Лорън Блейкли
Надарен (30)

29.

Шарлът ми подава „Маргарита“, когато влизам в дневната на Макс, чиято квартира се намира в Батъри Парк Сити^[1].

— Това е тайната ми рецепта. Направена е с „гумени мечета“ — казва тя с широка усмивка.

Вземам чашата и отпивам. Питието е студено, вкусно и леко сладникаво.

— Вече не е никаква тайна, след като я разкри, нали?

Тя се смее и потупва декоративните възглавнички, така че сядам до нея на огромния L-образен, шоколадовокафяв диван, който е с лице към прозореца. Цялата банда е тук. Ник се е настанил в ъгъла заедно с Харпър, която се е сгушила до него. Чейс е в другия край и зървам Натали и Джоузи в кухнята с Макс. Спенсър е от страната на Шарлът и вдига чаша към мен.

— Радвам се да чуя, че си спечелил дербито за кум. Просто не налитай на шаферката — шегува се той, като прегръща Шарлът през рамо.

Вдигам ръка.

— Не се безпокой, човече. Сигурен съм, че жена ти не е единствената забранена шаферка — казвам, тъй като Харпър помоли Шарлът и Джоузи да й бъдат шаферки, както и няколко други приятелки.

— Като говорим за шаферки — подхваща Харпър, като се протяга през Ник, за да потупа коляното ми, — приятелката ми Аби познава някой, който има нужда от твоите дърводелски услуги. Помниш ли я? И двамата сте енциклопедии за животински факти. Ще я накарам да се свърже с Натали.

— Отлично! Оценявам това, че ни препоръчваш, особено на някой, който също е от групата на любознателните — казвам аз и Харпър се смее.

След това повдигам поглед към изгледа на Манхатън от високо и оставам очарован.

Не бях идвал в новото жилище на Макс, но, по дяволите, тази квартира е първокласна. От тук, на двадесет и петия етаж, има изглед към Статуята на свободата и река Хъдсън. Рано вечер слънцето грее през прозорците, които са от пода до тавана.

— Хей, Макс — викам, като обръщам глава към кухнята. — Сега да не правиш коли за Зайнфелд^[2] и Лено^[3] или нещо от сорта. Това място е изключително впечатляващо.

Той излиза от кухнята с бира в едната ръка и маргарита в другата и се смее с дълбок глас.

— Не мога да разкрия всичките си известни клиенти.

— О, да, това е поверителна информация — казва Чейс, като имитира кавички във въздуха.

— Как върви бизнесът? Предполагам, че е добре? — питам Макс.

Той оставя коктейла в подноса за вино върху масичката от светла дървесина, която изглежда ръчно изработена, и отпива голяма глътка от бирата си.

— Знаеш ли, наистина не мога да се оплача.

— Сигурен съм, че това е слабо казано — заявява Чейс с нотка гордост в гласа си. — Направо ги разби!

Поднасям чашата си към Макс.

— За нестихващия успех в бизнеса! — вдигам тост и се обръщам към останалите със същото пожелание.

Баровете на Шарлът и Спенсър са истински хит, с три процъфтяващи заведения и четвърто, което скоро ще отвори врати. Ник току-що стартира втора късно вечерна палава анимационна програма в престижна телевизия и двете му предавания имат невероятен рейтинг, докато Харпър продължава да бъде един от най-популярните детски фокусници в Ню Йорк. Джоузи е звезда в света на брашното, а Макс е кралят на бизнеса с автомобили по поръчка в Манхатън, като проектира цялостно красиви и мощни превозни средства.

Докато Чейс е златното момче, Макс е тъмният рицар, както обичам да го наричам. Тъмна коса, тъмни очи, едър и кара лъскава кола с цвета на нощта, която би накарала и Батман да завижда.

Макс чуква бутилката си в чашата ми, след което кима към брат си.

— Ще пия за това! И за факта, че малкия ми брат се върна в града.

— О, липсвал съм ти — заявява Чейс с глуповата усмивка.

Макс го плясва по гърба.

— Липсваше ми единствено безплатната медицинска помощ.

— Семейство — преструва се на сериозен Чейс. — Не можеш да живееш с тях, но и не можеш да им направиш лоботомия без разрешение.

— Къде е Миа? — питам аз, тъй като сестра им е единствената, която не присъства тук тази вечер.

— Миа трябваше да пътува извън града по работа. — Макс посочва с палец към кухнята. — По-добре да отида да нагледам пилето.

Поглеждам Чейс и бърча вежди. Макс не се слави със завидни кулинарни умения.

— Той ли готви?

Чейс се смее и поклаща глава.

— Не. Джоузи и Натали го направиха. Знаеш ли, че жена ти прави най-доброто печено пиле?

Внезапно всички разговори замират.

Спенсър се изправя:

— Какво?

Челюстта на брат ми увисва:

— Няма начин!

Харпър мята възглавница по мен:

— Не си го направил!

Джоузи крещи от кухнята:

— Когато ти казах да й покажеш забележителностите, нямах предвид „Little White Wedding Chapel“.

Сестра ми се втурва през облицования с плочки под, пуфти и диша тежко, токчетата й тракат целеустремено и ме блъсва силно в гърдите.

— Ох! — проточвам шия и срещам погледа на Натали от кухнята. — Споменах ли, че приятелчето ми има най-голямата уста в Манхатън?

Натали вдига рамене с усмивка, която казва „какво да се прави“.

— Предполагам, заради това котките нямат ключица. За да им е по-лесно да се измъкнат от торбата.

И за един кратък миг сме само аз и моята почти бивша съпруга, чието чувство за хумор ме кара да искам да се присъединя към нея в кухнята, да я целуна страстно, след което да й помогна да приготви останалата част от храната. По дяволите, с радост бих измил и чиниите заедно с нея.

— Вярно ли е това? — Зелените очи на Джоузи са ококорени, докато насочва въпроса си към Натали. — И ти не ми каза?

— Благодаря, Чейс, че сподели тази малка пикантна новина — мърморя аз в същото време.

Но преди Натали да може да отговори, се разлива бурния смях на Спенсър.

— О, да! И аз ще повторя това. — Той вдига своята чаша с маргарита. — Много съм ти благодарен, Чейс! Току-що ми даде материал за следващите няколко години. — Спенсър ме поглежда с усмивка, приличащ на котарак, който току-що е изял канарчето. — Сега, вярвам, че всички ние искаме да чуем прекрасната история за това как Уайът е направил предложение на снаха ми.

Ник се подхилва и поклаща глава.

— Пич! Казах ти, че Вегас е рецепта за неприятности. Знаех си, че си се забъркал в нещо.

Джоузи фрасва лакътя ми.

— Попитах те дали си й казал нещо глупаво във Вегас. Бях права.

— Казах „хайде да се оженим“. Ясно? Ето! Доволни ли сте? — жестикулирам към групата и всичките седмина избухват в неудържим смях за моя сметка.

— Чакайте! — непоколебимият глас на Натали се разнася из апартамента. Всички се обръщат към синеоката блондинка, застанала на вратата на кухнята. — Защо никой не критикува мен? Защо всички нападате Уайът? Мислите ли, че аз не съм участвала? Че това е била една от големите му, луди идеи? И аз имах своята роля, хора. Аз казах „да“. Много пъти „да“, ако трябва да съм точна — добавя тя и веждите на Джоузи се изстрелват под бретона й при тези едва замаскирани намеци. — След това казах голямото „ДА“.

Харпър клати глава, дългата й червена коса се движи с нея.

— Вие шегувате ли се с нас?

— Уверявам ви, че не е никаква шега.

Натали се приближава към мен, настанява се в скута ми, хваща лицето ми и целува устните ми. Още веднъж всичките ми мисли се завъртат само около нас двамата. Нежните й устни. Сладкият й дъх. Нейният опияняващ вкус. Очите ми се затварят и въпреки че това е най-кратката целувка в историята, ме оставя без дъх. Когато Нат се отдръпва, се чувствам замаян.

Останалите са безмълвни. Те просто са се втренчили в нас.

Натали слага край на мълчанието.

— Всички вие просто трябва да приемете, че Уайът Хамър ме целува така, сякаш това е единственото нещо, което иска да направи в целия свят, и не можах да му устоя. Но не се притеснявайте. В процес на развод сме и това е всичко. Сега може ли да ядем, моля?

— Чакайте! — казва Спенсър, като прочиства гърлото си. Посочва от нея към мен и обратно. — В момента не сте ли заедно? Защото изглежда така, сякаш сте.

След което трепва и отпуска ръка на бедрото си, където Шарлът стиска крака му.

— Искам да кажа — поправя се Спенсър, — хайде да ядем.

Когато ми просветва, какво се случи току-що — Шарлът го ощипа, за да го накара да млъкне, не мога да не се запитам какво ли е казала Натали на сестра си. Защото очевидно Шарлът знае всичко, което правя, а може би и повече.

Многопластовата кокосова торта на Джоузи е божествена.

Чейс върти очи за двадесети път.

— Просто искам да вляза във ваната с тортата.

Вдигам вежда.

— Тортена вана?

Чейс кима.

— Абсолютно! Пълна догоре.

Джоузи се смее, след това пита:

— С тесто ли да я напълним или с готова торта?

— Готова торта. След това с глазура — отговаря той.

Тя оставя вилицата.

— Означава ли това, че и ти искаш да бъдеш глазиран в тази тортена вана, Чейс?

Той взима още една хапка.

— С тази торта, да, моля. — Накланя главата си настрани, гледайки сестра ми през масата. — Между другото, харесвам новия ти имидж — казва Чейс, като посочва косата й.

Джоузи е брюнетка, но е боядисала няколко кичура в розово. Тя завърта един между пръстите си.

— Благодаря! Направих го, докато те нямаше.

— Защото ти липсвах?

Тя размърдва закачливо вежди.

— Ха! Да, когато мисля за теб, мислите ми са розови.

Скоро идва време да се раздигат чиниите и докато почистваме, с Натали се озоваваме сами в кухнята пред мивката.

— Това беше… странно — казвам аз.

— Начинът, по който Чейс флиртува със сестра ти?

Смея се.

— Е, да. Но и цялата работа с нас.

— Имаше ли усещането, че ни зяпат по време на вечерята? — пита тя, докато изплаква десертна чиния.

— Сякаш бяхме в зоологическата градина.

— Мисля, че им се искаше да се целунем отново.

— Те не бяха единствените — промърморвам, после взимам чинията от ръцете й и я плъзвам на мястото й в съдомиялната.

Тя среща погледа ми, когато водата започва да тече. Гласът й е тих, само за мен:

— Те определено не бяха единствените.

Прокарвам нежно върха на пръста си по шията й, от ухото до ключицата й.

— Точно тук. Искам да те целуна точно тук.

Показвам й, като докосвам едва-едва с устни изящната кожа на врата й и вдишвам аромата й.

Тя потръпва.

— Когато ме целуваш по този начин, ме караш да забравям да дишам — шепне, след което извръща лице, така че устните ни се докосват леко.

И сега аз съм този, който тръпне.

Когато тръгваме, всички заедно влизаме в асансьора. Спенсър, прегърнал Шарлът, Ник, който държи Харпър за ръка, Чейс разказва на Джоузи как вчера извадил мраморно топче от носа на дете, и Натали — до мен. Тя е толкова близо, че мога да я хвана за ръката, да я прегърна през рамо, да целуна косата й.

Все неща, които искам да направя.

Също така искам тази вечер тя да се прибере у дома с мен.

Но тя не го прави. Когато излизаме на улицата, всеки тръгва в своята посока.