Сюзън Елизабет Филипс
В името на любовта (12)

11

— Рори? — извика я предпазливо… много предпазливо… и с най-дружелюбния си глас Джорджи. — Моля те, не стреляй.

Рори се извъртя толкова рязко към стената, че светлите й коси се развяха като ветрило около лицето.

— Кой е?

— Джорджи Йорк. А онзи мъж, който тича през двора ти, е Брам. Моят… ъ… съпруг. Предполагам, че не бива да стреляш и по него.

— Джорджи?

Краката на Джорджи бяха изтръпнали от напрежение и ходилата й започнаха да се изплъзват от гумените чехли.

— Един фотограф се беше качил на дървото в двора ти, за да ни снима. Брам хукна да го преследва. — Опита се да се улови по-здраво за горния край на оградата, но ръцете й бяха отмалели. — Аз… вече не мога да се задържа. Трябва да сляза.

— Мисля, че в края на оградата има малка порта.

Джорджи успя да се спусне на земята, но си ожули и другия пищял.

— Някъде тук е — подвикна Рори от другата страна, докато Джорджи вървеше край стената. — Къщата е собственост на студиото и аз живея отскоро тук, затова не съм успяла да проуча всичко наоколо.

Джорджи откри дървената портичка, почти скрита зад избуяли храсти.

— Намерих я, но изглежда, нещо заяжда.

— Ще я бутна от моята страна.

Портичката доста се съпротивлява, но накрая поддаде и се открехна достатъчно, за да може Джорджи да се промуши в съседния двор. Рори стоеше от другата страна, а пистолетът се гушеше в гънките на нощницата й. Въпреки дългата, разрошена от съня коса, изглеждаше спокойна и хладнокръвна, сякаш постоянно посрещаше неканени среднощни гости с оръжие в ръка.

— Какво става?

Джорджи се огледа за Брам, но от него нямаше и следа.

— Извинявай за суматохата. С Брам бяхме на терасата, когато изневиделица блесна светкавица. Някакъв фотограф се спотайваше сред клоните на онова голямо дърво в двора ти. Брам хукна подире му. Всичко стана много бързо.

— Някакъв фотограф се е промъкнал в имота ми, за да наблюдава къщата ви?

— Така изглежда.

— Искаш ли да се обадя в полицията?

Ако Джорджи беше обикновен гражданин, щеше да постъпи точно така, ала в нейното положение не беше много уместно да се намесва полицията.

— Глупав въпрос — рече Рори, явно стигнала до същото заключение.

— Трябва да… по-добре да се уверя, че Брам не е убил никого — въздъхна Джорджи и пое в посоката, в която Брам беше изчезнал. Едва стигна до басейна и го видя да заобикаля къщата отстрани. Като се изключи лекото накуцване и свирепата физиономия, не изглеждаше пострадал.

— Кучият син успя да избяга.

— Можеше да се убиеш, като скочи от покрива.

— Не ми пука. Онази гадина премина всякакви граници!

В този миг забеляза крачещата насреща му Рори. Пистолетът в ръката й висеше небрежно, сякаш беше чанта „Прада“. Джорджи неволно й завидя. Такава трезвомислеща и хладнокръвна жена като нея никога нямаше да се събуди в хотелска стая в Лас Вегас, омъжена за най-стария си враг. Но жена като Рори умееше да управлява живота си, а не се оставяше да я водят за носа.

Брам се вцепени. Рори не го удостои с внимание.

— Джорджи, още утре сутринта ще се обадя на охранителната фирма. Очевидно осветлението не е достатъчно да обезкуражи неканените посетители.

Брам се вторачи в пистолета.

— Тази джаджа заредена ли е?

— Разбира се.

Джорджи преглътна остроумната си забележка относно дебнещата опасност при среща с въоръжена блондинка — не биваше да се шегува с толкова влиятелна персона, особено след като са я събудили в три сутринта.

— Мяза ми на глок — заключи Брам.

— Трийсет и първи калибър.

Неочакваният му интерес към оръжието предизвика плъпването на ледени тръпки по гърба й и Джорджи побърза да се намеси в задушевния разговор:

— Ти не бива да имаш пистолет. Прекалено си избухлив, за да ходиш въоръжен.

Брам я погъделичка снизходително под брадичката и ръката я засърбя да му зашлеви една звънка плесница. Нахалникът я дари с кратка делова целувка, на светлинни години далеч от страстните разтапящи целувки, които си бяха разменили само преди няколко минути.

— Още не мога да свикна с постоянната ти загриженост за мен, скъпа — измърка той гальовно. — Как се озова тук?

— В оградата има малка порта.

Брам кимна.

— Почти бях забравил. Очевидно предишните собственици са били добри приятели.

Джорджи се зачуди защо Рори живее в къща, наета от студиото, а не в собствен дом.

— Брам е забравил да ми спомене, че си ни съседка. — Тя го прегърна през кръста — жест, който можеше да мине за проява на съпружеска любов, ако не беше придружен със силно ощипване, за да си отмъсти за гъделичкането под брадичката.

Брам потръпна.

— Сигурен съм, че ти го споменах, скъпа. Предполагам, че напоследък се струпаха толкова много вълнения, че ти е изхвръкнало от главата. Освен това този район не е от онези, в които обитателите добре се познават и дори са приятели.

Това беше самата истина. Скъпите имения, разделени с високи огради и заключени порти, не предразполагаха към близки познанства и съседски купони. В Брентуд, където живееха двамата с Ланс, така и не се запознаха с поп звездата от деветдесетте години на миналия век, която живееше в съседната къща.

Джорджи погледна притеснено глока на Рори.

— По-добре да си тръгваме, за да се върнеш обратно в леглото.

Рори вдигна презрамката на нощницата си, плъзнала се по рамото й.

— Съмнявам се, че след случилото се някой от нас ще може да заспи.

— Съвсем вярно — съгласи се Брам охотно. — Защо не ни дойдеш на гости? Ще направя кафе и ще стопля рулцата с канела, които днес следобед изпече икономката ми. Ще бъдеш първата ни официална гостенка.

Джорджи се опули изумено насреща му. Беше посред нощ, да не си беше изгубил ума?

— Друг път. Трябва да дочета някои материали. — Рори го измери студено, след което слиса окончателно Джорджи с една бърза прегръдка. — Ще ти се обадя веднага щом говоря с охранителната фирма. — Извърна се към Брам. — Бъди добър с нея. И, Джорджи, ако ти е нужна помощ, не се колебай да се обърнеш към мен.

Престорено жизнерадостното и дружелюбно настроение на Брам тутакси се изпари.

— Ако Джорджи има нужда от помощ, аз ще се погрижа за нея — процеди той.

— Сигурна съм, че ще го направиш — отвърна Рори, макар че тонът й подсказваше, че определено се съмнява в това. След тези думи тя се обърна и се отдалечи с пистолет, скрит между гънките на нощницата.

— Ако таблоидите публикуват някоя от тези снимки, няма да им се размине — закани се Брам, след като се озоваха от другата страна на оградата в техния имот.

— Навярно няма да посмеят — рече Джорджи. — Поне не в Америка. Но в Европа има достатъчно голям пазар, а и те ще ги пуснат в интернет. И ние няма да можем да направим нищо.

— Ще ги съдим.

— Бракът ни ще е приключил много преди делото да стигне до съда.

— И какво предлагаш? Просто да забравим за цялата свинщина? Това не те ли притеснява?

Истината беше, че се чувстваше вцепенена отвътре.

— Ненавиждам всичко това — пророни Джорджи.

Прекосиха мълчаливо двора. Всъщност не би трябвало да е разстроена, помисли си младата жена. Тези снимки щяха да придадат правдоподобност на тяхната пародия на брак. Но тя се чувстваше почти толкова осквернена, както в деня, когато папараците тикнаха в лицето й ехографската снимка на бебето на Ланс.

— Отивам да си легна — рече тя, когато стигнаха до къщата. — Сама.

— Ти губиш.

Вече се изкачваше по стъпалата, когато едно интересно късче от пъзела „Брам Шепърд“ си дойде на мястото.

— Рори е свързана по някакъв начин с твоя проект за продължение на сериала, нали? Затова преди две седмици й се мазнеше в „Айви“. И тази неуместна покана да дойде на гости на претоплени канелени рулца…

— Бейби, подмазвам се на всеки, който може да ми даде прилична роля.

— Колко жалко! Но признавам, че ми доставя огромно удоволствие да гледам как се мазниш и унижаваш.

— В името на кариерата съм готов на всичко — заяви безгрижно той.

 

 

Беше изключено да заспи, затова Брам се отправи към басейна. Замислен за това, колко сложен бе станал животът му, младият мъж се съблече и се гмурна във водата. Надяваше се, че тази идиотска женитба ще улесни нещата за него, но не бе предвидил приятелското и закрилническо отношение на Рори към Джорджи.

Обърна се по гръб и остана да лежи на повърхността. Всеки път, когато се опитваше да се измъкне от ямата, в която бе пропаднал, нещо се срутваше и той затъваше все по-надолу. Джорджи мислеше, че всичко е заради парите. Тя не знаеше, че той много повече се нуждае от порядъчност. И Брам не искаше тя да го узнае. Предпочиташе Джорджи да го смята за разпасания негодник, какъвто винаги е бил. Животът си беше негов и той нямаше да я допусне до нищо съкровено и значимо в него.

Невинаги е бил самотник. Тъй като на практика бе отраснал като сирак, той с настървение се опита да си създаде измислено семейство от момчетата, които се навъртаха около него и накрая му забиха нож в гърба. Брам ги смяташе за свои приятели, а те само го използваха — харчеха парите му, облагодетелстваха се от връзките му — и накрая му скроиха онзи гаден номер с порно видеото. Той получи добър урок. Ако искаш да достигнеш върха, трябва да го направиш сам.

Джорджи не беше използвачка, но той нямаше намерение да я остави да се рови в душата му. Не желаеше тя да разбере колко наложително беше за него да си изгради нов, почтен живот. Тя го познаваше достатъчно отдавна, беше видяла твърде много, с нея беше лесно да се разговаря и имаше реална опасност в някой миг да си излее душата. Но Брам не можеше да допусне Джорджи да стане свидетел на падението му, а вероятността за това с всеки изминал ден ставаше все по-реална.

Джорджи му беше нужна, за да възстанови репутацията си, и разбира се, за секс. Колкото и да му се искаше да ускори последното, отвратителното му поведение през онази нощ на яхтата явно бе оставило дълбоки следи у нея и затова се налагаше да й даде толкова време, колкото й бе нужно… и чак тогава капанът щеше да щракне.

 

 

Изминаха четири дни. Тъкмо Джорджи започна да се надява, че снимките на терасата никога няма да се появят, и един английски таблоид ги публикува. След това цъфнаха във всички жълти издания. Но вместо да илюстрират страстната любов на двама младоженци, върху неясните нощни снимки Джорджи и Брам изглеждаха като увлечени в яростен спор. На първия кадър Джорджи бе опряла войнствено ръка върху бедрото. На следващата бе заровила лице в шепи, разкайвайки се за егоистичните си планове да замине за Хаити. Само че за страничния наблюдател изглеждаше сякаш ридае, разстроена от среднощната им разправия. Друга снимка показваше как Брам я държи за раменете. Всъщност тогава той се опитваше да я утеши, но на почти тъмния фон позата му изглеждаше заплашителна. Последната снимка, най-размазаната от всички, показваше целувката им. Но за нещастие, беше трудно да се отгатне дали я целува, или я тресе за раменете.

И сякаш адът се отприщи.

— Не мога да повярвам, че тези копелета ще се измъкнат невредими от цялата тази гадост! — Брам замахна яростно към една муха, имаща нахалството да кацне върху масата редом с чашата му с кафе. Някога се славеше с изкуството да не обръща внимание на гнусните намеци и несправедливите атаки на пресата, но сега жадуваше за кръв — на фотографа и на всички, които бяха отпечатали снимките, като се започне от английския таблоид и се стигне до сайтовете за светски клюки. — Да можех само да докопам един от тях…

— Не ме гледай толкова заплашително — смъмри го Джорджи. — Като никога, съм на твоя страна.

Двамата седяха в кафене „Ърт“, край една от масите на тротоара на Мелроуз авеню и отпиваха от чашите с органично кафе. Бяха изминали седем дни от появата на снимките. Фотографите и зяпачите бяха обсадили тротоара, а клиентите на кафенето открито изпиваха с погледи най-прочутите младоженци в града.

Всичко, което се надяваше да постигне Джорджи с този брак, бе довело до неочаквани и нежелани последици. Обадиха се всичките й приятели, с изключение на Мег, която все още беше на едно от незнайните си пътешествия. Едва успя да убеди Ейприл и Саша да не се качат на първия самолет за Ел Ей. Колкото до баща й… Пол се втурна в къщата и заплаши да убие Брам. Джорджи не беше сигурна дали повярва на обясненията й за това, което наистина се бе случило през онази нощ, но исканията му незабавно да сложи край на този брак станаха още по-настоятелни. Дотук с намерението й да вземе юздите на живота си в свои ръце. Увереността в собствените й сили се разклати още повече.

— Ще ми се усмихнеш ли, за бога? — Стиснатите челюсти на Брам не предразполагаха към усмивка, но Джорджи влезе в ролята на послушен войник, наведе се напред и целуна ъгълчето на гневно свитите му устни.

От онази нощ на терасата помежду им нямаше повече жарки целувки, при все че младата жена мислеше за тях много повече, отколкото й се искаше. Може и да не понасяше Брам като личност, ала очевидно неприязънта й не се отнасяше до тялото му, защото единственото удоволствие, което изпита през цялата седмица, беше да го наблюдава как се размотава из къщата без риза, или с риза, както беше в момента.

— Това е среща, по дяволите! Нашата пета среща през тази седмица.

— Как ли пък не! — скръцна със зъби тя, все още разтеглила устни в усмивка. — Това е делово начинание — опит да се покрият щетите, както и всичко останало. Вече ти казах, че среща означава, когато и двамата се забавляваме и си прекарваме добре, а в този случай, ако не си забелязал, ние сме нещастни и едва сдържаме раздразнението си.

Брам стисна зъби.

— Може би трябва да се постараеш малко повече.

Джорджи топна в кафето втората си бишкота и разсеяно отхапа крайчеца й. Поне напоследък бе качила няколко килограма, но това беше слаба утеха за отвратителната ситуация, в която се бе озовала, когато фотографи и журналисти ги преследваха по петите… а така нареченият й съпруг направо пращеше от тестостерон.

Брам остави чашата си.

— Хората смятат, че снимките не лъжат.

— Но тези лъжат.

Заглавията крещяха:

„КРАЙ НА БРАКА! СЛЕДВАЩА СПИРКА: ГАРА «РАЗВОД»!

СЪРЦЕТО НА ДЖОРДЖИ ОТНОВО Е РАЗБИТО!

УЛТИМАТУМЪТ НА ДЖОРДЖИ! НЕЗАБАВНО ЗАТОЧЕНИЕ В РЕХАБИЛИТАЦИОНЕН ЦЕНТЪР!“

От тинята изплува дори старата порно видео касета на Брам.

Двамата се опитваха да поправят щетите, като всеки ден посещаваха любимите места на папараците. Купуваха мъфини в „Сити Бейкъри“ в Брентуд, обядваха в „Шато“, отново посетиха „Айви“, не подминаха елитния японски ресторант „Нобу“ в Бевърли Хилс, уважиха и „Поло Лоундж“ и „Господин Чоу“. Две вечери подред купонясваха в нощни клубове, от което Джорджи се почувства остаряла и още повече се депресира. Днес пазаруваха във фирмените магазини на „Армани“ на булевард „Робъртсън“ и на Фред Сегал в Мелроуз, след това се отбиха в моден бутик, откъдето си купиха комплект отвратителни еднакви тениски, които щяха да носят само на публични места.

Само един-два пъти рискуваха да излязат поотделно. Наистина Брам се измъкна два пъти за тайнствените си срещи. Джорджи взе няколко урока по танци, веднъж се осмели да излезе на ранна сутрешна разходка и изпрати щедър анонимен чек на фонда, подпомагащ гладуващите хаитяни. Но като цяло не се отделяха един от друг. По негов съвет Джорджи прибягна към любимия трик на знаменитостите, алчни за вниманието на пресата — сменяше дрехите си по няколко пъти на ден, тъй като всеки нов тоалет означаваше, че таблоидите ще купят поредната снимка. Каква тъжна ирония на съдбата. През изминалата година тя старателно избягваше публичност, а сега бе принудена постоянно да е на показ.

До този момент посетителите в кафенето се задоволяваха само да ги зяпат, но сега към масата им се приближи младеж с провиснала козя брадичка и фалшив ролекс.

— Ще ми дадете ли автограф?

Джорджи винаги охотно раздаваше автографи на истинските си почитатели, но нещо й подсказваше, че тези автографи още в края на деня ще цъфнат за продажба в eBay.

— Достатъчно е само един подпис — добави младежът, с което потвърди подозренията й.

Джорджи пое чисто белия лист и химикалката, които й подаде.

— Как се казваш? — попита тя.

— О, няма нужда от името.

— Настоявам.

Автограф, адресиран до конкретно лице, губеше стойността си. Хитрецът нацупи недоволно устни, осъзнал, че е отгатнала номера му, и промърмори недоволно през зъби: „Хари“. Тя написа: „На Хари с цялата ми любов“. На следващия ред съзнателно сгреши фамилията си, така че автографът да изглежда фалшив. Междувременно Брам надраска без много да му мисли „Майли Сайръс“ върху подадения му друг лист хартия.

— Много благодаря — промърмори ядосано младежът, смачка на топка двата листа и се отдалечи.

— Що за живот е това? — промърмори Брам и се отпусна отвратено на стола.

— Такъв е животът ни в момента и трябва да се постараем да извлечем най-доброто.

— Направи ми услуга и ми спести саундтрака от „Ани“.

— Ти си голям черногледец — контрира Джорджи и напук затананика песента „Утре“ от мюзикъла „Ани“.

— Достатъчно! — Той скочи на крака. — Да се махаме от тук.

Хванати за ръце, двамата закрачиха по тротоара. Тъмнорусата му коса блестеше на слънцето, нейната отчаяно се нуждаеше от подстригване, а папараците се влачеха подире им. Разходката продължи доста дълго.

— Нужно ли е да се спираш да говориш с всяко хлапе, което видиш? — промърмори недоволно Брам.

— Фотографите си припадат по подобни сцени. — Джорджи не му призна, че наистина обичаше да говори с деца. — Ти най-малко имаш право да се оплакваш. Колко пъти бях принудена да стърча като пътен знак, докато флиртуваше с други жени?

— Онази, последната, беше на не по-малко от шейсет.

Освен това имаше голяма бенка на лицето и беше безвкусно гримирана, но Брам се възхити на обиците й и дори я дари с един от прочутите си погледи, способни да разтопят всяко женско сърце. Джорджи беше забелязала, че правеше това доста често — подминаваше блестящи красавици, за да спре и да си побъбри с грозноватите им безцветни посестрими. И за няколко мига умееше да ги накара да се почувстват красиви.

Джорджи не понасяше, когато той вършеше добри дела.

При все това по принцип лошото му настроение повдигаше нейното и когато зърна един хубав цветарски магазин, тя го повлече през вратата. Вътре ухаеше приятно, навсякъде се виждаха изящно подредени цветя и продавачката ги остави сами. Джорджи дълго оглежда стилните букети и накрая избра един от перуники, рози и лилии.

— От теб.

— Винаги съм бил щедър.

— Но ще изпратиш сметката на мен, нали?

— Печално, но факт.

Преди да стигнат до касата, мобилният му иззвъня. Брам погледна дисплея и изключи телефона, без да отговори. Джорджи беше забелязала, че той постоянно разговаряше с някого, но рядко го правеше на място, където би могла да го подслушва. Той понечи да го прибере в джоба, но тя протегна ръка.

— Дай ми го за малко, може ли? Трябва да се обадя, а съм забравила своя.

Брам й го подаде, но вместо да набере някакъв номер, Джорджи прегледа бързо списъка с последните обаждания.

— Кейтлин Картър. Сега зная фамилното име на любовницата ти.

Той дръпна телефона от ръката й.

— Престани да шпионираш. Тя не ми е любовница.

— Тогава защо не говориш с нея в мое присъствие?

— Защото не желая.

Брам се насочи с букета към касата. Когато се спря близо до цветарската количка, аранжирана с кичести цветя и нежни пъпки в пастелни тонове, младата жена бе поразена от контраста между самоуверената му мъжественост и тези изящни цветове. Отново я прониза онзи смущаващ сексуален копнеж. Тази сутрин си намери предлог да тренира с него само за да може да се любува на полуголото му тяло.

Унизително, но напълно разбираемо. Дори беше малко горда от себе си. Въпреки скандала, предизвикан от снимките, тя изпитваше най-елементарна, животинска похот, нямаща нищо общо с нормално любовно влечение или дори привързаност. Типично мъжко поведение.

На излизане от магазина Брам й даде цветята. Бяха имали редкия късмет да намерят свободно място за паркиране недалече от магазина, но все пак се наложи да се промушват през тълпата от шумни папараци, заградили тротоара отпред.

— Брам! Джорджи! Погледнете насам!

— Сдобрихте ли се?

— Подмазваш се на жена си с цветя, а, Брам?

— Джорджи! Насам!

Брам я притегли към себе си.

— Отдръпнете се, момчета. Ще ни задушите.

— Джорджи, чух, че си се срещнала с адвокат.

Брам побутна якия фотограф, приближил се прекалено близо.

— Казах да се отдръпнете!

Незнайно откъде, сред гъмжащия рояк изникна Мел Дъфи и насочи обектива си към тях.

— Хей, Джорджи. Ще направиш ли някакъв коментар за спонтанния аборт на Джейд Джентри?

Затворът на фотоапарата щракна.

 

 

Джорджи почувства, че й призлява. Завистта й по някакъв начин бе отровила беззащитния зародиш. Дъфи ги осведоми, че спонтанният аборт се случил в Тайланд преди близо две седмици, само няколко дни след женитбата й в Лас Вегас, когато Ланс и Джейд са смятали да се присъединят към членовете на специална комисия на ООН. Пиарът им бе съобщил тъжната новина, добавяйки, че двойката е дълбоко покрусена от загубата, но лекарите са ги уверили, че няма причина, поради която да не могат да имат други деца. Всички онези есемеси, които й изпращаше Ланс…

Брам не каза нищо, докато почти не стигнаха у дома. Тогава изключи радиото и й хвърли изпитателен поглед.

— Кажи ми, че не си го приела прекалено присърце.

Коя нормална жена би възненавидяла едно невинно неродено дете? Отвращаваше се от себе си.

— Аз? Разбира се, че не. Просто е тъжно, това е всичко. Естествено, че ми е болно заради тях.

Разбиращото му изражение я накара да се извърне. Тя имаше нужда от жиголо, не от психиатър. Намести тъмните си очила.

— И на най-злия си враг не пожелавам подобно нещастие. Може би не биваше да се разстройвам толкова, когато узнах за бременността й. Това е съвсем естествено.

— Случилото се няма нищо общо с теб.

— Зная.

— Умът ти го знае, но ти губиш способността да разсъждаваш трезво, когато става дума за нещо, свързано със Загубеняка.

Нервите й не издържаха.

— Той току-що е изгубил детето си! Дете, което аз не исках да се роди.

— Знаех си! Знаех си, че ще си въобразиш, че по някакъв начин си виновна. Стегни се, Джорджи, бъди по-корава.

— Смяташ, че съм се разкиснала? Но аз съм достатъчно стегната и корава, след като се справям с този брак, нали?

— Това не е брак, а партия шах.

Той беше прав, но на Джорджи й бе дошло до гуша от всичко.

Изминаха останалия път до къщата в мълчание, но след като паркира колата в гаража, Брам не побърза да слезе, а остана да седи на мястото си. Свали очилата си и се заигра с тях.

— Кейтлин е дъщеря на Сара Картър.

— Писателката? — Джорджи свали ръка от дръжката на вратата.

— Тя почина преди три години.

— Помня.

Имайки предвид вкуса за жени на Брам, тя предполагаше, че Кейтлин е някоя тъпа блондинка с пищен бюст, ала това бе малко вероятно, след като нейна майка е писателката Сара Картър. Картър беше автор на няколко трилъра, но нито един нямаше успех. Няколко години преди тя да почине, едно малко издателство бе откупило правата на „Къща на дървото“, непубликувана досега творба. Романът постепенно привлече вниманието на публиката, не след дълго се изкачи в класациите за най-продавани книги и стана любимо настолно четиво в литературните клубове. Като всички останали, Джорджи се влюби в книгата.

— С Кейтлин бяхме гаджета, когато книгата излезе за пръв път — рече Брам. — Преди да оглави класациите на бестселърите. Тя ми спомена, че преди да умре, майка й написала сценарий по романа. Позволи ми да го прочета.

— Сара Картър сама е написала сценария по романа си?

— При това дяволски хубав. Купих правата за него два часа след като го прочетох.

Джорджи едва не се задави.

— Ти държиш филмовите права на „Къща на дървото“? Ти?

— Бях пиян и не осъзнавах в какво се забърквам. — Брам слезе от колата, неотразимо привлекателен и безотговорен, както винаги.

Джорджи прекоси забързано гаража след него.

— Почакай малко. Наистина ли ми казваш, че си купил правата, преди романът да стане бестселър?

Той закрачи към къщата.

— Бях пиян и имах късмет.

— Не мога да го отрека. Колко голям късмет?

— Много. Кейтлин можеше да продаде правата за сценария за двайсет пъти по-висока цена, отколкото аз й платих, нещо, което не спира да ми повтаря.

Джорджи притисна длан към гърдите си.

— Дай ми минута да дойда на себе си. Не зная кое ми е по-трудно да си представя — теб като продуцент или обстоятелството, че си прочел един сценарий от началото до края.

Той се отправи към кухнята.

— Пораснах доста от времената на „Скип и Скутър“.

— Ти така си мислиш.

— Вече не ми се налага да търся думи в речника. — Тя не очакваше той да каже нещо повече и се изненада, когато продължи: — За съжаление, имам проблем с финансирането.

Джорджи се закова на място.

— Ти май наистина искаш да осъществиш този проект?

— И без това няма какво друго да правя.

Това обясняваше всички мистериозни разговори, но не и защо Брам го пазеше в такава тайна. Той захвърли ключовете на колата върху кухненския плот.

— Бедата е там, че срокът за правата изтича след по-малко от три седмици и ако дотогава не събера нужните пари, Кейтлин ще си възвърне правата върху сценария.

— И ще стане значително по-богата.

— Тя не се интересува от нищо друго, освен от пари. Мразеше майка си. Ще продаде „Къща на дървото“ дори на студио за анимационни филми, ако й направят най-изгодното предложение.

Джорджи никога досега не бе държала правата на книга или сценарий, но горе-долу знаеше какви са правилата. Този, който държеше правата — в случая Брам — разполагаше само с определено време, за да осигури финансиране на проекта, преди срокът да изтече и правата да се върнат на първоначалния собственик. И тъй като заплащайки за сценария, Брам бе изпразнил банковата си сметка до дъно, най-после ставаше ясно защо толкова усилено се подмазваше на Рори Кийн.

— Доколко близо си до започването на снимките на „Къща на дървото“? — попита тя, макар вече да подозираше отговора.

Брам извади бутилка минерална вода от хладилника.

— Много близо. Ханк Питърс хареса сценария и изрази желание да го режисира, така че неговото участие ще привлече внимание. С подходящ актьорски състав ще можем да заснемем филма с много малък бюджет, което е допълнителен плюс.

Питърс беше голям режисьор, но Джорджи не можеше да си представи, че ще се съгласи да работи с такъв ненадежден човек като Брам Шепърд.

— Ханк само е проявил интерес или се е съгласил да снима филма?

— Интересува се от реализацията на филма. Освен това имам кандидат за ролята на Дани Граймс. Това е част от сделката.

Граймс, главният герой на книгата, беше сложен и многопластов характер и не беше учудващо, че мнозина актьори щяха да проявят интерес към ролята.

— И кой е кандидатът за ролята?

Брам отвинти капачката на бутилката с минерална вода.

— А ти как мислиш?

Тя се втренчи за секунда в него, сетне простена:

— О, не… Само не и ти.

— Няколко урока по актьорско майсторство… и ще се справя.

— Но ти не можеш да изиграеш тази роля. Граймс е дълбок и противоречив образ, объркан, разкъсван от съмнения… Ще станеш за смях на цял Холивуд. Нищо чудно, че не можеш да осигуриш финансиране.

— Много ти благодаря за доверието. — Той отпи голяма глътка от водата.

— Наистина ли си обмислил всичко? Успешните продуценти никога не биха работили с ненадежден актьор. А настояването ти да играеш главната роля… никак не е разумно.

— Мога да се справя.

Настоятелността му я объркваше. Брам, когото Джорджи познаваше, се интересуваше единствено от удоволствията. Запита се дали наистина го познаваше толкова добре, колкото смяташе. И не само заради интереса му към „Къща на дървото“… Очевидно беше, че Брам не употребяваше наркотици и всеки ден прекарваше по няколко часа в кабинета. Дори се бе отървал от някогашните си отвратителни приятели, което беше странно за човек, който не бе свикнал да е сам. Алкохолът и болезнената му арогантност оставаха последните му пороци.

— Отивам да поплувам — обяви той и тръгна към басейна.

Джорджи се качи в стаята си и се преоблече в шорти и тениска. Ако сценарият беше толкова добър, колкото твърдеше Брам, навярно всички в града чакаха да изтече срокът на правата му, за да се опитат да се докопат до проекта. Главната роля щеше да бъде поверена на някой актьор, който в момента е на гребена на вълната на славата, вместо на такъв, притежаващ нужните качества да изиграе сложен и противоречив образ като Дани Граймс. И в двата случая това нямаше да е Брам. Той се бе превъплътил блестящо в образа на Скип Скофийлд, но нямаше нужните способности, нито достатъчна дълбочина и умение да пресъздаде един по-емоционален и труден характер като този на главния герой от „Къща на дървото“, особено имайки предвид повърхностните роли, които бе играл оттогава.

Тъкмо пъхаше крака в най-удобните си сандали, когато изведнъж я осени прозрение.

— Копеле!

Джорджи се спусна надолу по стълбите, прекоси на бегом верандата и хукна към басейна, където плуваше Брам.

— Негодник! Няма никакво продължение на „Скип и Скутър“! Това е било димна завеса, за да скриеш истинските си намерения.

— Казах ти, че няма продължение — парира Брам и се гмурна под водата.

— Но ти ме накара да мисля, че ще има! — нападна го Джорджи веднага щом той изплува на повърхността. — Този глупав фиктивен брак… Моите пари бяха само бонус, нали? „Къща на дървото“ е истинската причина да се съгласиш да участваш в плана ми. Точно сега не можеш да си позволиш да бъдеш вторият мъж, разбил сърцето на милата сладка Джорджи Йорк. Не и когато искаш големите шефове на студия да повярват, че си станал порядъчен гражданин, и да те приемат на сериозно.

— Какво те засяга това?

— Засяга ме, не обичам да ме лъжат — тросна се тя.

— Имаш работа с мен. Какво друго очакваше?

Тя се приближи до бетонния край на басейна, а Брам заплува към водопада.

— Ако хората повярват, че по някакъв начин си прихванал от моята порядъчност и надеждност, имаш големи шансове да заснемеш този филм, нали?

— Не бива да наричаш свещените връзки на брака „глупави“ — укори я той.

— Какви свещени връзки? Каза ми истината само защото искаш да се намъкнеш в гащите ми!

— Аз съм мъж, можеш да ме съдиш.

— Не желая никога повече да разговарям с теб. До края на дните си — изсъска Джорджи и се отдалечи.

— Нямам нищо против! — подвикна мизерникът след нея. — Освен ако не възнамеряваш да ми нашепваш мръсни думички. Мразя жените, които дрънкат твърде много в леглото.

Телефонът, който той бе оставил върху бетонната платформа до басейна, иззвъня. Той доплува до ръба и го грабна. Тя се спря, за да слуша.

— Скот… Как си? Да, наистина е лудост… — Прехвърли го на другото ухо и се заизкачва по стълбичката. — Не ми се ще да се впускам в подробности по телефона, но разполагам с нещо, което ще те заинтригува. Да се срещнем на по едно питие утре следобед в „Мандарин“, за да поговорим на спокойствие. — Той се намръщи. — В петък сутринта? Добре. Дотогава ще задвижа едно-две неща. Извинявай, но бързам. Закъснявам за една среща.

Той затвори телефона и грабна кърпата.

Джорджи тропна възмутено с крак.

— Закъсняваш за среща?

— Това е Ел Ей. Винаги приключвай пръв разговора.

— Ще го запомня. Държа да те осведомя, че няма да получиш нито стотинка от мен.

Вместо да се върне в къщата, тя се втурна към кабинета му. Представата, че Брам е готов да работи над нещо, я разстройваше и объркваше. Но поне признанието му за сценария й бе дало достатъчно храна за размисъл и я бе отвлякло от терзанията за загубата на нероденото бебе на Ланс.

Разряза тиксото, с което бе облепена кутията, която се предполагаше, че съдържа сценария за продължението на „Скип и Скутър“, и пред погледа й лъсна купчина порносписания, върху които се мъдреше самозалепващо се синьо листче с посланието: „Действителността е за предпочитане“.

 

 

Докато крачеше към фитнес залата, Брам се питаше що за глупава мигновена слабост го бе накарала да разкаже на Джорджи за „Къща на дървото“. Но тя изглеждаше толкова нещастна, когато узна за бебето на Ланс и Джейд — онова нейно прекалено развито чувство за отговорност отново бе взело връх — че незнайно как истината се изплъзна от устата му, за което мигом съжали. И без това провалът висеше над него като гигантска зловеща гъба след атомен взрив. Шансовете му за успех бяха почти нулеви, така че колкото по-малко хора знаеха какво означава за него „Къща на дървото“, толкова по-добре. Това важеше особено за Джорджи, която с нетърпение очакваше поредния му провал.

Не си направи труда да преобуе мокрите бански и отиде направо във фитнес залата. Преди два дни се бе появила балетна станка. Още едно нахлуване в личното му пространство. Какво щеше да прави с живота си, ако „Къща на дървото“ му се изплъзнеше? Да се върне отново към изтърканите и скучни роли на богати безделници? Само при мисълта за това стомахът му се преобърна.

Сложи в плейъра диск на Ашър и изгледа с омерзение елипсовидния тренажор. Искаше да бъде някъде навън, да тича на воля с километри по хълмовете, както бе свикнал, но благодарение на злощастната ласвегаска авантюра беше заключен в дома си като в затвор.

Поне в момента беше сам. Да наблюдава ежедневните упражнения на Джорджи, се бе превърнало в истинско мъчение за него. Преди тренировката тя завързваше косата си на опашка, така че дори тилът й се превръщаше в неустоимо сексуално изкушение. А като се добавят и онези безкрайно дълги крака…

Какво по-красноречиво доказателство за падението му, след като най-съкровеното му желание беше да се впусне в мръсни креватни игрички с малкото сираче Ани.

Ала той не можеше да я пренебрегне толкова лесно, както самата тя се пренебрегваше. Тя притежаваше неосъзната чувственост, пред която бледнееха големите цици и нагласените сексапилни пози. Никой нямаше да види Джорджи Йорк да демонстрира публично прелестите си.

Или дори насаме… Нещо, което Брам напоследък все по-решително възнамеряваше да промени. Тя може и да ненавиждаше съдържанието, но определено харесваше опаковката. Джорджи още не го знаеше, но наближаваше краят на безсмислено пропилените й дни в страдания по Загубеняка.

Кой твърдеше, че Брам се интересува единствено от себе си? Освобождението на Джорджи Йорк се бе превърнало в негов първостепенен граждански дълг.