушен шум от стъпките му, когато се завлече към тоалетната. Щом вратата хлопна зад гърба му, тя опипа наоколо за завивката и се застави да се надигне и да седне. Стаята се залюля пред очите й. Стомахът й се преобърна. Джорджи се уви с чаршафа, изпълзя от леглото и се заклатушка към втората тоалетна, където се облегна на умивалника и зарови лице в шепи.

Какво би сторила Скутър, ако я бяха дрогирали и на сутринта се събудеше гола в леглото с непознат? Или с познат? Скутър нищо не би направила, защото никога нямаше да я сполети такъв кошмар. Лесно е да си преливаща от енергия и оптимизъм, когато около теб се върти цял екип от сценаристи на пълен работен ден, за да те опазват от всичките гадости, които реалният живот ти запраща в лицето.

Джорджи отпусна ръце. От огледалото насреща й се звереше физиономията й, ужасяваща като на младата Къртни Лав. Тъмнокестенявата й коса с махагонови отблясъци, разрошена като на вещица, не можеше да скрие червенината по врата от търкането на мъжка брада. Петната от размазаната спирала около очите й навяваха мисли за жабунясал вир, пълен със зелени водорасли. Ъгълчетата на широката й уста бяха провиснали, а кожата й бе придобила цвета на развален йогурт. Насили се да изпие чаша вода. Всичките й тоалетни принадлежности бяха в другата баня, но тя си изми лицето и се изжабури с хотелската вода за уста.

Все още не можеше да се изправи пред това, което я очакваше от другата страна на вратата, затова отметна косата от лицето си и приседна върху мраморния край на ваната. Искаше й се да се обади на някого, но точно сега не можеше да безпокои Саша. Не можеше да се свърже с Мег, а още не беше готова да сподели падението си с Ейприл, която толкова щеше да се разочарова от нея. Някогашната рокендрол групарка се бе превърнала в неин морален компас. Колкото до баща й… Никога.

Изправи се и пристегна чаршафа под мишниците. Спалнята се оказа празна, но надеждите й се попариха, като видя дрехите му още разхвърляни по пода. Джорджи се затътри по килима и влезе в дневната.

Той стоеше до прозорците, с гръб към нея. Беше висок. Висок, но не чак колкото баскетболист от НБА. Най-лошият й кошмар.

— Нито дума, преди да са донесли кафето — предупреди я, без да се обръща. — Говоря сериозно, Джорджи. Точно сега не ми е до теб. Освен ако ти се намира цигара.

Тя едва не се задави от ярост. Грабна една възглавница от дивана и я запрати по разчорлената златисто-бронзова глава на Брамуел Шепърд.

— Ти си ме упоил!

Той се наведе и възглавницата се удари в прозореца.

Тя понечи да се нахвърли отгоре му, но когато Брам се обърна към нея, тя се препъна в чаршафа и той се смъкна до кръста й.

— Покрий се. Прелестите ти и без това вече ни навлякоха достатъчно неприятности — предупреди я Брам.

Но Джорджи вече бе грабнала една от обувките му, захвърлени на пода, и този път имаше по-голям късмет. Уцели го в гърдите.

— Ох! — Брам разтърка удареното място. Дори имаше нахалството да изглежда ядосан. — Не съм те упоил! Повярвай ми, ако трябваше да упоявам някоя жена, нямаше да си ти.

Тя пристегна чаршафа под мишниците си и се огледа за нещо по-голямо, с което да го замери.

— Лъжеш. Бях дрогирана.

— Да, беше. И двамата бяхме. Но не от мен. А от онази Мередит, Мерилин, Мери някоя си.

— За кого говориш?

— За червенокосата от снощи. Помниш ли онези питиета, които ни донесе? Взех едната чаша и ти връчих другата — онази, която тя бе приготвила за себе си.

— Че защо ще се дрогира?

— Защото обожава усещанията, които й дават наркотиците!

Джорджи внезапно изпита смътното подозрение, че Брамуел Шепърд — навярно за пръв път в живота си — може би казва истината. Освен това си спомни как бе отишъл да се разправя с жената и колко ядосан изглеждаше. Пристегна чаршафа, преди да се спусне към него.

— Ти си знаел, че в онези питиета има наркотици? Знаел си и не си й попречил?

— Не знаех. Не и докато не изпих своето и не осъзнах, че за пръв път щом те погледна, не изпитвам обичайното отвращение!

На вратата се почука и един глас обяви, че е румсървисът.

— Върви в спалнята! — изсъска Джорджи. — И ми дай твоя халат! Таблоидите имат шпиони навсякъде. Побързай!

— Да не си посмяла да ми нареждаш!

— Моля те, побързай, кретен такъв!

— Повече ми харесваше като пияна. — Той смъкна халата, метна го върху ръката й и изчезна.

Тя захвърли чаршафа зад дивана, нахлузи халата и на път към вратата завърза набързо колана.

Сервитьорът вкара количката и подреди чиниите върху масата за хранене, разположена под позлатения полилей. Джорджи чу шуртенето от душа в банята. Всички ще разберат, че не е прекарала сама нощта. За щастие, никой не знаеше с кого точно е била, така че това можеше да се обърне в нейна полза.

Сервитьорът най-сетне излезе. Тя си наля чаша кафе, сетне запреплита крака към прозореца, опитвайки се да се окопити. Долу туристите се събираха, за да наблюдават величествения фонтан, изригващ хиляди литри вода в минута. Какво се бе случило миналата нощ в тази спалня? Джорджи не помнеше нищо. Само първия път…

Деня, когато се срещнаха. Тя беше на петнайсет, а той — на седемнайсет. Красотата му я остави безмълвна и потресена, едва смогна да си поеме дъх, но той я удостои само с презрителна гримаса и скучаещия поглед на арогантните си лавандулови очи. Съвсем естествено, тя бе напълно покорена.

Предупрежденията на баща й само засилваха увлечението й по него. Брам беше надменен, капризен, недисциплиниран и великолепен — неустоима съблазън за едно романтично петнайсетгодишно момиче — но по време на първите два сезона той изобщо не й обръщаше внимание, освен по време на снимки. Тя може и да беше по кориците на десетките тийнейджърски списания, но си оставаше мършаво хлапе с яркозелени очи, кръгли румени бузи и голяма жабешка уста. Заради грима по кожата й постоянно избиваха пъпки, а ситните оранжеви къдрици на сирачето Ани я правеха да изглежда още по-малка. Няколкото срещи със симпатични млади актьори не успяха да повдигнат самочувствието й, тъй като бяха уредени от баща й с рекламна цел. През останалото време Пол Йорк държеше дъщеря си под ключ, по-далеч от пороците на Холивуд.

Ослепителната красота на Брам, самоувереността, нахалството и непукисткото му държание на хулиган още повече разпалваха въображението й. За пръв път срещаше толкова непокорен и безпардонен младеж, който не се съобразяваше с никого и пред никого не угодничеше. Смееше се гръмко, за да привлече вниманието му. Купуваше му подаръци — нов компактдиск, скъпи шоколади, тениски със забавни надписи, които той нито веднъж не облече. Запомняше най-смешните вицове, за да му ги разкаже, съгласяваше се с всяко негово мнение и правеше всичко, за да му се хареса, но щом камерите преставаха да работят, тя ставаше невидима за него.

Контрастът между бедното момче с ужасни маниери, израснало на улицата, и отличника с безупречно възпитание и произход, който Брам играеше, я очароваше безкрайно. Джорджи се опитваше да узнае колкото се може повече за него от разпасаните му бъбриви приятели, които вечно се мотаеха на снимачната площадка.

Брам беше отраснал в „Саут Сайд“ в Чикаго. Когато бил на седем, майка му починала от свръхдоза и момчето било принудено да се грижи само за себе си. Безотговорният му баща, бояджия, рядко се хващал на работа и измъквал пари от приятелките си, за да си купи халба бира. Умрял, когато Брам бил на петнайсет. Не след дълго Брам напуснал училище и започнал да скита из улиците, прехранвайки се с малки кражби. Един ден богата четирийсетгодишна вдовица, занимаваща се с благотворителност, го забелязала в кухнята за бедни и го взела под крилото си — може би и в леглото — Джорджи така и не го узна със сигурност. Жената бе поизгладила острите му ръбове и го убедила да стане модел. След като един от скъпите магазини за мъжка мода го направил лице на кампанията си, той зарязал благодетелката си, взел няколко уроци по актьорско майсторство и получил две роли в един от местните театри, което го бе довело и на кастинга за „Скип и Скутър“.

Беше започнал четвъртият сезон на сериала. Джорджи се бе зарекла да докаже на Брам, че вече не е глупава и безинтересна досадница, а привлекателна осемнайсетгодишна девойка. Снимките започнаха в Чикаго, през юли. Един от приятелите безделници на Брам спомена, че той е наел яхта за съботен круиз по езерото Мичиган. Щеше да бъде нощ на див купон, с много алкохол и жени. Възползвайки се от това, че баща й бе заминал в Ню Йорк за уикенда, Джорджи реши да се появи на яхтата.

Дълго избира какво да облече и накрая се спря на рокля с презрамка през врата в леопардов десен и сандали с малка платформа. Когато стъпи на палубата, забеляза, че повечето жени бяха по къси шорти и горнища на бански. Ар Кели гърмеше от уредбата на борда. Жените бяха двайсетинагодишни, с лъскави коси, дълги крака и секси тела, но Джорджи блестеше с ореола на славата и когато яхтата напусна пристанището, те постепенно зарязаха приятелите на Брам, за да си поговорят с нея.

— Може ли да получа автограф за племенницата си?

— Вземаш ли уроци по актьорско майсторство и тям подобни?

— Голяма си късметлийка, че работиш с Брам. Той е най-сексапилният мъж на планетата.

Джорджи се усмихваше и раздаваше автографи, като погледът й постоянно шареше из тълпата за Брам.

Най-после той излезе от каютата си. Носеше омачкани шорти и кафява тениска. От двете му страни се бе увесила по една красавица, в ръката си държеше чаша, а от устните му висеше цигара. Джорджи го желаеше толкова силно, че изпитваше физическа болка.

Изгря луната и купонът се развихри с пълна сила — тъкмо от подобни сбирки я предпазваше баща й. Едно от момичетата свали горнището си. Мъжете закрещяха и задюдюкаха одобрително. Две от жените започнаха да се целуват. Джорджи нямаше да се впечатли, ако бяха лесбийки, ала те не бяха. Повдигаше й се само при мисълта, че го правят единствено за да направят пошло представление на мъжете. Когато започнаха да си опипват гърдите, тя се измъкна в салона, където неколцина от гостите висяха на бара, а други се бяха полуизлегнали върху белия кожен диван във формата на подкова.

От климатика духаше студена струя към глезените й. Беше лелеяла толкова много надежди за тази вечер, а Брам дори не й бе проговорил. Неприятните крясъци и свиркания над главата й станаха още по-силни. Мястото й не беше тук. Всъщност мястото й не беше никъде другаде, освен пред камерата.

Вратата се отвори и Брам заслиза лениво по стълбите. Този път беше сам. Когато се отпусна в креслото недалече от нея и я огледа от главата до петите, в гърдите й избуя надеждата, че може би я е последвал. Съчетанието от спретнатата прическа на Скип, златистата набола брада и новата татуировка, обвиваща слабия му бицепс точно под ръкава на трикотажната тениска, я изпълваше с трепетно вълнение. Той преметна крак през страничната облегалка на креслото и отпи от чашата, без да сваля поглед от Джорджи.

Тя се опита да каже нещо остроумно, но успя да изстиска само:

— Страхотно парти.

Той се намръщи отегчено, запали нова цигара и се взря в нея през дима с присвити очи.

— Ти не беше поканена.

— И въпреки това дойдох.

— Което означава, че татенцето не е в града.

— Невинаги правя това, което той ми нарежда.

— На мен не ми се струва така.

Джорджи сви рамене и се опита да си придаде непукистко изражение. Той тръсна цигарата върху килима. Тя така и не разбра с какво бе заслужила неприязънта му. Хрумваше й единствено, че е заради по-високия й хонорар, ала вината не беше нейна.

Брам посочи с чашата към тавана.

— Май купонът стана твърде див за теб?

Искаше да му обясни, че не може да наблюдава как момичетата горе се унижават, но той и без това я смяташе за лицемерна моралистка.

— Съвсем не.

— Не ти вярвам.

— Ти не ме познаваш. Само така си мислиш. — Опита се да си придаде загадъчен вид и сигурно се бе получило, защото той я изгледа така, като че ли я виждаше за пръв път.

От влагата рижавите й къдрици бяха разрошени, но гримът й изглеждаше добре. Беше си сложила бронзови сенки на клепачите и светлобежово червило върху устните, за да не подчертава голямата си уста. Скутър Браун никога не би облякла рокля с леопардов десен и за да изтъкне различието между героинята и себе си, Джорджи беше сложила подплънки в сутиена си. Но когато погледът на Брам се спря върху гърдите й, имаше чувството, че той се досеща за измамата й.

Той издуха тънка струйка дим.

— Хващам се на бас, че още си девствена.

Тя завъртя очи.

— Аз съм на осемнайсет. От две години не съм девствена. — Сърцето й се разтуптя тревожно заради лъжата.

— Щом казваш.

— Той беше по-голям от мен. Ти го познаваш, но няма да ти кажа името му.

— Лъжеш.

— Пада си по властни жени и затова скъсах с него. — Харесваше й колко опитно и светски прозвуча, но подигравателната му усмивка не беше особено окуражаваща.

— Татко Пол няма да позволи на по-възрастен мъж да се доближи до теб. Той никога не те изпуска от поглед.

— Но тази вечер съм тук, нали?

— Да, така е. — Той пресуши чашата си, угаси цигарата и се изправи. — Да вървим тогава.

Тя се втренчи недоумяващо в него. Цялата й самоувереност мигом се изпари.

— Да вървим?

Той кимна с глава към вратата с резбована котва върху дървото.

— Там.

Джорджи го погледна нерешително.

— Аз не…

— Тогава забрави. — Той сви рамене и понечи да си тръгне.

— Не! Идвам.

И отиде. Просто така. Без да попита нищо, тя го последва в първата каюта.

Върху двойното легло се въргаляше полуоблечена двойка. Вдигнаха глави, за да видят кой ги безпокои.

— Изчезвайте! — изкомандва Брам.

Те побързаха да се изнесат навън.

Трябваше да излезе с тях, но не го стори. Остана да стърчи насред каютата в глупавата леопардова рокля и сандалите с платформа, подръпвайки острите рижи къдрици, вперила поглед в затварящата се зад тях врата. Не се запита как така изведнъж той се заинтересува от нея. Не помисли каква цена ще плати, задето го последва безропотно. Просто стоеше там и му позволи да я притисне към вратата.

Той опря длани върху стената от двете страни на главата й. Палците му се плъзнаха в косата й и се заплетоха в къдриците. Тя потрепна и леко се намръщи. Брам наведе глава и я целуна. Миришеше на алкохол и цигарен дим. Джорджи отвърна на целувката с цялата страст на сърцето си. Наболата му брада ожули бузата й. Зъбите му изтракаха върху нейните. Нали точно това искаше тя — да види жената в нея, а не момичето, което според сценария на сериала той постоянно измъкваше от неприятности.

С един замах Брам сграбчи роклята за подгъва и я вдигна нагоре. Тя беше с миниатюрни полупрозрачни бикини. Ципът на джинсите му одраска голия й корем. Той прекалено бързаше и Джорджи искаше да го помоли да забави малко темпото. Ако на негово място беше някой друг, тя щеше да го отблъсне и да му заповяда да я отведе у дома. Но това беше Брам, а домът й бе далече. Позволи му да пъхне пръсти в бикините й и да я докосва където пожелае.

Преди тя да успее да се опомни, той свали бикините й и я дръпна към леглото.

— Лягай — заповяда кратко.

Джорджи приседна на ръба на леглото. През тънкия плат на роклята усети вибрациите от двигателите в машинното отделение и си каза, че точно за това мечтаеше. Той затършува в джоба си и извади презерватив. Наистина щеше да се случи.

Въпреки студа от климатика в каютата, Джорджи цялата бе плувнала в пот от нерви. Наблюдаваше мълчаливо как Брам изрита джинсите си, като се опитваше да не зяпа пениса му, но той беше напълно възбуден и тя не можа да отвърне поглед. Брам изхлузи тениската през глава, разкривайки гърдите си с изпъкнали ребра, с малки руси косъмчета. Тя се взираше упорито в тавана, докато той си слагаше презерватива.

Леглото беше високо, така че не му се наложи да се протяга надалече, за да придърпа бедрата й към ръба. Джорджи падна по гръб и се опря на лакти, а полата на роклята се събра под нея. Той раздалечи грубо коленете й и застана между тях. Лицето му беше напрегнато, а очите — замъглени, докато се взираше надолу към нея. Тя никога в живота си не се бе чувствала по-уязвима, безпомощно изложена на показ пред него.

Брам плъзна ръце надолу по бедрата й и ги повдигна. Стана й по-трудно да се опира на лакти. Вратът й я заболя от неудобната поза. Усещаше мириса на латекс от презерватива и неговата миризма на бира и тютюн, примесена с лекия аромат на женски парфюм. Пръстите му се забиха в дупето й, докато той проникваше в нея. Заболя я и тя потрепери от болка. Яхтата се разклати и той нахлу още по-надълбоко. Главата й се блъсна в стената, когато Брам започна да се движи в нея. Джорджи изви врата си, но това не помогна. Той влизаше и излизаше. Отново и отново. Джорджи гледаше идеално симетричните черти на бледото му лице, сенките, падащи върху страните му. Накрая по тялото му преминаха конвулсии.

Лактите й отмаляха и тя падна по гръб. Миг по-късно той излезе от нея и пусна краката й на килима. Бедрата й бяха толкова вцепенени, че не можа да ги доближи едно до друго. Той изчезна в малката баня на каютата. Джорджи смъкна роклята надолу и си каза, че все още не е късно и всичко може да се оправи. Сега той може би щеше да я види в друга светлина. Двамата ще разговарят. Ще бъдат повече време заедно.

Тя прехапа устни и някак си успя да се изправи върху треперещите си крака. Той излезе от банята и запали цигара.

— До скоро — промърмори и вратата се хлопна зад гърба му.

В мига, в който ключалката щракна, всичките й фантазии се разбиха на пух и прах и девойката най-сетне проумя що за човек беше мъжът, в когото толкова време беше влюбена — груб, безчувствен, самовлюбен и егоцентричен негодник. Видя и себе си — глупава, копнееща за любов наивница. Срамът я събори на колене, в гърдите й се разгоря омраза към самата нея. Тя не знаеше нищо за хората, за живота. Умееше единствено да прави глупави физиономии пред камерата.

Жадуваше за отмъщение. Искаше да забие нож в черното му сърце. Да го изтезава и накрая да го убие, да го нарани така, както той я бе наранил. Как изобщо е могла да си въобрази, че е влюбена?

Следващият сезон беше непоносим. Извън снимачната площадка за Джорджи той все едно беше невидим. Ала по някаква ирония на съдбата, измъчващото я напрежение породи толкова мощно сексуално привличане на екрана, че рейтингите на сериала скочиха до небесата. По време на снимките Джорджи се стараеше да е заобиколена от приятелите си в снимачния екип или учеше в караваната си — правеше всичко възможно да избягва него и сквернословните му приятели, които вечно се мотаеха наоколо. Постепенно ненавистта й се превърна в солидна обвивка, достатъчно твърда, за да я предпазва.

Сезоните следваха един след друг и в началото на шестия изцепките на Брам започнаха да влияят отрицателно върху рейтинга. Пиянски оргии, безразсъдно шофиране, слухове за злоупотреба с наркотици. Феновете на доброто момче Скип Скофийлд бяха разстроени, но Брам не обръщаше внимание на предупрежденията на продуцентите. И когато в края на осмия сезон се появи порно видео с негово участие, всичко рухна.

Всъщност записът беше доста банален, но не достатъчно, за да се потули случващото се. Пресата пощуря и всички опити да се повлияе върху общественото мнение останаха безуспешни. Шефовете на канала решиха, че им е писнало от дивотиите на Брам Шепърд. „Скип и Скутър“ беше спрян.

— По дяволите!

Джорджи подскочи стреснато, когато Брам се появи. За миг не можа да свърже сексуално разпасания, хилав млад негодник с пращящия от здраве, пораснал негодник, който вървеше към нея. Беше облякъл хотелски халат и косата му беше мокра от душа. Повече от всякога й се прииска да отмъсти за някогашното осемнайсетгодишно момиче.

Той изглеждаше необичайно мрачен, когато пристегна по-здраво колана на халата. Часовникът показваше два, което означаваше, че половината от този отвратителен ден вече е изтекла.

— Случайно да си видяла презервативи в кошчето за боклук?

Горещото кафе плисна върху ръката й и сърцето й спря. Джорджи хукна към спалнята и започна да претърсва кошчето, но откри само гащичките си. Върна се тичешком в дневната. Той насочи чашата си с кафе към нея.

— Надявам се, че си се изследвала след последния път, когато си спала с онзи боклук — бившия ти съпруг.

— Аз ли? — Искаше да запрати по него обувката си, но не можа да я открие. — Ти си този, който се чука с когото му падне. Проститутки. Стриптийзьорки. Секси момчета, които чистят басейните! — Осемнайсетгодишни девственици с глупави фантазии.

— Никога в живота си не съм се чукал със секси момчета, чистещи басейните.

Брам беше пословично хетеросексуален, но имайки предвид хедонистичната му природа, Джорджи беше сигурна, че това е само временен пропуск.

Той тутакси мина в контранастъпление.

— Затова пък поддържам инструмента си в идеално работно състояние и чист като сълза. Освен това никога не съм спал с Ланс Загубеняка или с някой от онези зализани женчовци, с които си го заменила.

Джорджи не вярваше на ушите си.

— Аз ли съм уличница? И това го казваш ти, който от четиринайсетгодишен нито една вечер не е спал сам в леглото си.

— А аз се обзалагам, че твоето често е празно. На трийсет и една. Ходила ли си на психиатър?

Благодарение на зоркото око на баща си, тя бе спала само с четирима мъже, но тъй като Брам беше първият й така наречен любовник и очевидно последният, общият брой не се бе променил.

— Имала съм десет любовници, така че можеш да задържиш палмата на разврата. Освен това аз също съм „чиста като сълза“. А сега се махай от тук. Смятай, че нищо не се е случило.

Но Брам бе насочил вниманието си към количката със закуската.

— Мамка му! Забравили са каната с „Блъди Мери“. — Започна да вдига сребърните капаци на блюдата. — Миналата нощ беше истинска тигрица. Ноктите ти деряха гърба ми, направо ме оглуши със стенанията си… — Седна и халатът му се разтвори, разкривайки мускулестото му бедро. — А какви неща ме молеше да ти направя… — Негодникът забоде вилицата си в парче манго. — Дори аз се засрамих.

— Ти не помниш нищо.

— Признавам, не помня много.

Много й се искаше да го попита какво точно си спомня. Доколкото го познаваше, можеше да я е изнасилил, ала някак си тази мисъл не й се струваше толкова ужасна, колкото предположението, че доброволно му се е отдала. Зави й се свят и тя се свлече в креслото до масата.

— Нарече ме своя див жребец — пожела да опресни паметта й той. — Това си го спомням съвсем точно.

— Сигурна съм, че лъжеш.

Трябваше да разбере какво се бе случило, но как да го накара да й каже истината? Брам се зае с омлета. Джорджи се опита да залъже бунтуващия й се стомах и отчупи парченце от твърдото кръгло хлебче.

Брам се пресегна към солницата с черния пипер.

— Предполагам, че… вземаш противозачатъчни, нали?

Тя захвърли хлебчето и скочи на крака.

— О, боже…

Брам спря да дъвче.

— Джорджи…

— Може би нищо не се е случило. — Младата жена притисна пръсти към устните си. — Може би сме били толкова замаяни, че тутакси сме заспали.

Той скочи от стола.

— Да не би да ми казваш…

— Всичко ще е наред. Трябва да е наред. — Тя закрачи из стаята. — Пък и какво значение има? От един път не мога да забременея.

Той се озърна обезумяло.

— Можеш, ако не вземаш противозачатъчни!

— Ако… ако това се случи, ние ще… аз ще… ще го дам за осиновяване. Признавам, че ще ми е трудно да намеря някой толкова отчаян, че да осинови бебе със сцепен език и опашка, но се надявам да го уредя.

Страните му възвърнаха цвета си.

— Страхотно изпълнение, достойно за звезда.

— Благодаря.

Малкото й отмъщение може и да беше детинско, но то повдигна достатъчно духа й, за да изяде една ягода. Но втората заседна на гърлото й, защото съвсем живо си представи топлата тежест на бебето, което никога не бе държала на ръце.

Брам си наля още кафе. Неприязънта я раздираше. За пръв път след краха на брака си Джорджи изпитваше толкова силни чувства.

Брам захвърли салфетката.

— Отивам да се облека. — Погледът му се плъзна към отворената яка на халата й. — Освен ако не искаш да…

— За нищо на света.

— Жалко — сви рамене той. — Сега никога няма да разберем дали ни е било хубаво в леглото.

— Аз бях страхотна. Ти, от друга страна, беше, както винаги, пълен егоист. — Жегна я мимолетна болка, която й напомни за някогашното момиче.

— Съмнявам се.

Брам стана и се отправи към спалнята. Джорджи продължи да изучава ягодите, опитвайки се да се убеди, че може да изяде още една. Изведнъж гръмка ругатня прекъсна размишленията й.

Брам отново нахлу в дневната. Ципът на джинсите му не бе вдигнат, ризата не беше закопчана, а френските маншети се ветрееха свободно. Нямаше никаква прилика между тези мускулести гърди и слабото костеливо юношеско тяло.

Той тикна под носа й лист хартия. Джорджи беше свикнала с хапливите му заяждания и подигравки, но не помнеше някога да го е виждала толкова искрено разстроен.

— Намерих това под дрехите ми — обяви той.

— Бележка от полицейския ти надзорник?

— Давай, забавлявай се, докато още можеш.

Тя огледа листа, но това, което видя, й се стори безсмислено.

— Защо някой ще остави тук брачното си свидетелство? Това е… — Нещо заседна на гърлото й и тя започна да се задъхва. — Не! Това е шега, нали? Кажи ми, че е една от тъпите ти шеги.

— Дори аз не съм толкова извратен.

Лицето му бе добило пепеляв оттенък. Джорджи скочи от креслото и издърпа листа от ръката му.

— Ние сме… — Едва можа да промълви думите. — Ние сме се оженили?

Брам потръпна.

— Но защо ще го правим? Аз те ненавиждам!

— Явно в онези коктейли, които сме изпили миналата нощ, е имало достатъчно хапчета на щастието, за да преодолеем взаимното си отвращение.

Джорджи отчаяно се опитваше да си поеме дъх.

— Това е невъзможно! Промениха закона за браковете във Вегас. Четох за това. Бюрото за брачни свидетелства е затворено през нощта, за да не може да се случват подобни неща!

Устните му се свиха в презрителна насмешка.

— Ние сме знаменитости. Очевидно сме намерили някой, готов да наруши закона само заради нас.

— Но… може би това свидетелство е фалшиво. Може би просто е… някаква шега.

— Прокарай пръсти по официалния печат на щата Невада и ми кажи, че ти прилича на шибана шега!

Джорджи плъзна върховете на пръстите си по печата и усети миниатюрни грапавини.

— Идеята е била твоя! — нахвърли се тя върху все още потресения младоженец. — Сигурна съм!

— Моя? Ти си тази, която отчаяно се опитва да си намери съпруг! — Очите му се присвиха и той размаха показалец пред лицето й. — Ти си ме използвала.

— Ще се обадя на адвоката си.

— Не преди аз да се обадя на моя.

Двамата се спуснаха към най-близкия телефон, но неговите крака бяха по-дълги и той се докопа пръв до него. Тя се метна към чантата си и изрови мобилния си. Брам вече натискаше бутоните.

— Това би трябвало да е най-лесният развод в историята на Холивуд.

Думата „Холивуд“ я накара да се смрази.

— Почакай! — Джорджи изпусна мобилния си телефон, изтича при него и измъкна хотелския телефон от ръката му.

— Какво правиш?

— Чакай малко да помисля. — Младата жена върна слушалката на мястото й.

— После ще мислиш.

Той посегна отново да вземе телефона, но тя го закри бързо с длан.

— Бракът — разводът — ще станат публично достояние. — Джорджи прокара свободната си ръка през сплъстената си коса. — Само след двайсет и четири часа всички ще узнаят. Ще настане истински медиен цирк с хеликоптери и преследване с автомобили.

— Ти си свикнала на това — изръмжа Брам.

Пръстите й бяха ледени, гадеше й се.

— Не мога да понеса още един скандал. Ако се препъна на тротоара, някой репортер тутакси разтръбява, че съм се опитала да се самоубия. Представям си какво ще измъдрят онези чакали, ако им попадне подобна сензация.

— Проблемът не е мой. Ти сама си натресе всички неприятности, като се омъжи за Загубеняка.

— Ще престанеш ли да го наричаш така?

— Той те заряза. Защо те е грижа?

— А ти защо го мразиш толкова много?

— Не го мразя заради себе си — рече той саркастично. — Мразя го заради теб, след като ти явно не си способна на подобни силни чувства. Този тип е мамино синче. — Вместо да я избута от телефона, той се наведе и измъкна изпод дивана обувката си, сетне огледа стаята за чорапите си. — Смятам да открия онази кучка, която ни упои.

Джорджи го последва в спалнята, опасявайки се, че може тайно да позвъни на адвоката си.

— Не можеш да си тръгнеш, докато не измислим правдоподобна история.

Брам намери чорапите си и приседна на леглото, за да ги обуе.

— Аз вече имам история — заяви и нахлузи първия чорап. — Ти си една отчаяна, жалка жена. Оженил съм се за теб от съжаление и…

— Няма да го кажеш.

Той надяна и другия чорап.

— … и след като съм изтрезнял, съм осъзнал, че не съм създаден за живот в несгоди и нещастия.

— Ще те съдя, кълна се.

— Я се стегни. Къде се дяна чувството ти за хумор? — Без никаква проява на чувство за хумор, той пъхна крак в обувката и се върна в дневната, за да търси другата. — Ще го обърнем на шега. Ще заявим, че сме попрекалили с чашките и на някакъв канал сме попаднали на повторение на „Скип и Скутър“. Обхванала ни е носталгия и бракът ни се е сторил добра идея.

Това може и да беше шега за него, но не и за нея. Никой нямаше да й повярва, ако разкаже за коктейлите, подправени с наркотици. За цял живот ще бъде заклеймена като неудачница и откачалка. Беше попаднала в капан, ала нямаше да позволи на най-злия си враг да види, че е в ръцете му, изцяло зависеща от милостта му. Пъхна юмруци в джобовете на халата.

— Трябва да възстановим по памет какво е станало миналата нощ. Все някой трябва да ни е видял. Ти имаш ли някакъв спомен?

— „Дай ми го целия, голямо момче“ брои ли се?

— Поне веднъж можеш да се престориш на порядъчен човек.

— Не съм добър актьор.

— Познаваш всякакви криминални типове. Все ще намериш някой, който може да направи така, че да изчезне всякаква следа от брачното ни свидетелство, нали?

Очакваше Брам да отмине предложението й с презрително пренебрежение. Вместо това пръстите му застинаха върху копчето на ризата.

— Има един тип, с когото съм се виждал няколко пъти. Бивш общински съветник. Обича да движи със знаменитости. Надеждата е доста мъглява, но можем да му се обадим.

Тя нямаше по-добра идея, затова се съгласи.

Брам бръкна в джоба си.

— Очевидно това е твое. — Върху отворената му длан лежеше евтин метален пръстен с пластмасов „диамант“. — Не можеш да ме обвиниш, че нямам вкус.

Подхвърли й го и Джорджи изведнъж си спомни за един друг двукаратов годежен пръстен, заключен в банковия й сейф. Ланс й бе казал да го задържи, сякаш щеше някога да носи годежния пръстен, който й бе подарил.

Пусна пластмасовия диамант в джоба си.

— Фалшивите скъпоценности винаги са били символ на истинска любов.

 

 

Тя бе долетяла в Лас Вегас с частен самолет, затова се налагаше да се възползва от колата на Брам. Докато Джорджи си вземаше душ, той помоли един от служителите на хотела да докара автомобила му пред задния вход. Джорджи облече сиви памучни панталони и бяло горнище модел „прегърни ме“ — най-малко биещите на очи дрехи, които бе взела със себе си.

— Всичко е уредено. Моята кола ще ни чака пред задния вход — обяви Брам, когато Джорджи излезе от спалнята.

— Ще слезем с товарния асансьор. — Тя разтри челото си. — Все едно сме Рос и Рейчъл. Точно същото се случи с тях в края на сезона.

— Само дето Рос и Рейчъл не съществуват наистина!

Докато слизаха с асансьора, и двамата мълчаха. Тя дори не си даде труд да му каже, че ризата му е закопчана накриво.

Излязоха в служебния коридор и се отправиха към изхода. Още щом Брам отвори вратата, ги лъхна гореща вълна. Тя примижа на слънцето и пристъпи навън.

В лицето й щракна фотоапарат.