Лорън Блейкли
Надарен (3)

2.

Тя избра вегетарианското бибимбап, някакво супер ново пикантно ястие в Корейския ресторант на Девето авеню, недалеч от офиса.

— „Бибимбап“ — казва, сякаш претегля думата. — Предизвикателство е да го произнесеш и обикновено звучи като „бипити-боп“, нещо, което феята-кръстница от филмчето на Дисни казва. Но всъщност бибимбап няма нищо общо с преживяването от филмчето на Дисни.

— Или с феята кръстница — добавям аз, разкършвайки врат, за да облекча схващането от днешната работа. Осем часа на крак, завинтване, забиване и пробиване. Не е като да е тежка работа, но, човече, бих отишъл на един масаж.

Тя ме стрелва с поглед.

— И ти знаеш какво е да си с фея-кръстница?

Осъзнавам как е прозвучал коментара ми, но продължавам:

— Като сбъдване на всичките ти мечти.

— Искаш да ми кажеш, че си излизал с феи-кръстници?

— Може би съм.

— Тогава аз съм излизала с джинове — казва тя надменно, докато нашата сервитьорка приближава.

Натали й обяснява какво точно иска, а аз поръчвам за себе си говеждо бибимбап, толкова люто, че да ти опада косата, след което добавям предястие и няколко бири.

Тук сме, защото Натали обожава пикантната храна. Колкото по-люто, толкова по-добре. Всъщност тя ме предизвика да опитам няколко кулинарни специалитета през последните шест месеца. За щастие, съм роден с огнеупорни вкусови рецептори и завидна желязна воля, така че обикновено я побеждавах, но трябва да й се признае на жената. Тя може да се справи с чушка хабанеро, като никой друг, когото съм виждал.

Няма да лъжа. Беше много възбуждащо да я гледам как яде две от тези „лоши момчета“ в бургер една вечер преди няколко седмици, когато си взехме за хапване след работа. Просто има нещо в жена, която може да се справи с пикантни подправки.

Всъщност, щеше да бъде възбуждащо, ако мислех за нея по този начин. Но аз не го мислех, така че не бях възбуден.

Случаят е приключен.

Минута по-късно сервитьорката се връща с две бири и аз вдигам чаша за наздравица с Натали.

— За шестте месеца с твоята магия! Ти си по-добра от фея-кръстница!

— За шестте месеца с постоянна работа, най-накрая! — шегува се тя.

Натали бе сменяла различни временни работни места, преди да я наема. Тя се нуждаеше от работа и беше искрена. Всъщност, вечерта, когато дойде при мен да търси работа, напълно затвърди мнението ми за това, което твърдят пичовете — че жените си умират за нас.

Защото нямаме никаква представа дали в действителност това е така. Мотаем се около тях, слепи за онова, което наистина желаят.

В основата си жените са най-сложните същества, създавани някога, и приблизително двадесет хиляди пъти по-сложни от най-умния компютър на света. На сватбата на моя приятел Спенсър със сестрата на Натали — Шарлот, миналата есен, Натали се отправи към мен с решителен поглед и аз се пошегувах с моя брат близнак Ник:

— Тя ме желае.

Грешка! Огромна грешка!

Оказа се, че се е запътила към мен по друга причина. Когато разговаряхме предишната вечер, споменах за някои от проблемите, пред които е изправена фирмата ми — основният проблем е моята пълна неорганизираност — и тя бе изготвила план за това как да се подобри работата и как компанията да се разшири и да спечели по-добри договори. Представи ми го по време на игра на билярд в хотела, където беше сватбата. Планът й беше перфектен и точно това, от което скоро разбрах, че се нуждая.

Наех я две седмици по-късно.

Сега, след половин година заедно, не мога да си представя управлението на „WH Carpentry & Construction“ без нея. Нейните способности ми дават свободата да се фокусирам върху това, в което съм добър — създаване, изграждане, работа.

Тя ме побутва с лакът.

— Помниш ли деня, в който започнах? И ти отиде на среща, която всъщност стоеше в графика ти отпреди година?

Аз простенвам:

— Не ми напомняй!

Тя поклаща шеговито глава.

— Но те спасих! Обадих ти се буквално в последния момент. Ти беше пристигнал пред сградата на клиента, готов да влезеш и да дадеш оценка за кухня, която вече си подновил.

Кимам, когато си спомням.

— Дам. Добър с инструментите, ужасен с ангажиментите.

— А сега си добър и с двете — отвръща тя, устните й се извиват в тази нейна очарователна усмивка. Извръщам поглед за кратко. Не мога да се взирам в усмивката й. Вероятно ще ме хипнотизира. Ще ме накара да изпълнявам желанията й.

— И бизнесът не може да върви по-добре — добавям аз. — Сега би трябвало да можем да се разширим, както първоначално бяхме говорили. Да наемем повече момчета — постоянни работници, за да не разчитаме само на почасово наети за всяка работа.

— Точно така. С новите проекти, които сме предвидили това лято, можем да назначим хора на пълно работно време, да покрием техните здравни осигуровки и всичко останало. — Тя посочи някои от проектите, които бе записала — голям брой скъпи кухни за преустройство. И тъй като това е Манхатън, тези обекти могат да ни донесат печалба от шестцифрена сума, че и повече.

— Между другото, имах намерение да попитам. Как успяваш винаги да си толкова организирана? Имаш папки в главата си? Признай си! Това е като Container Store^[1] — казвам, като я докосвам по главата.

Тя се преструва, че диша тежко, езикът й се провесва от устата, като на куче през лятото:

— Не ме карай да се вълнувам. Container Store е любимото ми място във Вселената и съм убедена, че мога да живея там щастливо.

— Значи това е отговорът? — питам, когато сервитьорката пристига с лютивото пилешко предястие, от което се вие пара. Това ще бъде огън за стомаха. Отлично! — Любовта ти към тази фирма те е направила така организирана?

Натали изпъва рамене.

— Споменах ли, че дрехите ми са окачени по цвят в гардероба? Че всичките ми книги са подредени по азбучен ред и че никога не съм пропуснала и един учебен ден през живота си?

— И вероятно бикините ти са подредени по…? — Удрям спирачка по темата за бельото й. Мамка му! Къде е шибаният филтър в мозъка ми? Кълна се, че Флойд е размътил главата ми днес. Може би пантите му бяха дефектни.

— По цвят — отговаря тя с леко весел тон, сякаш знае какво съм искал да кажа. Знае, че съм навлязъл в територия, в която не бива да влизам.

Но все пак, ето ме вътре, продължавам да питам:

— И най-често срещания цвят е?

Едната й вежда се повдига, а ъгълчетата на устните й се извиват нагоре. Все едно току-що е сложила маска на перфектната флиртаджийка на лицето си и сега аз имам един много готов за действие израстък.

Шибани пениси! Понякога е несправедливо, че имаме тези приятелчета, с които да се борим по цял ден. И повярвай ми, това е една епична битка. Мъж срещу ерекция.

Мъжът рядко печели.

Ерекцията е твърде мощна.

От лъскавите й розови устни се отронва отговор. Натали използва някакъв блестящ розов гланц. Не червило. Да, знам какво е гланц. Целувал съм много жени и не съм някакъв неандерталец със сандъче за инструменти, който не знае каква е разликата между червило и гланц. Едното е хлъзгаво и има невероятен вкус върху устните на момичето, когато я целувам; другото е по-плътно и има невероятен вкус върху устните на момичето, когато я целувам.

— Бял — отвръща тя и ситуацията на южната граница става напрегната.

Грабвам вилицата и я забождам в огненото пиле. Може би това ще бъде лек за дървото.

— Сега знам откъде идват всичките ти бизнес умения. От организацията на чекмеджето с бельо.

— Розовото също е често срещано.

Сега вече говорим за стомана. Розовите бикини на Мис Америка са като рецепта за Виагра — постоянно изправен.

— Розови. Бели. Докато са подредени по цвят, другото няма значение. — Тя посочва към пилето. — Време е да взривим мозъците си.

Надпреварваме се в изяждането на пилешкото ястие, което се усеща като запалена клечка кибрит, спускаща се по гърлото, после гасим пламъците с бира и продължаваме с основното блюдо.

В края на вечерята телефонът ми изжужава два пъти.

Натали посочва към джоба ми:

— Съобщение за работа — казва бързо, което ми напомня, че е настроила телефона ми с двойно жужене, когато съобщение от служебния ми номер бъде пренасочено към личния.

Докато Натали е ангажирана да проверява собствения си телефон, аз грабвам моя и отварям съобщение от Лейла Мейуедър.

„Имам зелена светлина. Нямам търпение да обсъдя новия проект с вас. Бих искала да започнем в най-скоро време. Когато дойдеш утре, ще може ли да доведеш Натали?“

Усмихвам се. Това, че моите клиентите я харесват толкова много, ме кара да се чувствам горд. Искам да й покажа съобщението, но тя все още е заета, пише на телефона си. Не мога да не се замисля на кого ли пише. Изкушавам се да надникна, но се въздържам. Когато спира и оставя телефона си настрана, все пак успявам да зърна една дума — мъчение.

Интересно. Но не съм в настроение да играя на Шерлок тази вечер, така че вместо това й показвам съобщението от Лейла.

— Изглежда си желана.

Тя сияе:

— Чудя се какво би могло да бъде. Имаш ли представа?

Клатя глава.

— Никаква. Но утре ще разберем. Мислиш ли, че можем да го вместим?

— Следващият ангажимент ще се забави известно време. Нека да получим подробна информация, но мисля, че можем да се справим.

— Твърдо съм убеден, че заслужаваш повишение — казвам аз.

Тя грейва.

— Наистина се радвам, че успях да ти помогна Уайът!

— Аз също — отговарям, защото въпреки че е фина и секси, въпреки че е прекрасна по много начини — повече, отколкото мога да изброя, и въпреки че ако не беше моя асистентка, щях да бъда упорит кучи син, за да я накарам да дойде у дома с мен, тя също така е невероятна в това, което прави.

Натали сваля салфетката, поглежда часовника си и ме стрелва с тъжна усмивка:

— Трябва да тръгвам. Имам урок тази вечер. Това е единственото ми време, когато мога да си позволя тренировка в доджото тази седмица.

— Напълно разбирам — казвам аз и когато тя си тръгва, започвам да се чудя дали наистина отива на урок, или някой мъж й бе писал, когато тя си проверяваше телефона. Може би излизането с мен беше мъчение? Не! Аз съм супер забавен. Освен това си напомням, че не е моя работа да се бъркам в живота й извън офиса.

Точно затова не мисля за нея, когато се отправям към апартамента си по-късно. Или когато си вземам душ. Или когато се хвърлям в леглото и преглеждам статия с интересни факти за животните, като например че делфините никога не спят дълбоко. Мозъците им са прекалено активни.

Това е едно от хубавите неща при мен. Мога да изключа мозъка си.

Жените са сложни, но ситуацията с Натали е проста. Държа ръцете си далеч от нея.

И се кълна, че няма да се усложни на следващото утро, когато Лейла ни представя своя план.