Джули Джеймс
Закони на привличането (6)

6

След вечеря Джаспър предложи всички да слязат в градината на ресторанта с изглед към река Чикаго.

— Все още няма да подписвам никакъв договор, но смятам, че можем да отбележим случая с по една пура — заяви той.

Пейтън каза на мъжете, че ще се присъедини към тях навън и се отправи към дамската тоалетна. Тя не пушеше пури и не мислеше, че сега беше моментът да опита. Постоя известно време в тоалетната, след това се отби в бара, възнамерявайки да убие малко време, като си поръча питие.

— Искам чаша каберне Силвър Оук — каза тя на бармана. Вече беше пийнала на вечеря и всяко по-силно питие щеше да я замае. Докато чакаше, чувствайки се доста неудобно да стои сама в бара, тя случайно улови погледа на някакъв мъж, облечен в разкопчана почти до пъпа копринена риза.

Уф, гадост — моментално отклони очи, но господин Космати гърди явно не се нуждаеше от друго насърчение. Той се насочи право към нея.

Пейтън нямаше друг избор. С престорена неохота, тя поклати глава.

— Съжалявам — каза му тя. — Лесбийка съм.

Космати гърди вдигна вежди, заинтригуван, несъмнено доволен да чуе това.

Пейтън отново поклати глава.

— От другия отбор.

Разочарован, Космати гърди се насочи към по-обещаващи завоевания. Пейтън отпи глътка от виното, което барманът й беше налял. Зад гърба й прозвуча познат глас, явно развеселен.

— Лесбийка?

Пейтън се обърна и се озова лице в лице с Джей Ди.

Може би беше от виното. Може би тя беше под въздействие на въодушевлението от успешното им представяне пред хората от „Гибсънс“. Може би беше заради обещанието й пред Лейни да бъде „Новата Пейтън“ или пък беше комбинация от всичките тези неща. Но установи, че действително се усмихва на Джей Ди.

— Това е просто извинение, да кажеш, че си лесбийка — призна тя.

Джей Ди седна до нея и си поръча питие, а Пейтън сви рамене уж на шега.

— Освен ако не броиш онази забежка в колежа.

Чувайки това, Джей Ди събори пирамидата от шотове върху бара. Пейтън се изкиска на реакцията му.

— Извинявай, Лейни ще ме убие, ако разбере, че съм казала това. Джей Ди направи потресена физиономия.

— С Лейни ли беше?

Пейтън се разсмя на глас при мисълта за това.

— Не, не — обясни тя, — пошегувах се. Имах предвид, че Лейни винаги ми се кара, когато говоря такива неща.

— О, ясно. — Джей Ди кимна и остави няколко банкноти на бара. Виждайки това, Пейтън наклони глава с любопитство.

— Какво правиш?

Джей Ди се подпря на бара, отърсвайки се от моментното смущение.

— Ами, виж, Пейтън, ти и аз сме тук, за да привлечем „Гибсънс“ за наш клиент, нали помниш? — каза той с такъв тон, сякаш разговаряше с дете или умопобъркан. — Току-що привършихме с вечерята и…

— Нямах предвид това, умнико. — Пейтън го изгледа строго. — Имах предвид защо си тук с мен, вместо навън да пушиш пура с Джаспър и другите момчета! — Тя натърти насмешливо върху последната дума.

— Хм, предположих, че Джаспър и другите момчета — той също натърти думата — ще могат да преживеят без мен за няколко минути. Не исках да те оставя съвсем сама тук.

Виждайки изненаданото й изражение, той сви рамене безгрижно.

— Но мога да те оставя. — Той кимна към косматия мъж в другия край на бара. — Може би ти се иска да останеш сама, така че той да се престраши да се върне и да ти поиска телефона? — Двамата с Пейтън видяха как Космати гърди насочи разголения си пъп към друга злочеста, нищо неподозираща жена.

Джей Ди поклати тъжно глава.

— Ох-ох, виж това… Какъв срам. Вие двамата щяхте да сте хубава двойка.

Пейтън завъртя очи.

— Знаеш ли, Джей Ди… — Тя се канеше да изрече нещо саркастично, може би нещо нецензурно, когато жената от другата й страна се доближи към нея.

— Извинете, бихте ли се изтеглили малко по-нататък? — Жената посочи празното пространство между Пейтън и Джей Ди. Пейтън се огледа наоколо и забеляза, че барът се беше напълнил с хора. Тъй като нямаше друг избор, тя се премести по-близо до него.

— Ти май искаше да кажеш нещо? — подкани я Джей Ди. Той скръсти ръце на гърдите си, подготвяйки се за очакваната обида.

Но вместо да захапе стръвта, Пейтън си спомни за даденото обещание, за „Новата Пейтън“. Проклета да е Лейни и нейната измишльотина да бъде добра с хората. Всъщност, дали Джей Ди се броеше въобще за човек? Пейтън обаче реши да постъпи правилно. По този начин, когато Джей Ди се държеше гадно с нея, тя можеше да свие рамене, да каже, че поне беше опитала и да се върне към обичайното си състояние. Да го мрази.

Проблемът беше, че Пейтън не знаеше какво да му каже, така че да не прозвучи като обида. Тя се чувстваше идиотски, загубила дар слово, затова изтърси първото, което й дойде наум.

— Е, хм, канех се да попитам… как мина партията голф? Добре ли си прекарахте?

Джей Ди определено не беше очаквал да чуе това. Нещо толкова… безвредно. Дори приятно.

Той се вгледа в Пейтън, обезоръжен от тона й. Или по-точно от липсата на заядлив тон.

— Беше… приятно. — Джей Ди замълча. — Благодаря. — След това я погледна, любопитен. — Знаеш ли, наистина се учудвам, че не играеш голф.

— Защо? Защото всички хора от сой играят голф ли? — саркастично попита тя.

Джей Ди поклати глава.

— Не, защото мисля, че точно на теб щеше да ти хареса. Ти явно обичаш предизвикателствата.

Пейтън го изгледа изпитателно. Очевидно се опитваше да реши дали това беше критика, или комплимент. Самият Джей Ди не знаеше със сигурност.

Сянка на неувереност замъгли тъмносините й очи.

— Ти сериозно ли каза онези неща? — неочаквано го попита тя. — Нещата, който разказа на хората от „Гибсънс“ на вечеря?

— Ами ти? — притисна я Джей Ди.

Пейтън поклати глава на ответната реакция, сякаш беше очаквала той да каже именно това. Точно в този момент някой се присъедини към жената от другата й страна, която се доближи още по-плътно до нея. За да отвори място, Пейтън се премести по-близо до Джей Ди, така че те двамата се озоваха само на няколко сантиметра разстояние. По някаква причина на него му хрумна, че за почти осем години, това беше сигурно най-дългият разговор, който той и Пейтън бяха водили някога, без да е някакъв политически, социален или служебен спор. И определено най-близкият в смисъл на физическа близост, който някога бяха водили.

Тя беше красива. Джей Ди знаеше това, винаги го беше съзнавал — това, че Пейтън беше заядлива, наежена феминистка, не означаваше, че той не може да види обективно красотата й. По принцип той не харесваше блондинки, но Пейтън притежаваше излъчване а ла Дженифър Анистън със своята дълга, права тъмноруса коса. Нейните дълбоки, тъмносини очи изразяваха всяка емоция (обичайно гняв и/или раздразнение, доколкото му беше известно), а както Джей Ди откриваше сега и звездопад от лунички, разпилени по носа й, които — ако тя беше друга жена, той би описал като „очарователни“.

Пейтън го погледна и отвори уста да каже нещо. След това явно размисли.

— Да, говорех сериозно — каза тя, почти предизвикателно. — Ти си много добър адвокат, Джей Ди. Щях да излъжа, ако бях казала на Джаспър й колегите му нещо друго.

Тя го изгледа многозначително.

— Сега е твой ред да кажеш нещо мило. Джей Ди се опита да скрие усмивката си.

— Ами, предполагам, че мога да каже, че в този ресторант сервират най-добрата водка тоник в града…

— Нямах предвид това.

Джей Ди я погледна с цялата си сериозност.

— Ти знаеш, че си страхотен адвокат, Пейтън. Няма нужда да ти го казвам аз. — Ето. Добре. Каза го. А сега какво? Това беше непозната територия и за двамата.

Джей Ди се помести нервно. Тогава видя как в очите на Пейтън заиграха весели пламъчета.

— Какво? — попита той, тутакси минавайки в отбранителна позиция. — Нещо смешно ли казах?

Пейтън поклати глава, изучавайки го.

— Не, просто… Просто сега забелязах, че носът ти е изгорял на слънцето, докато си играл голф. — И тя го фиксира с дълбоките си сини очи.

Начинът, по който го гледаше.

Наистина го гледаше.

Джей Ди не би признал пред никого за какво си мисли в момента. Очите й. Не, усмивката й — тя никога не му се усмихваше. Поне не наистина.

Обикновено Джей Ди умееше да тълкува женския език на тялото. Той не страдаше от липса на женско внимание. Той беше привлекателен мъж, действително умееше да се облича, имаше страхотна работа и произхождаше от много богато семейство. Не се хвалеше, просто излагаше фактите. Той не коментираше дали някое от тези неща имаше голямо значение.

Тоест, освен по отношение на умението да се облича.

Джей Ди много се гордееше с облеклото си. Наречете го старомоден (нещо, което тя непрекъснато му натякваше), но той смяташе, че на неговото поколение му липсваха добрите обноски. Какво се бе случило с дните, когато мъжете не сядаха да вечерят, ако не бяха облечени със сако? Когато жените носеха портмонета и се извиняваха, преди да отидат да си „напудрят носа“? (И не, тук не ставаше дума да смъркат кокаин в дамската тоалетна.)

Пейтън безусловно беше съгласна с него поне в това отношение. Отново, ако се абстрахира от заядливата й и наежена страна, Пейтън винаги изглеждаше добре. Джей Ди подозираше, че тя полагаше специални усилия, сякаш се опитваше да докаже нещо. Макар че не знаеше на кого се стараеше да докаже това. Защото Пейтън Кендъл определено притежаваше нещо, което впечатляваше почти всички.

Не че той обръщаше особено внимание на тесните й поли или на извивката на краката й в обувките на висок ток, с които влизаше и излизаше от съда. Не че той беше забелязал факта, че тази вечер ризата й беше разкопчана точно до онова място, което те изпълваше с желание да надзърнеш в деколтето й…

Джей Ди изведнъж забеляза колко топло беше в ресторанта и понечи да разхлаби вратовръзката си. Тогава си спомни, че не носеше вратовръзка.

Може би не трябваше да пие водката с тоник.

Джей Ди се стегна, опита се да си придаде безизразно и безгрижно изражение, и погледна Пейтън. Не знаеше каква игра играе тя — с цялата тази дружелюбност, — но той нямаше да позволи да го правят на глупак.

Пейтън наклони глава в отговор на мълчанието му.

— Какво не е наред?

Джей Ди се опита да измисли нещо, което би казал при други обстоятелства, нещо, което щеше да му възвърне контрола над положението.

— Всичко е наред — увери я той, за да прогони всяко съмнение — Просто се питах дали твоите приятелки феминистки биха одобрили това, че използваш сексуалността си като примамка.

Пейтън се отдръпна назад.

— Моля?

Тя изглеждаше вбесена. Ето тази Пейтън познаваше той.

Джей Ди посочи дълбокото остро деколте на ризата й.

— Планираме да засрамим момичетата тази вечер, а? Така ли смяташ да впечатлиш директорите на „Гибсънс“?

Той съжали за думите си още докато ги изричаше.

Джей Ди видя проблясването на болка в очите на Пейтън, но тя бързо отклони поглед. Когато се обърна към него отново, погледът й беше леден.

— Искаме „Гибсънс“ да ни дадат двайсет милиона долара под формата на адвокатски хонорари — изрече хладно тя. — Ако мислиш, че циците ми ще ги убедят да сключат сделката, явно гърдите ми са по-забележителни, отколкото смятах. А сега, ако ме извиниш…

Тя стана рязко от столчето си.

Джей Ди се опита да я спре.

— Пейтън, чакай. Не исках да…

— Аха, ето къде сте били! Започнахме да се чудим какво е станало с вас!

Пейтън и Джей Ди се обърнаха, сепнати от гласа на Джаспър.

Пейтън бързо възвърна самообладанието си.

— Джаспър, тъкмо идвахме при вас — каза спокойно тя. — Запазихте ли ми една от онези пури? — С високо вдигната глава, тя последва Джаспър при другите мъже на терасата.

До края на вечерта тя не погледна Джей Ди нито веднъж.

 

 

Пейтън пътуваше към дома си в потиснато настроение. Изморена и потънала в мисли, тя дори не забеляза, че таксито беше спряло пред дома й, докато шофьорът не я погледна над преградата и я попита дали не иска да я откара някъде другаде. Тя побърза да плати и се изкачи по предните стъпала на познатата двуетажна къща, която беше купила и ремонтирала преди три години. Беше уютна къща, нищо екстравагантно, но ипотеката й беше по джоба и местоположението беше удобно. И най-важното, къщата беше само нейна. За Пейтън притежаването на собствен дом означаваше стабилност и инвестиция, без да изпитва потребност да избира модерен квартал, където цените бяха значително по-високи.

Пейтън влезе, хвърли ключовете на масичката до входната врата и се отправи към спалнята. Токчетата й потрепваха по реновираното дъбово дюшеме.

Тя не знаеше защо бе допуснала да се разстрои толкова много от думите на Джей Ди. Да, наистина беше обидно да предположи, че тя залагаше на своя сексапил, за да заплени представителите на „Гибсънс“. Коментарът беше несправедлив — тя никога не беше проявявала дори следа от непрофесионализъм, за да заслужи подобна атака. Но това, което я беше смутило още повече, беше фактът, че обидата я хвана напълно неподготвена. При обичайни обстоятелства Пейтън беше нащрек в компанията на Джей Ди, но тази вечер си беше въобразила, че двамата се разбираха или поне, че проявяваха търпимост един към друг, че бяха прибрали боксовите ръкавици в духа на колегиалността и сътрудничеството.

И беше допуснала грешка.

В ъгъла на спалнята й имаше овално огледало в цял ръст, антика, която Пейтън беше наследила от баба си. Преди да се съблече за лягане, тя застана пред огледалото. Прокара критично пръсти по деколтето на ризата си. Не беше чак толкова дълбоко, нали?

После се смъмри наум и изгледа предизвикателно отражението си.

Да върви по дяволите Джей Ди.

 

 

Джей Ди също не беше точно в настроение да празнува, когато се прибра у дома. Умът му разиграваше същата препирня отново и отново.

Той можеше да й се обади, да се извини.

Тя несъмнено щеше да му затвори телефона.

И защо изобщо се беше разстроил? Тя му беше сърдита… голяма работа. И без друго постоянно му беше ядосана. Всъщност, тази случка сигурно беше най-незабравимото преживяване за нея въпросната вечер. Със забележката си той й беше дал всички основания да подхранва омразата си срещу него.

Но все пак.

Той беше прекрачил границата. През годините двамата си бяха разменяли безброй заядливи реплики и обиди, но Джей Ди знаеше, че беше прекалил тази вечер.

Затова взе решение. Щеше да й се обади.

Зае се да търси телефонния номер на Пейтън в служебния указател. Тази вечер им беше поднесла много изненади, като се започне от комплиментите, които бяха изрекли един за друг пред Джаспър. А сега той смяташе да й позвъни по телефона?

Те никога не бяха разговаряли по телефона извън кантората.

Джей Ди въздъхна, предвкусвайки рискованото начинание, в което се канеше да се впусне, и посегна към телефона. И тогава му просветна, че се канеше да позвъни на Пейтън у дома. Той се опита да си я представи в нейния… апартамент? Мезонет? Къща? Запита се как ли изглеждаше мястото, където живее тя.

След това се учуди защо му минаваха подобни мисли.

Чисто любопитство, увери сам себе си Джей Ди.

Той си представяше жилището й като малко… плебейско. Това сигурно не беше съвсем политически коректно определение. Каква дума предпочитаха либералите в наши дни? Екологично? Органично? В действителност Пейтън не се вписваше в нито едно от тези определения. Всъщност, ако тя не си отваряше устата, човек би помислил, че е напълно нормална.

И тогава му хрумна друга мисъл.

Може би тя не живееше сама.

Той трябваше да знае такива неща, нали? Трябваше да знае поне основните неща, да има известна представа как изглежда животът й, когато не е заета да бъде Пейтън.

Осъзнавайки, че печели време и се опитва да измисли оправдание, за да не й позвъни, Джей Ди взе телефона. Тъкмо се канеше да набере номера, когато забеляза, че има ново съобщение. Той въведе кода за достъп до гласовата си поща и чу познат дълбок глас.

— Джей Ди, аз съм баща ти. Мислех да се отбия и да видя дали има някакви новини във връзка със съдружието. Вероятно няма, иначе вече щеше да си ни съобщил. — Последва въздишка на разочарование. — Предполагам, че не си успял, но винаги мога да се обадя в старата ми кантора. Но ти може би ще ни изненадаш този път, сине. Макар че — без да се обиждаш, — обзаложих се с майка ти на едно кожено палто, че до края на месеца ще ми се обадиш, за да ти спася кожата, ха-ха. А майка ти наистина няма нужда от още едно кожено палто.

Джей Ди чу сигнала в края на съобщението. Остана седнал в коженото кресло в хола, зареял поглед през прозорците и зашеметяващата гледка на нощния град, но без да я вижда.

След един дълъг момент, той постави слушалката върху вилката на телефона.

Цялата тази история с Пейтън го разсейваше. А той определено не трябваше да се разсейва точно сега. Щеше да е най-добре да я изхвърли от ума си напълно. Просто трябваше да следва правия път до края на месеца, да прави всичко необходимо, както бе правил през последните осем години.

Всъщност, дори беше добре, че Пейтън не му говореше. Ха — щом тя искаше това, той трябваше да започне да се държи като грубиянин още преди години. Може би отдавна щеше да е намерил покой в службата. Тогава нямаше да има фасони с размятане на косата, нямаше да има унизителни погледи, нямаше да има тайни препирни в коридорите на тема феминизъм и крайнодесни политически убеждения.

Това бяха неща, за които Джей Ди изобщо нямаше да тъгува.

Никак даже.