Уил Лавендър
Превъзходство (56)

54

Чарли тръгна към нея. Алекс знаеше, че няма накъде да мърда в малката стая. Беше стигнала края на пътя.

Чарли вдигна брадвата.

— Не тук, момче — сгълча го Лидия. — Отзад.

Чарли сграбчи Алекс за рамото, извлече я от стаята и я блъсна в някаква спалня. Тя падна на пода и излази до стената, трепереше неконтролируемо. Зачака да умре.

— Тези две момичета трябваше да бъдат изтрити като с гума — каза Лидия Ръдърфорд. — Така обясних и на Чарли. Не можехме да поемем риска онази малка курва Шона да се похвали на някоя приятелка. Можеше да се раздрънка и пред някой от изследователите. Всичко, което бяхме създали с баща му, трябваше да бъде защитено.

— Как? — попита задъхано Алекс и се обгърна с ръце, за да спре да трепери. — Как успяхте да натопите Олдис?

— Когато си ученолюбив — каза тя, — научаваш разни неща. Бях чувала за професора в „Дюмант“. Той преподаваше на момичетата, много от професорите му нямаха доверие. Едно обаждане. Само това беше нужно, за да посея семето на съмнението, то да покълне и следите ни да бъдат заличени. Поставих върху лицата на момичетата книги, точно както правеше Чарлз, за да бъде всичко идеално. После се върнахме в Айова.

Алекс придърпа колене към гърдите си. Ужасът рикошираше из тялото й. В ума й беше хаос.

Лицето на жената се промени. Вече гледаше Алекс с майчинска загриженост. В очите й имаше състрадание.

— Съжалявам — каза тя. — Съжалявам, че трябва да стане така.

След това отстъпи и Чарли тръгна към нея. Обувките му без връзки се приближаваха. Алекс видя как брадвата се вдига нагоре. Премигна, когато светлината се отрази в нея и тежкото острие застина точно над главата й. Тялото й изключи.

Брадвата тръгна надолу.

Алекс опита да стисне очи, но не можеше…

И видя как брадвата разсече Лидия Ръдърфорд на две.

В един миг жената беше пред нея, после вече я нямаше. Беше унищожена с един замах, изтрита от лицето на земята, разсечена и окървавена. Лежеше на пода, а младият мъж се бе навел над нея и измъкваше брадвата от плътта на майка си.

Вдигна я отново и я стовари пак. Чу се звук като от разцепена диня, мокър, лепкав и хрущящ. Алекс успя да извърне очи от кръвта, която опръска лицето й.

Погледна Чарли. Той също я погледна и сви рамене. Беше съвсем спокоен. После тръгна към нея.

— Не — каза тя. — Не, Чарли. Недей.

За миг той спря. Взря се в нея. И проговори. Една-единствена дума.

— Краят.