Сюзън Елизабет Филипс
В името на любовта (17)

16

Джорджи се заключи в банята на Брам и се потопи във ваната. И тя, и Чаз бяха използвани от мъжете — Чаз, много по-ужасно, на улицата; Джорджи — на яхта, насред езерото Мичиган, а по-късно от съпруга си, обещал да я обича завинаги. Сега и двете се опитваха да намерят своя път в живота. Младата жена се запита дали Чаз щеше да й разкаже своята тъжна и болезнена история, ако нямаше камера? Това е важно. Направи го важно за всички.

Дали камерата отразяваше реалността, или я променяше? Можеше ли да промени бъдещето? Джорджи се чудеше дали записаната на лентата история ще помогне на младото момиче веднъж завинаги да загърби миналото си и да живее пълноценен живот. Нямаше ли да е удивително? А още по-удивително щеше да бъде, ако документираната от камерата история на Чаз помогнеше на самата Джорджи да преосмисли живота си и да го види в друга светлина.

Младата жена се потопи по-дълбоко във водата и се замисли за единствената част от разказа на Чаз, която искрено я бе изумила. Ролята на Брам. За Джорджи той беше разрушител, а за Чаз — спасител. Всеки ден научаваше нови неща за него и нито едно от тях не се вписваше в образа, който тя си бе изградила за него. Брам гордо заявяваше, че не го е грижа за никого и че се интересува единствено от себе си, ала това не беше напълно вярно.

Джорджи изми косата си и я издуха със сешоара, така че блестящите прави кичури да обрамчат вече позакръгленото й лице. Постави си опушен грим и сложи на устните си едно от бледорозовите червила. Облече тъмночервен стреч панталон и сребристосиво горнище в тон със сребристите пантофки, тип „балеринки“. Завърши тоалета си със сребърни обеци с абстрактна форма.

Когато слезе долу, завари Брам да кръстосва нервно преддверието, издокаран в бели панталон и риза.

— Мислех, че ще си с джинси — отбеляза тя ехидно.

— Размислих.

Той я дари с един от чувствените си погледи, които я караха да изтръпва нервно.

— Приличаш на Робърт Редфорд във „Великият Гетсби“ — заключи тя. — Но си по-мъжествен и секси. Просто констатирам факт, не е комплимент, така че не е нужно да ми благодариш.

— И не смятам. — Той продължи страстния си оглед, като погледът му се придвижи от сребристите балеринки, плъзна се нагоре по краката, задържа се за миг върху гърдите й и накрая се спря върху лицето. — Ти също си много красива. Тези големи зелени очи…

— Изпъкнали като на жаба.

Негата в погледа му тутакси се смени с раздразнение.

— Очите ти не са изпъкнали като на жаба. Смятам, че много отдавна е трябвало да се отървеш от този твой комплекс за малоценност.

— Просто съм реалистка. Кръгло лице като месечина, изпъкнали очи като на жаба и голяма клоунска уста. Но започвам отново да харесвам тялото си и нямам намерение да си слагам импланти.

Младият мъж въздъхна.

— Никой не иска да си слагаш импланти, най-малко пък аз. И лицето ти не е кръгло като месечина. И кога най-после ще престанеш да криеш устата си и ще започнеш да използваш яркочервено червило, вместо да я плескаш с това безлично розово? Имах удоволствието да се запозная отблизо с тези устни и с чиста съвест мога да заявя, че са великолепни. — Плъзна длан по бедрото й. — Просто констатирам факт, не е комплимент.

Напрежението помежду им ставаше твърде взривоопасно за нея, затова Джорджи побърза да разсее нажежената атмосфера с приятелско предложение:

— Ако искаш да убедиш Рори, че си станал нов човек, смятам, че е по-добре тази вечер да се въздържаш от алкохол.

— Аз пия само студен чай.

— Да бе, повярвах ти.

Тя се запъти към кухнята, за да провери как се справя Чаз. Върху кухненския плот бяха подредени керамични купи, пълни с нарязани на едро червени чушки, смокини, манго, колелца сладък лук и дебели резени пресен ананас.

— Не забравяй да обърнеш пилешкото след четири минути — напомни Чаз на Арън, който подреждаше чаши върху един поднос. — Не повече, разбра ли?

— Разбрах още първите два пъти, когато ми го каза.

— И сложи онези клонки розмарин върху телешкото, докато се пече. — Без да обръща внимание на Джорджи, започна да мие доматите, които бе изсипала в мивката. — И залей мидите със сладък чили сос. Помни, че много бързо изсъхват, така че не ги дръж прекалено дълго на огъня.

— Не е ли по-добре сама да се занимаваш с грила, вместо постоянно да ми опяваш? — промърмори Арън под нос.

— Като че ли си нямам достатъчно друга работа.

Чаз беше в обичайното си вкиснато настроение, което беше успокояващо. Джорджи реши да не я закача и се обърна към Арън:

— Изглеждаш страхотно. Какво е станало с косата ти?

— Днес следобед го подстригах — изсумтя Чаз, а той я изгледа свирепо. — Просто му отнемаше твърде дълго време да я подсушава всяка сутрин.

Последва ново изсумтяване.

— Наистина изглежда страхотно. — Джорджи го огледа по-внимателно. Копчетата отпред на тъмнозелената му риза вече не бяха опънати до пръсване, а коремът му не преливаше над колана на панталона в цвят каки. Арън слабееше и тя подозираше кой е виновникът за това.

— Благодаря, задето помагаш на Чаз тази вечер — каза Джорджи и си открадна гъба от една купа върху плота. — Ако тя стане прекалено опасна, ти разрешавам да я неутрализираш с лютив спрей.

— По-вероятно е да го пръсне в собствените си очи — тросна се Чаз. Както винаги беше хаплива и язвителна, но Джорджи бе станала свидетел на болката й и затова сега момичето избягваше да я поглежда.

Джорджи стисна ръката на Арън.

— Напомни ми, когато свърши вечерята, да ти дам бонус за извънреден труд в опасна среда.

Мег надникна в кухнята. Беше облечена с къса резедава туника, син панталон с леопардов десен и оранжеви боти до глезените. Червената индийска точка в средата на челото й бе заменена с тясна плетена лента от юта.

— Признайте, че изглеждам фантастично! — ухили се палавницата и разпери ръце.

И наистина изглеждаше невероятно, при все че Джорджи я познаваше достатъчно добре, за да знае, че Мег не го вярва наистина. Тя можеше да носи най-предизвикателните тоалети със същата лекота като майка си, прочут бивш супермодел, ала продължаваше да се смята за грозното патенце. Но при все това Джорджи завиждаше на Мег за отношенията й с известните й родители. Независимо от сложните ситуации и недоразуменията помежду им, те се обичаха безусловно.

На вратата се позвъни и докато Джорджи стигне до преддверието, Брам вече бе поканил Тревър вътре.

— Госпожа Шепърд, предполагам.^[1] — Подаде кошничка за подаръци, пълна със скъпи спа продукти. — Не исках да задълбочавам проблема на Брам с пиенето, затова не нося алкохол.

— Благодаря ти.

Брам отпи от чашата си със скоч.

— Нямам проблем с алкохола.

Малко след това пристигна Лора, леко задъхана, с разрошена коса и поруменели страни. Външният й вид не се вписваше в представите за влиятелен холивудски агент, но тъкмо заради това Пол я бе наел. Тя се спъна на прага и за миг загуби равновесие, но Брам навреме улови ръката й.

— Извинете, но цял ден не съм използвала тези крака, така че съм забравила как се ходи — пошегува се тя.

— Всеобщ проблем — усмихна се Брам.

— Нося страхотни новини. — Лора целуна Джорджи по бузата. — Във вторник имаш насрочена среща с Грийнбърг. — Джорджи настръхна, но Лора вече се бе извърнала към Брам. — Каква красива къща. Кой я обзаведе?

— Аз сам. Трев Елиот ми помогна.

Той поведе Лора към терасата, а Джорджи остана да зяпа смаяно след тях. Брам сам беше избрал ориенталските килими и тибетските покривки? Картините на мексиканските самобитни художници и звънчетата от остров Бали? Ами всички онези овехтели от четене книги, изпълващи лавиците на библиотеката в трапезарията?

Баща й се появи, преди да успее да смели цялата тази нова информация. Докосна бузата й с хладните си устни.

— Татко, моля те тази вечер да не се заяждаш с Брам — каза Джорджи, докато го водеше през вестибюла. — Поканили сме Рори Кийн, а Брам се нуждае от подкрепата й за своя проект. Без критични забележки и обиди. Говоря сериозно.

— Май е по-добре да дойда друг път, когато няма да е нужно да започваш с лекцията още преди да съм прекрачил прага.

— Нека тази вечер просто се забавляваме. Моля те! За мен е много важно вие двамата да се разбирате.

— Не говориш с този, с когото трябва.

Пол се отдалечи, а в съзнанието на Джорджи неочаквано изплува сцена от миналото… Майка й седи с кръстосани крака върху одеяло и се смее на баща й, който тича през тревата, понесъл Джорджи на раменете. Наистина ли се бе случило, или беше просто сън?

Когато излезе на верандата, забеляза, че Брам и баща й са застанали възможно най-далеч един от друг. Брам очароваше Лора, а баща й слушаше Трев, който разказваше за комедията, в която се снимаше понастоящем. Мег бе влязла в ролята на барман и Пол се запъти към нея. Той винаги бе харесвал Мег, което беше непонятно за Джорджи, тъй като би трябвало да презира приятелката й за лекомисления й и хаотичен начин на живот. Ала за разлика от Джорджи, Мег го разсмиваше.

Джорджи потисна изблика на неуместната ревност, когато видя Рори да приближава по задната пътека. Само Мег и Трев не се впечатлиха от неочакваното попълнение в компанията. Лора разля чашата си с вино, а баща й млъкна по средата на изречението. Брам щеше да скочи от мястото си, ако Джорджи не бе сключила пръсти около китката му, давайки му знак да не се натяга прекалено. За щастие, той схвана намека й и поздрави гостенката с по-спокоен тон:

— Дори розите бледнеят в твое присъствие.

— Съжалявам. Растенията вехнат, когато ги погледна.

— В такъв случай, позволи ми да ти налея едно питие.

Мег се впусна да ги забавлява с истории от своите неотдавнашни пътешествия и не след дълго всички се смееха, докато им описваше злополучното плаване с кану-каяк по водите на река Мангде Чу в Бутан. Арън се появи с таблите с продуктите за шишчетата и всички се скупчиха около него, за да си изберат месо по свой вкус. Рори удиви всички, когато изрита обувките си и предложи да помогне с печенето. Когато най-после се настаниха около масата с пълни чаши с вино и отрупани чинии с храна, всички, с изключение на Брам и Джорджи, се бяха отпуснали и бъбреха непринудено помежду си.

Брам събра смелост да направи първия си ход в кампанията за завоюването на симпатиите на Рори. Вдигна чашата си и устреми поглед към Джорджи, седнала в срещуположния край на масата.

— Бих искал да вдигна тост за своята забавна, умна и прекрасна съпруга. — Тонът му бе нежен и емоционален. — Жена с любящо сърце, способна да прозре истинската същност на нещата… — гласът му потрепери трогателно — и винаги готова да прости.

Баща й се намръщи. Мег смаяно зяпна, Лора въздъхна замечтано, Трев изглеждаше смутен, но изражението на Рори остана непроницаемо. Брам се усмихна на Джорджи със сърце, преливащо от любов.

Сърце, преливащо от лъжи.

Джорджи се престори, че се бори с напиращите сълзи.

— Престани, идиот такъв. Ще ме накараш да се разплача.

Всички надигнаха чашите. Лора се усмихна.

— Зная, че изразявам общото мнение, като казвам колко е прекрасно да ви видим толкова щастливи.

— И двамата се нуждаехме от време, за да пораснем — изрече Брам с най-чистосърдечния си тон. — Особено аз. Ще бъдем възпитани и ще подминем брака на Джорджи с господин Глупак. Но накрая всичко си дойде на мястото. Разбира се, все още трябва да решим някои проблеми…

Джорджи се стегна, подготвяйки се за това, което щеше да последва.

— Джорджи иска да имаме само две деца — продължи Брам, — но аз настоявам за повече. Имахме доста разгорещен спор за това.

Този мъж нямаше капка срам.

Пол остави вилицата си и за пръв път тази вечер се обърна към Брам:

— Ако Джорджи си стои в къщи по чехли, за да ражда деца едно след друго, ще е доста трудно да поддържаш настоящия си стил на живот. — Засмя се кратко — доста неубедителен опит да представи хапливия си коментар като шега.

Брам я беше предупредил, че точно това ще се случи. Но вместо да отвърне подобаващо, той се облегна на стола си и се усмихна лениво.

— Джорджи е здрава като кон. Може да я снимат до кръста. По дяволите, тя дори може да роди бебето и още на следващия ден да се върне на работа. Не си ли съгласна с мен, скъпа?

— Или може да клекна на средата на снимачната площадка и да родя направо там.

— Това се казва истински дух — смигна й Брам.

— Профсъюзите няма да го допуснат — намеси се Тревър. — Ще бъде нарушение на трудовото законодателство.

Джорджи изпъшка.

Брам бе спечелил първия рунд и баща й с мрачна физиономия заби поглед в чинията си. Трев разказа забавна история за настоящата си партньорка. Всички се разсмяха, но върху сърцето на Джорджи легна тежка сянка. Искаше й се Брам да не бе споменавал за деца. Трябваше или да се откаже от мисълта да има дете, или да намери в себе си смелостта да го роди и отгледа сама. И защо не? Ролята на бащите в живота на децата бе много преувеличена. Можеше да се обърне към банка за сперма или…

Не. В никакъв случай!

За десерт имаше лимонова торта, украсена с пресни ягоди и настърган шоколад. След като приключиха, Брам отиде да доведе Чаз от кухнята. Всички я обсипаха с комплименти, а момичето се изчерви като божур.

— Радвам се, че… че ви е харесало — смутено избъбри тя и тайно хвърли кръвнишки поглед към Джорджи.

— Превъзходен десерт — похвали я Джорджи. — Съвършен баланс между киселото и сладкото.

Чаз я изгледа подозрително.

Трев си тръгна, като се извини, че в шест часа има среща, но останалите не бързаха да се разотидат, макар че се изви вятър и във въздуха замириса на дъжд. Брам пусна джазова музика и поведе тих разговор с Рори за италианското кино. Когато Рори се извини и отиде до тоалетната, Джорджи седна до него.

— Справяш се отлично. Когато се върне, не я притискай, за да не изглеждаш отчаян.

— Аз съм отчаян. Или поне… — Втренчи се в ръката й, когато тя я вдигна, за да затъкне кичур коса зад ухото си. — Къде ти е венчалният пръстен?

Тя погледна пръста си.

— Изтървах го без да искам в канала на умивалника, докато се обличах. Чак сега ли забеляза?

— Какво си направила?

— Много по-евтино е да поръчаме друг, отколкото да плащаме за водопроводчик.

— И откога си станала толкова пестелива? — Брам се извърна към гостите и заговори спокойно, но в тона му се усещаше напрежение. — Моля да ме извините за няколко минути. Един от моите почитатели е на смъртно легло, горкият. Обещах на съпругата му, че тази вечер ще му се обадя. — И без повече да се помайва, изчезна от сцената.

Джорджи се усмихна тъжно и разбиращо, сякаш всеки ден се случваше съпругът й да звъни на умиращи фенове.

Заваля ситен дъжд и залятата от светлините на свещите тераса доби още по-уютен вид. Джорджи се измъкна незабелязана от гостите, увлечени в тихи разговори.

Откри Брам на колене, пъхнал глава под умивалника. Между краката му имаше пластмасова кофа и тръбен ключ.

— Какво правиш?

— Опитвам се да спася пръстена ти — избуча той изпод умивалника.

— Защо?

— Защото това е венчалният ти пръстен — процеди той. — Всяка жена изпитва сантиментална привързаност към венчалния си пръстен.

— Но аз не. Още повече че си купил моя за няколкостотин долара от eBay.

Той измъкна глава и се вторачи в Джорджи.

— И кой ти каза това?

— Ти!

Той промърмори нещо неразбираемо, грабна тръбния ключ и отново навря глава под умивалника.

Изведнъж в гърдите й се промъкна неприятно усещане.

— Купил си го от eBay, нали?

— Не съвсем — долетя приглушеният му отговор.

— Тогава откъде си го купил?

— Ами… от магазин.

— Кой магазин?

Той отново подаде глава.

— И откъде да помня?

— Но това беше само преди месец!

— И какво от това? — Главата му отново изчезна.

— Ти ми каза, че пръстенът е фалшив. Фалшив е, нали?

— Зависи какво разбираш под „фалшив“. — Ключът се удари в тръбата.

— Когато камъкът не е истински.

— Ами…

— Брам?

Отново се чу изтракване.

— Не е фалшив.

— Искаш да кажеш, че е истински?

— Точно това казах, нали?

— А защо не ми го каза от самото начало?

— Защото нашите отношения се основават на измама. — Той протегна ръка. — Подай ми кофата.

— Не мога да повярвам!

Ръката му зашари за кофата, докато главата му остана завряна под умивалника.

— Щях да бъда много по-внимателна! — Припомни си всички места, на които най-нехайно бе захвърляла пръстена, и й се искаше здравата да го изрита. — Вчера го оставих върху трамплина, когато влязох да плувам в басейна!

— Голяма глупост си направила. — Водата рукна в кофата. — Намерих го! — обяви той триумфално след минута.

Джорджи се свлече върху пуснатия капак на тоалетната чиния и зарови лице в шепи.

— Повръща ми се от този брак, основан на измама.

Брам изпълзя изпод умивалника с кофата в ръка.

— Ако се замислиш по-дълбоко, и двата ти брака са основани на измама. Това би трябвало да ти действа утешително.

Джорджи скочи на крака.

— Искам фалшив пръстен! Харесва ми да имам евтина имитация! Защо никога не правиш това, което се очаква от теб?

— Защото никога не мога да проумея какво се очаква от мен! — Той махна запушалката от отвора на канала и пусна водата, за да измие „фалшивия“ пръстен на Джорджи. — Когато се върнем долу, ще дръпна Рори настрани. Погрижи се никой да не ни прекъсва. Става ли?

— Джорджи! — разнесе се отдолу гласът на Мег. — Джорджи, слез долу. Имаш гост.

Какъв гост можеше да има, след като пред вратите дежуреше охрана?

Брам сграбчи ръката й и плъзна пръстена на пръста й.

— Дано този път си по-внимателна.

Тя се втренчи в големия блестящ камък.

— Аз съм го платила, нали?

— Хубаво е всеки мъж да има богата жена.

Тя се шмугна покрай него и забърза надолу по коридора. Но по средата рязко спря.

Бившият й съпруг стоеше в подножието на стълбите.