Джули Джеймс
Закони на привличането (22)

22

Малко след десет часа, Пейтън и Джей Ди стояха в лобито заедно с Джаспър и Ричард, чакайки да им докарат колата.

— Много се радвам, че проведохме тази среща — каза Джаспър, като се ръкува сърдечно с тях. Ричард направи същото, уверявайки ги колко му е било приятно да се запознае с тях.

— Аз нали ти казах, че тези двамата ще те впечатлят? — Джаспър тупна приятелски Ричард по гърба, като едва не просна горкия човек върху декоративна мозайка, която украсяваше дъбовата маса до тях. Джей Ди тайно подозираше, че новият юрисконсулт нямаше да изкара повече от месец в компанията.

— Слушай, аз по принцип не обичам адвокатите — изрече на шега Джаспър със своя провлачен южняшки говор — и определено не ми харесва, когато някой се опитва да осъди някоя моя компания за двеста милиона долара, но с вас двамата — той примижа с едното око, прицелвайки пръсти към Пейтън и Джей Ди — имам добро предчувствие. Мисля, че съм в добри ръце.

Това беше единствената негативна част от вечерта.

Джей Ди видя усилията на Пейтън да запази спокойно изражението си, но видя гнева в очите й. И тя като него съжаляваше, че не можеше да каже истината на Джаспър, а именно че заради (ако използваше цветистия израз на Джаспър) голямото, топло биволско говно, което бе снесла кантората с решението си за избора на съдружници, след пет дни единият от тях нямаше да защитава дрогерии „Гибсънс“. Не за първи път, Джей Ди възнегодува срещу Бен и другите големи клечки, задето поставяха него и Пейтън в това положение. Казвайки това, той трябваше да признае собствената си недалновидност; може би той прибързано беше яхнал възможността за идването в Палм Бийч, преди да обмисли факта, че по този начин не беше напълно откровен с Джаспър. Но честно казано, Джей Ди не мислеше за Джаспър, когато се беше съгласил на пътуването.

Не че Джей Ди съжаляваше за решението си да дойде в Палм Бийч — нищо подобно. Вярно, лудориите под масата между него и Пейтън по време на вечерята така и не бяха прекосили границата между полунеприличната и откровено неприличната територия, но това всъщност не го изненадваше. Без да се налага да говорят, те двамата знаеха точно къде да теглят чертата на забавлението и играта. Въпреки че в един момент от вечерята, Джей Ди се притесни, че Джаспър беше подразбрал нещо.

Тъкмо бяха изяли десерта и келнерът им беше донесъл сметката. Пейтън и Ричард се бяха извинили и бяха станали от масата, за да отидат до тоалетната, и след като пъхна кредитната си карта в съответното отделение на портфейла си, Джаспър се обърна към Джей Ди.

— Ще възразиш ли, ако ти задам един личен въпрос, Джеймисън?

Джей Ди се засмя.

— Разбира се, но не мога да обещая, че ще ти отговоря. И не забравяй, че ти си джентълмен, Джаспър.

Джаспър се изкиска.

— Добре казано. Тогава ще се изразя като истински джентълмен: ти ухажваш ли госпожица Кендъл?

— Това определено е въпрос, на който няма да отговоря.

— Защото усещам флуиди.

— Не можем да водим този разговор, Джаспър. Съжалявам.

— Ти я гледаш много особено.

— Хмм.

Джей Ди запази мълчание и Джаспър се засмя.

— Еха — през целия си живот не съм виждал адвокат да замълчи толкова бързо. Хората от вашата гилдия обикновено не могат да си затворят устата. Добре тогава, аз знам кога да отстъпя.

Джей Ди просто се беше усмихнал и по най-бързия начин беше сменил темата. Защото единственото нещо, което знаеше със сигурност, беше никога да не допуска повторно същата грешка.

 

 

Когато най-сетне докараха колата на Джаспър, Джей Ди не можа да се сдържи и подсвирна от възхищение.

Шофьорът се измъкна от мястото зад волана леко замаян и потресен, и задържа вратата на елегантния кралскосин ролс-ройс Фантом. Е, Джей Ди не би избрал точно този цвят — той харесваше по-скоро дискретните сиви тонове, — но колата беше наистина впечатляваща.

Джаспър върна на земята мъжете, захласнати по ролс-ройса, като отново стовари здравата си ръка върху гърба на Ричард.

— Благодаря, че предложи ти да шофираш, Дик. Мисля, че бейлисът, който ми наляха в кафето, ме отряза.

Джей Ди и Пейтън се спогледаха шеговито. Може би осемте уискита с лед бяха причината, но кой ли ги броеше?

Все пак Джаспър имаше достатъчно разум да не шофира сам до дома си в това състояние.

Той подаде бакшиш на шофьора — щедра сума, предположи Джей Ди, съдейки по това как очите на момчето едва не изскочиха от орбитите си, когато видя банкнотата в ръката си — и се настани на мястото до шофьора. Но точно преди Ричард да отпусне съединителя, Джаспър, верен на себе си, спусна прозореца, неспособен да сдържи последните няколко думи на раздяла.

— Хлапета, сега се постарайте да се насладите на останалата част от престоя си, чухте ли? — извика той на Пейтън и Джей Ди. С хитро намигване, Джаспър вдигна прозореца и даде знак на Ричард да натисне газта. Внимателно, сякаш ходеше бос по натрошени стъкла, Ричард подкара баснословно скъпия автомобил по кръговата алея пред хотела и с „главоломната“ скорост от десет или дванайсет километра в час те потеглиха.

Пейтън се обърна към Джей Ди, докато ролс-ройсът се отдалечаваше.

— Трябва ли да знам нещо във връзка с намигването на Джаспър?

— Той се опита да подпитва за нас, когато ти и Ричард отидохте до тоалетната — каза й Джей Ди.

Пейтън го погледна в очите.

— Ти не си казал нищо, нали?

— Имаш предвид как, докато ядяхме десерта, ти не можеше да откъснеш ръката си от моя пе…

— Да, Джей Ди — сряза го тя, макар и не без усмивка, отбеляза той, — ти каза ли нещо за това или нещо друго за нас, по принцип?

Сега беше ред на Джей Ди да я прикове с поглед.

— Не, разбира се, Пейтън. Не съм вчерашен, за да бъркам работата с приказките в съблекалнята.

Нейната бавна въздишка на облекчение му напомни точно за колко малко не беше улучил в целта преди няколко години. Да, Джей Ди определено не беше вчерашен.

Сега обаче не беше моментът да вади неприятни факти от миналото. Единственото, което искаше да направи Джей Ди сега, беше да се фокусира върху настоящето. Той се пресегна и улови Пейтън за ръката.

— Да вървим. Искам да ти покажа нещо.

— Обзалагам се, че искаш — каза тя през смях.

Джей Ди се засмя.

— Имах предвид плажа, нахалнице. Тук сме от осем часа, а още не сме видели океана. — Той поведе Пейтън към верандата. Когато й отвори вратата, за да излезе навън, той улови погледа й.

— Какво? — попита той.

Лекият бриз подхвана косата й и я разпиля пред очите й. Със свободната си ръка Пейтън посегна и затъкна един дълъг рус кичур зад ухото си.

— Нищо — каза тя. — Понякога ме учудваш, това е всичко.

Отбелязвайки шокиращата прилика на последната забележка с истински комплимент, Джей Ди поведе Пейтън по каменните стъпала, които щяха да ги отведат до алеята, която вече беше видял от балкона на стаята си. Харесваше му да държи ръката й в своята, харесваше му непринудената интимност на жеста и начина, по който без думи показваше, че те бяха заедно.

Не че Джей Ди възразяваше срещу мястото, където бяха стояли ръцете й по-рано същата вечер, разбира се. Но за това имаше достатъчно време по-късно. Макар че той не би възразил яростно, ако Пейтън искаше да прескочи романтичната разходка на лунна светлина и отново да го сграбчи за пе…

— За какво си се замислил? — Пейтън прекъсна мислите му. Джей Ди сведе поглед към нея и видя, че тя го изучаваше с любопитство.

— Изражението ти е много отнесено — добави тя с интерес в блестящите си притъмнели сини очи.

Джей Ди се разсмя и я притегли към себе си. Тя наистина го познаваше твърде добре.

В края на алеята намериха една беседка, вероятно предназначена за малки брачни церемонии. Пейтън взе категоричното решение да спрат там — Джей Ди не командваше сам парада, в крайна сметка — и го поведе към перилата с изглед към океана. Обърна се с лице към него. Вярно, че гледката беше страхотна, но в момента не това я вълнуваше. Без повече приказки, тя се надигна на пръсти и целуна Джей Ди.

Ръката му се плъзна към ямката на шията й, сякаш за да получи нещо повече от целувка. Всяка фибра от тялото на Пейтън откликна — тя също искаше повече, копнееше за ръцете му върху тялото си, желаеше да го почувства и дъхът й секна, тя почти простена на глас, когато Джей Ди я притисна към перилото и се плъзна между краката й. Устните му се отделиха от нейните и се спуснаха надолу по шията й, проследявайки очертанията на ключиците й. Дързостта му стигна още по-далеч, до деколтето на роклята и без никакво колебание, той смъкна роклята и сутиена и потърси гърдата й с устни.

Сега Пейтън изстена. Долавяйки шума на прибоя на океанските вълни зад нея, тя изви гръб и зарови пръсти в косата на Джей Ди, отдавайки се на физическото желание. Зажадняла да го докосне, тя притегли лицето му към своето и прокара ръце по гърдите му, после си спусна надолу към корема му. Пейтън почувства как мускулите му се стегнаха под пръстите й, които се спряха върху токата на колана му. Тя го целуна алчно, започвайки да разкопчава колана. Джей Ди отлепи устата си от нейната.

— Ела, да се качим в моята стая — прошепна той.

Пейтън почувства колко силно я желаеше Джей Ди. От мисълта да го докара до пълна забрава по гръбнака й полазиха тръпки.

— Може би трябва да се разходим още малко. Цялата нощ е пред нас. — Тя улови ръката на Джей Ди и я поднесе към устата си. Без да откъсва очи от неговите, тя целуна пръста му и под неговия хипнотизиран поглед бавно го засмука между устните си. От изражението в очите му Пейтън можеше да види колко силно го възбуждаше това. Въпреки че тя беше изстенала първа, сега явно можеше да изравни резултата, затова дръзко заигра с език около върха на пръста му и го прикова с поглед, който несъмнено разказваше колко по-вълнуващо би било, ако в устата й имаше нещо друго…

Със свободната си ръка Джей Ди я улови за косата и я спря. Очите му бяха потъмнели и настойчиви.

— Толкова ли силно искаш да ме чуеш да го казвам, Пейтън? Желая те. Сега.

Пейтън почувства как цялото й тяло пламна. Играта беше приключила.

 

 

В асансьора имаха дребно разногласие.

— Ти на кой етаж си?

Задъхано опипване.

— На последния. За членовете на Клуба.

Смъкване на цип.

— Моята стая е по-близо.

Още опипване. Стон.

— Моята стая е с изглед към океана. По дяволите, тези неща непрекъснато ми се заплитат в ръцете.

Звук от разпорени шевове.

— С изглед към океана? Хм… виждам, че някой е проявил известна самонадеяност при настаняването…

Рязко поемане на въздух.

— О, да…

Стенание. Нечии ръце се вкопчват в перилото. Запъхтяно дишане.

— Карай, не ми пука… направи го тук, Джей Ди. Сега.

Палав смях.

— Още не.

— Ще си платиш за това.

Дяволита усмивка.

— Разчитам на това.

 

 

Джей Ди притисна Пейтън до вратата на стаята си, докато се опитваше да отключи. Когато чу познатото щракване, той я сграбчи през кръста и я вмъкна в стаята.

На рецепцията, докато тя се занимаваше с нещо друго, Джей Ди беше поискал да го настанят в луксозен апартамент с изглед към океана. Чувстваше се някак… обнадежден.

А Пейтън не изглеждаше неприятно изненадана от решението му. Без да пуска ръката му, тя огледа просторната дневна, отделната кралска спалня, облицованата с мрамор баня със солидна вградена вана с изглед към океана и терасата, обърната към Атлантическия океан.

— Одобряваш ли го? — попита Джей Ди, когато завърши щателния оглед на помещението.

Пейтън се усмихна.

— Искам ли да знам колко ти е струвало това?

Всъщност, Джей Ди беше доплатил над хиляда долара от собствения си джоб за този луксозен апартамент. Той претегли наум аргументите: дали беше по-добре да я остави да си мисли, че това беше част от неговия „екстравагантен лайфстайл“, или да й каже истината. Джей Ди реши да се придържа към истината. До този момент на вечерта, искреността и откровеността му се бяха отплатили богато.

— Направих го за теб — призна той.

За момент Пейтън сякаш се слиса. След това пристъпи по-близо и обви ръце около врата му.

— Прекрасно е.

Тя го целуна. Преди Джей Ди да усети, вече бяха стигнали в спалнята. Камериерките вече бяха приготвили леглото за лягане и осветлението беше приглушено и интимно. Джей Ди се вгледа в очите на Пейтън и видя познатата смесица от предизвикателност и дяволитост.

— Съблечи си роклята — нареди й той.

Пейтън го прониза с предизвикателен поглед и Джей Ди видя, че с тези думи беше събудил отново нейната дързост. Но също и че заповедническият тон й харесваше.

Тя вдигна рамене с престорено равнодушие.

— Няма проблем. Ти и без това скъса ципа в асансьора. — С едно движение на раменете и подръпване на едната презрамка, роклята се свлече на пода.

Интересно.

А Джей Ди си беше помислил, че Пейтън изглеждаше изумително в роклята.

Очите му се спуснаха от (черния дантелен) сутиен към (изрязаните дантелени) бикини. Пейтън продължаваше да е обута в обувките си с високи токчета.

Нощта щеше да бъде дълга и изтощителна.

Посочвайки черната дантела, Джей Ди на свой ред погледна Пейтън предизвикателно.

— Изглежда, че не съм единственият самонадеян тук. Освен ако не носиш такова бельо на всички официални вечери с клиенти?

С леко подритване, Пейтън се освободи от роклята около глезените си. Тя обви ръце около Джей Ди, поставяйки едната си ръка на тила му и прокарвайки пръстите на другата през косата му. Тя го погледна в очите и повтори думите му отпреди малко.

— Направих го за теб — прошепна нежно тя.

Джей Ди се вгледа дълбоко в сините й очи.

Това момиче наистина го побъркваше.

Той се засмя, вдигна я и я хвърли върху леглото.

Защото тази нощ Пейтън беше негова.

 

 

Почти един час те се закачаха и възбуждаха, докато накрая Пейтън не издържа и взе един презерватив от нощното шкафче. Джей Ди уви единия й крак около кръста си и улови ръката й. — Сложи ми го — прошепна или по-скоро простена той. И Пейтън го направи.

Джей Ди обви другия й крак около кръста си и я прикова с ръце от двете страни на главата й.

Когато Джей Ди се намести над нея и й каза да отвори очи и да го погледне, единствената мисъл в главата на Пейтън беше, че моментът не можеше да бъде по-съвършен.

Тогава той обви лицето й с длани и прошепна името й и тя разбра, че току-що мигът беше станал още по-съвършен.

 

 

Джей Ди се отпусна върху Пейтън, все още заплетен между краката й, заровил лице в шията й, опитвайки се да си поеме дъх.

Спеше му се.

Почувства как Пейтън се размърда под него и той вдигна глава, моментално разбуден.

 

 

Някъде след втория път, те решиха да дръпнат завесите и да отворят плъзгащите се прозорци, за да чуват вълните. Лежаха с лице един към друг, окъпани от лунна светлина. Пръстите на Джей Ди чертаеха лениви извивки по хълбока й и Пейтън не можа да сдържи усмивката си.

— Какво? — Той я погледна отвисоко, подпрян на лакът.

— Нищо — каза Пейтън. — Просто… това си ти.

Джей Ди се наведе да я целуне по рамото, сякаш разбрал точно какво имаше предвид тя.

— Знам. Казахме си много неща през последните осем години. — Мисля, че трябваше да направим това много отдавна.

Джей Ди се разсмя.

— Само допреди една седмица ти ме мразеше, забрави ли?

Пейтън погали ръката на Джей Ди, после рамото му, чак до стегнатите мускули на гърдите му. Наистина ли го беше мразила? Странно, защото сега тя не можеше да откъсне ръцете си от него. Сигурно Джей Ди беше в добра форма, защото всеки, който изглеждаше толкова добре в костюм, трябваше да е в добра форма, но… еха. Дебнещият въпрос в тъмните ъгли на ума й беше дали Джей Ди бе също толкова невероятен с другите жени, с които беше спал. Беше й неприятно да мисли, че онова, което несъмнено беше най-добрият секс в целия й живот, беше обичайна физическа активност с еротични елементи за него.

Пейтън реши да пропъди тези мисли.

Тъй като тя не знаеше какво си мислеше Джей Ди, засега беше най-добре да се придържа към лекия флирт и да не задълбочава нещата.

— „Мразя“ е толкова силна дума — подразни тя Джей Ди. — И всъщност, когато се запознахме, аз не бях настроена негативно към теб. Всъщност, беше точно обратното. — Пейтън се надигна на лакът.

— Ти въобще помниш ли деня, когато се запознахме. Беше първият ми ден в кантората, видяхме се на въвеждащия курс.

Джей Ди се заигра с един кичур от косата й.

— Помня, разбира се, видях те да седиш на масата с другите адвокати в отдела и аз се приближих и ти се представих. Ти каза, цитирам: „Значи ти си прочутият Джей Ди Джеймисън“.

Пейтън се засмя. Преди да постъпи в кантората, тя беше чувала разни неща за Джей Ди от асоциираните юристи и съдружниците, които го бяха взели на работа.

— А ти каза: „И аз съм чувал разни истории за теб, Пейтън Кендъл“.

До ден-днешен Пейтън си спомняше живо какво се беше случило след това.

— После ни казаха да седнем и ти седна до мен, и точно когато започна приветствието от страна на кантората, ти се наведе и ме попита дали наистина съм толкова добра, колкото говорели хората.

Джей Ди се засмя при спомена.

— А ти в отговор ме погледна лукаво през рамо и каза: „Предполагам, че ще трябва да установиш това сам, Джей Ди Джеймисън“.

Пейтън се разсмя.

— Звучи много скандално, когато ти го казваш.

— Бях заинтригуван. Меко казано. — Джей Ди замълча. — Но после ти се настрои срещу мен.

Пейтън се вгледа внимателно в него. За втори път той споменаваше нещо такова.

— Какво искаш да кажеш с това, че съм се настроила срещу теб?

Джей Ди й хвърли ироничен поглед.

— Колко интересно, че не си спомняш тази част… Беше около една седмица по-късно.

— Всъщност, аз си спомням, че около една седмица по-късно аз все още се опитвах да флиртувам с теб — каза Пейтън. — Безуспешно, трябва да добавя.

Джей Ди се надигна и седна с изражение на неподправен скептицизъм.

— Наистина ли? И кога по-точно се състоя този опит да флиртуваш с мен?

Сега Пейтън също се надигна и седна.

— Не очаквам да помниш, но това се случи в асансьора. Ти се шмугна вътре точно преди да се затворят вратите и аз забелязах, че тази сутрин си с очила.

Джей Ди скочи от леглото и го заобиколи. Той вдигна показалец, сякаш за да покаже, че тук я беше спипал натясно. Не че Пейтън изглеждаше стресната или респектирана, като се има предвид, че той беше по гащета.

Но тя също беше по бельо.

— О, спомням си този разговор, Пейтън. Всяка дума. Току-що си бях взел очилата от оптиката и ти ми се присмя как изглеждам с тях.

Сега Пейтън скочи от леглото и го заобиколи.

— Какво говориш?

Тя включи лампата до леглото, за да го вижда по-добре.

— Никога не съм ти се присмивала за очилата.

Джей Ди размаха пръст.

— Аха! Виждаш ли, та ти не помниш. Позволете ми да ви опресня паметта, госпожице Кендъл. Ти ме изгледа и каза, сега ще те цитирам дословно: — „Хубави очила, Джеймисън. Приличаш на Кларк Кент“. — Той скръсти ръце пред гърдите си. Шах и мат.

Пейтън го зяпна слисано.

— Да, знам. Точно това казах.

Джей Ди разпери ръце.

— Кларк Кент? Мекушавото, непохватно алтер его на Супермен?

Пейтън поклати глава.

— Не, Кларк Кент, мъжът, който изглежда толкова интелектуален и сдържан, но в действителност притежава невероятна… сила и всичките тези… мускули под строгата, закопчана догоре риза, и ти се иска да го сграбчиш и да разрошиш идеално пригладената му коса и да провериш колко твърд може да бъде този мъж от стомана…

Джей Ди вдигна ръка.

— Мисля, че схващам основната идея.

Пейтън взе да си вее с ръка.

— Всъщност, когато казах, че приличаш на Кларк Кент с тези очила, аз ти направих комплимент.

Джей Ди седна на ръба на леглото.

— О!

На лицето му се беше изписало най-странното изражение.

Пейтън се доближи и застана между краката му. Прегърна го.

— Сега това няма значение, Джей Ди. Беше много отдавна. — Тя го бутна назад на леглото, възседна го и плъзна ръце по гърдите му. — Дали случайно не носиш тези очила с теб сега? — Тя му намигна, пресегна се и угаси лампата.

Джей Ди заговори в мрака. Все още звучеше обезпокоен.

— Просто си помислих, че ти ме обиждаш, Пейтън.

— Но сега знаеш, че не съм имала намерение да те обидя. Какво толкова?

Мълчание.

— Чакай малко…

Лампата отново се включи.

Пейтън го прикова с поглед, както лежеше под нея.

— Моля те не ми казвай, че така е започнала цялата тази вражда между нас.

Джей Ди направи усилие да се усмихне глуповато.

— Ъм… на другия ден аз се постарах да ти вгорча живота на, съвещанието на отдела, когато ти изнасяше презентацията си за новите поправки във федералния правилник за разкриване на личните данни.

— Помня това! — Пейтън забоде пръст в гърдите му. — Ти се държа като пълен гадняр, попита ме дали изобщо съм си направила труда да прочета бележките на Консултативната комисия и разни други глупости. — Тя отново го смушка с пръст в гърдите, този път по-силно. — Значи за това е било? Защото ти казах, че приличаш на Кларк Кент?

— Ъм… да?

Пейтън слезе от него.

— Не мога да повярвам! Това е най-глупавото нещо, което съм чувала! — Тя вдигна роклята и обувките си от пода. — Осем години, Джей Ди! Осем години. А пък аз си мислех, че враждуваме за някаква легитимна причина като политически или социално-икономически разногласия или най-малкото защото ти си богат и семейството ти стои от другата страна на барикадите.

При последните думи Джей Ди се разсмя на глас.

— От другата страна на барикадите? Какво е това, да не живеем през 1985-а или във филм на Джон Хюс? Пет пари не давам дали твоето семейство има пари. Това е почти толкова глупаво колкото сръднята заради коментара за Кларк Кент.

Пейтън нахлузи роклята си.

— Почти, Джей Ди, но не съвсем. — Тя тръгна към дневната.

Джей Ди я последва.

— Къде отиваш?

— Не знам. Имам нужда да се успокоя. Може да кажа нещо, за което ще съжалявам.

Пейтън обуваше едната си обувка, но Джей Ди се доближи, улови я за ръката и я издърпа от вратата.

— Няма да ходиш никъде — каза категорично той. Изведе я на балкона. — Щом имаш нужда да охладиш емоциите, можеш да го направиш тук.

— Навън е 28 градуса. Идиот. Дори повече.

— Добре, тогава, чистият въздух ще ти дойде добре. — Джей Ди затвори балконската врата зад себе си и й препречи пътя.

Пейтън скръсти ръце на гърдите си и зачака.

Джей Ди въздъхна.

— Виж, Пейтън, разбирам, че ми се сърдиш и поне този път знам защо. Но бих искал да ти посоча, че ти не си напълно невинна в тази ситуация. Ти си ме обиждала неведнъж през годините, но въпреки този факт… — Той прокара пръсти през косата си, после вдигна ръце. — Какво мога да кажа? Прецакан съм. Съжалявам. Много съжалявам.

Пейтън омекна от прямотата му. Тя знаеше колко му беше трудно да се извинява, особено на нея. И Джей Ди имаше право — независимо как беше започнала враждата, след първия изстрел тя в никакъв случай не се бе държала като невинен наблюдател.

— Просто… — тя нервно прехапа устни. — Аз те харесвах от самото начало, Джей Ди. Наистина ми се иска отношенията ни да се бяха развили по друг начин, това е всичко.

Джей Ди я погледна право в очите.

— Нямаш представа колко силно и аз искам същото, Пейтън.

В този момент той изглеждаше толкова сериозен, че Пейтън не можеше да продължи да му се сърди. Освен това Джей Ди все още беше по боксерки и това определено я разсейваше. С примирение, Пейтън изтъкна:

— Цяла нощ ли смяташ да стоиш на пост пред вратата?

Джей Ди мина през плъзгащата врата и пристъпи до нея на перваза на терасата.

— Не и ако обещаеш, че няма да си тръгнеш. — Той я прегърна.

— Няма да си тръгна — обеща Пейтън и се отпусна на гърдите му.

Съзерцаваха прибоя на вълните на брега на океана и Пейтън преплете пръсти с неговите.

— Знаеш ли, мисля, че това беше най-бързият и рационален начин, по който някога сме разрешавали някой конфликт. Вече сме на чисто.

— Защото сме далеч от кантората — каза Джей Ди.

Пейтън затвори очи.

— Кантората… не ми напомняй. — От няколко часа тя не беше помисляла за надпреварата за мястото на съдружник, която се водеше между тях и искаше да продължи така.

Джей Ди заговори тихо в ухото й.

— Мислех си… утре е събота. Защо да не останем тук още една нощ? Между нас казано, ако единият от нас не отиде в кантората утре, другият също няма защо да ходи.

Пейтън се обърна да го погледне.

— Да останем тук заедно?

Джей Ди сви рамене. Равнодушие или престорено равнодушие. Трудно бе да се каже.

— Предполагам, че можеш да пренесеш багажа си в моята стая на сутринта — подхвърли небрежно той.

Пейтън се замисли за момент. Или по-скоро се престори на замислена за момент. После тя също вдигна рамене.

— Добре. Защо не? Тук ми харесва.

— Добре. Значи това е решено — кимна той.

— Добре.

— Чудесно.

— Окей.

Пейтън вдигна пръст.

— Но аз ще платя половината от цената на стаята.

Джей Ди се засмя.

— Знаеш ли какво, Пейтън, съгласен съм. При цена от 1500 долара на нощ, няма да ме чуеш да възразявам.

Очите й се разшириха от удивление.

— Мили боже, толкова много?! — Тя замълча. — Хмм.

— Хмм какво?

— След като стаята струва толкова скъпо, добре се получи, че не планирах да губим време в сън.

Джей Ди се разсмя и я притегли към себе си.

— Много, много ми харесва… твоят начин на мислене.

Пейтън се усмихна. Тя подозираше, че тук може би имаше известно подхлъзване. А истината беше, че тя много, много харесваше… неговият начин на мислене.

Затова Пейтън хвана протегнатата ръка на Джей Ди и го последва вътре.