Уил Лавендър
Превъзходство (57)

55

С периферното си зрение Алекс долови някакво движение. Вратата се отвори с трясък и се появи Келър, задъхан и уплашен. Видя съсечената жена на пода, видя и Алекс. Тя протегна ръце към него, умът й работеше бавно и немощно. Опита се да го докосне, но той бе прекалено далеч, прекалено недостижим.

Чарли се извърна към него и пак вдигна брадвата. Но Келър, бърз като светкавица, се хвърли към него и го блъсна. Брадвата отхвърча и тежко изтропа на пода. Алекс гледаше всичко като насън.

— Краят! — повтори Чарли.

— Алекс — изпъшка Келър. — Брадвата.

Тя успя да стане и я взе. Направи крачка към мъжете, които се бореха на пода. Келър извъртя глава и я видя, протегна ръка към нея.

„Краят — помисли си тя. — Краят.“

Келър впи поглед в очите на Чарли и след това се изви назад, сякаш се бореха на тъчлинията за спорна топка. Чарли изгуби контрол само за миг, но това бе достатъчно. Келър грабна брадвата от ръката на Алекс, изправи се и я вдигна над главата му.

На Чарли не му оставаше нищо друго, освен да гледа. Очите му бяха като на приклещено животно, дишаше тежко. Не се опита да спре Келър. Всъщност не направи абсолютно нищо.

— Да — каза той и се усмихна. — Моля те.

И Келър стовари брадвата.