Джули Джеймс
Закони на привличането (25)

25

Оставаше един ден.

Притесненията на Пейтън какво щеше да каже, когато срещнеше Джей Ди в офиса в понеделник се оказаха безпочвени. Въпреки че през уикенда нещата между тях двамата се бяха променили, животът в кантората течеше по обичайния начин, работата си оставаше същата, което означаваше, че на нея почти не й оставаше време за обяд, още по-малко да прекоси коридора за разговор насаме.

Не помагаше и това, че Ирма беше необичайно тревожна и изнервена. Сякаш внезапно осъзнала, че това можеше да е техният последен работен ден заедно, секретарката на Пейтън влизаше в кабинета й на всеки петнайсет минути, за да я попита какво още би могла да направи, за да бъде „от полза“.

— Сериозно, Ирма, започваш да ме изнервяш — каза Пейтън след десетия път.

— Не искаш ли да се заема с възстановяването на разходите от уикенда? — Върху лицето на Ирма се четеше онова изражение на силно разтревожен човек, — който полагаше усилия да изглежда спокоен, но не беше.

— Да, благодаря, че ми напомни. Ето, заповядай. — Пейтън й подаде цял куп касови бележки от уикенда, само онези, които искаше да й бъдат възстановени.

Ирма кимна, привидно усмирена от дадената задача, и излезе от кабинета на Пейтън. За да се върне пет минути по-късно.

— Тези фактури и касови бележки са объркани. — Ирма прелисти фишовете. — Според фактурата от авиокомпанията ти си се прибрала в неделя, но на фактурата за хотелското настаняване пише, че си нощувала там само в петък.

Досадна прилежна секретарка. Седнала зад бюрото, Пейтън се помъчи да запази спокойствие.

— Реших да остана още една нощ. Не искам клиентът да ми възстановява този разход.

— Още една нощ? — попита объркано Ирма.

— Аз… реших да си почина един ден.

Отначало Ирма изглеждаше слисана, после кимна одобрително.

— Наистина, Пейтън, каквото и да е станало с теб през последните две седмици, на мен ми харесва. — Тя вдигна пръст, внезапно спомняйки си нещо. — Забравих да ти донеса формулярите за отработено време. Ей сега ще ги донеса.

— Няма проблем — каза Пейтън и стана от стола. — Мога да ги подпиша на бюрото ти. — Това беше хитро извинение за съвсем случайно наминаване покрай кабинета на Джей Ди.

Пейтън последва Ирма до бюрото й, където прегледа попълнените отчетни формуляри. Подписваше последния, когато чу Кейти да се обажда.

— О, добре, че си тук, Джей Ди. Имаш ли една минута?

Когато Пейтън чу гласа на Джей Ди някъде зад нея, тя си заповяда да запази самообладание. Та те от години разиграваха етюди пред публика. Сега не трябваше да е по-различно.

Тя погледна през рамо и го видя да стои до нея. По дяволите, всичко беше съвсем различно. Те бяха правили секс.

— Здравей, Пейтън — каза той.

— Здравей, Джей Ди — отговори тя със същия безобиден тон.

Кейти прехвърли листовете, които държеше, без да обръща внимание на неловката ситуация край бюрото си.

— Съвсем се обърках с тези документи за отчет на разходите — каза тя на Джей Ди, — по-специално с фактурата от хотела. Знам, че ти каза, че трябва да подам за възстановяване стойността на обикновената стая за петък, както и направих, но не трябва ли да отчетеш две нощи? Ти си се прибрал чак в неделя.

Пейтън се изчерви и не посмя да вдигне поглед от отчетния формуляр, който преглеждаше на бюрото на секретарката си.

— Втората нощ беше по лична работа. Аз ще я поема за собствена сметка — каза Джей Ди.

— По лична работа? — повтори учудено Кейти.

С периферното си зрение Пейтън виждаше, че Ирма следеше разговора с наострени уши. Тя реши, че моментът беше изключително подходящ да се върне в кабинета си.

— Реших да остана и играя голф — чу тя да казва Джей Ди на Кейти. — Нали разбираш, да си взема един ден за… почивка.

— О, боже, мой.

Пейтън се спря пред вратата на кабинета си, обърна се и видя Ирма, вторачена в Джей Ди със зяпнала от удивление уста.

Ококорените й очи се стрелнаха към Пейтън. После Ирма прикри устата си с ръка.

— О, боже мой — повтори тя с приглушен, кикот.

С две крачки Пейтън се върна до бюрото на секретарката си.

— Ирма, би ли дошла в кабинета ми? Сега?

Кимайки, все още с дяволита усмивка, Ирма тръгна след Пейтън.

Тя не сваляше ръка от устата си.

Пейтън затвори вратата зад тях и се обърна към Ирма.

— Каквото и да си мислиш, че си открила, ще те помоля да запазиш тази информация за себе си.

Ирма свали ръка от устата си.

— Поне знам какво е станало с теб в последно време.

— Добре, тогава — каза Пейтън. — Ох, наистина не знам какво искаш да кажа сега.

— Ти и Джей Ди сте го направили. — Ирма сниши глас до съзаклятнически шепот. — Ооох… беше ли гневен секс?

— Ще се престоря, че не съм чула това.

— Да разбирам ли, че нещата между вас са сериозни? — попита Ирма.

Но Пейтън остана непоколебима.

— Ирма, искам да ми направиш една услуга. Моля те, не ми задавай повече въпроси, защото знаеш, че няма да ти отговоря. И моля те, не казвай нищо на никого за онова, което чу. Ти знаеш колко грозни могат да бъдат клюките в офиса.

Виждайки колко сериозна беше Пейтън, Ирма въздъхна.

— Добре.

Пейтън се усмихна.

— Благодаря ти. — Тя знаеше колко беше трудно за секретарката й да си държи устата затворена, още повече за нещо толкова пикантно.

Ирма кимна, като измери Пейтън с очи.

— Боже, вие двамата наистина сте решили да сринете всичко, нали?

— Ирма…

— Извинявай. Изплъзна ми се само от устата.

В края на деня Ирма се отби в кабинета на Пейтън. В ръцете си държеше средно голяма кутия.

— Донесоха го куриерите, докато ти провеждаше конферентен разговор — каза тя. — Трябваше някой да се подпише, че пратката е получена, затова се подписах вместо теб. — Ирма остави кутията върху бюрото на Пейтън. — Може ли да ги видя?

Пейтън разсеяно отдели поглед от монитора на компютъра?

— Кого искаш да видиш?

Ирма посочи кутия.

— Обувките, които си си поръчала.

— Не съм поръчвала никакви обувки.

Ирма посочи обратния адрес върху етикета.

— Тук пише Джими Чу.

Пейтън взе кутията и я отвори. Тя препови пластовете фина хартия, които естествено обвиваха друга, по-малка кутия. Когато отвори и нея, тя откри чифт черни обувки на високи токчета. Ирма се надвеси да ги разгледа.

— Ти нямаш ли вече един такъв чифт?

— Имах. Но едното токче се счупи — каза Пейтън. — А, ясно… когато си разпра полата в съда. Една моя приятелка работи в администрацията и каза, че всички говорели за това седмици наред. — Ирма погледна Пейтън. — Сигурно е било много конфузно.

— Да, благодаря ти, Ирма, така беше.

— Тя също каза, че хората говорели повече как ти си овладяла положението. Тя те нарече истинска професионалистка.

Върху лицето на Ирма се изписа гордост.

— Каквото и да ти кажат утре, Пейтън, ти можеш да си тръгнеш оттук с гордо вдигната глава. Никога не съм си мечтала да работя с толкова добър адвокат като теб цели осем години.

Пейтън установи, че очите й се овлажниха. Напоследък всички се бяха размекнали.

— Благодаря, Ирма.

— Разбира се, желателно е да си тръгнеш оттук със здрава пола на задника.

Пейтън се разсмя. С бързо махване за довиждане, Ирма се обърна и излезе от кабинета.

Когато остана сама, Пейтън взе кутията и извади малкия пощенски плик, сложен при обувките. Тя отвори картичката и я прочете с усмивка.

Ти вече знаеш от кого са.

 

 

В края на деня Ирма се отби в кабинета на Пейтън. В ръцете си държеше средно голяма кутия.

Пейтън изчака секретарките да си тръгнат, преди да се отправи към кабинета отсреща.

Тя почука на вратата на Джей Ди и се учуди, когато го завари да се приготвя за излизане.

— Тръгваш ли си? — попита.

Джей Ди кимна.

— Приключих. Поне веднъж искам да се прибера по светло.

Пейтън затвори вратата зад гърба си.

— Получих обувките. Не мога да ги приема, Джей Ди.

Той взе куфарчето си.

— Можеш, разбира се. — Той я погледна на излизане. — Освен това, тези ми бяха любимите.

— Джей Ди…

— Не казвай нищо. Наистина. — Джей Ди се обърна и отначало Пейтън си помисли, че щеше да я целуне, но вместо това той отвори вратата и излезе в коридора.

— Късмет утре, Пейтън. — Очите му срещнаха нейните, след това се обърна и си тръгна.

Пейтън остана сама в кабинета на Джей Ди. Беше схванала посланието. Ясно и гръмко. Това й припомни за друг един път, не чак толкова отдавна, когато той си беше тръгнал от дома й по същия начин. Тогава тя не беше хукнала да го гони.

Но този път щеше да го направи.

Освен другото, Пейтън за нищо на света не би допуснала Джей Ди Джеймисън да има последната дума.

 

 

Джей Ди посегна да отвори вратата на бентлито и чу леко ядосан глас зад гърба си.

— Ти си истински досадник, знаеш ли?

Обърна се и видя Пейтън да крачи през паркинга право към него. В едната ръка тя носеше чантата и сакото си.

— Това ли дойде да ми кажеш? — попита на свой ред той.

— Да, това е едно от нещата, които дойдох да ти кажа. Пейтън спря пред него и скръсти ръце на гърдите си.

— Освен това дойдох да ти кажа, че противно на твоето убеждение, аз не изпитвам нужда да ме преследват.

— О!

— Не ме гледай по този начин. Най-добре не казвай нищо. Не искам да ме прекъсваш.

Джей Ди видя как Пейтън пое дълбоко дъх.

— Тази ситуация между нас е напълно объркана — започна тя. — Честно казано, аз не съм променила мнението си, че каквото и да е решението на изборната комисия утре, то ще застане между нас. Ще се превърне в голям проблем. — Тя пристъпи към него. — Но чуй, другият вариант е да не бъда с теб. А аз се упражнявах да не съм с теб години наред, Джей Ди. И вече не ми харесва. — Пейтън вдигна поглед към него, сините й очи бяха тъмни и изразителни. — Мисля, че можем да преживеем решението за избора на съдружник, ако сме заедно. — Тя замълча, после се изчерви и се разсмя нервно. — Сега е идеалният момент да кажеш нещо.

В ума на Джей Ди препускаха хилядите неща, които искаше да й каже. Имаше ли време?

— Пейтън, ти си…

Но Джей Ди замълча, когато видя нещо, по-скоро някого, зад рамото й.

— Гадост.

Пейтън наклони глава.

— Пейтън, ти си гадост — повтори тя. — Добре, че ми каза. Радвам се, че изяснихме това.

Джей Ди прехапа език, за да не се засмее.

— Не, там е Бен — каза й той едва чуто. — Тъкмо слезе от асансьора.

Усмивката на Пейтън се превърна в гримаса.

— По дяволите! Не искам да се разправям с него точно сега.

— Той върви право към нас.

— Знаеш ли какво? Тъй като вие двамата сте първи приятели, ти се оправяй с него. Измисли някакъв начин да се отървеш от него. Бързо.

Пейтън се отдалечи пъргаво, като внимаваше да не поглежда към Бен, и се насочи към стълбището на няколко метра от тях.

— Джеймисън! — провикна се Бен от другия край на паркинга. Докато Бен се приближаваше, внезапно Джей Ди беше обзет от страх. Ами ако Бен — дали нарочно или случайно — кажеше нещо за това кой от тях беше избран за съдружник? И в този момент, независимо дали той искаше да си го признае или не, Джей Ди се запита дали Пейтън правилно смяташе, че те двамата можеха да преживеят решението.

Той прогони тази мисъл и се усмихна на приближаващия се Бен, надявайки се да съумее да остане спокоен.

— Здравей, Бен.

— Къде побягна Пейтън? — попита Бен.

— Пейтън?

— Да, Пейтън. Само преди секунда беше тук, разговаряше с теб.

Дотук с привидното му спокойствие.

— О, Пейтън — възкликна Джей Ди. Оскъдният му актьорски талант заплашваше да надигне отново грозната си глава. — Беше си забравила картата за достъп горе. Видя ме и ме помоли да й дам моята, за да се качи в кабинета си и да си я вземе.

Не беше зле, помисли си Джей Ди. Това прозвуча достоверно. Бен кимна.

— Да, ясно, картата за достъп. — Той наклони глава. — Да не ме мислиш за толкова глупав?

— Какво искаш да кажеш?

— Видях колко близо стояхте един до друг, как тя се беше навела към теб. — Бен му смигна. — Сигурно си решил да намажеш за последно, а?

Сърцето на Джей Ди прескочи един удар.

— Не разбирам за какво говориш, Бен.

Съдружникът се ухили мазно.

— Можеш да захвърлиш преструвките, Джеймисън. Сега сме само ние двамата. Няма да се обадя в „Човешки ресурси“ и да им кажа, че пак чукаш Пейтън. — Той понижи глас. — Направихте ли го някъде извън офиса този път? — С двусмислен смях, той тупна Джей Ди по рамото.

Джей Ди затвори очи.

Пет проклети минути.

Ако си беше тръгнал пет минути по-късно, нямаше да загази.

— Добре, няма проблем — не спираше да говори Бен. — Този път си задръж мръсните подробности за себе си. Сигурно е по-добре да не знам. — И като му намигна отново, Бен пожела на Джей Ди приятна вечер, след което тръгна към колата си.

Джей Ди изчака, гледайки как Бен изчезва зад ъгъла. После почака още малко, опитвайки се да определи дали имаше някаква вероятност Пейтън да не е чула разговора им. Той закрачи бавно към стълбището, където тя се беше скрила, за да избегне Бен. Щом сви зад ъгъла, Джей Ди знаеше, че вероятността Пейтън да не е чула абсолютно всичко беше нулева.

Устата й беше застинала в тъжна черта.

— Кажи ми, че съм изтълкувала погрешно чутото.

Джей Ди искаше да можеше да й каже това повече от всичко на света.

— Това беше много отдавна, Пейтън — каза съвсем тихо той.

Очите й потъмняха от гняв.

— Беше много отдавна, когато ти излъга и каза на Бен, че спим заедно?

— Да.

Тя се отдръпна слисана назад и Джей Ди разбра, че донякъде Пейтън се беше надявала да имаше някакво обяснение за дочутото. Тя го изгледа с изражение на човек, осъзнал, че е бил предаден.

— Кажи ми какво си му казал.

— Не е важно — увери я Джей Ди, макар да знаеше, че не е така.

— Чух как Бен те попита дали поне сме го направили извън офиса този път — процеди хладно Пейтън.

Джей Ди трябваше да погледне встрани, защото не можеше да я погледне в очите. Когато се поколеба, той долови как в гласа на Пейтън се прокрадна паника.

— О, боже, Джей Ди. Той е мой шеф. Какво си му казал?

Джей Ди вдигна поглед към Пейтън. Тя имаше право; трябваше да знае какво точно беше казал. И той трябваше да поеме отговорността за грешките си. Затова Джей Ди се приготви за неизбежното.

— Казах му, че сме правили секс върху бюрото ми една нощ, когато всички други са си тръгнали.

Пейтън премигна.

— Защо? Защо си направил това?

Джей Ди се ненавиждаше, задето бе станал причина за болезненото изражение върху лицето й. Той се опита да извърне очи, но на Пейтън такива номера не й минаваха. Тя пристъпи и го погледна в лицето.

— Нали знаеш как подобни клюки могат да съсипят репутацията на човека и особено репутацията на жената — изсъска тя. — Защо би казал нещо такова на Бен? За да спечелиш преднина? Погледни ме, Джей Ди. Кажи ми.

Когато Джей Ди сведе поглед към нея, той видя отново познатите гняв и недоверие в очите й. Той стисна зъби.

— Не знам, Пейтън. Може би аз съм гаднярът, за когото ти винаги си ме мислила.

Това беше измъкване, той знаеше. Но алтернативата беше истината, а истината — поне като се има предвид начинът, по който го гледаше Пейтън в момента — не беше най-доброто решение.

Пейтън го изгледа с изражение на недоумение.

— Това ли е? Това ли е всичко, което ще кажеш?

— Какво бих могъл да кажа, което ще промени ситуацията? — Джей Ди беше съвсем сигурен какъв отговор щеше да чуе.

А той си мислеше, че очите й не можеха да станат по-студени.

Когато Пейтън отстъпи назад, погледът й беше леден.

— Предполагам, че никога няма да разберем — каза тя с равен, безстрастен тон.

После се обърна и се отдалечи.