Сюзън Елизабет Филипс
В името на любовта (24)

23

Отначало Чаз забеляза сервитьора, защото беше симпатичен и не приличаше на актьор. Нисък, но добре сложен, с късо подстригана тъмна коса. Докато разнасяше чиниите с ордьоврите, не спираше да стрелка околните с любопитни погледи някак си крадешком. Но и тя правеше същото, затова не й направи особено впечатление. Ала после забеляза някаква непохватност в него, докато се обръщаше.

Когато най-после Чаз се досети какво прави сервитьорът, тя толкова се вбеси, че едва се сдържа тутакси да не се нахвърли върху него. Но изчака, докато приключи сервирането, извини се и се измъкна в коридора за прислугата, където го откри да подрежда чинии върху метална количка. Когато я видя, той огледа ореола й и закачливо се ухили:

— Здрасти, ангелче. Какво мога да направя за теб?

Чаз погледна баджа му.

— Можеш да ми дадеш камерата си, Маркъс.

Закачливата му усмивка мигом се стопи.

— Не разбирам за какво говориш.

— Имаш скрита камера.

— Ти си луда.

Тя се опита да си припомни къде криеха камерите си разследващите репортери.

— Зная коя си ти — изтърси сервитьорът. — Работиш за Брам и Джорджи. Колко ти плащат?

— Повече, отколкото ти получаваш. — Маркъс не беше висок, но беше мускулест и жилав и Чаз малко късно осъзна, че може би трябваше да извика някой от охраната да се справи с неприятната ситуация. Но наоколо имаше доста хора и тя реши, че е по-добре да не се вдига излишен шум. — Или ще ми дадеш камерата, Маркъс, или ще извикам някой да ти я вземе.

Явно думите й прозвучаха доста убедително, защото мъжът се притесни. Фактът, че го е изплашила, макар и малко, повдигна духа й и я окуражи.

— Това не те засяга — тросна се той.

— Ти само се опитваш да си изкарваш прехраната. Да, разбирам, дай ми камерата и ще забравим за цялата случка.

— Не бъди такава кучка.

Без да отговори, Чаз се приближи и ръката й се стрелна към горното копче на жилетката му, което малко се отличаваше от останалите. Копчето остана в ръката й, но не се откъсна, защото бе прикрепено към тънък кабел.

— Хей!

Тя дръпна още по-силно и го откъсна.

— Тук камери не се допускат. Нима не ти е известно?

— А на теб какво ти пука? Имаш ли представа колко плащат фотоагенциите за подобни тъпотии?

— Недостатъчно.

Лицето му стана яркочервено, но той не можеше да измъкне камерата от ръцете й, без да го видят. Чаз тръгна по коридора, а Маркъс се повлече след нея.

— Виж, можеш да продадеш своята история. За работата си при тях. Обзалагам се, че като нищо ще получиш сто хилядарки. Върни ми камерата и аз ще те свържа с точния човек. Той всичко ще уреди.

Сто хиляди долара…

— Дори не е задължително да казваш нещо лошо за тях.

Тя не отговори. Просто се отдалечи.

Сто хиляди долара…

 

 

След вечерята пуснаха смешен видеомонтаж с клипове от „Скип и Скутър“. Малко преди да разрежат сватбената торта, в залата се появи Дърк Дюк с микрофон в ръка. Той беше най-популярният диджей в града — истинското му име беше Адам Ливенщайн — и Попи го бе наела да подбира музиката за танците, които щяха да започнат след половин час. Дърк беше нисък, със заострена като куршум глава, татуировка на врата и харвардско образование, което с всички сили се стараеше да скрие. Днес вместо обичайните джинси бе навлякъл смокинг, който явно не му беше по мярка.

— Здравейте, всички! Жесток купон! Да аплодираме Джорджи и Брам.

Публиката послушно заръкопляска.

— Всички вие сте фенове на „Скип и Скутър“. Страхотно е, нали, да видим Брам и Джорджи женени?

Последваха нови аплодисменти и две изсвирвания, едното от Мег.

— Събрали сме се тук да отпразнуваме един брак, сключен преди два месеца. Брачна церемония, на която никой от нас не бе поканен. Явно не сме били достатъчно достойни.

Смях.

— А тази вечер… Ще поправим този пропуск…

Появиха се четирима сервитьори, понесли сводеста беседка, драпирана с бял тюл и украсена със сини хортензии. Зад тях пристъпваше Попи, с дълга до земята черна рокля, самодоволно усмихната.

Джорджи смушка Брам с лакът.

— Мисля, че Попи току-що ни поднесе обещаната изненада. Същата, за която ти даде благословията си.

— Трябвало е тогава да ме цапардосаш с нещо по-тежко по главата — намръщи се Брам. — Това никак не ми харесва.

На Джорджи й харесваше още по-малко, особено когато видя, че сервитьорите поставиха беседката на входа на балната зала. Брам тихо изруга.

— Тази жена може да се смята за уволнена.

— Като ръкоположен свещеник във Вселенската църква на живота — Дърк замълча за по-драматичен ефект, — за мен е чест — нова пауза — да помоля булката и младоженеца да излязат напред и — гласът му се извиси — да повторят брачните си клетви пред всички нас!

Гостите направо примряха от възторг. Дори и бащата на Джорджи. Блестящите пухкави устни на Попи се извиха в тържествуваща усмивка. Един мускул заигра в ъгъла на челюстта на Брам. Попи нямаше право да устройва подобно представление, без да се посъветва предварително с тях.

— Бързо си лепни сияйна усмивка! — процеди през стиснати зъби Брам и се изправи.

Джорджи си каза, че това няма значение. Голяма работа! Поредният публичен цирк. Искрящата рокля прошумоля, когато тя се надигна от стола.

Дърк разтягаше гласните като водещ на телевизионна игра.

— Бащата на булката. Елате и се присъединете към младоженците. Да аплодираме господин Пол Йорк! Брам, избери си шафер!

— Той избира мен! — скочи Трев и всички избухнаха в смях.

Джорджи имаше чувството, че се задушава.

— Джорджи, коя ще е твоята шаферка?

Тя погледна към Саша, Мег и Ейприл и за сетен път си каза каква щастливка е да има такива прекрасни приятелки. Сетне наклони игриво глава.

— Лора.

Лицето на Лора се удължи от шока и тя едва не събори стола си, когато се надигна.

Всички се събраха край брачната беседка. Баща й, Трев, Лора и неохотните младоженци.

Дърк предвидливо се обърна с гръб към залата и закривайки микрофона с ръка, попита шепнешком Брам и Джорджи, застанали с лице към гостите:

— Всички готови ли са?

Младоженците се спогледаха и в един миг на съвършено общуване се разбраха без думи. Той повдигна вежди. Тя му каза с очи всичко, което мисли. Той се усмихна, стисна ръката й и взе микрофона от Дърк.

— В един бар влезли католически свещеник, равин и пастор… — Всички се разсмяха. Брам се ухили и поднесе микрофона по-близо до устата си. — Благодаря на всички за добрите пожелания. Не ни достигат думи, за да кажем колко ги ценим.

Попи, застанала малко встрани, задъвка долната си устна. Речта на Брам не влизаше в програмата й. Очевидно не й се нравеше прекалено инициативни клиенти да се месят в плановете й.

Брам пусна ръката на Джорджи и посочи към беседката.

— Както всички несъмнено вече сте се досетили, тази церемония е изненада за нас. Но истината е, че макар и двамата да разбираме колко е примамваща идеята да станете свидетели на брака между Скип и Скутър, ние с Джорджи сме съвсем различни хора, а не героите от сериала. И не ни се иска сега да се превъплъщаваме в тях.

В знак че подкрепя напълно съпруга си, Джорджи го хвана под ръка и се усмихна широко на присъстващите.

Брам постави длан върху пръстите й.

— В този момент силно се изкушавам да кажа някои много сантиментални думи за Джорджи. Колко благородна, любяща и щедра е тя. Мила и забавна. Че тя е най-добрият ми приятел. Но не искам да я засрамвам…

— Всичко е наред. — Тя се наведе към микрофона. — Засрами ме.

Той се засмя, както и всички присъстващи. Двамата се целунаха, след което си размениха дълги влюбени погледи, Брам тайничко я шляпна по дупето, а тя на свой ред го ощипа.

И тогава, изневиделица, коленете й се разтрепериха. Наистина се разтрепериха. Сякаш от земетресение. Но земетресението се случваше в нея.

Тя се бе влюбила в него.

Цялата кръв се отдръпна от лицето й. Джорджи се опита да осъзнае ужасната истина. Въпреки всичко, което знаеше за Брам Шепърд, тя се бе влюбила в него, в този себичен, самовлюбен, саморазрушителен и нагъл тип, който бе откраднал девствеността й, бе провалил сериала и едва не бе съсипал самия себе си.

Брам сякаш искреше под светлините на полилеите, ослепителната му красота и мъжествената му елегантност бяха създадени за киноекрана. Джорджи едва си поемаше дъх. Тъкмо когато най-сетне се научи да бъде самостоятелна, сама се погубваше, влюбвайки се в един мъж, на когото не можеше да вярва, един мъж, на когото плащаше, за да остане до нея. Зави й се свят, когато осъзна дълбочината на пропастта, заплашваща да я погълне.

Брам завърши речта си и в залата внесоха върху количка сватбената торта — многослойно чудо на сладкарското изкуство, покрито с фина глазура и хортензии от захар. Най-отгоре се кипреха миниатюрни фигурки на Скип и Скутър в сватбени одежди. Брам пъхна в устата й хапка от първото парче от тортата. В ъгълчето на устната й остана късче от глазурата, което той изтри с целувка. Тя събра сили на свой ред да пъхне парченце от тортата в неговата уста. Тортата имаше вкус на разбито сърце.

След това Ейприл я отведе в съседна стая, за да й помогне да свали приказната кристална рокля и да се преоблече в бледо синьо-зелена рокля — осъвременена версия на късите слепени вечерни рокли с ниска талия от двадесетте години на миналия век — която бяха избрали за танците. През останалата част от нощта Джорджи се движеше като в мъгла — танцуваше и се смееше, бедрата й се движеха, кичурите, обрамчващи лицето й, сякаш жилеха страните й.

Тя танцува с Брам, който не спираше да й шепне колко е красива и как изгаря от нетърпение да я отведе в леглото. Танцува с Трев, с приятелките си, с Джейк Коранда, Арън и с баща си. Танцува с партньорите си от различните си филми и Джак Пейтриът. Дори и с Дърк Дюк. Докато краката й се движеха, можеше да не мисли как да се спаси от приближаващата катастрофа.

 

 

Малко след два сутринта, когато най-после останаха сами, Брам се извиси заплашително над нея. Краищата на черната вратовръзка висяха около врата му, а яката на ризата бе разхлабена.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с тази дивотия, че ще спиш в къщата за гости?

Джорджи все още беше малко пияна, но не толкова, че да не осъзнава какво трябва да направи. Искаше да заплаче… или да закрещи, но за това щеше има време по-късно.

— Във вторник сутринта трябва да се явя на прослушване за филма ти, забрави ли? Няма да е честно спрямо останалите актриси да спя с теб само три дни преди това.

— Това е най-неубедителното извинение, което някога съм чувал.

Някак си успя да призове дързостта на предишната Джорджи, на онази Джорджи, която отново се бе влюбила толкова глупаво.

— Извинявай, Скипър, но аз вярвам в честната игра. Иначе съвестта ще ме гризе и няма да ми даде покой.

— Майната й на съвестта ти. — Той я притисна към стената в подножието на стълбите и впи устни в нейните. Страстни, завладяващи целувки с властен привкус. Чак пръстите на краката й изтръпнаха. Брам пъхна ръка под подгъва на късата синьо-зелена рокля и прилепи устни към надигналата се над деколтето гърда. — Подлудяваш ме — промърмори, без да се откъсва от влажната й кожа.

Главата й се маеше от шампанското, от желание и отчаяние. Пръстите му нахлуха в бикините й, толкова фини и тесни, че все едно ги нямаше. Спри. Не спирай. Думите се блъскаха в главата й, докато целувките му ставаха все по-настойчиви, а ласките му толкова интимни, че тя повече не издържаше.

— Достатъчно — изрече той хрипливо и я вдигна на ръце.

Музиката в главата й се усили. Откъси от „Доктор Живаго“ и „Титаник“, „Незабравим романс“ и „Далеч от Африка“, докато той я носеше нагоре по стъпалата като в най-романтичната сцена от „Отнесени от вихъра“. Нищо че той здравата си удари лакътя във вратата, докато я пренасяше през прага на спалнята.

Но Брам бързо се окопити, сложи я на леглото и задърпа трескаво дрехите й. Сякаш отново се озоваха в онази първа нощ на яхтата. Голите й бедра, притиснати в ръба на матрака. Роклята, навита до кръста. Дрехите му, разпилени по пода. И тя, влюбена като последна глупачка в един мъж, който никога не я бе обичал.

Беше като първия път… и не беше. След първата задъхана атака той забави темпото — любеше я с ръце, с устни, с мъжествеността си… с всичко, освен със сърцето си. И тя откликна на ласките, отново се отдаде цялата. Само за този последен път.

Някакъв неясен въпрос проблесна в очите му, когато Брам се взря в нейните. Беше усетил промяната в нея, но не разбираше какво точно е станало. Насладата им се надигаше като бушуваща вълна, музиката в главата й се извиси в кресчендо и камерата се отдръпна. Тя затвори очи и полетя с него към висините на забравата.

 

 

Докато лежеше сгушена до рамото му, отчаянието й отново изплува. Трябваше да спре това саморазрушение.

— И така, кога се влюби в мен? — попита Джорджи.

— В мига, в който те видях — отвърна Брам сънено. — Не, почакай… Това бях аз. Първия път когато се погледнах в огледалото.

— Питам сериозно.

Той се прозина и я целуна по челото.

— Заспивай.

— Имам такова усещане… — не спря да дълбае Джорджи.

— Какво усещане?

Сега той беше напълно буден и изпълнен с подозрение, но тя трябваше да знае точно какви са отношенията им. Това беше прекалено важно. Помежду им не биваше да има недоразумения като в някой сериал, които можеха да се изяснят с няколко думи.

— Усещането, че си влюбен в мен.

Брам седна, събаряйки я безцеремонно върху матрака.

— От всички тъпи… знаеш съвсем точно какво изпитвам към теб.

— Не съвсем. Ти си много по-чувствителен, отколкото се представяш, и криеш много неща.

— Изобщо не съм чувствителен — изръмжа Брам и я изгледа кръвнишки. — Искаш да ми натриеш носа, нали? Заради онова, което казах на партито?

Тя не си спомняше какво бе казал на партито и изви присмехулно устни.

— Разбира се, че искам да ти натрия носа. Затова го кажи пак.

Той въздъхна раздразнено и се отпусна обратно върху възглавниците.

— Че си най-добрият приятел, който някога съм имал. Хайде, смей се. Повярвай ми, никога не съм и помислял, че ще стане така.

Неговият най-добър приятел… Джорджи преглътна.

— Не разбирам защо. Аз съм много свестен човек.

— Ти си откачена. И след милион години никога не бих си представил, че ти ще си човекът, на когото най-много ще вярвам.

А тя изобщо не му вярваше. С изключение на едно — той й казваше истината за чувствата си към нея.

— Ами Чаз? Тя би умряла заради теб.

— Добре, ти си вторият човек, на когото вярвам най-много.

— Така е по-добре. — Джорджи си заповяда да спре дотук, но беше длъжна да опита. Поне още веднъж. — Това наистина може да ни изиграе лоша шега и да провали всичко — въздъхна тя, сякаш разговорът безумно я отегчаваше, — ако се видиотиш и решиш да се влюбиш…

— Исусе, Джорджи, ще мирясаш ли най-сетне? Никой не е влюбен в никого.

— Сигурен ли си?

— Напълно.

— Какво облекчение! А сега млъквай, за да поспя.

Кракът й се бе схванал, но тя не посмя да помръдне, докато не чу дълбокото му равно дишане. Чак тогава се измъкна от леглото. Нахлузи първото, което й попадна — захвърлената му риза — и се прокрадна на долния етаж. Баща й се бе върнал в жилището си и къщата за гости отново беше празна. Джорджи заситни по студената каменна пътека. Сълзите се стичаха свободно по лицето й. Ако продължи да спи с него, ще трябва да се преструва, че всичко е само секс. Трябваше да играе пред него точно така, както играеше пред камерите.

Но не можеше да го направи. Нито за него, нито за себе си. Никога вече.