Лорън Блейкли
Надарен (9)

8.

Нека се върнем назад.

Как стигнахме от „без целувки“ до „страстни целувки“? Каква беше тази повратна точка? Дали тя се наведе към мен? Или аз се приближих към нея? Подробностите имат значение. С удоволствие ще ги споделя.

Започнете с шест месеца сексуално напрежение. Добавете два коктейла Мохито за нея, две бири за мен и няколко водки с тоник. Разбъркайте всичко това с лоши новини за бизнеса и сложете отгоре черешката, която представляваше коментарът на Натали, който ме зашемети и който не оставаше никакво съмнение за това, което иска… И готово!

Не се навеждаме един към друг. Няма дълго и бавно чувствено привличане. Това не е бавно изгаряне.

Това е огнена катастрофа. Все едно сме в две коли, които тази нощ се движат с висока скорост по магистралата, блъскаме се един в друг, плъзгаме се през предния капак и се целуваме като полудели.

В това няма нищо предварително подготвено. Преминаваме от „без целувки“ в „страстни целувки“ за по-малко от шестдесет наносекунди. Да, дори не знам какво е наносекунда. Но се случи за нула време.

И сега ръката ми е в косата й, за да я държа до себе си, поглъщаме устните си. Целуваме се силно и грубо, подхранвани от натрупаното желание и повече от достатъчно водка и ром, за да направим това неизбежно.

Зъбите й ме драскат и аз ръмжа, наслаждавайки се на нейната грубост. Засмуквам силно долната й устна и съм възнаграден с почти същия звук от нея. Тя е като тигрица — и двамата сме животни.

Пръстите ми се впиват в главата й, а нейните ръце са навсякъде по мен — в косата ми, след това се плъзгат надолу по гърдите ми, по ръцете ми. Целуваме се толкова дълбоко, сякаш се опитваме да се превземем един друг.

В един момент тя се откъсва, поема си дълбоко въздух, след което прошепва в ухото ми:

— Исках да направя това от толкова дълго време.

— Не толкова дълго, колкото исках аз. А сега ми дай устните си отново — казвам й, а тя се подчинява.

Ръцете ми вземат в шепи лицето й, но не съм нежен, а и тя не ме иска такъв. Натали не си пада по нежностите. Тя е агресивна и силна и иска това, което искам и аз. Държа лицето й здраво в дланите си и тя на практика пропълзява в скута ми, за да е близо до мен, след това още по-близо, докато гърдите й се притискат в моите.

Седя на стол до бара и изнасяме малко представление. Но не ми пука.

Езикът ми търси и преследва, иска да вкуси всяко местенце в устата й, да се наслади на водката с тоник, но най-вече на Натали. Тя хленчи и стене, а аз поглъщам всеки еротичен звук, който издава.

Този стол е наш. Този бар е наш. Нощта принадлежи на тази целувка, защото това не е целувката, която поставя началото. Тя съдържа всички насоки, необходими за подреждането на пъзела, който разкрива къде ще завърши тази нощ.

С непоклатима увереност знам точно каква целувка е това.

Докато изследвам устата й, а тя превзема моята със същата настойчивост, знам, че тази вечер ще чукам Натали.

Някак си успяваме да се махнем от бара. Плащам сметката, тя грабва чантата и телефона си и потъваме в огромната паст на „Ню Йорк Ню Йорк“.

— Значи всичко, което може да преживееш във Вегас. — Погледът й флиртува с мен, гласът й е закачлив, а бедрата й се полюшват, докато върви. — Сега влакчето ли е наред?

Това е покана, ако някога съм чувал такава. И с радост отговарям:

— Хайде да се повозим! Да извлечем максималното от всяка секунда в този град.

Не споменавам останалото — че в понеделник ще се върнем към нормалния живот. Към работата. Нищо повече от тази нощ — това е твърде рисковано, но точно сега не желая да определям основните правила. Тази нощ искам да се отдам на момента. Освен това водката вече казва на мозъка ми: на кой му пука за понеделника?

— Ще направим всичко — отговарям вместо това, защото то има много повече смисъл в момента, отколкото да мислим за последствията.

— Добре. — Тя сграбчва деколтето на черната ми тениска, когато спираме пред „Известните хотдози на Нейтън“, където редовните клиенти тъпчат в устата си дългите наденички и сандвичите със сирене. — Защото обожавам да се возя на влакчето — добавя, като се отърква в мен под ярката светлина в преддверието на казиното, сред дрънченето на монетите, спечелени на близките игрални автомати и шума от въртенето на рулетките.

Притискам с ръце бедрата й към себе си така, че да почувства твърдата ми дължина. Тя ахва, щом се докосва до възбудения ми член, след което от устните й се изплъзва сладък еротичен стон. Реакцията й е безценна и съвършена.

— Колко много обичаш да се возиш на влакчето? — питам я.

— Само почакай, да ме чуеш как крещя на спускането. Тогава ще разбереш точно колко.

Повдигам вежда.

— Скъпа, ще те заведа на страхотна разходка.

Някак си успяваме да се откъснем един от друг.

Вървим и се целуваме. Следваме знаците, указващи мястото на влакчето и по пътя спираме, за да се натискаме. Притискам я към стената и целувам извивката на шията й, наболата ми брада драска нежната й кожа. Тя стене, когато го правя, и тези звуци ме побъркват. Искам да чуя нейните стоновете и секси викове, искам аз да бъда причината за тях, да я карам да стене отново и отново.

Успяваме да изминем още тридесетина метра или някъде там, след това нагоре по ескалатора, където един до друг се намират входовете на залата с игрални автомати и на влакчето.

Но имам нужда да я докосна отново. Затова я извъртам и я облягам на стената, залепвам китките до тялото й и се притискам в нея, докато още веднъж поглъщам устата й с моята. Когато успявам да се отдръпна, прокарвам устни до ухото й и го гризвам. Тя изскимтява тихо.

— Желая те толкова много — казвам.

— Господи, нямаш представа! Да бъда близо до теб е мъчение. Умирах да те докосна. Казах на сестра ми, когато се качихме на самолета, че няма начин да дойда тук с теб и да не те пожелая.

Тя казва тези думи задъхана, вероятно признанието й е повлияно от алкохола и нямам нищо против, защото аз също съм пиян. И все пак не толкова пиян, така че онази част от текстовото съобщение, която забелязах по-рано, си идва на мястото.

Изведнъж проумявам — тя си е писала със сестра си за мен. Казвала е на Шарлът, че близостта й с мен е мъчение. След което Шарлът й отговаря, че е знаела, че Натали иска да направи това с мен във Вегас. И мамка му, ако това не ме възбужда още повече!

Всички мои причини да й се противопоставям се изпаряват. Всичките ми правила, които казват, че работата и удоволствието не трябва да се смесват, се разпадат на прах. Това е временно, секс за една нощ, и трябва да се възползваме максимално от тази нощ.

Надявам се, че на сутринта няма да ни е неудобно, но, по дяволите, не мога да мисля за това точно сега. Утре си е за утре.

Минаваме покрай ярките светлини и мигащите екрани на игралните автомати и намираме пътя към опашката за увеселителното влакче. Има само няколко човека пред нас. Няма да отнеме дълго, но искам чакането да бъде прелюдия за нея. Придърпвам Натали към мен, гърбът й се залепва за гърдите ми, а дупето й се намества точно срещу очертанията на твърдия ми пенис.

Тя навежда глава към рамото ми, доближава устни до шията ми и измърква името ми.

Шепна нейното в ухото й и начинът, по който произнасям тези три срички, изглежда я кара да настръхне. Притиска се в мен, нейното секси, сладко задниче се отърква по цялата дължина на възбудения ми член. В момента ние сме шибано определение за „показване на привързаност на публично място“. Ние сме „хей, защо не си вземете стая“, но удивителното е, че никой не казва нищо.

Вегас, бейби. Обичам този град!

Пръстите ми си играят с колана на полата й.

— Кажи ми, колко много искаш това? Искам да чуя как го казваш!

— Колко много искам да се возя на влакчето ли?

Ръцете ми се впиват в бедрата й.

— Не. Колко много искаш да те чукам тази вечер.

Тя се завърта към мен, сините й очи срещат моите. В началото не казва нищо, просто ме изучава. Очите й потъмняват от желание, но тя продължава да се взира в мен. От настойчивия й поглед въздухът свисти, когато излиза от дробовете ми.

— Уайът Хамър, не знаеш ли?

— Какво да знам? — питам, а гласът ми е дрезгав.

Всяка дума, която излиза от устата й, е изпълнена с желание.

— Копнея за теб!

Никога тези три думи, произнесени заедно, не са звучали така възбуждащо. Въпреки че не сме сами, ние си представяме, че сме. Спускам устни към нейните и за първи път тази вечер я целувам нежно. Това продължава секунда или две, след което прошепвам:

— Убиваш ме, Нат!

Тогава идва нашият ред и ние се откъсваме един от друг, тъй като нашата група се отправя към площадката с редицата жълти коли, проектирани да изглеждат като кабини на таксита.

Не искам да поемам никакви рискове. Грабвам ръката на Натали и умишлено я водя към последния вагон. Тя се плъзга вътре първа, полата й се повдига няколко сантиметра, разкривайки повече от гладката й кожа.

Присъединявам се към нея и веднага щом сме на местата си, ръката ми тръгва на мисия. Докато вагоните пред нас се пълнят, пръстите ми поемат към ръба на полата й и под нея, след това нагоре по бедрото й, между краката й, до влажната преграда на бикините й.

И тогава се мушват вътре.

— О, Боже! — прошепва тя.

И имам две минути и четиридесет и пет секунди, за да я накарам да го каже отново. И по-силно.