Джули Джеймс
Закони на привличането (28)

28

Когато вратата се отвори и Пейтън и Джей Ди излязоха, събралата се пред кабинета тълпа моментално утихна.

Най-отпред стоеше Бен, който пристъпи към тях с поглед, който изпращаше гръм и мълнии, и дива ярост.

— Свършихме ли с театралното представление? Може ли най-после да приключим с решението?

Пейтън кимна.

— Всъщност, Бен, ние вече приключихме. Защото аз също напускам.

Тя можеше да се закълне, че чу как няколко човека ахнаха.

Бен присви очи. Той погледна първо Пейтън, после Джей Ди?

— Какви са тези глупости? И двамата напускате?

— Съжалявам, Бен. Но ти ни принуди — каза Джей Ди. — Пейтън и аз решихме да останем заедно.

Пейтън чу едно „ауу“ от множеството зад нея и гласът подозрително напомняше този на Ирма. Но Бен не беше готов да се даде без бой. Той протегна ръка с някакъв запечатан плик. Неговият коз.

— Имам писмо с предложение за съдружие, което ще промени решението на един от вас.

Нито Пейтън, нито Джей Ди помръднаха.

Бен ги погледна стъписан.

— Не искате ли поне да разберете кого избрахме?

Да, по дяволите. Пейтън не отричаше, че част от нея се изкушаваше да измъкне плика от ръката на Бен и да го разкъса веднага.

— Не.

Пейтън погледна към Джей Ди, който я наблюдаваше и тя разбра, че той си мислеше същото. Беше по-добре някои въпроси да останат без отговор.

Осъзнавайки, че никой от двамата нямаше да захапе стръвта, Бен напъха плика във вътрешния джоб на сакото си.

— И двамата сте глупаци — тросна се той.

— Да. Но само защото не направихме това по-рано — каза Джей Ди.

— Не биваше да допускаш да се стигне дотук, Бен. Джей Ди и аз заслужаваме повече уважение — добави Пейтън. — И ако тази кантора оценява стратегическите игри повече от предаността, която засвидетелствахме през последните осем години, то тогава, откровено казано, вие не заслужавате нас.

Джей Ди я погледна развеселено.

— Хубава реч.

— Благодаря. Нахвърлях я, докато ти говореше по телефона.

Джей Ди наклони глава в посока на коридора зад тях.

— Ще тръгваме ли?

— Да. — Неспособна да се сдържи, Пейтън стрелна с очи вътрешния джоб на сакото на Бен, където лежеше пликът. Джей Ди се разсмя и й подаде ръка.

— Хайде, сладкишче, да вървим.

Пейтън го изгледа.

— Не мога да повярвам, че ти току-що ме нарече по този начин пред целия офис.

Тя улови ръката му и рамо до рамо тръгнаха по коридора, всеки покрай своя кабинет, до асансьорите и оттам към изхода. Джей Ди се засмя.

— Казах ти, че е умилително.

— Не, това е бащинско и полусексистко обръщение. Не мога да си представя сходно име, с което жена може да нарече мъж.

— Знам. Тъкмо затова е толкова прекрасно.

 

 

Щом вратите на асансьора се затвориха, в офиса избухна истински хаос. От първостепенно значение, разбира се, бяха залаганията и въпросът как да се подходи към казуса с двойната загуба.

Лагерът на Кендъл, начело с Дейни, надлежно отбеляза, че изявлението на Пейтън към Бен гласеше: „Аз също напускам“, което свидетелстваше неоспоримо за факта, че Джей Ди беше напуснал пръв, следователно Пейтън беше фактическият победител, пък макар и само за няколко кратки минути.

Фракцията на Джеймисън обаче, оглавявана от Тайлър и позоваваща се на тайно добито устно свидетелство от един от членовете на изборната комисия, който беше присъствал в кабинета на Бен, твърдеше, че макар Джей Ди да се беше опитал да напусне първи, Пейтън беше изискала въпросното оттегляне от работа да не се приема, следователно нейното заявление към Бен, гласящо „Аз също напускам“, беше в действителност първата и единствената официална оставка, следователно победителят беше Джей Ди.

В разгара на безредиците Мари, секретарката на Бен, се приближи до него и му прошепна, че го търсят по телефона:

— Приеми съобщението — излая Бен. Който и да беше, можеше да почака. Мари изглеждаше разколебана.

— Той настоява да разговаря с теб незабавно.

Бен не беше в настроение за подобни неща.

— Оправяй се, който и да е — процеди той и тръгна нанякъде.

— Джаспър Конрой е.

Бен се закова на място. Те не биха могли.

Той кимна на Мари.

— Ще се обадя. — Тъй като не искаше да губи повече време, Бен се отправи към кабинета си. Видя премигващата червена лампичка на телефона и веднага вдигна слушалката.

— Джаспър! Радвам се да те чуя. Какво стана на Палм Бийч?

Южняшкият говор на Джаспър прозвуча от другия край на линията.

— Бен, добре, че те хванах. Слушай, напоследък реших да направя някои промени в адвокатския екип на „Гибсънс“… опасявам се, че заложихме прекомерно върху адвокатите. Затова реших да възложа делото на някоя друга, по-малка кантора.

Бен вдигна очи към тавана.

— И коя може да е тя?

— Нова кантора, всъщност. Обадиха ми се днес, да ми кажат, че са отворени за поръчки.

— Джаспър, не можеш сериозно да мис…

— Лоялност, Бен, без нея нямаше да стигна до тук. Съветвам те ти също да се замислиш над тази дума.

— Не се дръж като идиот само за да докажеш, че си прав, Джаспър. Не можеш да им повериш дело за двеста милиона долара.

— О, мисля, че мога — заяви Джаспър. — Казах ти, имам добро предчувствие за тези двамата. Мисля, че ще видиш от тях големи неща. — Той се подсмихна. — Дръж се, Бен. О, да, и благодаря, че ни запозна.

Бен чу приглушеното щракване, когато Джаспър затвори. Той върна слушалката върху вилката и заби поглед в нея.

Те наистина го бяха направили.

Кучи син.

 

 

Щом вратите на асансьора се затвориха зад тях, Пейтън се обърна към Джей Ди и потри нетърпеливо ръце.

— И така. Ще трябва да наемем адвокати веднага. Според теб колко ще ни трябват за начало? Петима?

— Десет.

— Хмм… сигурно имаш право — каза замислено тя. — Определено не планирам Джаспър да бъде единственият ни клиент за дълго. Щом подадем заявлението за смяна на юридическото представителство на „Гибсънс“ в съда, хората ще поискат да разберат кои сме.

Джей Ди се облегна на парапета в асансьора.

— Можем да публикуваме малко прессъобщение с информация за контакт.

— Което означава, че ще ни трябва кантора и административен персонал — отбеляза Пейтън.

— Убеден съм, че можем да повикаме Ирма и Кейти да дойдат при нас — в началото двете ще ни бъдат достатъчни.

Пейтън кимна.

— Да. Добре. Хубаво. — Тя вдиша с пълни гърди и се усмихна. — Не мога да повярвам, че го правим.

Джей Ди вдигна вежди.

— Да не си размислила?

Пейтън поклати отривисто глава.

— Не. — През последните няколко минути се бяха случили много неща и тя все още се опитваше да осмисли всичко. Протегна се и хвана Джей Ди за реверите. — Ти си толкова спокоен.

— И възнамерявам да остана спокоен поне през следващите няколко седмици. Макар че едва ли ще имам особени затруднения, като знам къде отиваме.

— Къде отиваме? — повтори Пейтън. — О-о… къде отиваме?

— Забрави ли? — попита Джей Ди. — Ти стана съдружник, макар и в друга кантора, но каза, че само това искаш.

Пейтън се замисли. И тогава й просветна.

— Бора Бора?

Джей Ди се засмя.

— И отсега въвеждам правилата: няма да има абсолютно никаква гласова поща, имейл, блекбери или лаптопи.

— Еха. И какво ще правим с толкова свободно време?

Джей Ди хвана сакото на Пейтън и я притегли още по-близо до себе си.

— Сигурен съм, че ще измислим нещо.

Пейтън обви врата му с ръце.

— Обаче този път искам да стигнем до морската вода.

— Убеден съм, че ще успеем да уредим това — каза Джей Ди с усмивка. — Чувал съм, че наколните бунгала са много уединени.

— Наколни бунгала? — ахна Пейтън. Боже, тя беше забравила за стила на Джеймисън. — Мисля, че дори не искам да знам колко струва нощувката на подобно място.

Джей Ди се отдръпна назад и я погледна в очите.

— Добре, Пейтън, хайде да изясним това сега, да го отметнем веднъж завинаги. Ти познаваш прогнозния бюджет не по-лошо от мен — адвокатските хонорари по делото на „Гибсънс“ само за първата година се очаква да бъдат около двайсет милиона долара. А сега благодарение на нашата гениална маневра, която, вметвам за протокола, беше инициирана от мен, в кантората има само двама съдружници, които ще си поделят тези приходи. Ти и аз. — Той я улови за рамената. — Което означава, че ти ще бъдеш много, много богата жена, Пейтън Кендъл.

Пейтън не откъсваше поглед от Джей Ди, докато осмисляше думите му. Разбира се, тя знаеше, че привличането на „Гибсънс“ за клиент беше голям удар за тях. Но беше толкова погълната от случващото се между нея и Джей Ди, че не беше пресметнала колко точно голям удар бяха направили.

Двамата с Джей Ди щяха да си разделят почти 20 милиона долара хонорари още през първата година.

Вярно, щяха да имат разходи за кантората, заплати за правния и административния персонал, режийни и така нататък. Но все пак… Двайсет милиона.

Джей Ди се засмя.

— Кажи нещо, Пейтън.

Тя затвори очи и изохка.

— Майка ми ще ме убие.

Сега Джей Ди се разсмя с глас.

— Купи й хиляда въглеродни кредити. Ще го преживее.

Асансьорът спря и когато вратите се отвориха, той хвана Пейтън за ръката и слязоха в гаража. Двамата прекосиха заедно паркинга, насочвайки се към колата на Джей Ди.

— А ако това не помогне, тогава аз ще поговоря с майка ти и ще изгладя нещата — увери я той.

Те спряха пред бентлито. Джей Ди отключи колата и отвори предната врата. Пейтън се усмихна и понечи да се качи.

— Обичам те заради тази твоя увереност, Джей Ди. Колкото и да е неуместно в дадената ситуация.

Внезапно Джей Ди й препречи пътя с ръка.

Пейтън го погледна учудено.

Той наклони глава.

— Ти какво каза току-що?

Пейтън се опита да си спомни.

— Какво? Какво казах — ооо… — Тя скри устата си с ръка. — Казах го, нали?

— Не съм сигурен — заяви Джей Ди. — Ти каза какво ли не. Би ли го повторила?

Пейтън се престори на равнодушна.

— Налага ли се? Така де, нали казват, че действията са по-красноречиви от думите?

С недвусмислен поглед — вероятно онзи, който постоянно го забъркваше в неприятности — Джей Ди пристъпи по-близо до нея.

— И какви могат да бъдат тези действия?

Изведнъж Пейтън разбра, че беше приклещена между Джей Ди и бентлито. Това беше мястото, където обикновено и двамата се забъркваха в неприятности.

— Ами, първо, не бих си тръгнала от кантората, ако не изпитвах поне някакви чувства към теб — изтъкна тя.

— Може да си го направила, защото беше хитър ход за кариерата ти — отбеляза Джей Ди.

— Вярно, вярно — примири се Пейтън. — Но заминавам за Бора Бора с теб — това говори нещо, нали?

— Може би ме използваш само за секс.

— Не е изключено… — отбеляза замислено Пейтън. После вдигна ръце. — Все трябва да има нещо, което да мога да изтъкна. Чакай, сетих се…

Тя докосна лицето на Джей Ди.

— Какво ще кажеш за факта, че в добро и лошо, ти си общо взето единственият мъж, за който съм мислила през изминалите осем години? Това говори ли ти нещо?

Джей Ди прибра нежно един кичур коса зад ухото й.

— Мисля, че да.

— Добре. Или ако ти кажа, че те обичам? — Пейтън потъна в очите му. — Какво би казал ти, Джей Ди Джеймисън, ако ти кажа това?

Джей Ди се усмихна. Той допря чело до челото на Пейтън, затвори очи и й отговори с облекчение.

— Най-накрая.