Уил Лавендър
Превъзходство (44)

42

Алекс сграбчи Франк Марсдън за рамото и усети как той се олюлява и пада към нея, отпусна се като труп, какъвто вече беше. Тд се опитваше с всички сили да го задържи изправен. В главата й беше хаос. Жицата, увита около врата му, го държеше на крака като някаква марионетка. Кръвта, потекла от устата му, изцапа блузата й…

— Чакай. Недей.

Кедър вече беше зад нея и буташе Франк обратно към стената. Жицата се опъна, скъса се и актьорът се свлече.

— Как? — попита Алекс. Това бе единствената дума, която успя да произнесе.

Келър разгледа трупа. Жицата беше промушена през прозореца.

— През покрива — каза той. — Олдис е там горе. Трябва да повикаме Блак.

Тялото помръдна. Постмортални тръпки и гърчове. От устата му потече кръв на мехурчета. Трупът въздъхна и Алекс отскочи. За първи път след Айова видя и Келър уплашен.

— Върви — каза й той и пак се протегна към Марсдън. Очите му се бяха подбелили и разкъсаната му трахея отново изгъргори. — Доведи някой.

Тя започна да вика за помощ.

— Не — спря я Кедър. — Къщата е прекалено голяма. Ние сме в далечното крило. Трябва да отидеш.

Алекс затича. Зави зад ъгъла се втурна към стълбището.

Спря. Асансьорът, с който Фиск се движеше между етажите, беше вляво от нея. Натисна копчето и зачака. Чу стърженето на въжетата в шахтата три етажа под нея. Когато кабината наближи, си спомни какво й бе казал Келър. „Покривът“. Представи си как Олдис се показва на прозореца, пъха жицата, увива я около шията на Марсдън и започва да дърпа.

— Помощ! — завика тя отново и гласът й отекна в огромното пространство.

Една врата в другия край на коридора се отвори и от нея изскочи Крисчън Кейн по пижама.

— Алекс, какво става?

— Повикай някого, Крисчън. Повикай Блак. Франк… — Асансьорът спря на етажа и вратите му се отвориха. Тя бутна Крисчън вътре. — Върви! Върви!

Хукна обратно. Трябваше да се върне при Келър, да види дали не може да помогне с нещо. („Мъртъв е, Алекс. Видя очите му“.) Зави зад ъгъла и затича с всички сили. Погледна към дъното на коридора и…

Нищо.

Жицата си висеше от прозореца.

Келър и трупът бяха изчезнали.