Джули Джеймс
Закони на привличането (14)

14

Ако, както обичаше да казва Лекс Кендъл, всички жени бяха посестрими по съдба, то Госпожа Справедливост не правеше изключение. И наистина беше благосклонна към Пейтън.

Минаха само два дни, преди тя да се натъкне на своя голям шанс.

Най-хубавото беше, че дори не й се наложи да прави нещо. Възможността сама я споходи. Пейтън я прие като знак, че Съдбата — която също беше жена — беше на нейна страна.

Пейтън се върна в кантората рано този следобед. Една от свидетелките на ищцата беше възпрепятствана вследствие на някакъв домашен инцидент и се наложи да отложат снемането на нейните показания за следващия ден. Тъй като в съда нямаше други свидетели и нямаше как да ги повикат с толкова кратко предизвестие, съдията отложи делото за следващата сутрин.

Пейтън се беше настанила на бюрото си и преглеждаше имейла си, намирайки над двайсет съобщения, маркирани като спешни (някои хора проявяваха прекомерна волност в използването на малкия червен възклицателен знак), когато забеляза Ирма, надвесена над бюрото на секретарката на Джей Ди. Двете жени бяха свели глави и си шушукаха увлечени.

Отначало Пейтън не им обърна внимание, а продължи да преглежда електронната си поща. Разбира се, тя не откри истински спешни съобщения, само ежедневните, типични панически атаки на клиентите. Но няколко минути по-късно, виждайки, че секретарките бяха все така потънали в своя разговор, тя се заинтригува. Особено след като Кати, секретарката на Джей Ди, тръгна нанякъде като обезумяла.

Пейтън повика Ирма, когато тя мина покрай кабинета й.

— Ей, Ирма!

Когато Ирма погледна към нея, Пейтън й направи знак да се отбие при нея.

— Какво става? — попита тя, щом Ирма затвори вратата. — Видях те над бюрото на Кати. Тя ми се видя притеснена за нещо.

Ирма се озърна през стъклените стени на кабинета, после се обърна отново към Пейтън.

— Не бива да казвам нищо, но Джей Ди е загазил.

Оох… това беше добре. Пейтън устоя на желанието да потрие злорадо ръце.

— В какъв смисъл? Разкажи ми — подкани тя Ирма, жадна да научи подробностите.

— Ами — започна Ирма — изглежда, че са го повикали в съда по спешно искане за издаване на някакво решение или постановление — така каза Кейти — май беше опорно заявление? Оспорвано заявление? Не мога да си спомня.

Пейтън махна нетърпеливо, подканяйки Ирма да продължи нататък.

— Няма значение. Едностранно заявление. И?

Ирма погледна Пейтън обидено, вече стигаше до същността.

— И съдията не го пуска да си тръгне. Иска да чуе пренията и да изслуша доводите на страните по това заявление веднага. Проблемът е, че Джей Ди има снемане на показания под клетва, които са насрочени за този следобед и което трябваше да започне примерно преди петнайсет минути. Другият адвокат и клиентът му са на горния етаж и заплашват да си тръгнат, ако снемането не започне веднага. Кати се опитва да ги успокои.

В този момент Пейтън и Ирма видяха Кейти да върви забързана към бюрото си. Тя не изглеждаше никак доволна.

— Ще отида да видя дали мога да помогна с нещо — каза Ирма.

Тя отиде до бюрото на Кейти. Пейтън видя през стъклото как секретарката на Джей Ди вдигна ръце, ръкомахайки разтревожено, после отново хукна нанякъде. Пейтън отново повика Ирма.

— Ирма! Ей!

Ирма се върна в кабинета на Пейтън.

— Какво ти става днес? Голяма напаст си.

Пейтън пропусна този коментар покрай ушите си.

— Какво каза Кейти? Положението не е добро. Лошо ли е? Колко лошо? Кажи ми.

— Слушай, можеш да попиташ направо Кати — заяви Ирма.

— Опитвам се да не бия на очи. Не питай. Просто ми разкажи какво става с Джей Ди.

— Кейти каза, че той е бесен. Явно се е обадил на другия адвокат от съда и се е опитал да обясни ситуацията, но другият си придава важност. И когато Кейти се качила горе да разговаря с него и клиента му, адвокатът казал, че е дошъл в Чикаго от Ню Йорк специално за снемането на показанията и ако не започнем веднага, той ще подаде заявление за санкции, изисквайки да му възстановим разходите за самолетен билет, хотелско настаняване и адвокатския хонорар.

Пейтън завъртя очи. Някои адвокати бяха такива задници. За късмет, този задник не беше неин проблем.

— Хм… това наистина е сериозно — каза съчувствено тя. — Но аз вярвам, че Джей Ди ще намери някакъв изход. Кой е старшият адвокат по случая? Този път ще трябва да се намеси и да замаже положението.

— Всъщност, делото е на Бен Гулд. Но той не е в града.

— Какъв срам. Кой е клиентът?

— „Кей Пи Ел Ем Кънсълтинг“.

— Оле ле.

Като прилежна адвокатка с амбицията да стане съдружничка, Пейтън ходеше на всички съвещания и знаеше, че „Кей Пи Ел Ем“ беше третият най-голям клиент на тяхната кантора. Бен никак нямаше да се зарадва да научи, че са оплескали именно тяхното дело.

— Джей Ди сигурно е отчаян — каза Ирма. — Помолил Кейти да провери дали някой друг опитен адвокат не би могъл да го замести и да снеме показанията.

Пейтън кимна. После се завъртя на стола си и се върна към изключително важната задача да проверява имейла си.

— Е, дано да успее.

Тя усети напрегнатия поглед на Ирма.

— Това явно означава, че ти нямаш възможност да помогнеш? — попита тя.

— О, не, макар че много бих искала. Но с това дело и всичко останало… — Пейтън махна драматично към купчината папки върху бюрото й, която всъщност нямаше никаква връзка с делото. — Просто не виждам как бих могла да намеря време. — Тя щракна с пръсти. — По дяволите.

Ирма кимна. Ако изпитваше подозрения, тя не се издаде.

— Добре, ще предам на Кейти. Макар че и без това не са ме молили да те питам. Джей Ди й казал да попита всички други, освен теб. Сигурно вече е знаел, че си много заета.

Не, той просто не иска да знам, че се е издънил тотално, помисли си със задоволство Пейтън. Но тя прехапа език и остави Ирма да излезе от кабинета й.

Когато остана сама, Пейтън за момент прецени ефекта на този крайно възхитителен и неочакван обрат на събитията.

Тя току-що беше спечелила.

Неявяването на снемане на свидетелски показания, рискът от санкции и покриването на разходите за адвокат от страна на един от най-големите клиенти на кантората — това не бяха похвални заслуги в очите на съдружниците. Може би Джей Ди не беше виновен, но… той губеше. От адвокатите, които искаха да станат съдружници, се очакваше да предотвратяват с магическа пръчка подобни неща, а ако не успееха.

Пейтън знаеше точно какво щеше да се случи. Ако днешното злощастно стечение на обстоятелствата прераснеше в голям гаф, Бен щеше да си измие ръцете с Джей Ди. Класически случай на адвокатското мото „спасявай си задника“.

И ако състезанието между нея и Джей беше толкова оспорвано, според Пейтън тази случка щеше да й осигури необходимата преднина. Залети с кафе костюми, лъснали бели гащи — тези неща бяха дребни закачки в сравнение с издънката пред третия най-голям клиент на фирмата.

И дори не й се беше наложило да си мръдне пръста.

Пейтън чу как Кейти молеше Ирма за помощ.

— Опитах с всички адвокати със седемгодишна практика и никой не може да снеме показанията — чу тя да казва Кейти. — Би ли позвънила на тези с по-малък стаж, докато аз изтичам горе и помоля адвоката да изчака още пет минути? Ако склониш някой, дай му бланката — ще я намериш върху бюрото ми.

Пейтън въздъхна.

Жалко.

Тя насочи вниманието си на въображаемите задачи, върху които работеше усърдно.

Горкият Джей Ди. Тя можеше да си го представи, задържан в съда, притиснат в ъгъла, притеснен, питайки се как бе възможно нещо такова да му се случи точно сега.

Добре. Той го заслужаваше.

Всъщност, сам си беше виновен. Очевидно се беше нагърбил с твърде много дела през последни седмици, в старанието си да се изтъкне. Така че кашата, в която беше затънал, не беше неин проблем. Освен това, той не искаше помощта й. Попитай всички други, без Пейтън, така беше казал той.

Добре. Страхотно. Това официално я освобождаваше от всякакво задължение.

Пейтън въздъхна отново.

Жалко.

По някаква причина, усещането губеше своята триумфалност с всеки миг.

Пейтън седеше на бюрото си и барабанеше с пръсти.

О, по дяволите! Без да знае защо, тя стана и излезе от кабинета си.

Пейтън почука на вратата на Тайлър.

Когато вдигна поглед от книжата си и я видя да стои там, Тайлър изглеждаше много учуден. Пейтън разбираше това. Тя можеше да преброи на пръстите на едната си ръка случаите, когато беше разговаряла с Тайлър. Най-добрият приятел на Джей Ди фактически беше забранена територия.

Колкото и да беше изненадан, Тайлър се усмихна добронамерено.

— Пейтън, здравей. С какво мога да ти помогна?

Хм. Всъщност той изглеждаше доста симпатичен, помисли си Пейтън. Жалко, че имаше толкова лош вкус за приятели. Тя се облегна на вратата. И подхвана направо.

— Сметнах, че би искал да знаеш, че Джей Ди е загазил. Задържали са го в съда и не може да се върне за снемането на някакви свидетелски показания, което трябва да се провежда сега.

Тя разгледа равнодушно върховете на пръстите си.

— Не че е моя работа, но снемането на показания е за едно много важно дело на „Кей Пи Ел Ем Кънсълтинг“. Предполагам, че въпросът не е за пренебрегване. — Тя въздъхна угрижено и зачопли някаква кожичка. — Сигурно ще го уволнят, ако не успее да намери колега, който да се срещне с техния адвокат до две-три минути. Не че това ме интересува. Просто видях заявлението върху бюрото на Кейти по Правило 30(б)(6)^[1]. Както и да е.

Логично, като най-добрият приятел на Джей Ди, Тайлър се разтревожи силно от неочакваната новина.

— Ъм… добре. Ох. Чакай да помисля за миг. — Той стана от бюрото си, заобиколи го, след това се върна до стола. — Сигурно трябва да се обадя на Кати. Не, на Джей Ди. — Той погледна объркано Пейтън. — Трябва да се обадя на Джей Ди, нали? Да го попитам какво иска да направя?

— Не мисля, че има време за това — предупреди го Пейтън. — Кейти каза, че адвокатът вече е бесен и всеки момент може да си тръгне.

— Добре, аз ще ги задържа — реши Тайлър.

Пейтън въздъхна с голямо неудовлетворение. Нима трябваше да му диктува точка по точка какво да прави?

— Тайлър. Трябва да снемеш устните показания. Веднага. Той я изгледа безучастно, после кимна.

— Разбира се, да. Естествено. Ти нали каза, че е по Правило 30(б)(6)?

— Да.

Тайлър кимна отново, след това се разбърза и взе тома с Федералния граждански процесуален кодекс от библиотеката си.

— Я да видим… — Той запрелиства страниците. — Добре, ето го. Пейтън го зяпна, потресена.

— Мили боже, човече — ти никога ли не си снемал устни показания по Правило 30(б)(6)?

Тайлър спря да чете и я погледна.

— Уф, сега говориш точно като Джей Ди.

Пейтън се намръщи. Как ли пък не.

Виждайки изражението й, Тайлър побърза да отговори.

— Мисля, че може да съм присъствал на снемане на устни показания по този член като стажант. — Той я погледна въпросително. — Това не беше ли казусът, където назначаваш лице, което да свидетелства като представител на корпорацията?

Пейтън завъртя очи. Тези новаци на нищо ли не ги учеха в наши дни?

— Тайлър, това е сериозна работа — каза тя. — Снемането на показания по Правило 30(б)(6) си има тънкости. Свидетелите обикновено са много добре подготвени, защото всичко, каквото кажат, може да се използва срещу компанията.

Тайлър я погледна отново.

— Значи ти си го правила?

Пейтън изсумтя. Папата във Ватикана ли живееше?

— Ъъъ… да.

— Значи, ти можеш да снемеш показанията?

— И още как, но… — Тя изгледа многозначително Тайлър. Той й отвърна с невинния поглед на изгубен юрист само с шестгодишен стаж.

Пейтън заговори предпазливо.

— Ти си наясно със ситуацията между Джей Ди и мен, нали?

— Да, разбира се.

Значи знаеше какво искаше от нея, помисли си Пейтън. Тя продължи да гледа настойчиво Тайлър. Той не премигваше. След малко Пейтън заговори.

— Той не би го направил за мен.

Тайлър наклони глава, заинтригуван.

— Това ли е най-важното за теб?

Пейтън отметна косата си, решавайки да подмине въпроса.

— Добре — каза тя през стиснати зъби. — Ще го направя. И веднага вдигна показалец.

— Но ти ще ми помогнеш. Качи се горе и кажи на адвоката и клиента, че се извиняваме за закъснението, но вече всичко е изгладено и снемането на устни показания ще започне след пет минути.

Представи се и се постарай да научиш името на техния адвокат. След това се върни тук и потърси в правните системи на Мартин-дейл-Хубъл и Лексис Нексис, намери всички значими дела, които е водил, големи клиенти и така нататък. Аз няма да имам време да прегледам всичко, преди да започна да снемам показанията, но ще ти се обадя през първата почивка и ти ще ми нахвърляш най-важните факти. Става ли?

Тайлър кимна утвърдително.

— Разбрано.

След което Пейтън излезе от кабинета му и се отправи към долния етаж, за да разговаря със секретарката на Джей Ди.

— Кати, ще ми трябват всички папки на Джей Ди, които имат връзка с устните показания по делото — каза тя веднага щом стигна до бюрото на секретарката. — Ти знаеш ли дали той си е подготвил план за снемането на показания? Ако не можеш да намериш папките, бързо прегледай файловете в компютъра му.

С огромно облекчение Кати се изстреля от стола си.

— Да разбирам ли, че ти можеш да поемеш снемането на показанията? О, слава богу, Пейтън. Ще ти донеса книжата веднага. Да, Джей Ди има план за показанията и аз знам къде мога да намеря бланката…

Докато Кейти сновеше забързано, Пейтън тръгна към кабинета си. На минаване покрай бюрото на Ирма, секретарката й я изгледа с любопитство.

— Промяна в плана? — подхвърли тя. — Какво е станало с Тайлър.

— Никога не изпращай мъж да върши женската работа, Ирма.

Пейтън намигна на секретарката си, след което потъна в кабинета си, за да се подготви за схватката.

 

 

Снемането на показания мина общо взето доста добре. Пейтън приписа това на своите дяволски добри умения като адвокат.

И може би в съвсем малка степен на факта, че Джей Ди беше подготвил много подробен план за показанията, който съдържаше на практика всички въпроси, които трябваше да бъдат зададени.

Въпреки късното предизвестие, Пейтън изобщо не се затрудни да поеме нещата — освен плана, Джей Ди беше приготвил веществените доказателства и ги беше подредил в логична последователност. Вярно, на места трябваше да се правят някои незначителни отклонения от плана и уточнения в показанията. Но общо взето, Пейтън установи, че приготовленията и стратегията на Джей Ди бяха много подобни на нейните. Тя дори успя, въпреки първоначалното забавяне, да завърши снемането на показанията в 16:30, както Джей Ди явно беше обещал на адвоката, така че той и свидетелят да могат да се качат на самолета за Ню Йорк в 18:00 часа.

— Благодаря ви за проявената услужливост, госпожице Кендъл — каза адвокатът, след като приключиха. Той беше станал доста по-дружелюбен, когато записването на показанията беше започнало и бяха донесли леки закуски и сладки.

— Няма проблем, господин Уърнър — каза Пейтън на сбогуване. — Джей Ди ще ви се обади, за да обсъдите графика за оставащите показания. Още веднъж искам да ви уверя, че той много съжалява за цялото това объркване този следобед. За съжаление, съдия Пиърсън го е поставил пред свършен факт.

Пейтън и Уърнър се подсмихнаха съчувствено. Тази стратегия неминуемо печелеше съюзници: адвокатите винаги можеха да намерят поне една обща тема, а именно несговорчивостта на съдиите.

Когато адвокатът и клиентът си тръгнаха, Пейтън се зае да прибира папките на Джей Ди, като внимаваше да ги подреди по същия начин, както ги беше намерила. Тя помоли съдебния стенограф да й изпрати копие от живия запис, така че веднага да може да го препрати на Джей Ди.

Накрая Пейтън седна и гордо вдигна крака на отсрещния стол. Днес беше свършила добра работа.

Тогава тя видя чинията със сладки, които бяха останали след срещата. Какво толкова? Определено си беше заслужила почерпката. Пейтън разгледа различните сладки и си избра една тъничка бисквитка с двойна шоколадова глазура. Взе бисквитката и понечи да я захапе.

— Какво си направила?

Стресната от гласа тя замръзна на място с отворена уста. И с бисквитка в ръката.

Тя се обърна и видя Джей Ди да стои на вратата.

— Много ли е лошо? — попита той с печално сериозен тон.

Пейтън отхапа от бисквитката. Задъвка бавно, без да бърза, после наклони глава.

— Всъщност е доста вкусно.

Джей Ди влезе в стаята. Тогава Пейтън забеляза колко изтощен изглеждаше. Което беше необичайно, защото Джей Ди Джеймисън никога не изглеждаше изтощен и изцеден. Косата му беше нетипично разрошена и той дишаше на пресекулки, сякаш беше тичал дотук.

Пейтън изпита съчувствие. Знаеше колко труден трябваше да е бил денят му — тя самата бе имала такива дни. За момент почти й дожаля за Джей Ди.

Жалко, че моментът не продължи дълго.

— Ах, пак стигаме до типичния сарказъм на Кендъл — каза Джей Ди. — Добре, давай по същество. Какво направи? Подмяташе неприлични изрази по време на записа? Преструваше се, че заекваш? Зададе на свидетеля един и същи въпрос петстотин пъти?

— Не — отговори Пейтън. Макар че си взе бележка наум за в бъдеще. Идеите не бяха никак лоши.

— Не, не, разбира се — процеди навъсено Джей Ди. — Ти никога не би направила нещо, с което да навредиш на собствената си репутация. Съсипала си ме по някакъв много по-хитър и подмолен начин.

Той се огледа наоколо. В гласа му се долавяха метални нотки.

— Къде са Уърнър и свидетелят? Тръгнаха ли? Приключила си бързо, а? Ами, не си прави илюзии, ще ги повикам отново. Искам да повторя снемането на показания и да сложа ред в кашата, която си забъркала.

Пейтън се изправи и подръпна сакото си.

— Съжалявам, Джей Ди, опасявам се, че ще трябва да се примириш с моята каша. Правило 30(в) от Федералния Гражданския процесуален кодекс гласи: разпитът на свидетели се провежда в съответствие със съдебната процедура. Което означава, че само един адвокат може да разпитва свидетеля. Не те ли научиха на това в Харвард? — Пейтън нарочно натърти върху последната дума.

— Да, научиха ме на това в Харвард — отговори сухо Джей Ди.

Той скръсти ръце пред гърдите си и я погледна отвисоко.

— Искам да видя протокола. Веднага.

Пейтън го изгледа унищожително. Значи това беше благодарността, която получаваше, задето му беше помогнала. Странно защо изобщо се учудваше.

— Няма проблем — каза тя. Взе куфарчето си и извади лаптопа си. Докато Джей Ди стоеше и я гледаше презрително с отбранително скръстени ръце, Пейтън отвори имейла си и намери транскрипцията, която съдебният стенограф току-що й беше изпратил. Веднага я препрати в електронната поща на Джей Ди.

— Готово — каза тя. Затвори лаптопа си и го пъхна в куфарчето. След това се изправи срещу него. — Достатъчно бързо ли беше?

В очите му за миг проблесна пламъче, той сякаш се сепна.

— Да — процеди той.

— Добре. — Пейтън прехвърли дръжката на куфарчето през рамо и се насочи към вратата. — Папките ти са тук. Подредих ги в същата последователност, в която ги беше оставил. И Уърнър иска да му се обадиш утре, за да обсъдите графика за оставащите свидетелски доказания. Приятно четене на протокола, Джей Ди.

С тези прощални думи, Пейтън излезе от конферентната зала. Беше бясна главно на себе си. Задето си беше помислила, че този разговор би могъл да бъде по-различен.