Сюзън Елизабет Филипс
В името на любовта (26)

25

Джорджи се заключи в банята, пусна душа и застана под водата, обливаща тялото й. Беше доказала таланта си, ала това не означаваше нищо. Знаеше, че може да изиграе ролята. Каква ирония! Не се нуждаеше от ничие одобрение, освен от собственото си. И какво постигна с личностното си израстване?

Нахлузи белите шорти и синята блузка, които носеше сутринта, и вчеса с пръсти мократа си коса. Беше време да се изправи лице в лице с Брам и да му разкрие истината, поне дотолкова, доколкото можеше да понесе, но нямаше сили да се застави да го направи. Беше й нужна помощта на най-доверената й спътница.

В прохладната дневна с избелени стени и теракотен под имаше няколко кафяви плетени стола от ракита със сини сатенени възглавнички. Всяка сутрин тя отваряше плъзгащата се стъклена стена, отделяща помещението от вътрешния двор, позволявайки на геконите да влязат вътре, но младата жена нямаше нищо против. Беше чела някъде, че някои видове влечуги се размножават чрез патогенеза, което означаваше, че женските могат да се възпроизвеждат без участието на мъжките. Де да можеше и при нея да е така!

Брам беше намерил в хладилника каната със студения чай и се бе настанил на дивана, подпрял крака на ниската масичка, с чаша в ръка. Чу шляпането на босите й нозе по теракотения под, но не вдигна глава.

— Не ми изглеждаш особено възторжена за кастинга, както мислех, че ще бъдеш.

— Очевидно съм искала само да докажа нещо на себе си — изчурулика Скутър, най-доверената спътница на Джорджи. — Кой би го очаквал?

— Това е златната възможност, пробивът в кариерата ти, който желаеше.

— Да, но… — Доловил нерешителните нотки в гласа й, Брам се извърна към нея. Тя вдигна ръка. — Трябва да ти кажа нещо. Няма да ти хареса, на мен също никак не ми се нрави. Можеш да ме наречеш както искаш, няма да възразя.

Той стана от дивана и се приближи предпазливо към нея, сякаш беше изоставен багаж на летището.

— Няма да живееш в къщата на Трев. Говоря сериозно, Джорджи. Аз изпълних всяко условие в този глупав брачен договор и ти си длъжна да сториш същото.

— Не си го изпълнил от благородство, а движен от егоистични подбуди.

— Няма значение — сряза я Брам. — Аз изпълних моята част от сделката и ти трябва да изпълниш своята, в противен случай ти не си жената, за която съм те мислил.

— По принцип е вярно, но… — Сега беше моментът да го изтърси, бъбрейки като вятърничава глупачка, каквато не беше. — Слагам картите на масата, Скипър. — Тя оправи списанието върху масичката. — Чувствам, че отново се влюбвам в теб.

— Как ли пък не, по дяволите! — махна той пренебрежително с ръка и дори не мигна.

— Абсурдно, нали? — гмурна се тя в дълбокото. — Унизително. Срамно. За щастие, нещата са още в началото, но ти ме познаваш — готова съм сама да се закопая, ако ми дадат мотика. Обаче не и този път. Този път ще смачкам отровното семе още в зародиш.

— Ти не се влюбваш в мен.

— Дори на мен самата ми е трудно да го повярвам. Слава богу, още не съм прекрачила опасната граница. — Размаха пръст към него. — Всичко е заради тялото ти. Лицето. Косата. Ти си абсолютно неотразим и колкото и да ме е срам да го призная, аз не съм изключение от останалите жени.

— Разбрах. Цялата работа е в секса. Ти си старомодно момиче със строги морални принципи, което е длъжно да вярва, че е влюбено, за да може с чиста съвест да се наслаждава на секса.

— Боже, мисля, че си прав.

Той примигна, изненадан от внезапната й капитулация, но само след секунда осъзна, че се е хванал на въдицата.

— Исках да кажа, че…

— Абсолютно си прав — съгласи се тя охотно. — Благодаря ти. Повече никакъв секс.

— Нямах това предвид!

— Ето как стоят нещата за мен. Или трябва да се преместя в къщата на Трев, или да се върна в твоята и окончателно да се влюбя в теб. Сигурна съм, че и двамата отлично можем да си представим докъде ще доведе това. Срамни сцени, безброй пролети сълзи и унизителни молби от моя страна. Ти ще се почувстваш като последен негодник. Доколкото се познавам, тайно ще спра противозачатъчните хапчета. Схващаш ли картинката?

— Не мога да повярвам. — Брам прокара пръсти през косата си. — Ти не си толкова глупава. Това не е любов. Това е само секс. Познаваш ме прекалено добре, за да се влюбиш в мен.

— Всеки би си го помислил.

— Ти най-добре от всички знаеш що за егоистичен, самовлюбен женкар съм аз!

— Ненавиждам се. Наистина.

— Джорджи, не прави това.

— Какво мога да кажа? От всички безумни каши, в които съм се забърквала, тази е най-смърдящата. — Брам не каза нищо и Джорджи облиза устни. — Неловко, нали?

— Изобщо не е неловко. Ти просто си такава. Дяволски емоционална. Мисли с главата си. И двамата знаем, че заслужаваш по-добър мъж от мен.

— Най-после да сме единодушни за нещо.

Тя се надяваше да намали напрежението, но той се намръщи още повече.

— Онзи глупав разговор за любовта… Ти ме накара да повярвам, че се тревожиш за моите чувства — рече той, — но всъщност само си опипвала почвата.

— Моля те, не ми го напомняй. Със сигурност осъзнаваш какво ми струва да преглътна гордостта си и да призная, че отново се навирам в онзи стар капан.

— Това е временно. Ти беше зажадняла за секс, а аз съм дяволски добър любовник.

— Ами ако е нещо повече от това?

— Не е. Спомни си, че аз се държах почти безупречно. Сега разбирам каква огромна грешка съм допуснал. Събери си багажа и забрави за това. Гарантирам ти, че повече няма да се повтори.

— Съжалявам, но не мога.

— Разбира се, че можеш. Правиш от мухата слон.

— Ще ми се да беше така. Как мислиш, че се чувствам да призная нещо толкова унизително? Нишката на самоуважението ми е съвсем изтъняла.

— Защото се държиш като идиотка.

— И съм решена да сложа край на това.

— Напълно съм съгласен. — Той пъхна пръсти в джобовете си. — Добре, ще направя компромис. Можеш за известно време да се преместиш в къщата за гости. Докато ти дойде акълът в главата.

— Ще бъде много неудобно заради присъствието на Чаз и Арън. Много по-добре е да се преместя в Малибу.

— Чаз вече знае за Вегас, а Арън би направил всичко за теб. Къщата за гости е идеалното място да се справиш с лудостта си. Колкото до общата ни работа… когато сме на снимачната площадка, сигурен съм, че ти ще забравиш за всичко и ще се държиш като професионалист, а аз отново ще стана арогантен трън в задника. Много скоро ще се съвземеш.

Това беше най-трудната част от всичко и точно сега се нуждаеше най-много от помощта й, но Скутър бе изчезнала да пръска някъде другаде своята дръзка жизнерадостност. Джорджи не можеше да го погледне, затова излезе на двора.

— Брам… няма да приема ролята. Няма да играя Хелън.

— Какво? Разбира се, че ще я играеш.

Джорджи зарея поглед към червените тухлени покриви в подножието на хълма.

— Не, наистина няма.

Чу зад гърба си приближаващите му гневни стъпки.

— Това е най-голямата глупост, която някога съм те чувал да казваш. Предоставя ти се шансът, който толкова дълго си чакала. Всички онези разговори за нов етап в кариерата ти, за желанието да покажеш таланта си в сериозна роля… значи всичко е било празни приказки?

— Тогава не бяха, но…

— По дяволите, ще се обадя на баща ти! — Той пристъпи застрашително към нея. — Ти си професионалист. Човек не захвърля с лека ръка шанса на живота си заради нещо толкова глупаво.

— Захвърля го, когато този шанс означава да осакати душата му за години напред.

— Не говориш сериозно.

— Не мога да рискувам да работя с теб всеки ден, имайки предвид чувствата, които изпитвам сега.

Но Брам не се отказа. Крачеше из двора, изтъквайки аргумент след аргумент. Докато се гмурваше и излизаше от сянката, Джорджи го видя такъв, какъвто беше — създание от светлина и мрак, разкриващо от себе си само това, което искаше. Когато той спря, за да си поеме дъх, тя поклати глава.

— Отлично чувам какво ми казваш, но няма да размисля.

Брам най-сетне разбра, че тя няма да отстъпи. Джорджи го наблюдаваше как отново се затваря в себе си като охлюв в черупката си.

— Съжалявам да го чуя. — Хладен. Отчужден. — Е, поне Джейд ще е щастлива.

— Джейд?

— Тя иска ролята от деня, когато четохме сценария в къщата. Още ли не си го разбрала? Преди да видим твоя запис, смятахме да й предложим ролята.

— Не можеш да дадеш тази роля на Джейд!

— Разбира се, това ще разбуни гнездото на осите — съгласи се безстрастно Брам. — Но същевременно ще е отлична реклама за филма, при това безплатна. Никога не бих се отказал от подобно нещо.

В главата й отекна тътен. Джорджи нямаше сили да помръдне, едва успя да раздвижи езика си.

— Мисля, че сега е по-добре да си вървиш.

— Отлична идея. — Със същото хладно и делово безразличие Брам извади очилата си. — Днес е вторник. До края на седмицата имаш време да размислиш, иначе Джейд ще получи ролята. Хубавичко си помисли, когато тази нощ лежиш в леглото. — Надяна очилата. — И докато размишляваш, не е зле да си изясниш дали наистина искаш да се влюбиш в един мъж, който е готов да те хвърли на вълците.

 

 

Изминаха два дни, откакто Брам се върна от Мексико. Когато вечерта се прибра от студиото, завари в дома си Рори Кийн да стои боса в кухнята му и да изстисква розови топчета глазура върху восъчна хартия под зоркия надзор на намръщената Чаз. Почти не бе спал, откакто се завърна. Гърлото го болеше, главата го цепеше, а стомахът му постоянно беше разстроен. Искаше единствено да потъне в работата и да забрави за всичко друго.

— Предполага се, че това са рози — оплака се Чаз. — Обърна ли изобщо внимание на това, което ти казах?

Брам потрепери, когато Рори захвърли шприца върху масата.

— Ако го показваше малко по-бавно, може би щях да успея да го направя правилно.

Кога най-сетне Чаз ще се научи да се подмазва на важните личности? Налагаше се да замаже положението.

— Моля те да извиниш икономката ми. Тя е възпитавана от вълци. — Приближи масата и огледа розовите топчета. — Изглеждат вкусни.

Рори и Чаз изпухтяха презрително.

— Работата не е във вкуса. Те са само за украса — обясни троснато Рори, сякаш той беше длъжен да го знае. — Винаги съм искала да се науча да украсявам торти и Чаз ми дава начални уроци.

— Уроци за бавноразвиващи се — промърмори под нос Чаз.

— Аз съм директор на студио — сопна се Рори, — а не майстор сладкар.

— Изчезвай, Чаз. — Компанията на Рори винаги изнервяше Брам, но Рори и Чаз заедно направо го подлудяваха.

— Ние тъкмо сме в разгара на…

— Тръгвай! — Той я побутна към вратата.

Рори взе шприца и притисна върха му към восъчната хартия. Двамата не бяха разговаряли след първоначалната им среща в разкошния й офис във „Вортекс“. Ледената кралица, седнала зад масивното богато инкрустирано бюро под огромната абстрактна картина на Ричард Дибенкорн, по нищо не приличаше на тази жена с боси крака, с вързана на конска опашка коса и пръсти, изплескани с розова глазура. Брам разтри кръста си и се насочи към хладилника.

— Извинявам се заради Чаз. Човек изобщо не бива да й обръща внимание.

Рори се бе съсредоточила върху изстискването на някаква завъртулка, напомняща буквата „С“.

— Какво става с Джорджи?

— С Джорджи? Нищо. — Младият мъж протегна бавно ръка към каната със студения чай.

Рори сътвори още една завъртулка до първата.

— Разбрах от Чаз, че е изчезнала.

— Чаз си въобразява, че знае всичко. — Съжали, че бе отказал цигарите. Беше много по-лесно да изглеждаш спокоен и невъзмутим с цигара в ръка, отколкото с кана със студен чай. — Решихме да прекараме лятото в къщата на Трев на плажа. Новата. Той продаде старата миналия месец. Тъй като работя, ще мога да отскачам само през уикендите, но Джорджи сега е там. — Или поне трябваше да бъде според последната вътрешна информация на Арън за таблоидите, която включваше описание на несъществуващия нов меден месец и плановете им за романтични летни уикенди в къщата на плажа. Арън ставаше все по-добър в лъжите.

Рори мушна шприца в разтеклата се глазура.

— По дяволите! Много по-трудно е, отколкото изглежда. — Най-после вдигна глава. — Или ще ми кажеш останалото сега, или ще говорим в офиса ми, в присъствието на Лу Дженсън и Джейн Клемати от „Сирака“.

Среща, която той искаше да избегне на всяка цена.

— За какво?

Рори се съсредоточи върху измайсторяването на нова поредица розички. Явно нямаше намерение да изостави темата и затова Брам най-сетне се предаде.

— Сигурно си чула за записа на репетицията й за ролята.

— Гледах го. Изпълнението й е блестящо. Няма да намериш по-добра Хелън.

Брам надяна хладната и невъзмутима маска на Джони Деп, но не му се получи особено добре без цигара в ръка, затова се облегна колкото можа по-нехайно на барплота и скръсти глезени.

— Съпругата ми е връхлетяна от пристъп на творческа паника и в последния момент е решила да избяга. Сега се опитвам да се справя с този проблем.

— И от какво е предизвикан този внезапен пристъп на творческа паника?

Шефът на „Вортекс Студиос“ не би трябвало да участва в кастинга на някакъв нискобюджетен филм в една от дъщерните компании като „Сирака“ и на Брам вече здравата му бе писнало от Рори, явно вживяла се в ролята на закрилник на Джорджи.

— През последните няколко години Джорджи преживя много трудности. Вече не иска да рискува — процеди той, опитвайки се да овладее нервите си. — Аз възнамерявам да направя всичко възможно, за да я накарам да размисли, и ще съм много благодарен, ако никой не ми се бърка и ме оставите на спокойствие, докато измисля как да се справя със ситуацията.

— Нима? — Повдигнатите й вежди показваха, че не вярва на нито една негова дума. — Според мен се е случило следното: ти си прецакал всичко. Отново.

Деп не би трепнал, нито пък Брам.

— Не съм.

— Ако се вярва на всички, с които разговарях, включително и Чаз, Джорджи изгаряла от желание да получи ролята до деня преди прослушването. — Рори захвърли шприца. — Джорджи е професионалист и аз никога не съм я виждала да „изпада в пристъп на творческа паника“. Това ме навежда на мисълта, че тя се е отказала от ролята, защото поради някаква причина не желае да работи с теб.

Брам с усилие раздвижи челюстта си.

— Ти си тази, на която не й се нрави да работи с мен, не Джорджи.

— Аз се впуснах в битка за теб, Брам. Не само защото харесах сценария, нито защото беше блестящ, когато чете ролята. Направих го, защото Джорджи вярва в теб. Или поне вярваше. — Тя откъсна парче хартия от кухненската ролка върху барплота и избърса ръцете си. — Не се самозаблуждавай. Мнозина в този град очакват да се провалиш и историята с Джорджи е именно идеалният сценарий за тях. Ако не искаш да приключиш кариерата си като водещ на телевизионна игра, горещо ти препоръчвам да разрешиш проблемите с жена си и да я върнеш пред камерите, където й е мястото.

— Това ли е всичко?

— Кажи на Чаз, че очаквам с нетърпение следващия урок.

След тези думи тя мина покрай него и излезе през задната врата.

Брам затвори очи и стисна студената чаша между дланите си. Нежеланото посещение на Рори наля масло в огъня, подхранвайки угризенията на съвестта му, които го разяждаха всеки ден, макар че бе излъгал Джорджи заради нейното собствено добро. Благодарение на нея мечтата му щеше да се осъществи и веднага след като тя се справи с тази измислена от нея мелодрама, щеше да му благодари горещо, задето не й е позволил да пропусне такава златна възможност.

Но лъжата си беше лъжа и той не можеше да отрече собствената си непочтеност, колкото и да му се искаше.

На следващата сутрин Брам облече шорти и тениска и подкара към Малибу. Този път го последваха само два черни сува. Въпреки че синоптиците предвещаваха буря, движението в петък сутринта беше толкова претоварено, че не му остана време да мисли. Когато спря пред къщата на Трев, помаха на папараците, преди те да се разпръснат в търсене на места за паркиране, което днес щеше доста да ги озори.

Позвъни на вратата, но Джорджи не отвори, затова Брам си послужи с ключа, който Трев му бе дал. В къщата бе тихо, но през отворените врати на терасата се виждаше постелка за йога. Трев живееше на един от най-разкошните плажове в Малибу, но приближаващата буря днес бе прогонила слънцепоклонниците. Брам изрита обувките си и тръгна по пясъка. Звезда от телевизионен полицейски сериал се бе излегнал върху шезлонга до третата си съпруга, докато хлапетата му копаеха дупка в пясъка. На хоризонта се показа товарен кораб, а ято чайки крещяха над главите им.

Джорджи стоеше сама до самия бряг. Вятърът рошеше тъмната й коса. Същите пурпурни бикини на банския, които носеше в Мексико, обвиваха стегнатото й дупе, а късата бяла тениска едва прикриваше гърдите. Кога се бе превърнала в такава красавица? Искаше да я завлече в къщата, да смъкне тези пурпурни бикини и да потъне в нея.

Тя го видя, но когато Брам се приближи, не се хвърли на врата му. Обичайното й въодушевление му липсваше повече, отколкото можеше да си представи.

— Сърцето ти изскочи ли от гърдите, когато ме съзря — поде той, — или най-сетне си поумняла?

— Само леко пърха. Нищо, с което да не мога да се справя.

— Радвам се да го чуя. — Но не се радваше. Искаше тя да се засмее и да го целуне. — Да се поразходим — предложи той и улови ръката й, преди тя да успее да протестира.

На този плаж знаменитостите с лопата да ги ринеш, затова почти никой не им обърна внимание, а малцината, които го сториха, се ограничиха само с кратко кимване. Едно от най-приятните неща в отношенията му с Джорджи беше непринудеността, никога не се налагаше да търси тема за разговор, но днес тази лекота в общуването бе изчезнала.

— Познай кой взема уроци за сладкар декоратор?

— Нямам представа.

Той й разказа за Рори и Чаз, но не спомена причината за неканеното посещение на властната шефка на студио. Спечели малко време, когато хукна след фризбито, хвърлено от две хлапета. Като се върна, Джорджи седеше на пясъка, обгърнала с ръце коленете си.

Брам се отпусна до нея и се загледа за дълго към белите гребени на вълните, надигащи се застрашително към брега.

— Задава се буря. Хайде да отидем да обядваме в „Чарт Хаус“.

Джорджи стисна коленете си по-силно.

— Не мисля, че ще мога да понеса романтичен обяд с мъжа, който е готов да ме хвърли на вълците.

Брам заби пети в пясъка.

— Приемам го като положителен знак за това, че ти е дошъл акълът и цялата тази лудост с влюбването е зад гърба ни.

Тя се зае да увива кичур коса около пръста си.

— За нещастие, е вярна мъдростта, че от любовта до омразата има само една крачка.

Нещо неприятно се загнезди в стомаха му.

— Ти не ме мразиш, Скут. Просто си изгубила и малкото уважение, което бе започнала да изпитваш. — Той подпря лакът върху коляното си и впери поглед в тъмните облаци, скупчващи се по небето. — Ние сътворихме малко вълшебство на екрана, когато не можеше да ме понасяш. Няма причина да не пренесем тази магия и върху големия екран.

Тя наклони глава към него. Огромните й зелени очи бяха пълни с печал.

— Крайният срок изтече. Навярно Джейд вече е получила ролята на Хелън.

Брам взе едно камъче и го потърка между пръстите си.

— Не я получи.

— О? И защо?

Повече не можеше да отлага неизбежното.

— Защото никой не й я е предлагал.

Джорджи рязко изправи глава. Брам запрати камъка към вълните.

— Излъгах те.

Ръцете й се свиха в юмруци.

Той нямаше смелост да я погледне в очите.

— Направих го от добри намерения.

Устните й се извиха в горчива усмивка.

— Ти си истински негодник, нали?

— Точно така! Нали ти казах, че съм такъв!

Джорджи скочи толкова устремно, че разлетелият се пясък ужили прасците му. Брам също скочи и хукна след нея.

— Помисли си, Джорджи. Сега, когато ти показах истинското си лице, нищо не стои на пътя ти. Ролята е твоя и след това, което направих, можеш да я приемеш, без да се тормозиш, че ще затънеш в някаква шибана емоционална каша. Би трябвало да се радваш, че те излъгах.

Той говореше, но не вярваше на нито една своя дума. Нито пък тя.

— Прибирам се — отсече Джорджи и ускори крачки, но Брам я настигна.

— Аз… сигурен съм, че онзи тип там е насочил фотоапарата си към нас. Първо трябва малко да се погушкаме.

— Гушкай се сам. — Изпод петите й се разлетя пясък.

Той я прегърна през раменете, принуждавайки я да забави крачка. Със същия успех би могъл да прегърне кактус.

Щеше да се наложи да заснеме филма без нея. Ще намерят друга актриса, може би не толкова блестяща, но достатъчно добра. Бедата беше в това, че всички искаха Джорджи, а работата му на продуцент беше да направи невъзможното възможно. Не можеше да им позволи — на Рори, Ханк, на най-незначителния член от екипа — да видят, че не се справя със задълженията си.

Стигнаха до къщата, когато първата светкавица проряза небето над разбунения океан. Брам сграбчи китката й и я застави да спре тъкмо когато Джорджи се канеше да се изкачи по стъпалата към терасата.

— Джорджи… — Въздухът очевидно не достигаше в дробовете му. — Не зная как да ти го кажа…

Вятърът разпиля кичур коса върху лицето й. Тя го отметна и наклони глава. Той пусна китката й.

— Аз… липсваше ми през изминалите няколко седмици. Повече, отколкото съм си представял. — Киселина прогаряше стомаха му, сърцето му биеше учестено. — Помогни ми.

— Не разбирам какво се опитваш да кажеш.

— Ами… не осъзнавах колко много съм свикнал с теб, докато не си тръгна. Ние двамата… мислех, че това помежду ни е само едно страхотно приятелство, но… не зная как да го кажа. — Някаква тента изплющя силно под напора на вятъра. — Може би… съм се влюбил в теб.

Тя се втренчи изумено в него.

— Каква ирония, нали? Тъкмо когато ти успя да преодолееш чувствата си към мен и ето, че аз… иска ми се да не беше успяла.

— Не ти вярвам.

— Онази лъжа за Джейд. Беше малко отчаян ход, нали? Предполагам, че не съм искал… да призная истинските си чувства.

— И какви са истинските ти чувства, Брам? Ще трябва да ми ги обясниш, защото нищо не разбирам.

— Знаеш за какво говоря.

Очевидно й бе писнало от шикалкавенето му, защото Джорджи се обърна и се насочи към късата стълба.

— Знаеш ли, всичко започна точно тук — извика той след нея. — Не преди петнайсет или шестнайсет години по време на снимките на „Скип и Скутър“, а точно тук, на терасата на Трев преди три месеца. Ти и аз. — Тя се спря на горното стъпало и сведе поглед към него. Той взе по две стъпала наведнъж, за да стигне до нея. — Откакто се събудихме в онази хотелска стая в Лас Вегас, ние продължаваме да се возим на това безумно виенско колело. — Порив на вятъра подхвана и понесе един вестник по терасата. — Аз продължавах да мисля, че ти си най-добрият приятел, който някога съм имал, но сега вече осъзнавам, че помежду ни има нещо много повече от приятелство.

— Секс.

Брам усети пристъп на гняв.

— Разбира се, че има и секс, но това не е всичко. Ние не изпитваме нужда да се преструваме един пред друг. Ние… се разбираме. — Той пое дълбоко дъх и се насили да премине към следващата част, при все че се ненавиждаше за това, което щеше да каже. — Аз дори обмислям… само обмислям. Твоята идея за… — сякаш огромен юмрук стисна гърдите му — да си имаме бебе. — Тя издаде тих, непонятен звук. Брам се хвърли с главата напред. — Разбира се, още далеч не съм готов да я осъществим. Само казвам… само казвам, че съм готов да я обсъдим.

Тя поглъщаше лицето му с огромните си очи, а той искаше да й се разкрещи, да й каже, че е долен лъжец, да не бъде толкова дяволски доверчива. Вместо това се постара да избута настрани последните жалки останки от честта си и се втурна към големия шибан финал.

— Аз… съм влюбен в теб, Джорджи. Истински.

Тя притисна пръсти към устните си. Оглушителна гръмотевица разтърси верандата.

— Истински? — прошепна Джорджи.

Дъждовните капки жилеха лицето му като остри камъчета.

Тя стоеше неподвижно. Просто стоеше там. И тогава устните й пророниха името му.

— Брам… — Разтвори ръце и се хвърли към него. Обви ръце около гърдите му, плъзна крака между неговите и тъкмо когато на Брам му идеше да завие високо от срам заради гадостта, която бе сторил… точно в този миг коляното й рязко се изстреля нагоре и се заби с все сила между слабините му.

През агонизиращата пелена на болката до ушите му достигнаха две думи.

— Ти, копеле!

Ревът на вятъра… трополенето на боси нозе по верандата… хлопването на вратата, когато тя изчезна вътре… И звуците на тежкото му накъсано дишане. Брам се вкопчи в ръба на каменното перило, за да не припадне. Вратата отново се отвори и ключовете за колата му прелетяха над перилото на верандата и потънаха в пясъка.

Бурята се разрази с пълна сила.

 

 

Джорджи се облегна на вратата, притиснала конвулсивно ръце към корема, за да не изригнат врящите й вътрешности през кожата навън. Дъждът плющеше безмилостно по прозорците. Брам не се бе променил. Той, както и преди, беше използвач и манипулатор, преструвайки се, че й предлага това, за което Джорджи копнееше най-силно, за да се сдобие с това, за което той жадуваше.

Бурята навън вилнееше, ала тази в душата й бе много по-свирепа.

Фалшивият й брак бе приключил, нямаше да има приятелски развод. Никакви Деми Мур и Брус Уилис. Този път публичното унижение щеше да бъде много по-ужасно и непоносимо. Но на Джорджи не й пукаше. Повече нямаше да позира и да се усмихва пред обективите. И никога нямаше да бъде дръзката и смела Скутър Браун, момичето способно да се измъкне от всякаква беда с усмивка и поредното остроумие. Тя беше жена от плът и кръв, жена, която най-безсъвестно бяха предали.

И този път щеше да съумее да си отмъсти.

 

 

Когато отново си възвърна способността да се движи, Брам се затътри, олюлявайки се, надолу по плажа и се хвърли в океана. Глух и сляп за яростните вълни и коварното подводно течение, той се замоли водата да отмие греховете му. През целия си живот бе интригантствал и манипулирал, но никога не бе вършил нещо толкова низко и подло, както сега, когато се бе опитал да измами човека, който най-малко го заслужаваше.

Младият мъж видя застрашително приближаващата се вълна — огромна надвиснала водна кула — малко преди да се стовари отгоре му. Водната стихия го помете и завъртя. Той потъна, водата нахлу в гърлото му, задави се, показа се на повърхността за миг, сетне отново потъна. Пясъкът одраска лакътя му, нещо остро се заби в крака му. Силите му отслабваха. Дробовете му изгаряха. Течението го подхвана и понесе — нагоре, надолу, той изгуби посоката — себичен воден поток, следващ безстрастно своя курс, без да се интересува от жертвата.

Брам изскочи на повърхността, зърна брега, но безмилостната паст отново го затегли към тъмните си глъбини. Джорджи бе станала негова съвест, любовница, ангел хранител, неговият най-добър приятел. Неговата любов.

Тялото му се изстреля към светлината — блещукащо сияние в съзнанието му. Брам жадно се опита да си поеме глътка въздух, потъна отново, стигна до дъното. Той я обичаше.

Течението отново го подхвана и замята — непотребна човешка отломка, чиято житейска цел бяха единствено собствените й удоволствия.

Пред него изникна образът на Джорджи, обгърна го, издигна го нагоре и го затегли към брега, докато краката му не докоснаха спасителното дъно. Всичко в него кървеше — лакътят, кракът, сърцето. Брам излезе залитайки от водата и рухна на пясъка.