Уил Лавендър
Превъзходство (31)

29

Алекс се върна в стаята си. Усещаше как останалите я прогарят с поглед. „Това трябва да приключи. Просто не може да продължава така. Не могат да ни държат затворени в тази стара къща като животни в клетка“.

— Франк ни разказваше за Даниел Хейдън и за вашия учител Олдис, докато те нямаше, Алекс — каза Луси Уигинс. Беше се облегнала на стената до камината и на лицето й имаше хладна усмивка. Франк Марсдън стоеше срещу нея и попипваше драскотина на бузата си.

— Луси — каза той тихо. — Моля те.

— Кажи й, Франк. Кажи й това, което каза на нас.

Той въздъхна и започна:

— Прекарах известно време с Даниел лятото преди той… разбирате ме. Готвех се за роля, правех малко проучване за нюйоркската полиция. Струваше ми се, че започнах да го опознавам по-добре. Не мисля, че някой от нас успя да се сближи с него навремето.

— И какво ти каза той, Франк? — попита Алекс.

— Каза…

— Кажи го, Франк — насърчи го ректорът Фиск. — Хайде, кажи й.

— Даниел ми призна, че Олдис е искал от него да направи нещо. Отначало ми се стори откачено, но колкото повече говореше Даниел, толкова повече започвах да му вярвам. Бяхме в Ист Сайд, движехме се с патрулката. Беше ясно, че иска просто да си излее душата, да сподели тайната си с някого.

— Какво е искал Олдис? — попита Алекс.

Франк я погледна и каза:

— Поискал е от него да ни разследва, Алекс. Искал е Даниел да ни провери, да изрови кирливите ни ризи. Бил убеден, че… че някой от вечерния курс е превъртял. Че се е покварил.

Алекс се взираше в познатия телевизионен актьор и свой стар колега. Тежестта на това, което току-що бе произнесъл, я смазваше. Възможно ли бе да се вярва на Франк, или това бе просто роля, сценарий, целящ да я заблуди и отклони?

Вратата се отвори и се появи Блак. Поиска да разговаря със Сали Танър и вдовицата неохотно го последва в коридора. Младият полицай затвори вратата след Блак и я заключи със силно щракване.

Алекс огледа хората в стаята. „Един от тях — помисли си тя отново — е убиецът“.