Джули Джеймс
Закони на привличането (4)

4

Пейтън прегледа програмата за срещата с изпълнителните директори на „Гибсънс“ още веднъж. Беше меко казано недоволна.

Тази седмица беше затънала до гуша в работа, тъй като се подготвяше едновременно за привличането на „Гибсънс“ като техен клиент и за едно дело за съдебен тормоз, което започваше следващата сряда. На всичкото отгоре Джей Ди я беше сварил в един особено неподходящ момент, отбивайки се в кабинета й вчера, за да обсъдят плана за срещата на лека вечеря с по чаша вино с Джаспър Конрой и юристите от неговия правен отдел. Пейтън цяла сутрин беше спорила с адвоката на ищеца относно добавянето на документи в списъка с веществените доказателства в последната минута. Когато бе затворила телефона, тя беше видяла Джей Ди облегнат до вратата и беше усетила, че сутринта щеше да пропадне окончателно. Но вместо това, в рядък изблик на привидна услужливост, Джей Ди й беше предложил да поеме инициативата и да подготви лично програмата за срещата с „Гибсънс“.

И в също толкова рядък момент на отзивчивост към всичко свързано с Джей Ди, тъй като телефонът й започна да звъни на пожар и тя видя познатия номер на защитника на другата страна върху дисплея, и осъзна, че я очакваше пореден рунд с него, Пейтън прие предложението на Джей Ди.

Голяма грешка.

Стиснала листа с програмата в ръка, Пейтън погледна секретарката си със смесица от неудовлетворение и тревога.

— Наистина ли това е програмата? — попита тя.

Ирма кимна утвърдително.

— Секретарката на Джей Ди току-що ми я остави.

— Добре. Благодаря, Ирма.

Пейтън се престори, че продължава да пише на клавиатурата и Ирма излезе от кабинета й. Тя видя как секретарката й седна зад бюрото си, изчака още една-две минути, след което стана спокойно и се отправи към кабинета на Джей Ди отсреща.

Той надникна иззад бюрото си, когато чу чукането на вратата.

— Може ли за секунда? — попита учтиво Пейтън. Никога не се знаеше кой ги гледа.

— Пейтън, за теб — винаги. С какво мога да бъда полезен? — попита той.

Пейтън влезе в кабинета му и затвори вратата зад себе си. Двамата мигновено свалиха маските и захвърлиха ролите си. Тя вдигна обвинително листа с програмата.

— Ти ми каза, че ще вечеряме с директорите на „Гибсънс“ утре вечер.

Джей Ди се облегна на стола и посочи програмата.

— Ще вечеряме, както виждаш.

— Но ти ще играеш с тях голф по-рано същия следобед. Аз защо не съм поканена?

— Ти играеш ли голф?

— Не, но ти не знаеше това.

Джей Ди се ухили.

— Всъщност, знаех. Чух те да споменаваш пред Бен миналото лято.

Стъписана от явната подигравка, Пейтън понечи да, отговори. Стисна юмрук, търсейки подходящ отговор, някаква обида, каквото и да е, и измина минута, после още една… и нищо. Джей Ди се засмя победоносно.

— Слушай какво — защо не помислиш известно време? Върни се, когато измислиш нещо добро. — След което той избута Пейтън от кабинета си и затвори вратата зад гърба й.

Тя остана в коридора. Изправена лице в лице с онази глупава табелка с името му, Джей Ди Джеймисън, която сериозно се изкушаваше да изтръгне от стената и да запрати право в лицето му.

Вярно, тя не знаеше нищо за голфа; никога не беше хващала стик в ръка. Но той нарочно я беше елиминирал. Пейтън имаше особено мнение за този спорт и по-точно за онези, които го практикуваха.

Пейтън обмисли възможностите си. От една страна, тя не искаше да позволи на Джей Ди да я победи. И тя наистина не би искала да се изтъпанчи като непохватен новак и да играе голф пред Джаспър и юрисконсултите на „Гибсънс“.

От друга страна, мисълта да я изолират за цял един следобед никак не й допадаше. В светлината на предстоящото решение за избора на нови съдружници, Пейтън трябваше да се увери, че участва във всеки един ход от привличането на „Гибсънс“ за техен клиент. И тя просто не си представяше, че можеше да понесе да играе ролята на малката женичка, която си седи в офиса, докато мъжете обсъждаха деловите въпроси около двайсет и петата или която и да е друга дупка.

Така че Пейтън нямаше избор.

Въпреки факта, че вече се тревожеше как щеше да смести един експресен въвеждаш урок по голф тази вечер, тя влезе уверено в кабинета на Джей Ди.

Той вдигна глава от монитора при отварянето на вратата, изненадан от внезапното й появяване.

— Много си бърза. — Той се облегна на стола си и махна с ръка. — Добре, дай да го чуем, Кендъл. Срази ме с най-добрия си изстрел.

Пейтън видя телбода в единия край на бюрото и изпита силно желание да последва предизвикателството.

— Ще го направя — заяви тя. — Брой ме за партията голф утре.

Джей Ди изглеждаше слисан.

Пейтън кимна в отговор на мълчанието му.

— Добре. Значи се разбрахме. — Тя се обърна да си върви, а умът й вече препускаше в сто различни посоки. Трябваше да си намери комплект стикове; може би Лейни можеше да й заеме нейните. И разбира се, стоеше въпросът с екипа — дали трябваше да обуе шорти? Трикотажна блуза с якичка? Весела шапка с козирка, може би? Трябваха ли й специални обувки? Подробностите около това събитие бяха…

— Не можеш да дойдеш.

Думите на Джей Ди я заковаха на място точно когато посягаше да си отвори вратата. Пейтън се обърна с лице към него.

— Не говориш сериозно. Не може да искаш толкова отчаяно да останеш насаме с екипа на Гибсън, нали?

— Не, не е това — побърза да отговори Джей Ди. Той се поколеба и за част от секундата го обзе смущение, Пейтън можеше да се закълне в това. Тя постави ръка на хълбока си, очаквайки той да довърши.

— Тогава каква е причината, Джей Ди?

— Ще играем голф в Бътлър — каза той.

— Бътлър? — О… разбира се, Бътлър, помисли си Пейтън с немалка доза сарказъм. Името не й говореше нищо.

— Е, и? — попита тя.

— Национален голф клуб Бътлър? — каза Джей Ди, явно смятайки, че така тя щеше да се досети.

Пейтън поклати глава. Нищичко.

Джей Ди се помести неловко.

— Моето семейство членува там. Бен го предложи, защото е игрище с много висок рейтинг. Обаче е частен клуб. — Той натърти върху последното изречение.

Пейтън пак не видя какъв беше проблемът.

— Но щом можеш да вкараш хората от „Гибсънс“ като гости, не виждам защо аз да не мога да дойда.

Джей Ди се покашля сконфузено. Размърда се на стола, след това я погледна в очите.

— Там не се допускат жени.

Думите увиснаха неловко във въздуха, очертавайки строга граница между тях.

— О, разбирам. — Тонът на Пейтън беше рязък и изразителен. — Е, в такъв случай, приятно прекарване утре, момчета.

Тъй като не искаше да види самодоволното изражение по лицето на Джей Ди, което добре си представяше, тя се обърна и излезе от кабинета му.

 

 

— Ще прозвуча ли като пълна ревла, ако кажа, че не е справедливо?

Лейни потупа приятелката си по ръката.

— Да. Но все пак го кажи.

С ядно пръхтене, Пейтън отрони глава върху ръцете си върху плота на масата в кафенето, където бяха влезли преди няколко минути.

— Мразя го — изрече тя, приглушено. Вдигна поглед към Лейни. — Това означава, че той ще прекара два пъти повече време с представителите на „Гибсънс“.

— Затова ще трябва да си два пъти по-добра, когато се срещнеш с тях за вечеря — възрази Лейни. — Забрави за Джей Ди.

— Майната му — съгласи се Пейтън. Тя видя как Лейни се огледа притеснено към съседните маси.

— Така, де, не стига, че си разиграва козовете със съдружниците — продължи Пейтън. Тя понижи глас в нескопосна имитация на мъжки глас. — „Хей, Джей Ди, трябва да се отбиваш от време на време в моя клуб. Чувам, че си отбелязал страйк.“

— Това май се отнася за боулинг.

— Няма значение.

Пейтън вдигна показалец за повече убедителност.

— Проблемът е, че убеждаването на клиента е част от бизнеса. Това е някакъв мъжки ритуал: „Хей, какво ще кажете за тези стикове“. — Тя отново преправи гласа си на мъжки: — „Хайде да поиграем голф, да изпушим няколко пури. Ето го моя пенис, дай да видим твоя — да, изглеждат горе-долу еднакъв размер — добре, значи ще работим заедно“.

Когато жената на съседната маса им хвърли неодобрителен поглед над грамадното си капучино, Лейни се наведе към Пейтън.

— Предлагам да казваме наум думата, която започва с буквата „п“ — смъмри я шепнешком тя.

Пейтън си направи оглушки и отпи от ваниловото си лате.

— В света на бизнеса какъв е женският еквивалент на това да излезеш с клиент?

Лейни се замисли. Пейтън се умълча. Никоя от тях не можа да измисли нищо.

Колко потискащо.

Пейтън въздъхна и се престори на примирена.

— Е, това е то. Явно ще трябва да спя с тях.

Лейни скръсти скромно ръце на масата.

— Чувствам се неудобно от този разговор.

Пейтън се разсмя. Стана й хубаво — откакто се бе видяла с Джей Ди тази сутрин, тя беше в сприхаво настроение; не можеше да повярва, че той беше успял да я изолира от следобедната среща с представителите на „Гибсънс“, отвеждайки ги в клуб, където не допускаха жени. Я чакай малко: това, което наистина не можеше да повярва, беше, че все още имаше клубове, в които не пускаха жени. След като съществуването на такъв клуб беше факт, тя лесно повярва, че Джей Ди беше неговият Почетен председател.

Но стига толкова за Джей Ди. Пейтън реши да не му позволи да й съсипва деня още повече. Освен това, тя видя чудесна възможност да въвлече Лейни в един от техните „дебати“.

Двете бяха пълна противоположност в своите социални и политически възгледи. Като дете на самотна майка, някогашна хипарка с доста радикални убеждения, но все пак в рамките на закона (поне през повечето време), Пейтън изпитваше искрено възхищение от превзетото благоприличие на Лейни. Намираше го за необичайно освежаващо.

— Нямах намерение да те карам да се чувстваш неудобно, Лейни. Предполагам, че тъй като си консервативна, ти не вярваш в свободата на словото — подразни я Пейтън.

— Не подхващай пак либералната песен. — Вярвам в свободата на словото, разбира се — възпротиви си Лейни, играейки си с медальона във формата на сърце, който висеше на шията й.

— В такъв случай мога да казвам всичко каквото искам, нали? Дори думата „пенис“?

Лейни въздъхна.

— Трябва ли да го правим точно сега?

— Ти също трябва да опиташ да я казваш понякога.

— Ще пропусна, благодаря.

Пейтън сви рамене.

— Твоя воля, но според мен ще ти подейства разкрепостяващо. Всеки има полза от един хубав „пенис“ от време на време.

Лейни се огледа притеснено към съседните маси.

— Хората ни слушат.

— Извинявай, имаш право. Това е добро правило: ако ще казваш „пенис“ на обществено място, трябва да бъде тихо. Иначе привлича прекалено много внимание.

Жената на съседната маса ги гледаше възмутено.

Лейни се наведе към нея.

— Извинявам се от името на приятелката ми. Понякога тя се държи така. — Тя понижи гласа си до шепот. — Синдром на Турет^[1], толкова е тъжно.

Жената кимна съчувствено, после се престори, че набира някого по мобилния си телефон.

Лейни се обърна отново към Пейтън.

— Ако си привършила с урока за Първата поправка^[2], сигурно можем да се върнем на темата за Джей Ди. Защото аз имам предложение как да разрешиш проблема.

Пейтън се наведе нетърпеливо напред.

— Супер — казвай. Отворена съм за всякакви предложения.

— Добре. Моето предложение е… — Лейни замълча драматично. — Да се научиш да играеш голф. — Тя изчака думите й да бъдат осмислени. — Смятам, че повече никога няма да имаш този проблем.

Пейтън се облегна на стола си, играейки си с чашата.

— Ъм, не. — Тя отхвърли предложението с непреклонно махване на ръката. — Голфът е толкова, не знам… снобски.

Лейни я изгледа остро.

— Знаеш, че когато станеш съдружник, ще трябва да свикнеш да общуваш с хора, израснали в охолство.

— Това не ме притеснява — възмути се Пейтън.

— О, да, вярвам ти. Не мислиш ли, че тъкмо затова си толкова непримирима към Джей Ди?

— Не мога да търпя Джей Ди, защото той е гадняр.

— Вярно, права си… — изрече замислено Лейни. — Вие двамата провокирате най-лошите си черти един у друг.

Един у друг!

— Надявам се да не твърдиш, че аз по някакъв начин провокирам държанието на Джей Ди — сопна се Пейтън. — Защото ако е така, наистина трябва да насочим разговора в разумна посока.

— Просто е странно, защото Джей Ди притежава много качества, които ти обикновено харесваш в мъжете. Мъжете, които може би не са толкова, нали разбираш… — Лейни описа някакво мъгляво движение с ръка и замълча.

— Толкова какви? — настоя Пейтън.

— Богати.

Пейтън завъртя очи.

— Моля те, както казах, мен това изобщо не ме вълнува. А и какви са тези хипотетични други „качества“, които притежава Джей Ди?

Лейни помисли внимателно, преди да отговори.

— Той е много умен.

Пейтън се начумери и изсумтя недоволно.

— Размислих — не искам да разговаряме за това. — Тя взе менюто с десертите и се зае да го изучава съсредоточено.

Преструвайки се на недочула, Лейни продължи да изброява списъка с хипотетичните качества на Джей Ди.

— Освен това той страстно обича правото, интересува се от политика — макар да има коренно противоположни убеждения. Което, интересно, не те притеснява в мен.

Пейтън надзърна над ръба на менюто.

— Ти имаш чар.

— Вярно е, имам.

— Обаче започва да се изтърква.

Лейни продължи невъзмутимо.

— И Джей Ди работи усърдно, също като теб, и умее да бъде забавен и саркастичен…

— Възразявам! — прекъсна я Пейтън. — Твърдението не е обосновано — кога Джей Ди е казвал нещо смешно?

— Не сме в съдебната зала.

Пейтън скръсти ръце пред гърдите си.

— Добре. Пълни глупости — така повече ли ти харесва?

— О, извинявай, Пейтън, нямах намерение да те карам да се чувстваш неудобно — подхвърли с лукава усмивка Лейни. — Повече няма да продумам.

Лейни взе второто меню от масата.

— Я да видим… какво ще си харесаме? Онази шоколадова торта без брашно, която си разделихме последния път, беше божествена. — Тя погледна приятелката си. — Още само едно нещо по въпроса за Джей Ди: той е адски готин.

Точно навреме, мъчейки се да сдържи усмивката си, Лейни вдигна менюто, за да се предпази от летящата към лицето й салфетка.

— Готин? — почти извика Пейтън. — Този подмазвач, който е ходил на частни уроци и се кипри с розови, ушити на ръка ризи, който е получил кариерата си на сребърен поднос? — Тя скри устата си с ръка. — Е, добре, признавам си — може би имам известен проблем с парите.

Лейни кимна окуражително, сякаш да каже, че бележат напредък.

— Но теб съвсем скоро ще те направят съдружник. Разбирам защо си била предпазлива в миналото, но сега вече ти си успяла жена. Не е необходимо да полагаш такива усилия да доказваш, че не отстъпваш по нищо на мъжете.

Пейтън остана слисана.

— Наистина ли мислиш, че се държа резервирано?

— В службата понякога си… малко дръпната — изрече внимателно Лейни. — Например по отношение на Джей Ди.

Пейтън се помъчи да прецени дали трябваше да се обиди. Но колкото и да не искаше да признае, част от нея знаеше, че казаното от Лейни не беше напълно неоснователно.

— Предполагам, че това „нещо“ с Джей Ди е станало малко неуправляемо — изсумтя неохотно тя. — Ти имаш право, трябва да се държа по-възпитано. — Тя се подсмихна. — Едва ли ще е толкова трудно, в сравнение с Джей Ди. — Тя улови погледа на приятелката си. — Точно както би казала Рязката Пейтън, но Новата Пейтън няма да бъде заядлива.

Лейни придърпа доволно чашата си.

— Браво на теб. Да пием за Новата Пейтън.

— За Новата Пейтън.

Пейтън чукна чашата си в тази на Лейни, питайки се с какво се захващаше.