Джули Джеймс
Закони на привличането (20)

20

Оставаше една седмица. Само седем дни.

Пейтън влезе във финалната права на нейния осемгодишен маратон към престижния елит от онези малцина облагодетелствани адвокати в „Рипли и Дейвис“, които се бяха издигнали до ранг на съдружници, спазвайки двете наскоро дадени обещания. Първо, тя спечели делото и следователно удържа обещанието, което беше дала на съдебните заседатели във встъпителната си реч, че след като се запознаеха с целия доказателствен материал, те щяха да се уверят, че нейният клиент не беше отговорен за сексуален тормоз.

Каквато беше традицията в кантората за всяко спечелено дело в съда, когато Пейтън се върна в офиса, останалите адвокати в отдела се отбиха в кабинета й да я поздравят. Тоест, всички, освен Джей Ди.

Той остана в кабинета си през целия следобед, със затворена врата.

— Какво му става? — попита Ирма, когато се отби на излизане, кимвайки към кабинета на Джей Ди. — Пак ли изровихте томахавката?

— Мисля, че той не говори с м… — Пейтън замълча, доловила скрития намек във въпроса на Ирма. — Какво искаш да кажеш с това отново! — Тя и Джей Ди винаги бяха внимавали да не демонстрират враждата си публично.

Ирма я изгледа иронично.

— Администрацията е очите и ушите на тази институция, Пейтън. Ние знаем всичко.

Пейтън изпъна гръб.

— Вие ни обсъждате!

Ирма невинно сви рамене.

— Да.

Пейтън скръсти ръце пред гърдите си.

— Хм. И какво си говорите?

— Сега обсъждаме как вие двамата се борите за мястото на съдружник.

— Знаете за това?

Ирма отново сви рамене невъзмутимо.

— Да. Дори вървят залагания кой от вас ще спечели.

Пейтън зяпна от учудване, че изтощителната борба за кариерата й беше тема на евтини, безсмислени клюки в офиса.

— Не мога да повярвам, че ти участваш в това, Ирма. Безвкусно е. И кой води в залозите?

— Засега е в полза на по-слабо представения пол.

Пейтън се усмихна доволно.

— Значи водя с една обиколка. Нима има само двама лични асистенти мъже в цялата кантора?

— Ами, някои от младите адвокати също участват в залозите. И като казвам някои, имам предвид всичките.

Пейтън завъртя очи.

— Сигурно и всички съдружници?

— Странно, но не — изрече замислено Ирма. — Никой от съдружниците не знае, че ти и Джей Ди не се спогаждате.

Сега Пейтън се начумери.

— Всъщност не е толкова е странно. Половината от съдружниците тук явно не знаят нищо, освен ако не им бъде поднесено в докладна записка от някоя нещастна млада юристка, която е пожертвала почивните си дни, за да я напише.

Сега беше ред на Ирма да се учуди.

— Никога не съм те чувала да говориш с толкова недоволство. — Тя кимна одобрително. — Харесва ми. — Ирма й намигна, обърна се и излезе.

Пейтън въздъхна. Бележка наум: по-често си прехапвай езика. И открий кой от младшите юристи имаше дързостта да заложи на Джей Ди.

В случай че това беше Брандън, тя щеше да му извие врата.

Второто спазено обещание беше онова, което Пейтън беше дала на Чейс, че щяха да седнат и да поговорят веднага след края на съдебния процес. Разговорът се осъществи в апартамента на Чейс, но говоренето се падна главно на Пейтън.

Чейс прие добре раздялата. Той дори се разсмя, когато Пейтън каза, че го прави колкото за нейно, толкова и за негово добро, тъй като беше напълно убедена, че с нейния труден характер щеше да го направи безкрайно нещастен.

В действителност, всички мисли, допускащи изграждането на успешни отношения с Чейс, бяха загинали в момента, когато Пейтън беше целунала Джей Ди. Тя нямаше представа какво се случва между тях напоследък, но явно (както се беше видяло от кратката сцена на кухненския плот) беше безсмислено да поддържа отношения с никой друг, докато не си изяснеше положението.

На следващия ден в кантората, тя се беше запътила към кабинета на Лейни, за да й съобщи лошата новина, че уви, Идеалният Чейс вече бе в миналото, когато чу гласа на Джей Ди да я вика по име. Тя се обърна и го видя на средата на коридора, да върви към нея.

— Бен ни вика при него веднага — каза Джей Ди. — Явно има някакво развитие по делото на „Гибсънс“.

Без да каже нищо повече, той мина спокойно покрай нея и се упъти към кабинета на Бен. Пейтън тръгна след него, опитвайки се да го настигне. Щом Джей Ди искаше да играе тази игра, така да бъде. Двамата изминаха целия път в мълчание.

Когато влязоха в кабинета на Бен, той разговаряше по телефона. Направи им знак, че приключва разговора и им махна да изчакат навън. Джей Ди се насочи към прозореца в края на коридора, с гръб към Пейтън, зает да изучава гледката навън и да мълчи упорито.

Отначало Пейтън се изкушаваше да го игнорира, но после размисли. Джей Ди започваше да я дразни сериозно и тя смяташе да му го покаже. Затова се доближи до него.

— Наистина ли не ми говориш? — Тя говореше тихо, така че никой да не може да ги подслуша.

Джей Ди я погледна косо.

— Просто ти давам пространството, от което ти имаше нужда, Пейтън. — Той отново се посвети на прозореца.

— Държиш се като задник.

— А ти играеш игрички. Какво прави Чейс? — попита саркастично той.

— Сигурно е добре. Вече не се виждам с Чейс.

Джей Ди се обърна с лице към нея.

— Скъса ли с него?

— Всъщност, да — каза Пейтън. — Противно на това, което ти явно мислиш, аз не обичам да си играя игрички с хората. И, между другото, не ти липсва нахалство да обвиняваш мен, че играя игрички, когато ти ме наказваш с мълчание. Което ме подсеща да ти благодаря, че ти единствен от целия отдел не дойде да ме поздравиш, когато спечелих делото. Твоите обвинения ме навеждат на убеждението, че или (а) ти си се почувствал неудобно да ме поздравиш, тъй като сме конкуренти и в този случай не можеш да ме виниш, че аз на свой ред се чувствам неудобно от усложненията около случилото се онази вечер, или (б) ти просто се държиш като твърдоглав, злобен идиот, а аз не съм сигурна, че искам да бъда в твоята компания. Във всеки случай, ако очакваш да те моля за извинение, задето те помолих да си тръгнеш онази вечер, ще има да чакаш много, много дълго, защото, както виждаш, несъмнено правото беше на моя страна. — Пейтън победоносно сложи ръка на кръста си.

Шах и мат.

Джей Ди я изгледа развеселено за момент.

— Ти наистина си забележителен адвокат, Пейтън — каза той.

Пейтън забоде пръст в гърдите му.

— Не смей да ме ласкаеш сега, Джеймисън. Той се засмя.

— Значи отново си ми сърдита.

— Мисля, че положението е достатъчно заплетено, за да го усложняваш допълнително.

Тези думи явно го трогнаха.

— Права си. В такъв случай може би трябва да ти се реванширам. Ти какво би казала — хипотетично, разбира се, — ако те поканя на вечеря, за да отпразнуваме съдебната ти победа?

Пейтън се поколеба. Не защото не се изкушаваше да приеме неговата покана или половинчата покана. Тъкмо обратното.

— Хипотетично, не съм сигурна дали мога да имам доверие в себе си, когато съм близо до теб — каза тя. Несъмнено Джей Ди хареса отговора. Той наведе глава и заговори почти шепнешком.

— Защо? Какво се боиш, че може да се случи, ако останем насаме? Хипотетично.

Да флиртуват по този начин в кантората беше опасна игра. Странно, но Пейтън не даваше пет пари за кантората в този момент. Вярно, Джей Ди успяваше да я извади от кожата й като никой друг. Когато я гледаше с онзи поглед, който беше едновременно дързък и интимен, и същевременно леко предпазлив — сякаш той чакаше и дебнеше всеки неин ход, Пейтън чувстваше тръпки на нетърпение при мисълта докъде щеше да ги отведе техния малък флирт. Затова тя се приведе към Джей Ди с престорено свенлива усмивка.

— Хипотетично, страхувам се, че мога да…

— Ето къде сте били! Извинявайте за забавянето, имах конферентна връзка, която продължи по-дълго, отколкото очаквах.

Стреснати от гласа на Бен, Пейтън и Джей Ди се обърнаха и го видяха на вратата на кабинета си.

— Започваме ли? — Бен й направи знак да влязат в кабинета му.

Джей Ди улови погледа на Пейтън, когато тръгнаха към вратата, очевидно не по-малко подразнен от прекъсването на Бен. Двамата още не бяха седнали пред бюрото, когато Бен подхвана по същество.

— Тази сутрин ми се обади Джаспър — започна той. — Очевидно са направили някои размествания в правния отдел на „Гибсънс“. Уволнил е главния юрисконсулт — сигурно е направил добре, след като той не е успял да ги предпази от кашата, в която са затънали. Новият главен юрисконсулт е постъпил в понеделник и естествено, няма търпение да се запознае с хората в нашата кантора, които ще работят по делото. Джаспър изрично попита дали единият — или двамата — от вас ще има възможност да отскочи до Флорида утре, за да се срещне и запознае с новия служител. Той знае, че предизвестието е кратко, но тъй като утре е петък, се надява, че вие двамата може да сте свободни от другите си служебни задължения. — Бен се покашля. — Естествено, Джаспър не е запознат със ситуацията в кантората, че единият от вас няма да продължи да работи по делото. И според мен е най-добре той да остане в неведение по този въпрос, докато не бъде съобщено решението на изборната комисия. — Той се облегна на стола си и въздъхна мелодраматично. — Предвид обстоятелствата, не ми е удобно да ви помоля да заминете двамата. Макар че, в светлината на предстоящото решение…

— Аз ще отида — каза Джей Ди.

Бен притихна и го изгледа. Изглеждаше доволен от категоричната реакция на Джей Ди.

— Добре. — Той кимна одобрително, след това се обърна. — Ти какво ще кажеш, Пейтън?

Пейтън почувства напрегнатия поглед на Джей Ди, докато отговаряше.

— Аз също ще отида.

Бен се засмя.

— Чудесно. Ще се обадя на Джаспър и ще му кажа да ви очаква. — Той погледна към Джей Ди. — Ще пристигнеш там доста рано, Джеймисън, сигурно ще успееш да вместиш един кръг. В Палм Бийч има страхотни голф игрища. Мисля, че бях там за последно преди три години. Отидохме през май и беше почти 32 градуса. При това е влажно — изтъкна той. — Вие двамата трябва да се приготвите. Ще бъде доста горещо и задушно пътуване.

С огромно усилие на волята Пейтън се сдържа да не отвърне на последната забележка.