Сюзън Елизабет Филипс
В името на любовта (18)

17

Мег подръпна нервно кехлибарената си обеца.

— Казах му, че не бива да влиза.

Ланс изглеждаше зле, както само един физически здрав и добре поддържан мъж можеше да изглежда, озовал се в трудна ситуация. Очевидно си пускаше брада и дълга коса за новия екшън, в който участваше, защото лицето му бе покрито с неравна черна четина, а тъмната му коса висеше на сплъстени кичури около скулестото лице. Не можеше да се каже, че изглежда особено привлекателно, но всичко много скоро щеше да се поправи, щом гримьорите се заемат с него. Изплескана с кафе тениска обгръщаше мускулестата му гръд, над която той добросъвестно се трудеше по няколко часа на ден във фитнес залата. На китките му висяха тесни плетени гривни, подобни на лентата за глава, която носеше Мег, но доста по-оръфани. Краката му бяха обути в някакво грозно подобие на сандали, направени от брезентово платно и конопени връзки. Блестящите му бели зъби бяха истински шедьовър на съвременната стоматология, но Ланс не позволяваше никому да се докосва до леко кривия му нос. В едно от изявленията на пиарите му за пресата се казваше, че го е счупил в детска свада, но всъщност се бе спънал на предните стъпала на клуба на студентското братство в колежа. Ала твърде много се страхуваше от хирургическа намеса, за да позволи да го коригират.

— Джорджи, оставих ти десетки съобщения. Когато не ми отговори, се изплаших… Защо не ми се обади?

Пръстите й се вкопчиха в перилото.

— Защото не желаех.

Като повечето от холивудските мъже звезди, Ланс не беше много висок — метър и седемдесет и пет — но квадратната брадичка, мъжествената трапчинка, изразителните тъмни очи и стегнатата мускулеста фигура компенсираха този недостатък.

— Имах нужда да говоря с теб. Да чуя гласа ти, да се уверя, че си добре.

Повече от всичко на света Джорджи копнееше да го види как пълзи на колене пред нея. Да чуе разкаяното му признание, че е направил най-голямата грешка в живота си, че е готов на всичко, за да си я върне. Но по всичко личеше, че това няма да стане. Тя слезе едно стъпало по-надолу.

— Изглеждаш ужасно.

— Дойдох тук направо от летището. Току-що се върнахме от Филипините.

Джорджи си заповяда да се спусне по стъпалата до вестибюла.

— Летял си с частен самолет. Как е възможно полетът да е бил толкова тежък?

— Двама от хората ни се разболяха. Беше… — Погледна над рамото си към Мег, застанала като верен страж зад гърба му. Тя бе събула оранжевите си боти и голите й глезени се подаваха изпод синия панталон с леопардов десен. Приличаше на някой, потопен във вана с разтворени пастели. — Може ли да поговорим? Насаме?

— Не. Но Мег винаги те е харесвала. Можеш да поговориш с нея.

— Вече не — отсече приятелката й. — Смятам, че си гадняр.

Ланс не понасяше да не го харесват и в очите му се мярна обида. Чудесно.

— Пиши ми на имейла — заяви Джорджи. — Имам гости и трябва да се върна при тях.

— Пет минути. Това е всичко, за което те моля.

Изведнъж я осени тревожна мисъл.

— Наоколо е пълно с фотографи. Ако са те видели да…

— Не съм толкова глупав — прекъсна я Ланс. — Пристигнах с колата на треньора си, която е със затъмнени стъкла, така че никой не може да ме види. Някой натисна бутона на домофона и отвори външните порти.

На Джорджи не й беше трудно да се досети кой. В кухнята имаше домофон, а Чаз знаеше колко неприятна ще бъде за Джорджи появата на Ланс. Младата жена пъхна палец в джоба на панталона си.

— Джейд знае ли, че си тук?

— Разбира се. Помежду ни няма тайни и тя разбира защо трябваше да дойда. Знае какво изпитвам към теб.

— И какво по-точно? — попита Брам, слизайки по стълбите. С вълнистата си тъмноруса коса с бронзов оттенък, лавандуловите очи, помъдрели с годините, облечен целият в бяло като Гетсби, приличаше на преситен, разглезен, но потенциално опасен богат наследник на винопроизводител от Нова Англия.

Ланс се приближи към Джорджи, сякаш се опитваше да я защити.

— Това е между Джорджи и мен.

— Съжалявам, старче. — Брам бавно пристъпи в преддверието. — Ти изгуби всички шансове за разговори насаме с нея, когато я смени с Джейд. Нещастно копеле такова.

Ланс застрашително направи крачка напред.

— Млъкни веднага, Шепърд! Не намесвай Джейд!

— По-кротко. — Брам опря лакът на централната колона, подпираща перилата на витата стълба. — Изпитвам единствено уважение към съпругата ти, но това не означава, че някога бих поискал да се оженя за нея. Твърде скъпа поддръжка.

— Точно ти няма защо да се тревожиш за това — процеди Ланс.

При все че Брам беше значително по-висок от бившия й съпруг, идеалното телосложение на Ланс би трябвало да му придаде по-внушителен вид, ала убийствената елегантност на Брам го правеше непобедим в мъжките единоборства. Джорджи не можеше да не се учуди как една жена като нея е успяла да се омъжи за двама толкова впечатляващи мъже.

Тя се доближи до Брам.

— Казвай каквото имаш да казваш, Ланс, а след това ме остави на спокойствие.

— Може ли… може ли за минута да излезем навън?

— Двамата с Джорджи нямаме тайни един от друг. — Гласът на Брам се снижи до зловещия шепот на Клинт Истууд, характерен за ролите му от седемдесетте години на миналия век. — Не понасям тайните. Изобщо не ги понасям.

Джорджи се запита за миг дали да не се издигне над примитивните инстинкти, като ревност и жажда за отмъщение, но реши, че не си струва.

— Той има силно развито чувство за собственост. В добрия смисъл на думата, разбира се.

Брам сложи ръка на тила й.

— И така ще си остане завинаги.

Нечестивата радост, която изпълни сърцето й, доказваше, че твърде дълго бе живяла с дявола. Все пак това беше нейна битка, а не на Брам, и колкото и да ценеше подкрепата му, трябваше да се справи сама.

— Изглежда, Ланс няма намерение да си тръгне, затова ще е най-добре да изпълня молбата му, за да приключим по-бързо с това.

— Не си длъжна да говориш с него. — Брам свали ръката си. — Нищо няма да ми достави по-голямо удоволствие от това, да изхвърля този кучи син от дома си.

— Зная, че би искал да го направиш, скъпи, и съжалявам, че ще ти разваля удоволствието, но ще ни оставиш ли за няколко минути насаме? Обещавам, че после ще ти разкажа всичко. Не съм забравила колко обичаш да се смееш на забавните истории.

Мег метна яростен поглед към Ланс и улови ръката на Брам.

— Да вървим, приятел. Ще ти налея още едно питие.

Това бе последното, от което Брам се нуждаеше, но Мег имаше добри намерения.

Брам се взря преценяващо в Джорджи и тя се досети, че той се опитва да реши колко дълго и колко страстно да я целуне. Но после мъдро предпочете да не преиграва и само леко докосна ръката й.

— Ще бъда наблизо, ако ти потрябвам.

Тя смяташе да останат в преддверието, но Ланс очевидно имаше друго намерение и я поведе към всекидневната. Заради страстта си към чисти повърхности и модерни груби правоъгълни форми бившият й съпруг навярно щеше да погледне с презрение тази прекрасна стая с кумкуатови дръвчета, тибетски покривки и красиви индийски възглавнички. И макар че домът на Брам беше просторен, целият можеше да се помести в един от ъглите на огромното имение, в което някога живееха двамата с Ланс.

Изведнъж Джорджи си припомни нещо, за което би трябвало да се сети по-рано.

— Съжалявам за загубата на бебето. Наистина съжалявам.

Той се спря пред камината, така че лозата, виеща се над полицата, изглеждаше сякаш пораснала от главата му.

— Загубата беше тежка, но плодът беше още съвсем малък, а и Джейд забременя толкова лесно, че няма да си позволим да униваме. За всичко си има причина.

Джорджи не вярваше в това. Смяташе, че понякога лошите неща се случват, защото животът е жесток.

— Все пак съжалявам.

Съдейки по свиването на раменете му, младата жена заподозря, че Ланс тайно изпитва облекчение. Чу се далечен тътен на приближаваща се буря и тя се запита как изобщо някога е могла да обича този ограничен мъж с дребна душа и повърхностни емоции. Беше проляла толкова сълзи за него, толкова се бе молила той да се върне при нея, но нито веднъж не бе дала воля на гнева си. Крайно време беше да го стори.

Направи крачка към него.

— Никога няма да ти простя лъжата, която разпространи пред света, че не искам да имам деца. Как можа да си такъв страхливец?

Той се сепна от неочакваната й атака и нервно започна да си играе с гривната на китката.

— Това… беше престараване на моя пиар.

— Това беше лъжа. — Гневът й избухна ведно с проблясването на светкавицата. — Ти си лъжец и измамник. Имаше стотици възможности да го опровергаеш, но никога не го направи.

— Защо си толкова враждебна? Какво трябваше да кажа според теб?

— Истината — изстреля Джорджи и още повече скъси разстоянието помежду им. — Но в такъв случай щеше да изглеждаш още по-голям негодник в очите на хората, а ти не би могъл да го понесеш.

Ланс толкова се сащиса, че започна да заеква:

— Ти ли… ти ли ще ми говориш за негодници? Как можа да се омъжиш за онзи задник?

— Лесно. Той е страстен любовник и ме обожава. — Истина и лъжа ръка за ръка.

— Но ти винаги си го мразила. Не разбирам как е могло това да се случи.

— Понякога има само една крачка от омразата до великата страст.

— За това ли е всичко? Секс?

— Определено. Или поне отчасти, но тази част е голяма. И като казвам голяма, имам предвид наистина много голяма.

Това беше удар под кръста. Фактът, че Ланс не беше много надарен от природата, никога не я бе притеснявал, но тормозеше него и тя би трябвало да се засрами от злорадството си. Обаче не изпитваше никакъв срам.

— Брам е ненаситен. Напоследък прекарвам толкова време гола, че се чудя как още не съм забравила да се обличам.

Ланс винаги бе отказвал да признае за съществуването на проблеми в сексуалния им живот. И сега се извърна и се зае старателно да изучава мавританската резба по полицата на камината.

— Не искам да се карам с теб, Джорджи. Ние не сме врагове.

— Помисли си пак.

— Само ако бе върнала някое от обажданията ми… вината и без това достатъчно ме разяжда. Не проумявам как е успял, но съм сигурен, че някак си те е заставил да извършиш това безумие. Искам да ти помогна. Да ти помогна да се измъкнеш от тази задънена улица.

— Очарователно. Само че аз не се нуждая от помощ.

— Фактът, че си се омъжила за него… — Ланс се извърна с лице към нея. — Нима не разбираш? Не само е лошо за теб, но обезценява това, което беше помежду ни.

Джорджи беше толкова потресена, че отначало изгуби дар слово. После се засмя.

Бившият й съпруг сякаш целият се изду — истинско въплъщение на оскърбеното достойнство.

— Не е смешно. Ако той беше порядъчен човек… Нашите отношения бяха искрени и честни. Само защото бракът ни не продължи дълго, не означава, че любовта помежду ни не е била истинска. — Ланс се отдалечи от камината. — Ако си се омъжила за Брам по своя воля — което ми е много трудно да повярвам, ти си опетнила нашата връзка и си уронила собственото си достойнство.

— Добре, струва ми се, че визитата ти тук продължи твърде дълго.

Но Ланс вече бе набрал скорост и нищо не можеше да го спре.

— Той е играч. Мързелив, без никаква цел в живота. За бога, та този тип не само е алкохолик, но и наркоман! Пълен боклук!

— Махай се от тук!

— Ти няма да ми кажеш истината, нали? Все още си твърде ядосана. Тогава ми отговори честно… Ти какво щеше да направиш на мое място? Ако срещнеш любовта на живота си, докато си омъжена за друг? Ти как би постъпила?

— Отговорът е много лесен. На първо място никога не бих се омъжила за някой, който не е любовта на живота ми.

Ланс потрепери, сякаш го бе зашлевила.

— Зная, че смяташ, че стореното от мен е непростимо, но те моля да го погледнеш от друг ъгъл. Опитай се да разбереш, че между мен и Джейд никога нямаше да се случи нищо, ако ти не ми беше показала какво означава истински да обичаш някого — с цялото си сърце.

От подобна наглост Джорджи не знаеше дали да се смее, или да плаче.

Ланс подръпна четинестата си брада.

— Осъзнавам, че е трудно да се разбере, но без теб никога нямаше да узная на какво е способно сърцето. — Понечи да протегне ръка към нея, ала нещо в очите й навярно го накара да размисли. — Джорджи, ти ми вдъхна смелостта да обичам Джейд с любов, която тя заслужава. С която аз заслужавам да обичам.

Завладя я някакво странно любопитство.

— Сериозно ли говориш?

— Вече ти казах колко съжалявам, задето те нараних. Никога не съм искал да ти причиня толкова голяма болка.

Тя неведнъж бе виждала същото умилително изражение на лицето му, когато гледаше новините, четеше особено трогателна книга или посещаваше приют за бездомни животни. Ланс винаги е бил сантиментален. Веднъж дори го бе видяла как се просълзи на някаква реклама на бира.

— Не можеш да си представиш колко смелост ми бе необходима да те напусна — продължи той. — Но моите чувства към Джейд… чувствата на Джейд към мен… бяха по-силни от нас двамата.

— „По-силни от нас двамата“ ли каза?

— Не зная как да го обясня. Ти ми показа пътя към любовта и аз съм ти задължен за всичко. Явно няма да ми кажеш как си се озовала в тази невъзможна ситуация с Брам. Това е твоят избор. Но независимо от всичко аз искам да ти помогна. Позволи ми да го направя за теб. Моля те, Джорджи. Позволи ми да ти помогна да се измъкнеш от тази каша.

— Но аз не желая да се измъквам. — Още една гръмотевица, този път по-близо, разтресе прозорците.

— Двамата с Джейд го обсъдихме. Тя има къща в Ланай^[1]. Мястото е напълно уединено. Напусни го, Джорджи. Замини за там за няколко седмици, ще си починеш и след това… — Вдигна ръка, макар че Джорджи не бе казала нито дума. — Ще ме изслушаш ли? Зная, че отначало ще ти се стори странно, но обещай да ме изслушаш.

Тя се втренчи в него.

— За нищо на света не бих пропуснала нито дума от това интересно предложение.

— Мисля, че двамата с Джейд открихме начин да превърнем случилото се между трима ни в нещо хубаво. Нещо наистина изключително, което ще помогне да се възстанови репутацията ти.

— Не знаех, че репутацията ми се нуждае от възстановяване.

— Нека да го кажем по друг начин — това ще накара хората да забравят, че някога си била омъжена за Брам Шепърд. — Ланс отново подръпна гривната. — Ти, Джейд и аз… имаме шанс да направим нещо добро. Нещо, което ще… послужи за пример на целия свят. Обещай ми, че няма да бързаш да откажеш, докато не си помислиш сериозно. Това е всичко, за което те моля.

— Напрежението от тази неизвестност направо ме убива.

— Ние — Джейд и аз — искаме да дойдеш с нас, когато се върнем в Тайланд.

Този път гръмотевицата разтърси цялата къща.

— Да дойда с вас?

— Съзнавам, че звучи налудничаво. Отначало и аз така си помислих. Но колкото повече го обсъждахме, толкова по-ясно осъзнавахме, че ни е дадена златна възможност. Имаме невероятния шанс да покажем на света по най-убедителния начин как хора, за които се предполага, че са врагове, могат да живеят в мир и хармония.

Джорджи не знаеше дали да повърне, или да изпие една кока-кола.

Дъждът забарабани по прозорците.

— Пресата направо ще лудне — не се отказваше Ланс. — Ти ще изглеждаш като светица — всички ще забравят за безумния ти брак. Каузите, на които сме се посветили двамата с Джейд — благородни каузи — ще привлекат повече внимание. Но най-хубавото е, че хората от цял свят ще преосмислят личните си вражди и религиозни борби. Може би няма да успеем да променим света, но ще е едно добро начало.

— Нямам думи.

Вратите се отвориха и гостите от верандата се изсипаха в стаята. Очевидно Брам и Мег не бяха съобщили новината за появата на Ланс, защото всички, един по един спряха да говорят и се вторачиха втрещено в тях. Най-накрая Рори наруши мълчанието.

— Вие, приятели, наистина умеете да устройвате невероятни купони.

— Напълно се присъединявам. — Лора не можеше да откъсне очи от Ланс, който щом видя Пол, тутакси разцъфна в усмивка.

— Пол, радвам се да те видя отново. — Прекоси стаята с протегната ръка. — Липсваше ми.

— Ланс.

Джорджи остана потресена, че Пол само стисна хладно ръката на бившия си зет, вместо да падне на колене и да умолява Ланс да се върне при нея. Но сигурно вече го бе направил.

От кухнята се появи Чаз с пламнали страни, с поднос с чаши и чиния с домашно направени шоколадови трюфели. Арън я следваше по петите с чайника. Чаз не можеше да откъсне очи от Ланс и едва не се спъна в килима, преди да остави подноса.

— В колата н-навън има някой — запелтечи тя.

— Това е Джейд — изведнъж се засуети Ланс. — По-добре да тръгвам.

— Довел си тук Джейд? — Сякаш рояк пчели зажужа в главата на Джорджи.

— Нали ти казах — припомни й Ланс. — Дойдох тук направо от летището. Колата е със затъмнени прозорци. Никой не може да я види.

В стаята се възцари гъста тишина, с нож да я режеш. Брам пристъпи напред.

— Засрами се, Ланселот! Как си могъл да оставиш съпругата си в колата. — Очите му се присвиха застрашително. — Донеси ми един чадър, Чаз, за да отида да я поканя вътре.

Джорджи се вцепени. Сигурно й се бе причуло. Но не беше така. Брам беше ядосан и реагираше по типичния си импулсивен, вироглав маниер.

— Не мърдай от мястото си! — изсъска Пол и му препречи пътя.

Брам стисна челюсти и вирна упорито брадичка.

— Това е купон. Колкото повече, толкова по-весело.

Джорджи го ненавиждаше, но се предполагаше, че го обича и не можеше да издаде истинските си чувства пред толкова много свидетели. Трябваше да покаже как една жена, отново щастливо омъжена, ще посрещне съперницата, която й бе откраднала бившия съпруг идиот.

— Чаз, докато отиваш да вземеш чадъра на Брам, не забравяй и пистолета, за да се самоубия.

Явно бе уцелила правилната реплика, защото Рори се ухили:

— Това е най-забавното парти, на което съм била от години.

— Абсолютно! — подкрепи я Лора.

— Оправи си косата — прошепна Мег на Джорджи, когато Брам и Чаз изчезнаха, последвани от Ланс. — И си освежи червилото. Бързо!

— Да не си посмяла! — Ръката на Рори се стрелна напред. — И така си много красива.

— Рори е права — съгласи се агентката й като истинска подлизурка. — Джейд Джентри не може по нищо да се мери с теб.

Мег завъртя очи.

— Да, с изключение на най-прекрасното лице във Вселената, убийствено тяло и бившия съпруг на Джорджи.

— Действително — изпъшка Джорджи и рухна съкрушено върху дивана. — Трябва ми само пистолет.

Пол се приближи забързано към дъщеря си.

— Ела с мен, Джорджи. Не бива да се подлагаш на това.

Ненавременната заповед на баща й подейства като червено на бик, изпълвайки я с решителност да направи точно обратното.

— На нищо не се подлагам. Джейд не означава нищо за мен. — Отявлена лъжа. Само защото Джорджи бе престанала да обича Ланс, това не означаваше, че ще прости на него или на Джейд. Душата й жадуваше за отмъщение.

След няколко минути в гостната се появи Джейд. Сякаш огромен невидим прожектор осветяваше зашеметяващата й красота. Защо Джейд трябваше да е толкова божествено великолепна? Каква ирония на съдбата… Повечето кинозвезди мъже изглеждаха по-добре на екрана, отколкото на живо, а пък жените звезди приличаха на болни от енцефалит — с глави прекалено огромни за кльощавите им тела. Но не и Джейд. На живо тя беше неотразима, сякаш отново бяха оживели красавиците на някогашния Холивуд: огромни очи на сърна, като на Одри Хепбърн, фантастичните скули на Катрин Хепбърн, порцелановата кожа на Грейс Кели. Лъскавата й права тъмна коса обрамчваше съвършеното сърцевидно лице без следа от грим. Гърдите й бяха големи, но не вулгарно огромни. Тънка талия и дълги стройни крака. Тя не беше толкова висока като Джорджи, но се държеше с такава властна увереност, че Джорджи едва успя да овладее ужасяващото усещане, че се спаружва с всяка изминала минута.

Ланс стоеше от лявата й страна, а Брам — от дясната. Пол излезе напред, за да я поздрави и закри дъщеря си от погледа й. Случайно или преднамерено — кой ли можеше да каже?

— Аз съм Пол Йорк. Доколкото разбрах, идвате направо от летището.

— Имах чувството, че летим цяла вечност. — Също като Ланс и тя изглеждаше уморена, с разрошена коса. Макар и малко омачкани, черният прав панталон и черната блуза без ръкави изглеждаха много шик. По нищо не можеше да се отгатне, че тази жена само преди месец е изгубила бебето си. Тя пристъпи настрани, опитвайки се да надзърне зад гърба на Пол. Несъмнено търсеше Джорджи, за да я удостои с голяма шибана прегръдка. За щастие, точно в този момент иззвъня мобилният й телефон. — Трябва да се обадя. Двама от хората ни в самолета са тежко болни.

Смъкна от рамото си чантата торба, извади телефона и се отдалечи встрани. Лора си доля кафе, а Мег грабна един трюфел от подноса. Брам се насочи към Джорджи, която се надяваше, че няма да се приближи прекалено, защото тогава нямаше да устои на изкушението здравата да го изрита.

Рори се намеси, за да разсее напрежението.

— Лора, чух, че се стараеш да уредиш участието на Джорджи в новия проект на Грийнбърг? Оригинален и забавен сценарий. Жалко, че нашето студио не успя да откупи правата.

— Филмът за бимбо вампирката? — смръщи нос Мег. — Мама спомена за това.

— Джорджи е идеална за ролята — намеси се Пол.

— Джорджи не проявява интерес — отсече Брам. — Омръзнало й е да играе в комедии.

Той беше прав, но Джорджи беше бясна.

— Лора ми е уговорила среща с Грийнбърг — заяви напук, явно не само той беше незрелият в този брак.

Докато говореше по телефона, Джейд изглеждаше все по-развълнувана, но до тях достигаха само откъслечни думи. Накрая тя затвори телефона и се върна при Ланс. Идеалните й вежди бяха мрачно смръщени.

— Имам лоши новини за Дари и Елън. Помниш ли избухването на епидемията от ТОРС във Филипините? Лекарите се опасяват, че са се заразили.

— ТОРС? Господи… — Ланс улови ръката й — двама срещу целия останал свят. — Ще се оправят ли?

— Не зная. В момента са изолирани и натъпкани с антибиотици.

— По-добре веднага да отидем в болницата.

— Това е невъзможно.

— Разбира се, че е възможно. Ще влезем през задния вход.

— Проблемът не е в това. — Джейд пъхна телефона в чантата си и отметна косата си през рамо. — Никъде не можем да отидем.

Ланс погали ръката й.

— Какво искаш да кажеш?

— Току-що разговарях с директора на Окръжния отдел по здравеопазване. От болницата са му се обадили. Изследванията на Елън и Дари ще са готови след четирийсет и осем часа, а дотогава те не са сигурни дали наистина са болни от ТОРС. Но независимо от резултатите, всички, които са били с тях в самолета, са под карантина — каза Джейд и огледа разтревожено стаята. — Както и всички, с които ние сме били в контакт през това време — додаде тя.

В стаята се възцари мъртвешка тишина. Джорджи почувства, че й се завива свят, а Брам застина като статуя.

— Но това не се отнася за нас, нали? — обади се накрая Пол.

— Боя се, че се отнася.

Брам не помръдна.

— Да не би да ми казваш, че всички трябва да останем тук — в моята къща — през следващите два дни? Та ние почти не сме били в контакт с нито един от двама ви.

— До вторник сутринта — напрегнато изрече тя. — Каква ирония, нали? — Погледът й се отмести към Джорджи.

— Невъзможно — възкликна Лора. — За понеделник имам насрочени няколко срещи.

— Утре двете с мама ще ходим на езда — намръщи се Мег.

— Щом ще съм под карантина, предпочитам да остана в своята къща. — Рори се огледа за чантата си. — Ще мина през задната портичка.

— По-добре първо се консултирай с Отдела по здравеопазване — посъветва я Джейд. — Те са доста строги. Сигурна съм, че преди това ще се наложи да освободиш целия персонал.

Рори заряза търсенето на чантата си, спомнила си изведнъж за влиятелните особи от киноиндустрията, които й гостуваха.

Чаз взе кафеника от Арън и се обърна към Брам.

— Какво е ТОРС? Никога не съм го чувала.

— Тежък остър респираторен синдром, атипична пневмония, наричат го още „пурпурна смърт“ — отговори Арън вместо него. — Сериозна болест, поразява белите дробове. Изключително заразна. Преди няколко години имаше пандемия, която уби стотици души, а хиляди се разболяха. Пандемията е епидемия, но в много по-голям мащаб.

— Зная какво е пандемия — сопна се Чаз толкова ядосано, че Джорджи разбра, че лъже.

— Това са глупости — отсече Брам. — Ланс не е стоял в къщата повече от петнайсет минути. И, бог е свидетел, че никой не го е целувал.

Джейд отново отметна кичур коса през рамо.

— Обясних го на шефа на Дирекцията по здравеопазването, но той остана непреклонен.

Лора извади мобилния си телефон.

— Кажи ми номера. Аз ще сломя непреклонността му.

Но тя не беше единствената персона в стаята, решена да действа. Останалите — Брам, Пол и Рори — вече също бяха извадили телефоните си. Арън погледна към Джорджи и последва примера им. Ланс се озърна наоколо.

— Всички не могат да се обадят едновременно.

— Аз ще се обадя — заяви Рори. — Имам доста влиятелни връзки.

През следващия половин час Джорджи седеше мълчаливо, докато останалите слушаха разговорите на Рори със служителите от Отдела по здравеопазването, а след това и със самия кмет. Накрая бе принудена да признае поражението си.

— Никакви връзки няма да помогнат. Случаят има политическа окраска. Тъй като са замесени знаменитости, никой не желае да поеме отговорността, ако ситуацията излезе извън контрол. Естествено, те се презастраховат, но изглежда, през следващите два дни ще бъдем затворници в тази къща.

Един по един присъстващите отправиха многозначителни погледи към Джорджи, опитвайки се да отгатнат реакцията й на тази невъзможна ситуация — необходимостта да прекара две денонощия в компанията на бившия си съпруг и новата му жена. Скутър Браун щеше да знае как да се справи. Скутър винаги се измъкваше от трудни положения. Чудесно. Нека оставим тази малка наперена кучка да измисли изход.

Въплътила се в образа на Скутър, Джорджи се надигна от дивана.

— Нека се опитаме да извлечем най-доброто от неприятната ситуация. Да си устроим голям купон. Ще бъде забавно.

— Фризерът е зареден догоре, така че храната няма да е проблем — включи се Чаз в играта.

— Имам нужда от питие — въздъхна Брам примирено.

— Сигурна съм, че имаш — процеди Джорджи, преди да успее да се спре, което означаваше, че Скутър мигом трябваше да се притече на помощ. — Страхотна идея, скъпи. Отвори няколко бутилки.

— А къде ще спят всички? — обърна се Чаз към Брам.

Джорджи си каза, че би трябвало да предложи на Пол да сподели една стая с Ланс. Сигурно щеше да му е много приятно да пообщува с любимия си бивш зет.

Постепенно всичко се нареди. Мег настоя да спи на дивана в кабинета на Брам, предоставяйки спалнята в къщата за гости на Рори и Лора. Пол щеше да се настани в кабинета на Джорджи. Спалнята за гости, която досега обитаваше Джорджи, се предоставяше на Ланс и Джейд. Наложи се Джорджи да обясни, че я използва като гардеробна и трябва първо да вземе оттам вещите си. След кратък спор шепнешком Чаз с неохота се съгласи да приюти Арън във всекидневната на апартамента си. Което означаваше, че Джорджи трябваше да се сгуши в леглото на съпруга си. Перспективата беше толкова разстройваща, че се наложи Скутър отново да се притече на помощ.

— Мисля, че вятърът стихва — обяви жизнерадостно тя. — Хайде да запалим огън на верандата. Може дори да си направим маршмелоу.

— О, не — изрече провлачено Скип.

Рори се обади на икономката си и я помоли да опакова в една найлонова торба тоалетните й принадлежности и малко дрехи и да я остави до портичката в задната ограда. Мег даде назаем на Лора една от нощниците си. Джейд обяви, че спи гола, така че не се налагало Джорджи да й търси нощница. Чаз и Арън разпределиха хавлиите, кърпите, спалните чаршафи и четките за зъби. Докато край нея кипеше тази трескава дейност, Джорджи се опитваше да се пребори със завладялото я усещане за нереалност.

След като бурята отмина, Мег поведе Рори и Лора към къщата за гости, а Брам притича под ситния дъжд, за да вземе вещите на Рори. Пол си наля чаша коняк и се настани на терасата. Ланс и Джейд обявиха, че искат да се измият след дългото пътуване, и Арън ги заведе на горния етаж.

Джорджи се впусна да помага на Чаз в разчистването, но намесата й не бе приета радушно. Не след дълго чу шума на душа в банята си, който след двайсетина минути спря.

Един душ за двама. Колко мило.

Всичко в нея кипеше. Не й стигаше ужасът, че Ланс беше в къщата, а и присъствието на Джейд правеше ситуацията още по-непоносима. И за всичко беше виновен Брам.

Джорджи се затвори в неговата спалня. Не след дълго превърна еркерната кула в другия край на стаята в свое убежище. Инкрустирана дървена масичка между две кресла, лампа с масивна бронзова поставка, осветяваща шезлонг, тапициран с плюшена дамаска в шоколадов цвят, в идеален тон със стените с груба мазилка с цвят на кафява елда. Шезлонгът беше предназначен само за един човек и тя смяташе да спи в него. Леглото на Брам беше за секс, а не за среднощна близост.

Младата жена отиде до прозореца и зарея поглед надолу към мократа от дъжда алея за коли, водеща до предната порта. При все че минаваше полунощ, различи най-малко две коли, паркирани на улицата. Неуморните папараци бдяха на своя вечен пост, навярно молейки се за вълшебната снимка, която ще им донесе цяло състояние.

Отделът за здравеопазване разполагаше с имената на всички, намиращи се под карантина, така че новината много скоро щеше да се разчуе. А и те бяха длъжни да направят изявление за медиите. Джорджи вече виждаше крещящите заглавия: „Старите проблеми забравени!“, „Едно голямо щастливо семейство!“. Ланс най-после щеше да получи това, което искаше — публичното й опрощение за греховете му.

Джорджи подпря буза в рамката на прозореца и се запита какво би било през целия си живот да говориш само истината. Ала в града, в който тя живееше, това бе невъзможно. Холивуд беше изграден върху илюзията, фалшиви фасади и улици, водещи за никъде.

Вратата зад нея се отвори. Джорджи чу обичайното подрънкване на ледени кубчета и долови уханието на дъжд.

— Не очаквах да стане така, когато я поканих в къщата. Наистина съжалявам.

Спонтанното и искрено извинение малко потуши гнева й.

— А какво точно очакваше да стане?

— Виж, бях ядосан. — Той говореше тихо, за да не чуят неканените гости в съседната стая. — Откъде изобщо се взе този тип? Не можех да понеса мисълта, че Джейд го чака в колата, изпълнена със съжаление към теб, въобразявайки си, че си толкова съсипана от великата им любов, че нямаш смелост да я погледнеш в шибаните очи. Това наистина ме изкара от нерви.

Казано така… При все това дразнещият му властен маниер толкова напомняше на бащиния й.

— Все пак не ти трябваше да вземеш това решение.

— Но ти нямаше да го сториш. — Брам започна да разкопчава копчетата на мократа си риза. — Писна ми да се свиваш уплашено всеки път щом се спомене името й. Къде ти е гордостта? Престани да вярваш, че тя е по-добра от теб.

— Аз не…

— Да, вярваш. Джейд може и да е по-добра в някои неща. Със сигурност умее много по-добре от теб да краде чужди съпрузи. Личността на Джейд, нейният характер или постъпки нямат нищо общо с теб. Порасни най-сетне и започни да живееш добре в собствената си кожа.

— Точно ти ли ме съветваш да порасна?

Но той не бе свършил с мъчението.

— Джейд и Ланс са родени един за друг. Той е точно толкова неподходящ за теб, колкото и…

— Колкото и ти?

— Точно така. — Брам отпи голяма глътка от чашата си.

— Благодаря за психологическия анализ.

Джорджи грабна пеньоара и нощницата, които бе извадила преди това, и се запъти с гневни крачки към банята, за да се преоблече. Но докато миеше лицето си, беше принудена да признае, че Брам има добро и разбиращо сърце. Беше поканил Джейд в дома си от някакъв извратен негов стремеж да я защити. Не би могъл да предвиди последствията.

Когато излезе, го завари да лежи в леглото, подпрян на възглавниците. Беше само по боксерки, чиято белота контрастираше със загорялата му кожа. Беше отметнал завивките, а върху гърдите му бе подпряна книга. Да види Брам Шепърд да чете книга, бе достатъчно удивително, ала още по-смайващо беше, че на носа му бяха кацнали очила без рамки. Тя се закова на място.

— Какво е това?

— Кое?

— Ти носиш очила?

— Само за четене.

— Имаш очила за четене?

— Какво лошо има в това?

— Хора с татуировки не би трябвало да имат очила за четене.

— Не носех очила, когато си направих татуировката. — Той свали очилата и огледа тениската и долнището на синята й пижама. — Надявах се, че ще се накиприш в някое от онези секси изкушения от „Провокация“.

— Дори и да бях в настроение, а аз определено не съм, не бих се впуснала в подобни занимания, когато онези двамата са в съседната стая.

— Разбирам. — Той стана от леглото, повлече я към банята и затвори вратата. — Проблемът е решен.

— Все още съм ти бясна.

— Отново разбирам. Навярно защото извиненията ми не бяха достатъчно искрени — промълви той и завладя устните й.