Сюзън Елизабет Филипс
В името на любовта (14)

13

Малкият магазин с пищната си фасада с цвят на горчица напомняше на Джорджи на английски галантериен оказион. Над вратата се виждаше фигура на жена в стил ар нуво, извита около блестящи черни букви, изписващи името на магазина: „Провокация“. Двете букви „о“ образуваха гърдите й.

Джорджи беше чувала от Ейприл за модния секс шоп за богаташи, но никога не го бе посещавала.

— Отлична идея — заяви тя.

— А аз очаквах, че ще ми се запревземаш, правейки се на прекалено скромна. — Брам плъзна ръка на кръста й.

— Никога не съм се превземала, нито съм се правила на скромна.

— Не можеш да ме заблудиш.

Той й задържа вратата и двамата се озоваха в задушното, пропито с парфюм помещение, придружени от виковете на папараците и оглушителното щракане на фотоапаратите. Репортерите не смееха да влязат вътре, но обсадиха витрините, опитвайки се да снимат през стъклата.

Обзавеждането беше в стила на едуардинската епоха от началото на двайсетте години на миналия век, със стени в тъмножълто и красиви дървени корнизи в топъл тъмнокафяв цвят. Полилеят на тавана се гушеше сред ръчно изрисувани паунови пера, а еротичните рисунки на Обри Биърдзли в позлатени рамки украсяваха стените. Джорджи и Брам бяха единствените клиенти, ала тя подозираше, че това ще се промени, щом се разнесеше новината за сегашното им посещение.

Магазинът можеше да удовлетвори и най-разюзданите сексуални фантазии. Брам се загледа в колекцията от еротично бельо, а Джорджи не можеше да откъсне поглед от колекцията от дилдо, артистично аранжирана пред старинно огледало. Осъзна, че е зяпала твърде дълго, когато устните на Брам докоснаха ухото й.

— За мен ще е удоволствие да ти услужа с моя.

Стомахът на Джорджи се присви от приятна тръпка.

Продавачката, жена на средна възраст с дълга черна коса, елегантно прилепнало горнище и прозрачна пола, мигом се оживи, когато ги разпозна. Запъти се чевръсто към тях, високите токчета на обувките й потъваха в дебелия килим.

— Добре дошли в „Провокация“.

— Благодаря — отвърна Брам. — Интересно местенце.

Задъхвайки се от вълнение при вида на толкова прочути знаменитости в магазина, продавачката започна да изрежда специалните стоки:

— Зад онази арка предлагаме страхотни пособия за садо-мазо. Много красиви камшици, бухалки, лопатки за пляскане, щипки за зърна и някои много луксозни комплекти от белезници и нашийници. Ще се изненадате колко са удобни. Всичките ни секс играчки са от най-високо качество. Както сами можете да видите, разполагаме с широка гама от дилдо, вибратори, пръстени за пениси от нефрит и… — посочи към стъклената витрина — наистина великолепен асортимент от перли и мъниста.

Джорджи потръпна. Беше чувала за анални мъниста, но и понятие си нямаше как или защо някой ще поиска да ги използва.

— Това вече съм го практикувал. Макар и не с теб — прошепна Брам, когато жената се извърна към рафтовете.

Стомахът й отново се присви.

— Току-що разопаковах новата партида от меркини с диаманти — обърна се тя към Джорджи. — Използвали ли сте някога меркин?

— Бихте ли обяснили какво е това?

С малко церемониална усмивка продавачката сключи ръце отпред и поде като уредник, изнасящ лекция пред посетителите в музей.

— Първоначално меркините са били интимни перуки, използвани от проститутките, за да прикрият или оредяващото окосмяване на срамните им части, или признаците на сифилис. Модерните варианти са много по-секси и тъй като много жени премахват окосмяването, те са станали изключително популярни.

От еротична и философска гледна точка Джорджи беше против бръсненето на срамните части. Идеята да се откажеш изцяло от един от признаците на женствеността, за да приличаш на незряло момиче, твърде много й намирисваше на детска порнография. Но жената вече бе отворила витрината и извади едно триъгълно парче плат, украсено с проблясващи пурпурни, сини и тъмночервени кристали. Джорджи огледа меркина и видя малък V-образен прорез в долната част на триъгълника, очевидно предназначен да подчертае интимната цепка.

— Естествено, нашите меркини имат лепенки отстрани.

Брам взе меркина, за да го разгледа, после го върна на продавачката.

— Мисля, че ще се въздържим. Някои неща не се нуждаят от допълнителна украса.

— Разбирам — кимна жената, — макар че този модел е в комплект с изящно украсени капачета за зърната.

— Те само ще ми пречат.

Поаленялото лице на Джорджи й подсказваше, че е изпаднала в беда.

— Предлагаме фантастично бельо — продължи продавачката. — Сутиените ни с венчелистчета са много популярни. Съпругата ви може да ги носи с три разтворени венчелистчета или само със страничните. А може и всички да са затворени.

Гърдите на Джорджи изтръпнаха.

— Много изобретателно. — Брам зарови ръка в косата й и докосна тила й.

Кожата й настръхна.

— Чували ли сте за нашата вип пробна?

Джорджи си припомни нещо смътно от разговора с Ейприл и си придаде замислен вид.

— Аз, ъ, струва ми се, че една приятелка ми спомена нещо.

— Върху задната стена има шпионка — поясни продавачката. — Ако желаете, можете да я отворите. Зад стената има по-малка пробна за съпруга ви.

Брам се засмя искрено, което напоследък, след снимките на терасата, почти не се случваше.

— Ако повече мъже знаеха за това място, щяха да престанат да се оплакват от ходенето по магазините.

Продавачката стрелна Джорджи с разбираща усмивка.

— Имаме и екзотична колекция от мъжко бельо, а през шпионката може да се наблюдава в двете посоки. — Жената не можа да се сдържи повече. — Трябва да ви кажа, че бяхте неотразими в „Скип и Скутър“, направо се влюбих във вас. Всички толкова се развълнуваха от женитбата ви. Не позволявайте на тези глупави вестникарски драсканици да ви разстройват. — В магазина влязоха клиенти и тя трябваше да отиде да ги обслужи. — Ако се нуждаете от нещо, само ми дайте знак.

Джорджи я проследи с поглед.

— До довечера списъкът с покупките ни ще е качен в интернет. Струва ми се, че е най-безопасно да се задоволим с масажно масло.

— О, мисля, че можем да си позволим нещо по-възбуждащо.

— Никакви камшици и лопатки. Вече приключих със садо-мазото. Отначало може да е забавно, но след време ти омръзва да гледаш зрели мъже да циврят като малки деца.

— И никакво дилдо — усмихна се Брам, — макар да зная колко много ти се иска да си вземеш поне едно. Което не е изненадващо, след като…

— Няма ли да престанеш? Бъди над нещата.

— Над… под… — Докосна извивката на горната й устна. — Вътре…

Гореща вълна заля тялото й, заплашваща да я разтопи.

Брам я побутна към колекцията от бельо. Под приглушената светлина бяха изложени елегантни кутии с ексцентрични комплекти от сутиени и бикини, колани с жартиери, прозрачни къси нощнички с връзки отпред и цепки отстрани. Всичко бе много красиво и невероятно скъпо. Брам вдигна един сутиен с копринено шнурче над всяка чашка.

— Размерът ти е…?

— 75Е — заяви тя.

Той повдигна вежди и безпогрешно избра сутиен 75В, което не беше изненадващо, имайки предвид богатия му опит с женската анатомия. В магазина влязоха още неколцина клиенти, но засега никой не им досаждаше.

— Само за сведение — прошепна Джорджи не толкова на него, колкото на себе си, — това не е среща и шпионката ще остане затворена.

— Това определено е среща. — Брам взе едно боди от черна дантела. — Прекрасна изработка — възхити се той, докато опипваше сатенените презрамки. — Много по-меко от кожа.

— Обичам кожа.

Джорджи грабна чифт ниско изрязани кожени мъжки слипове с торбичка отпред.

— За нищо на света! — възмути се той.

Тя измъкна бодито от ръцете му.

— Жалко.

Погледите им се преплетоха. Той пръв се предаде.

— Добре. Печелиш. Да си ги разменим.

— Дадено.

Те си размениха бельото със сериозни физиономии, сякаш всичко това беше истина и двамата не бяха актьори, разиграващи сексуална сцена. Брам добави още сутиени без чашки и гащички, изрязани отпред, а тя избра за него няколко кожени слипа, но когато изрови оригинален чифт каубойски панталони, изрязани отпред на чатала, лицето му се сгърчи в толкова страдалческа гримаса, че Джорджи с неохота ги остави на мястото им. Той й върна услугата, като се отказа от един корсет, който повече приличаше на уред за изтезание. Накрая те отново си размениха бельото, а продавачката ги поведе към дъното на магазина, където се намираше вип пробната. Отключи вратата от дървена ламперия със старомоден шперц от ковано желязо. Окачи бельото на Джорджи на извита месингова закачалка, след което заведе Брам в мъжката пробна.

Младата жена остана сама, заобиколена от розови стени; високо позлатено огледало, в което можеше да се види в цял ръст; табуретка за крака с кадифена тапицерия, украсена с пискюл; и аплици по стените с розови абажури с ресни, осветяващи помещението с мека, приглушена светлина, която ласкателно подчертаваше кожата. Най-интригуваща особеност на стаята беше вратичката, намираща се на нивото на очите, с размери трийсет на трийсет сантиметра с миниатюрна дръжка във формата на полуотворена раковина с перла на върха.

Достатъчно. Дотук с играта. Край. Освен ако…

Не. Абсолютно не.

По стената се почука.

— Отвори.

Джорджи дръпна „раковината“ и отвори вратичката. Лицето на Брам я гледаше през черна решетка от ковано желязо. Едва ли можеше да се нарече шпионка. Розовите стени, обрамчващи лицето му, би трябвало да му придадат женствено изражение, но той изглеждаше още по-мъжествен. Потри брадичката си.

— Срам ме е да го призная, но това място адски ме възбуди.

Не изглеждаше ни най-малко засрамен, а невероятно чувствената атмосфера на магазина бе възбудила и нея не по-малко. Тя завъртя нервно фалшивия си венчален пръстен. Мелроуз авеню се намираше само на няколко преки, но този оазис на еротиката сякаш я бе пренесъл в друг свят. Странно безопасен свят, в който недостойните за доверие мъже можеха само да гледат, но не и да докосват. Свят, в който всичко се въртеше около секса и където нямаше място за сърдечни страдания.

— Жалко, че пренебрегнахме онези пособия за садо-мазо — оплака се Брам.

Джорджи не можа да устои на съблазънта да си поиграе с огъня.

— Питам само от любопитство… Кого от двама ни искаш да завържеш?

— Като за начало… теб — изрече той с нисък, хриплив глас. — Но след като покажеш истинско покорство, може да си сменим ролите. Е, ще облечеш ли за мен онова дантелено изкушение?

Трудно можеше да се устои на съблазънта за чувствена схватка с дявола на това сексуално игрище.

— Аз какво ще получа в замяна?

— А ти какво искаш?

Джорджи се замисли за миг.

— Отстъпи малко. — Когато той се подчини, тя приближи лице към решетката и видя, че стените на по-малката мъжка пробна бяха тъмнозлатисти, а бельото, което бе избрала за него, висеше върху големите железни куки. — Онези черни кожени слипове.

— В никакъв случай.

— Жалко. — Тя затвори вратичката.

— Хей!

Джорджи изчака малко и след това отново я отвори.

— Размисли ли?

— Ако ти си първа.

— Как ли пък не! Няма да ти се вържа.

Двамата впиха очи един в друг. Лицето на Джорджи остана спокойно и погледът й не трепваше, макар че сърцето й бясно препускаше.

— Хайде, Джорджи, направи го. Имах ужасна седмица. Да пробваш няколко дрешки е най-малкото, което можеш да направиш за мен.

— Аз също имах лоша седмица, а и това не са дрешки. Това са секс пособия. Ако толкова силно го желаеш, направи го пръв.

— Какво ще кажеш да го направим заедно?

— Става.

Джорджи затвори отново вратичката. Ръцете й трепереха. Тя събу тъмносините си балеринки на бели точки.

Изминаха няколко минути, преди той да почука от другата страна.

— Готова ли си?

— Не. Чувствам се като пълна глупачка.

— Ти ли се чувстваш като пълна глупачка? Това проклето нещо има шибана торбичка за мъжката сила.

— Зная. Аз го избрах, забрави ли? И по-скоро аз би трябвало да се оплаквам. Връзките на този корсет са зашити така, че не скриват почти нищо.

— Отвори вратата. Веднага.

— Размислих.

— Ще броя до три — не се отказваше Брам.

— Трябва да отстъпиш назад, за да мога да те видя.

— Добре. Отстъпвам. Едно… две… три!

Тя отвори вратичката и погледна.

Брам зяпаше насреща й.

И двамата бяха напълно облечени.

Той поклати глава.

— Имаш сериозни проблеми с доверието.

Тя присви очи срещу него.

— Аз поне съм свалила обувките. Ти не си направил дори това.

— Предлагам нова сделка — заяви той. — Вратичката остава отворена. Ти сваляш една дреха, сетне аз свалям една. Дори ще започна пръв. — Изхлузи тениската си през глава.

Тя вече беше добре запозната с великолепните му гърди. Напоследък доста дълго им се бе любувала. Добре оформените мускули изпъкваха под кожата, но не бяха прекалено напомпани за сметка на коефициента на интелигентност, както при културистите. Защото наистина, колко секси можеше да бъде един мъж, който по цял ден се занимава само с ваенето на мускулатурата си?

— Чакам — подкани я той.

Една бърза сметка й подсказа, че тя има на себе си повече дрехи от него. Действително ли щеше да го направи? Сексът с Брам не беше гаранция, че той няма да й изневерява, ала в същото време той не беше глупав. Знаеше, че ги наблюдават едва ли не под микроскоп, и щеше да му е много трудно да се измъкне за любовна среща с друга жена. Освен това Брам винаги бе търсил лесните пътища, а в този случай такива бяха тя и парите й.

Джорджи плъзна ръка на тила и свали сребърния си медальон.

— Не е честно.

Приключението й на сексуалното игрище на дявола изискваше поне няколко хитринки, макар и не особено оригинални.

— Сваляй джинсите. Кожената торбичка те очаква.

— Аз все още съм с обувките, не помниш ли? — Той се отдръпна назад, за да го види, докато събува едната си мокасина.

— Това е истинска измама! — възмути се Джорджи, отдръпна се на свой ред и свали едната си диамантена обица.

— Виж ти кой го казва! — Втората мокасина последва първата.

— Никога в живота си не съм мамила. — Джорджи свали и другата си обица.

— Не ти вярвам. — На пода падна един чорап.

— Може би само когато играехме на отгатване на думи — призна си Джорджи и махна венчалния пръстен.

Докато сваляха едно по едно дрехите и аксесоарите си, те се бяха отдръпнали от решетката, за да могат да се виждат. Нагоре и надолу… нагоре и надолу… чувствен танц на криене и откриване.

Върху килима падна вторият му чорап.

— Интересно дали някога мъж е капал мед върху корема ти, за да го оближе?

— Десетки пъти. — Тя си поигра с горното копче на блузата, все още неуверена докъде иска да стигне това пийпшоу само за двама. — Интересно кога за последен път си бил с любовница?

— Доста отдавна. — Той пъхна палец под копчето на колана на джинсите си.

— Кога? — настоя Джорджи, като стисна червеното пластмасово копче между пръстите си.

— Не може ли да поговорим друг път за това? — Копчето на джинсите му изхвръкна от илика.

— Не, не може. — Разговорът за предишни любовници може би щеше да угаси пламъка на желанието й, но за съжаление, не се получи.

— По-късно. Обещавам.

— Не ти вярвам.

— Ако се отметна, можеш да се разходиш по голия ми гръб с високи токчета.

— Ако се отметнеш… — горното копче на блузата й сякаш само се разкопча, — никога повече няма да видиш това. — Разкопча блузата бавно, копче по копче, после я остави да се плъзне по раменете й. Носеше бял дантелен сутиен „Ла Перла“ в комплект с бикини, които Брам още не бе видял.

Ръката му се придвижи към китката и Брам бавно свали часовника си — Джорджи беше забравила за глупавия часовник — така че сега той беше останал само по джинси и с… това, което беше под тях. Джорджи не смееше да си поеме по-дълбоко дъх. Отстъпи крачка назад и разкопча копчето на тъмносиния си панталон. Без да откъсва очи от неговия, тя започна да го смъква надолу.

Имаше невероятни крака — дълги, стройни и силни — крака на танцьорка. Брам прикова поглед в тях. Изтекоха няколко безкрайни секунди, преди той също да направи стъпка назад и да свали джинсите си. Под тях носеше сиви трикотажни боксерки „Енд Зоун“, плътно обгърнали внушителната му ерекция. Джорджи се втренчи в нея с пресъхнали устни.

— Сега е ред на бикините ти — подкани я Брам и отново се приближи към решетката.

Никога не се бе чувствала толкова възбудена, а двамата дори не се бяха докоснали. Джорджи разкопча сутиена. Презрамките се свлякоха по раменете й, но дланите й обвиха дантелените чашки, за да не им позволят да паднат, и тя пристъпи към решетката.

— Първо се потруди за това — прошепна.

— Този път ще трябва да ти се доверя — изрече той хрипливо, пъхна пръсти под ластика на боксерките си, смъкна ги и се изпречи пред нея с великолепното си тяло.

Тя го поглъщаше с поглед — широките загорели рамене, мускулестата гръд, тесните бедра, малко по-бледи от останалата кожа. Дори не усети как сутиенът се изплъзна от пръстите й.

— Отстъпи крачка назад — изхриптя Брам пресипнало.

Той я използваше и тя го използваше, но не й пукаше. Премести се в центъра на пробната и смъкна ефирните си бикини. Брам се взираше толкова напрегнато в нея, че кожата й настръхна. Знаеше, че е бил с много по-красиви жени, но тя не изпитваше нито капка от мъчителната неувереност, както бе с Ланс. Това беше Брам. Не й пукаше за мнението му. Интересуваше я единствено тялото му. Джорджи наклони кокетно глава.

— Дръпни се, за да мога да те разгледам отново.

Но търпението му се изчерпа.

— Играта свърши. Махаме се от тук. Веднага.

Но тя не искаше да си тръгват. Искаше завинаги да остане потопена в този свят на сексуална фантазия. Взе от закачалката синия сутиен с венчелистчетата.

— Питам се как ли ще изглеждам с това.

— Ще го облечеш?

— Трябва да проверя как ще ми стои. — Младата жена обърна голото си дупе към него и си сложи сутиена. Всяка чашка беше с три копринени листчета. Отново се обърна с лице към него и без дума да отрони, разтвори всяко венчелистче, първо страничните и накрая средните. Много бавно.

Очите на Брам се изпълниха с хищен блясък.

— Убиваш ме!

— Зная. — Грабна от закачалката и бикините от същия комплект и се отдалечи, за да може той да наблюдава, докато ги обува. Бяха с отвор отпред. — Тези са ми по мярка, не мислиш ли?

— Не мога да мисля. Ела тук.

Джорджи запристъпва бавно към прозорчето.

— По-близо — прошепна той.

Двамата притиснаха лица към решетката и устните им се срещнаха през извивките на черния метал. Само устните.

И тогава земята се раздвижи.

Наистина се раздвижи.

Или поне стената. Джорджи рязко отвори очи. Ахна смаяно, когато последното препятствие помежду им се завъртя навътре. Би трябвало да се досети, че изобретателният собственик на „Провокация“ няма да пропусне да устрои такъв номер. Усещането й за безопасност тутакси се изпари.

Брам наведе глава и мина през отвора.

— Не всички имат привилегията да узнаят тайната на вратата.

Тя никога досега не бе правила секс без любов, а Брам предлагаше само мръсни наслади. Джорджи отлично знаеше колко е двуличен и независим. Не хранеше никакви илюзии. Очите й бяха широко отворени. Точно както желаеше.

— Това е едва първата ни среща.

— И то каква среща!

Той залости вратата зад гърба си и сведе поглед към голите й гърди, изложени на показ от изрязаните чашки на сутиена.

— Госпожо, вашето бельо ме подлудява.

Докосна зърната й с кокалчетата на пръстите си. Взе едно от прозрачните венчелистчета, вдигна го нагоре и го пристегна. После засмука зърното й през прозрачната преграда.

Краката й омекнаха. Той я притегли надолу върху голямата мека табуретка, така че тя да го възседне. Устните им се сляха сякаш в безкрайна целувка. Сетне той отново засмука зърното й. Тя зарови пръсти в косата му и прехапа устни, за да не закрещи. Той раздалечи с бедра краката й. Тя все още беше с бикините с отвор отпред. Брам разтвори гънките на коприната и започна да я гали, докато младата жена не затрепери от желание.

Неспособна повече да понесе това мъчение, Джорджи застана на колене на табуретката, повдигна се и бавно го пое в тялото си.

Брам дишаше на хрипливи пресекулки, но не се опита да проникне по-дълбоко в нея. Даваше й време, за да го приеме. И тя се възползва от преимуществото си. Порочно преимущество. Щом приемеше един сантиметър, тя отново се издигаше и всичко започваше отначало. Раменете му станаха хлъзгави от потта, но тя не се интересуваше от желанията му — не я бе грижа дали му доставяше удоволствие. Не й пукаше за чувствата му, фантазиите, егото му. За нея беше важно само едно — това, което той можеше да направи за нея. И ако не я задоволи — ако накрая се окаже некадърен любовник — тя нямаше да го оправдае, както правеше с Ланс. Вместо това щеше да се оплаква шумно и дълго, докато не я задоволи докрай. Но едва ли щеше да се наложи.

— Ще си платиш за това — изсъска той през стиснати зъби. Но продължи да й позволява да прави това, което тя искаше. Докато накрая Джорджи обезумя дотам, че заряза играта. Чак тогава той впи пръсти в дупето й и я притегли здраво към себе си.

Не биваше да вдигат шум. Само една тънка стена ги делеше от позорното изобличение. Брам зарови лице в гърдите й, а пръстите му галеха Джорджи там, където телата им се съединяваха. Тя се изви и се притисна към ръката му, отметна глава, вкопчи ръце в раменете му и се впусна заедно с него в дивата, безмълвна езда.

Не го обичаше. Само го използваше.

Брам потрепери. Тя отпусна глава назад.

Освобождение…

 

 

Изтекоха няколко минути, преди реалността да я изтръгне от чувствения унес. Бъркотията наоколо. Смачканото използвано бельо, за което не бяха платили. Неподходящият съпруг. Когато най-сетне се отделиха един от друг, разумът й се завърна. Трябваше да му даде да разбере, че нищо не се бе променило.

— Добре свършена работа, Скипър. — Тя протегна изтръпналите си крака. — Не си Джордж Клуни, но определено си многообещаващ.

Той пристъпи към скритата врата, но се обърна и огледа тялото й, сякаш маркираше територията си.

— Поне вече имам отговор на един въпрос.

— На кой по-точно?

Брам я дари с ленива усмивка.

— Най-после си спомних какво се случи през онази нощ във Вегас.