Джули Джеймс
Закони на привличането (23)

23

На другата сутрин спаха до късно.

Пейтън не можеше да си спомни кога за последен път беше спала по-късно от седем часа. Събуди се стресната малко след осем и почувства паника, виждайки будилника на нощното шкафче. Но после видя Джей Ди да спи до нея. Той се размърда — беше преметнал ръка върху нея и Пейтън я отметна, когато се надигна. Тя побърза да се сгуши отново, надявайки се да не го събуди. Искаше той да се наспи. Джей Ди имаше нужда да се наспи. По дяволите; и двамата имаха нужда да се наспят. И не само защото не бяха спали тази нощ, не че Пейтън се оплакваше, а защото двамата бяха преживели две изтощителни седмици.

И центрофугата все още не беше завършила. Вярно, решавайки да останат в Палм Бийч до неделя, сега им оставаше още само един действителен работен ден. Но трудното щеше да дойде във вторник, в деня на решението, денят, когато кантората щеше да избере само единия от тях. Да реши кой беше по-добрият.

От пристигането си във Флорида Пейтън и Джей Ди не бяха разговаряли много за предстоящото решение. Но мисълта за това непрестанно присъстваше в ума на Пейтън и тя подозираше, че същата тази мисъл не даваше мира и на Джей Ди.

Беше някак странна мисълта да прекара целия ден и нощта с Джей Ди. Не странна в лошия смисъл, просто нова и неочаквана. Преди един месец Пейтън никога не би повярвала, че щеше да бъде в апартамент в Риц-Карлтън с изглед към брега на океана, да спи до мъжа, който беше неин заклет враг през последните осем години. Но сега, всичко беше… наред.

Това сигурно беше най-страшната част от цялата ситуация — колко добре се чувстваше тя в компанията на Джей Ди. Защото независимо дали разговаряха за това или не, във вторник им предстоеше да се изправят пред един много голям проблем.

Пейтън се сгуши в свивката на ръката на Джей Ди. Имаше неща, за които не искаше да мисли, поне не сега. Засега най-сериозният въпрос, с който искаше да се заеме, беше дали да слязат за закуска на просторната тераса с изглед към океана или да си поръчат румсървис.

Пейтън затвори очи и започна да се унася отново, когато в ума й се прокрадна една мисъл: при нормални обстоятелства, би било против всичките й принципи и здрав разум да похарчи 1500 долара, че дори и наполовина по-малко за една нощ в хотелска стая. От друга страна, и това беше нейното оправдание, към което тя щеше да се придържа, тя не беше ползвала нито ден от триседмичния отпуск, който им даваха от кантората всяка година, затова Пейтън си каза: Какво пък толкова?, полагаше й се да се позабавлява един уикенд.

Да се позабавлява. Пейтън отвори отново очи и погледна Джей Ди.

Какво се случваше между тях. Забавление?

Тя знаеше, че за свое добро трябваше да избяга веднага от хотелската стая, да се отправи директно към летището и да се качи на първия самолет за Чикаго. Проточването на нещата криеше сериозна опасност.

Но тогава Пейтън видя как клепачите на Джей Ди притрепериха леко, после отново се отпуснаха, в дълбок сън. Тя никога не го беше виждала толкова спокоен и умиротворен.

Пейтън се сви по-близо до него и се прозя сънено. Ах, по дяволите, тя щеше да остане. Ако не поради друга причина, най-малкото за да види как щеше да се развие дилемата с избора между закуска на терасата на брега на океана и закуската в стаята.

 

 

— Какво ще кажеш да си изпробваш удара на игрището за голф този следобед?

Пейтън отпи от прясно изцедения портокалов сок, остави чашата и погледна към Джей Ди, който седеше от другата страна на масата.

— Мисля, че не е много вероятно да се случи — каза тя. Но подслади думите си с усмивка.

Румсървисът беше спечелил в облозите за закуска. Всъщност, той се беше оказал единственият възможен вариант. Въпреки че хотелът осигуряваше всякакви тоалетни принадлежности за гостите, които отсядаха в апартаментите, единствената налична дреха за Пейтън в момента беше черна рокля с раздран цип и хавлиен халат с монограма на Риц-Карлтън. И ако хавлиеният халат беше напълно приемлив за закуска на балкона заедно с Джей Ди, по-интересният въпрос беше какво, по дяволите, щеше да облече тя, за да отиде до нейната стая и да си събере багажа.

Вероятно би могла да заеме от Джей Ди някое сако или тениска, която да наметне върху роклята си, и да слезе до нейната стая. Разбира се, може би дори щеше да си залепи бележка на задника с надпис Здравейте, богаташи, аз току-що прекарах цялата нощ в чужда стая, където ме скъсаха от е…

— Но аз си мислех — Джей Ди прекъсна мислите на Пейтън, все още захапал темата за голфа, — че може да е забавно, ако ти покажа няколко тънкости на игрището.

Пейтън се засмя и намаза с масло един боровинков мъфин.

— Убедена съм, че ще бъде забавно. За теб.

— Стига, Пейтън — подкачи я той, — не искаш ли да разшириш хоризонтите си? Да опиташ нещо ново? Да надзърнеш в „моя свят“, както обичаш да се изразяваш?

Пейтън наклони глава.

— Знаеш ли, ти имаш право. Хайде да разширим хоризонтите си. Аз ще се науча да играя голф този следобед, а после ти може, хм, чакай да видим… — Тя се престори на замислена за момент, после вдигна показалец. — Сетих се: ти може да се храниш с безмесна храна до понеделник. — Тя сви рамене равнодушно. — Вижда ми се справедливо.

Джей Ди се замисли. После се засмя, разпервайки ръце.

— Може би е най-добре да отидем на плажа. — Той набоде едно голямо парче бекон в чинията си, захапа го с наслада и й намигна.

— Ето тази идея ми харесва — съгласи се Пейтън, като сви крака под себе си и се облегна назад на стола, зареяла поглед във вълните, които милваха пясъка. Да, определено плажът беше чудесна идея.

Малко по-късно Пейтън се спусна по вътрешното стълбище на хотела четири етажа по-долу, където беше нейната стая. Не беше най-удобното нещо на света, предвид обувките на високи токчета, но така вероятността да срещне хора беше по-малка, отколкото ако вземеше асансьора, което на свой ред намаляваше вероятността някой да забележи нескопосния кърпеж, който тя и Джей Ди бяха направили върху роклята.

За късмет, те бяха намерили една безопасна игла, с която да прихванат ципа. Докато я закопчаваше, той я беше целунал по шията и ръцете му бяха обгърнали тялото й, и макар Пейтън да знаеше, че трябваше да побърза да освободи стаята си, той я беше притиснал до стената и тъкмо се канеха да се впуснат в сериозни пакости, когато иззвъня телефонът. Обаждаха се от пътната агенция, за да променят датите на полетите им за следващия ден. Пейтън се измъкна, оставяйки Джей Ди да им обясни, че и двамата искаха да променят датите на самолетните си билети, но само единият от тях трябваше да удължи престоя си в хотела с още една нощ. Да се сещат за другото.

Когато Пейтън влезе в стаята си, тя погледна часовника и видя, че разполага с време колкото да вземе един бърз душ, преди да освободи стаята. Но всичко по реда си. Тя извади блекберито си и прегледа имейла си. За щастие беше събота и положението беше относително спокойно. Когато стигна до последното съобщение, видя, че има имейл от Джей Ди, изпратен преди около пет минути. Тя отвори съобщението и прочете:

Престани да си проверяваш имейла и се връщай тук.

Пейтън се разсмя. Еха, за Джей Ди това беше доста сантиментално. Тя се изкъпа, приготви се, нахвърля вещите си в куфара и преди да се усети, се беше върнала в луксозния апартамент, отваряйки вратата с резервната карта, която й беше дал Джей Ди.

Въпреки че сега това вероятно беше тяхната стая.

Предвид предисторията им, беше някак сюрреалистично, че Пейтън и Джей Ди имаха нещо „тяхно“. Пейтън натика куфара си в стенния гардероб, възнамерявайки да реши по-късно къде да подреди вещите си. Тя се спря в коридора с мраморни плочки, внезапно разколебана, преди да влезе в дневната на апартамента.

Може би това не беше добра идея.

Може би тя и Джей Ди трябваше да се разделят в апогея на преживяването. Миналата нощ беше съвършена и може би така трябваше да си остане — само една фантастична, луда нощ. Може би сега на дневната светлина нещата щяха да изглеждат различни.

Пейтън влезе в дневната и чу, че Джей Ди беше в банята. Съдейки по неравномерния плисък на вода, прекъсван от паузи, той явно се бръснеше. Пейтън надзърна зад ъгъла и видя, че вратата на банята беше отворена, затова почука лекичко. Той й каза да влезе. С влизането едва не ахна.

— Здравей — посрещна я с усмивка Джей Ди, подсушавайки лицето си с хавлиена кърпа. Той беше гол до кръста, но шокираният поглед на Пейтън беше прикован на друго място от тялото му.

Той беше обут в дънки.

Джей Ди Джеймисън беше обут в дънки.

Той улови в огледалото изражението на Пейтън.

— Защо ме гледаш така?

Пейтън се облегна на вратата, наслаждавайки се на гледката.

— Нищо, просто не допусках, че ти притежаваш дънки, това е всичко.

Сега той я изгледа учудено.

— Разбира се, че притежавам дънки.

Пейтън пристъпи в банята.

— Не знаех, че шивачите на кралицата работят с деним — подразни го тя. Но истината беше, че гледката й харесваше: шик, който нашепваше как един много секси консервативен бизнесмен слизаше на земята през уикенда. А споменахме ли, че от кръста нагоре той беше гол?

— Много смешно. — Джей Ди посегна към трикотажната риза с якичка, която беше метнал върху мраморния плот, преди да започне да се бръсне.

О, не, само това не. С две крачки Пейтън прекоси банята и прегърна Джей Ди през кръста, за да не му позволи да облече фланелката. Тя се надигна на пръсти и го целуна.

— Това сега какво беше? — попита той.

Пейтън се усмихна.

— Не знам, мисля, че си ми липсвал. — Еха. Това беше излетяло от устата й, преди да успее да помисли какво изрича. Пейтън се съвзе бързо. — Или може би те харесвам много, страшно много, в тези дънки.

Джей Ди я погледна. Очите му потърсиха отговор в нейните и Пейтън изпита чувството, че той водеше вътрешен спор дали да се улови за изплъзналите се от устата й думи. Но после той се засмя.

— В такъв случай може би повече не бива да ги събувам.

Вътрешно Пейтън въздъхна с облекчение. Закачки. Флирт. Добре, това го умееше — сега отново бяха на равна нога. Тя прокара ръце по гърдите на Джей Ди. Независимо дали го признаваше, той наистина й беше липсвал. А беше изминал само един час.

— Струва ми се, че мога да те измъкна от тези дънки, ако поискам — каза тя.

— Определено имаш моето позволение да опиташ — отговори Джей Ди. Той се наведе да я целуне и Пейтън разбра, че колебанието й отпреди малко беше погрешно.

Каквото и да беше това между нея и Джей Ди, то определено още не беше свършило.

 

 

Денят отлетя прекалено бързо.

Минаваше един часа на обед, когато те най-сетне излязоха навън, под яркото слънце на Флорида. Въпреки че и двамата си бяха взели резервни дрехи, никой не носеше бански костюм и въпреки че Джей Ди настояваше да види Пейтън по бански, просто нямаше начин той да облече нещо, купено от хотелския магазин за сувенири. Пейтън се разсмя и го нарече сноб, но изобщо не се разочарова, когато той предложи вместо това да се разходят по плажа. Разходката ги отведе до близкото кафене на плажа, което ги отведе до обяд и следобедни коктейли. Пейтън повторно се шокира, когато Джей Ди си поръча бира. Поеха обратно към хотела, чувстваха се добре, стоплени и малко слънчасали.

Отчасти заради удобството, отчасти от мързел и откровено, защото наблизо нямаше други заведения, те вечеряха на терасата с изглед към океана. На „местопрестъплението“, както се изрази Пейтън, когато си поръчаха бутилка вино. В известен смисъл Джей Ди беше съгласен — наистина там беше започнало всичко. Но не точно. В действителност, нещата бяха започнали преди осем години на въвеждащия курс в кантората, когато той се бе приближил до най-красивата жена, която беше виждал някога, и й се беше представил.

Джей Ди в никакъв случай не би се описал като особено чувствителен или романтичен мъж, а дори да притежаваше подобни наклонности, той определено ги беше крил досега, дълбоко под маската на рационален адвокат. Но знаеше едно нещо със сигурност. Всичко около този уикенд с Пейтън беше перфектно и той искаше да прекарва повече време с нея. Единственият проблем беше, че той нямаше представа дали тя споделя същото мнение по въпроса. Джей Ди долавяше, че тя се сдържа и той разбираше това по-добре от всеки друг. Може би неговата най-любима част от уикенда беше по-рано същия ден, онзи момент в банята, когато Пейтън каза, че й беше липсвал. Той почти никога не я беше виждал да сваля гарда по такъв начин.

Джей Ди осъзнаваше, че рано или късно той и Пейтън трябваше да поговорят сериозно и ако тя не започнеше, то той щеше да го направи. Поне беше научил нещо от глупавата история с Кларк Кент и нямаше да губи повече време в умуване или предположения какво евентуално си мислеше Пейтън Кендъл.

 

 

— Признай си, в университета си била доста сприхава, нали? Пейтън се засмя на въпроса на Джей Ди и поклати глава.

— Не, когато постъпих в правния факултет, дните ми на бунтар и подстрекател бяха отминали. Първата година в колежа, несъмнено поради фамилна обремененост, участвах във всевъзможни протести. Но през втората година просто се изморих да съм толкова… — Тя потърси точната дума. — … постоянно в опозиция.

Те лежаха в леглото, отново бяха отворили плъзгащите се врати към терасата, за да чуват прибоя на океана. Тъй като това им беше втората нощ заедно, вече имаха рутина, „техен“ начин да правят нещата. Двамата се бяха отнесли в лекия, сантиментален разговор на влюбени, които след осем години вражда, изведнъж бяха осъзнали, че вместо това можеха просто да правят секс.

— Иска ми се да можех да те видя в онези бунтарски дни в колежа — каза Джей Ди.

Сгушена в свивката на ръката му, Пейтън не можеше да види лицето му, но долавяше усмивката в гласа му.

— Не искаш, повярвай ми — увери го тя. — Нали се запозна с майка ми, представи си я омекотена с един-два тона.

— Имайки предвид, че лежим тук голи, май предпочитам да пропусна визуализацията на майка ти, в каквато и да е форма. — Джей Ди изви лицето й към неговото. — Макар че съм любопитен, тя наистина ли ме намрази толкова, колкото ми се стори?

— Майка ми по принцип не харесва никого, с когото я запозная — отговори уклончиво Пейтън.

Джей Ди я изгледа проницателно.

— Добре, добре, ти не си й любимец — примири се Пейтън.

— Това тревожи ли те? — попита той.

Пейтън си помисли, че това беше странен въпрос.

— Не, не ме тревожи. — Заедно с бунтарските дни, опитите й да върви по стъпките на майка си отдавна бяха приключили.

Пейтън забеляза, че Джей Ди се успокои след нейния отговор и макар да подозираше накъде биеше той с въпроса си, тя не беше сто процента сигурна. Което означаваше, че щеше да се придържа към лекия и закачлив тон.

— Това означава ли, че сега можем да поговорим какъв си бил ти в колежа? — попита го тя.

— Не.

— Не?

С едно ловко движение Джей Ди внезапно прекатури Пейтън, заплитайки двама им в чаршафа и приклещвайки я под него. Той я погледна с някакво полусмутено, полусериозно изражение.

— Искам да поговорим какво ще се случи, когато се върнем в Чикаго.

Пейтън срещна погледа му. Добре. Хубаво. Честно казано, тя изпита облекчение, че най-сетне щяха да обсъдят това.

— Не знам — отговори искрено тя.

Джей Ди явно не остана доволен от този отговор.

— Мислих за това — продължи Пейтън. — Много мислих.

— И?

— И мисля, че това бяха двете най-прекрасни нощи в живота ми — каза Пейтън. — Много ми се иска да си представя как това би могло да продължи в Чикаго. Но се притеснявам какво ще се случи след вторник.

Тя видя съгласие в очите на Джей Ди.

— Аз също се тревожа — призна той.

— Не мога да те намразя отново, Джей Ди. — Пейтън докосна лицето му нежно.

Той взе ръката й в своята.

— Ти нали каза, че никога не е било омраза. — Джей Ди подхвърли това шеговито, но изражението му остана сериозно.

— Проблемът е, че двамата участваме в тази надпревара да спечелим — продължи Пейтън. — Какво ще стане с онзи, когото не изберат — онзи, който ще трябва да напусне, който трябва да започне от начало, от събеседвания за работа и така нататък? Бих искала да ти кажа, че няма да негодувам, ако изберат теб, че бих могла да преглътна гордостта си и да не изпитвам гняв или неудовлетворение, но честно казано, ще излъжа. Познавам себе си твърде добре. А познавам и теб.

Тя потърси очите на Джей Ди, опитвайки се да прецени реакцията му. Той остана смълчан. После се превъртя и легна по гръб, свил една ръка под главата си.

— Значи казваш, че това е краят? — попита той.

Пейтън почувства как сърцето й се сви.

— Казвам… мисля, че трябва да видим как ще се развият нещата във вторник. После ще му мислим. — Тя се доближи до Джей Ди, за да намери очите му. — Не ми се сърди — промълви тихо тя.

Джей Ди се обърна с лице към нея.

— Не ти се сърдя. Сърдит съм на ситуацията.

Не знаейки какво да каже, Пейтън го целуна, обвила лицето му с ръце, с надеждата, че жестът поне донякъде изразяваше чувствата й. И когато Джей Ди я прегърна и я притисна близо до себе си, положил брадичка върху главата й, Пейтън затвори очи, за да се наслади на момента и си заповяда да не мисли за онова, което ги очакваше в бъдеще.

 

 

Джей Ди взе решението си: Пейтън му беше дала своя отговор и толкова.

В действителност, той не бе сигурен, че не споделяше тревогите й. Във вторник единият от тях наистина би могъл да се изпълни с негодувание срещу другия, който би станал съдружник в кантората, и предвид враждебността, която цели осем години беше крайъгълният камък в отношенията им, кой знае докъде биха стигнали? Макар че Джей Ди имаше определени възражения срещу подхода на изчакване, — откровено казано, изобщо не му харесваше, — той не искаше да й казва това. И определено не искаше да прекара нито миг от оставащото им време заедно в спорове и препирни. Затова не каза нищо повече чак до сутринта.

А на сутринта, когато събуди Пейтън, надвесвайки се над нея, когато преплете пръсти в нейните и я целуна по шията, тъй като не искаше да губи повече време в сън, Джей Ди отново не каза нищо.

На закуска, докато се шегуваха дали биха могли да фактурират този уикенд на сметката на кантората, и как Бен, Ирма и Кейти и всички останали в офиса щяха да реагират, ако знаеха с какво се бяха занимавали, Джей Ди отново не каза нищо.

По време на полета към Чикаго Пейтън облегна глава на рамото му и не помръдна оттам почти през целия полет, а Джей Ди се пресегна през облегалката, улови ръката й и отново не каза нищо.

И накрая, когато самолетът кацна на летище О’Хеър в Чикаго и Пейтън му се усмихна тъжно и печално, сърцето на Джей Ди се сви, защото разбра, че я губеше.

Но дори тогава той не каза нищо.

 

 

Колата я остави пред нейната къща. Беше ранен следобед, но Пейтън внезапно си даде сметка, че уикендът беше свършил. Тя се обърна към Джей Ди, без никаква представа какво щеше да каже и с учудване установи, че той вече беше слязъл. Той пое куфара й от шофьора и го помоли да изчака, добавяйки, че щеше да се забави само няколко минути.

Когато влязоха в сградата, Джей Ди занесе куфара й до първия етаж и го остави пред вратата. Но когато Пейтън отключи входната врата, той не я последва вътре.

— Трябва да се връщам в колата — каза той.

Пейтън кимна.

— Благодаря, че ми помогна с куфара.

— Глупости.

Бяха у дома от трийсетина секунди и тя вече ненавиждаше начина, по който се развиваха отношенията им.

Тя се облегна на вратата.

— Не искам в отношенията ни да настъпи неловкост.

— И аз не искам това — каза Джей Ди. Той се поколеба. — Има нещо, което исках да ти кажа, Пейтън, нещо, което държа да разбереш и то е…

Пейтън се напрегна, затаила дъх.

— … и то е, че няма да те преследвам:

Тя премигна. Каквото и да си мислеше, че щеше да каже Джей Ди, определено не беше това.

— Ти взе твоето решение — добави Джей Ди. — Искаш да видиш как ще се развият нещата, когато изборната комисия съобщи решението си и аз те разбирам. И въпреки че не съм ядосан, не знам какво очакваш от мен в отговор на твоето решение. Затова изпитах нужда да кажа, за протокола, предполагам, че…

— Че няма да ме преследваш — довърши вместо него Пейтън. — Разбрах. Всичко е ясно. — Тя се опита да определи колко ядосана беше на Джей Ди, задето си мислеше, че тя беше от жените, които искаха да бъдат преследвани. После се опита да определи колко ядосана беше на себе си, задето тайно си мислеше, че може би искаше да я преследват.

Джей Ди й се усмихна сковано.

— Добре, просто не исках да се опасяваш, че ще вися под прозорците ти и ще надувам парчета на Питър Гейбриъл от стереото на колата или нещо подобно.

Сега Пейтън се разсмя. Мисълта как Джей Ди стоеше пред бентлито със стереоколона на рамо беше просто безценна.

— Прекалено горд ли си за подобно нещо, Джей Ди? — подразни го тя. Пошегува се, но Джей Ди изведнъж стана много сериозен.

— Да — каза тихичко той. И докосна нежно брадичката й. — С теб, Пейтън, само с теб съм сериозен.

Джей Ди задържа погледа й и Пейтън осъзна, че той може би се опитваше да й каже нещо повече, отколкото си беше помислила първоначално. Но не можа да направи нищо повече, защото Джей Ди се обърна, слезе по стълбите и излезе навън.

Пейтън затвори вратата, отиде до прозореца и го видя как се качи в таксито, което го чакаше на улицата. Дълго след като колата потегли, тя остана загледана през прозореца, прехвърляйки в ума си думите му отново и отново.

Пейтън знаеше, че в главата й цареше пълен хаос. След такъв уикенд тя имаше нужда от трето мнение. От напътствия. Нуждаеше се от някой обективен наблюдател, с когото да обсъди последните два дни, някой, с когото можеше да направи задълбочен анализ на тона и изражението, някой с изпитани умения в мъглявото и рисковано изкуство на разгадаване на всяка една дума. Пейтън се нуждаеше от някого, който познаваше не само нея, но и врага.

Накратко, нещата загрубяваха и тя се нуждаеше от своя военен съветник.

Затова Пейтън взе телефона и се обади на Лейни.