Джули Джеймс
Закони на привличането (24)

24

Лейни отвори входната врата на къщата, където живееха с Нейт. Пейтън бързо влезе вътре, нетърпелива да се скрие от дъжда, който се лееше из ведро. Двете бяха решили да пропуснат кафенето, обичайното им място за срещи, тъй като Нейт беше излязъл с приятели и защото Пейтън вече беше достатъчно наелектризирана и нямаше нужда от повече кофеин.

Пейтън не беше казала на Лейни нищо конкретно по телефона, а само, че искаше спешно да поговорят, защото държеше да й разкаже на четири очи. Но неспособна да чака повече, още щом влезе в идеално обзаведения ала Марта Стюарт дом на приятелката си, тя хвана бика за рогата.

— Трябва да ти разкажа нещо, което се случи през уикенда — започна Пейтън, оставяйки чантата си върху масичката до вратата, внимавайки да не допусне грешката да я захвърли на дивана, както би направила в собствения си, дом, защото — както услужливо беше отбелязала Лейни единственият път, когато Пейтън бе направила това, — това не беше нейният дом.

— И знам, че ще те шокирам — продължи тя, — затова ще карам направо. — Тя се спря. — Чакай, сега си давам сметка, че аз така и не ти казах, че скъсах с Чейс.

— Не, не ми каза — изрече многозначително Лейни, наблюдавайки зорко усилията на Пейтън да подсуши обувките си върху изтривалката до вратата. — Трябваше да го науча от Нейт.

— Знам, знам, съжалявам. Тези дни всичко се случва толкова бързо и аз смятах да ти кажа, но после изникна пътуването до Флорида. — Пейтън колебливо стъпи с единия крак в коридора. Когато Лейни не каза нищо, тя го прие като знак, че бе получила достъп до вътрешността на дома. Затова влезе в хола. — Но ако ще се почувстваш по-добре, ти си първият и единственият човек, с който споделям това. — Тя се обърна с лице към Лейни. — Спах с Джей Ди.

Лейни зяпна от удивление.

— Знам. — Пейтън се усмихна. — По дяволите, Лейни, аз спах с Джей Ди.

Лейни се отърси от вцепенението си.

— Къде? Кога?

— Този уикенд. В Палм Бийч. Летяхме до там, за да се срещнем с Джаспър Конрой и новия главен юрисконсулт на „Гибсънс“. — Пейтън погледна приятелката си в очите. — Лейни, беше невероятно.

Пейтън посочи към коридора, в посока на кухнята.

— Може ли? Ще си взема чаша вода. — По дяволите, само при мисълта за последните два дни я заливаха горещи вълни. Крачейки по коридора, Пейтън подхвана последващия анализ. — Дори не знам откъде да започна…

— Всъщност, Пейтън, ти би могла да…

— … искам да кажа, правихме секс, да кажем, един милион пъти. Буквално навсякъде — в леглото, на пода, върху писалището, под душа. Сигурно нещастните хора в съседната стая са ни чули, поне когато бяхме под душа. Което ме подсеща да те попитам: вие с Нейт имате ли си от онези малки пейки в банята?

— Всъщност, да имаме, но…

— Добре, защото трябва дати разкажа какъв номер измислих, който улеснява значително…

— Наистина не мисля, че искам да знам за тези подробности…

Пейтън махна през рамо.

— Добре, тогава по-късно. Както и да е, нямах представа колко е готин Джей Ди и нямам предвид само тялото му, което е като изваяно. Като знам какви неща му направих, само това ще ти кажа, но също и как ме гледаше и леле майко, някои от нещата, които ми каза, бяха толкова секси, че направо ми завъртяха главата, като например онзи път, когато ме притисна до стената и ми каза, че иска да…

Междувременно Пейтън стигна до кухнята и млъкна. Нейт и петима други мъже бяха насядали около барплота.

И бяха чули всичко.

Шестимата мъже стояха вкаменени със зяпнали усти, когато Лейни на свой ред влезе в кухнята. Пейтън я изгледа убийствено.

— Ти нали каза, че Нейт ще играе софтбол?

Лейни посочи прозореца и леещият се дъжд.

— Отложи се.

Пейтън се вцепени. Мачът е отложен. Гръм и мълнии. Възвърнал своето дар слово, Нейт се обърна към жена си с неотложен въпрос.

— Вие по този начин ли разговаряте? — Той посочи с ръка двете жени.

Лейни сви рамене.

— Да.

Нейт и приятелите му размениха нервен шепот.

Мъже.

Какво знаеха те.

Пейтън погледна към Лейни.

— Може би ще бъде най-добре да отидем в кафенето — предложи тя с вдигнати вежди, които говореха красноречиво на техния шифър. Аз: Умрях от срам. Ти: Загазила си. Следващия път се постарай повече и ме предупреди.

— В светлината на чутото, мисля, че ще ми трябва нещо по-силно от кафе — каза Лейни. Тя взе ключовете от вградената етажерка органайзер, след това пристъпи до съпруга си и го целуна целомъдрено по челото. — Може да закъснея. В хладилника има лазаня.

Нейт кимна.

— Добре, обади ми се от таксито, когато тръгнеш да се прибираш. — Той замълча, погледна крадешком към Пейтън и зашепна в ухото на жена си. — И разбери какъв е номерът с пейката в банята.

 

 

Заради проливния дъжд решиха да не се отдалечават много и взеха такси за краткото разстояние до един винен бар. Интимната атмосфера на бара беше в тон с разговорливото настроение на Пейтън. Тя и Лейни се настаниха на кожения диван пред камината. Когато сервитьорката дойде, Пейтън си поръча „дегустация“ от няколко тематични червени вина, смятайки, че изборът и букетът от различни вкусове щеше да й се отрази добре тази вечер.

Лейни си поръча същото.

Пейтън я изгледа учудено.

— Между другото, едва не получих инфаркт, когато ми каза, че онези мъже са от отбора по софтбол на Нейт. Очаквах Чейс да изникне отнякъде, дочул подробностите за Джей Ди.

— Всъщност, Нейт спомена, че Чейс имал среща тази вечер. Така разбрах, че вие двамата вече не се виждате — каза Лейни. — Предполагам, че след всичко случило се с Джей Ди ти не го приемаш тежко?

Пейтън кимна.

— Напротив. Радвам се да го чуя. — Тя харесваше Чейс. И може би при други обстоятелства… е, може би тогава нищо нямаше да се промени. Но все пак, тя го намираше за свестен мъж.

Сервитьорката се появи с поднос, отрупан с чаши. След като подреди по четири чаши пред всяка от тях и им обясни какви бяха вината, Пейтън реши, че беше време да разкаже на Лейни всичко. Или поне версията с червената точка за родителски контрол над деца под 13 години. Лейни я изслуша внимателно и накрая й зададе въпрос, който беше изненадващо откровен за нея.

— Добре, значи всичко е било само секс? — попита Лейни по-меко. — Прозвуча така сякаш те съдя, а аз не те съдя.

Пейтън поклати глава.

— Не, не беше само секс. — Поне това знаеше със сигурност. — Просто това е частта, за която ми е по-лесно да говоря. — Пейтън се поколеба, после реши да сподели истината. — Мисля, че от известно време изпитвам чувства към Джей Ди.

Лейни се разсмя.

— О, наистина ли? Сериозно?

Пейтън изпъна гръб на дивана.

— Ами, щом знаеш толкова много, защо никога не си ми казвала нищо?

— Казвах ти. От години те подканям да се сдобриш с Джей Ди.

— Аз си мислех, че го правиш от някаква шантава републиканска лоялност.

— Не, правех го, защото винаги съм смятала, че ти и той трябва да насочите отношенията си в правилната посока. — Лейни отпи глътка от второто вино, пинотаж от Южна Африка. — Между другото, докато се чукахте като зайци, дали случайно изяснихте откъде се е породила враждата ви?

— Няма да повярваш, ако ти кажа. — Пейтън хвърли развеселен поглед към приятелката си. — Ти каза „чукали сме се като зайци“? Наистина ли?

— Това е най-мръсното нещо, което може да каже един републиканец.

Пейтън си припомни някои моменти от уикенда с друг един републиканец, които спадаха към нецензурираната версия на повествованието.

— О, не съм толкова сигурна — подхвърли тя. — Не успях да ти разкажа какво стана в събота вечерта, когато се върнахме в стаята след вечеря и Джей Ди ме притисна до писалището и каза…

Лейни вдигна ръка.

— Недей. Не искам да знам такива неща. Ще се изчервявам всеки път, когато го видя. Трябва да работя с него, забрави ли?

Тя каза това на шега, но забележката произведе незабавен отрезвяващ ефект върху Пейтън.

— Мислиш ли, че ще продължиш да работиш с него след вторник? — попита тихичко тя.

Виждайки изражението на лицето й, Лейни също стана сериозна.

— Честно казано, не знам кого ще изберат, Пейтън.

Пейтън завъртя чашата и се престори на заинтригувана от струйките вино, които се застинаха по вътрешните стени.

— Ако не изберат мен, не знам дали някога ще мога да го погледна в лицето — призна тя. — Не бих понесла той да ме съжалява. — Тя отпи глътка вино. — Разбира се, ако изберат мен, той ще се чувства по същия начин и аз пак ще го загубя.

Лейни въздъхна.

— Ситуацията е много заплетена.

— Трябва да ми кажеш нещо повече от това, Лейни. Ти си моят консилиери. — Пейтън видя стъписаната физиономия на приятелката си. — Това е от „Кръстникът“.

Лейни сви ръце в скута си.

— О! Никога не съм го гледала. Прекалено кървав е. Но това ме подсеща — ти с кого точно воюваш?

— Това е просто израз.

— Интересен израз. Мисля, че моят първи съвет в качеството ми на твой военен съветник или каквото там бях, е да спреш да мислиш за Джей Ди като за враг.

Пейтън се замисли над тези думи. Приятелката й имаше право.

Лейни продължи.

— Сериозно, какво чувстваш към него? Ти вече си спала с него, Пейтън.

Пейтън се вгледа в приятелката си, докато обмисляше въпроса. След малко тя се усмихна.

— Той ме побърква. — Тя видя как лицето на Лейни разцъфна в усмивка. — При това в много отношения, говоря буквално, разбираш ме. Има моменти — много, много такива моменти, — когато ме вбесява. Но все пак…

— Влюбена ли си в него? — попита Лейни.

Пейтън се изчерви.

— Това е малко личен въпрос, не мислиш ли?

Лейни размаха ръце.

— О, боже мой! Най-накрая открихме едничката дума, която може да накара Пейтън Кендъл да се изчерви. Любов. — Тя забоде пръст във въздуха. — Това е, защото майка ти не ти е разрешавала да четеш приказки, когато си била малка.

— И точно когато си мислех, че съм осъзнала всички нива, на които е объркала живота ми, на повърхността изплува още един проблем.

Лейни се изкиска.

— И така, искаш ли да чуеш втория ми съвет?

— Да не слушам нищо, което ми казва майка ми?

— Добре, тогава може би третия ми съвет.

Сега беше ред на Пейтън да се разсмее.

— Добре, давай.

Изражението на Лейни беше спокойно и делово.

— Щом си луда по Джей Ди, както казваш, тогава, не си ли струва да опиташ с него? Кой знае какво ще се случи след вторник? Може би той ще те изненада. Може би ти ще изненадаш себе си.

Пейтън се замисли. Може би, само може би, Лейни имаше право. Тя изгледа приятелката си с престорено подозрение.

— Сигурна ли си, че не казваш това, защото ти се иска да започнеш да кроиш планове за неделни барбекюта със семейни двойки?

— Ами, да — подхвърли Лейни. — Ти си най-добрата ми приятелка, Пейтън. Разбира се, че искам да намериш онзи човек, който наистина те прави щастлива.

Трогната, Пейтън се пресегна и я прегърна.

— Благодаря ти, Лейни. — Отдръпна се и стисна ръката й. — Толкова бях погълната от всичкото това, че дори не те попитах как си. Обаче забелязах, че пиеш вино тази вечер.

Лейни въздъхна замечтано.

— Да, този месец не се получи. — След това се оживи. — Няма страшно. Истинското удоволствие е в опитите.

— Еха, това е най-мръснишкото нещо, което съм те чувала да казваш.

Лейни изпъна гръб и приглади косата си, явно доволна.

— Аз? Мръсница? В такъв случай, след като вече пресякохме линията, предполагам, че можем да се освободим от задръжките. Не, чакай…

Развеселена, Пейтън видя как приятелката й гаврътна наведнъж виното си. След това Лейни остави чашата на масата и я погледна дръзко.

— А сега казвай за номера под душа. Хайде, Кендъл.