Уил Лавендър
Превъзходство (46)

44

Олдис беше в къщата. Някак си бе успял да се вмъкне. Бе убил Франк Марсдън, а сега и Келър бе в опасност. Алекс се почувства беззащитна. Беше сама с увисналата във въздуха жица в пустия коридор. Нямаше нищо друго. Навсякъде бе тъмно.

Къде бяха другите? Защо Блак или Крисчън Кейн още не й се бяха притекли на помощ, не бяха дошли да я спасят? Защо…

Чу се звук — нещо като че ли прещрака в тъмното.

Алекс замръзна. Звукът идваше от другия край на коридора, отвъд стаята на Келър.

Ужасът я заля и я бутна напред. Крачка, после още една. Трябваше да стигне до края на коридора. Да слезе от този етаж. Вратата за надолу беше на десетина метра и тя трябваше да стигне до нея.

Още една стъпка напред. Вече беше до прозореца, до който бе намерила Франк. По стената имаше размазана кръв. Видя и още нещо — следи по килима в коридора. Черна кървава следа, която се отдалечаваше, сякаш Франк бе влачен по пода.

Овладя се и откъсна очи от кръвта. Продължи напред.

Вървеше към стълбището и не спираше да мисли. „Той може точно в момента да е долу. Може да е на всеки етаж от къщата и да ме чака“. Представи си лицето на Олдис, гротескната усмивка, която изскача срещу нея от тъмното.

Най-после стигна до външната врата и изскочи навън. На студа, където вятърът издуха страха й.

На поляната отпред имаше хора, бяха се събрали около нещо на земята. Още един труп? „Не. Не и Келър. Не и Келър!“

Проби си път и погледна.

Беше Франк. Някой му правеше изкуствено дишане. Други викаха нещо и сочеха към дърветата на стотина метра от къщата на ректора. Видя Блак да ръкомаха трескаво и да се опитва да организира нещо. Той също я видя и викна:

— Шипли! Какво стана горе, по дяволите?

— Не… не знам…

— Някакъв човек изскочи от къщата, хвърли Марсдън на земята и побягна към колежа.

— Келър — каза Алекс. — Сигурно е хукнал да гони Олдис.

Очите на Блак проблеснаха гневно. В същия миг санитарят, който обдишваше Марсдън, извика:

— Напипах пулс!

Всички се обърнаха към него. Марсдън се размърда, закашля се и изхрачи кръв. Луси Уигинс, която бе клекнала до него, изхлипа:

— Какво стана, скъпи? Моля те, кажи ми…

В ума на Алекс се появи откачена идея: „Тръгвай. Веднага“.

И тя затича с всички сили към колежа.

След Келър.