Уил Лавендър
Превъзходство (30)

28

Ректор Антъни Райс беше от онзи тип хора, които не понасяха порока на човешката глупост. Беше червендалест и непрекъснато задъхан, с около двайсет и пет излишни килограма. Приличаше повече на счетоводител от малка провинциална фирма, отколкото на преподавател по мъртви езици.

В петък следобед, когато бившите участници в курса „Разгадаване на литературна мистерия“ бяха изолирани в стаята на горния етаж в къщата на Фиск, той крачеше из кабинета си на втория етаж в Кулата. Беше си изпил лекарствата за сърце и за кръвно, както и антидепресантите. На бюрото му бе забравен недояден банан, който бавно ставаше кафяв. Настолната лампа осветяваше романа на Пол Фолоус „Златното мълчание“. Книгата бе разкъсана и Райс бе пръснал страниците и бе налепил по тях стотици самозалепващи се розови листчета с неразбираеми записки. На пода имаше възглавница и легло. Беше спал тук предната нощ.

Райс ги усещаше. Надигащите се неприятности. Заля го внезапен гняв.

Проблемът беше, че повика Шипли от Харвард. Идеята бе на детектив Брадли Блак. Може и да е била култова героиня в колежа преди петнайсет години, но не всички култови герои заслужават почести, нали така. Някои — и той имаше предвид най-вече дъртия Ричард Олдис — оставаха в паметта на другите само с грешките си. А Шипли бе направила толкова много грешки по време на вечерния курс. Да, бе свалила обвиненията от Олдис, но за Райс това не означаваше нищо. Това не беше чак такава победа, каквато я изкарваха обожателите й. Веднъж се бе срещал с Олдис и той го притесни. В него имаше нещо почти нечовешко. Може би беше заради замръзналата усмивка или от начина, по който черните му очи се взираха в теб, съдеха те, принизяваха те. Райс потръпна.

Замисли се за професора. Нищо чудно, че некомпетентната Шипли не бе успяла да изтръгне нищо от него. Ами ако някой друг поговореше с него, някой, който няма какво друго да спечели, освен истината? Олдис би оценил искреността му; Олдис би видял в него равен, може би дори по-голям интелект. Повече никакви млади преподавателки въртиопашки, които искат само да утвърдят името си в Харвард, да, никакви игрички повече. Ще отиде при Олдис и ще го попита за убийствата на Майкъл Танър и Луис Прайн. Ще си поговорят като образовани мъже, които се интересуват само от истината.

Да, точно това ще направи. Повече никакво ровене в някакъв забравен роман, никакви глупости. Ще отиде при Олдис още този следобед и ще прекрати всичко веднъж завинаги.