Уил Лавендър
Превъзходство (33)

31

— Защо? — попита някой, след като детектив Блак излезе заедно със Сали. Беше Матю Оуен, който все така стоеше зад ректора Фиск. Изглеждаше поразен от новината. — Защо Олдис би помислил, че някой от вас…

— Защото ни мрази — каза Крисчън. — Винаги ни е мразил.

— Крисчън… — предупреди го Алекс.

— Вярно е, Алекс. Ти не го забелязваше, но останалите го виждахме. Ненавиждаше ни, защото сме свободни, а той е погубил голяма част от живота си в затвора. Искаше да ни накаже заради това. Искаше да наложи превъзходството си над нас, дори и след като курсът беше свършил. И точно това направи.

— Луда работа — обади се Франк.

— А може би е бил прав.

Всички се обърнаха и се взряха в Луси Уигинс, външния човек в групата.

— Искам да кажа, че според детектива някой в тази къща може да е застрелял онзи мъж долу. Може би този ваш професор знае нещо, което ние не знаем. — Очите й бяха блеснали от интерес към мистерията, сякаш това бе телевизионен филм, а тя беше героинята, която щеше да обере овациите, колкото и невероятно да се струва това на зрителите в началото.

— Или може би ни манипулира — обади се Келър.

— Продължете, господин Келър. — Гласът на Фиск изпълзя от сенките в стаята.

— Типично за Олдис да превърне всичко това в една от своите игри. Може би се опитва да ни настрои един срещу друг, да предизвика събитията, за да може да седи и да ни наблюдава отстрани. Той е точно такъв.

Алекс усети как нещо я прободе в гърдите. „Не — помисли си. — Моля те, не и ти“. Искаше да му каже: „Айова не беше грешка, Келър. Това, което направихме там с теб, не беше част от игрите на Олдис“. Но и дума не излезе от устата й. Беше замръзнала от страх в тази заключена стая, в която хората сякаш се щураха хаотично като прашинките от високите тъмни полици с книги.

— Но въпросът остава — продължи Луси, набираше увереност в своята роля в драмата. Очите й бяха широко отворени. Тя вирна брадичка и произнесе тържествено: — Кой е убил вашите двама приятели?

Настъпи безкрайно мълчание. Никой не смееше да погледне никого. А после се чу гласът на ректор Фиск:

— Мисля, че знам отговора на този въпрос.