Лорън Блейкли
Надарен (23)

22.

Ако инстинктите ми подсказваха, че тя иска да ме премахне с пуешкото, тогава ще направя точно обратното.

— Сандвичът беше трепач! — казвам й и вътрешно се наслаждавам на шегата си.

Обвивам ръце около нея в прегръдка. Усещам усмивката й на рамото ми.

— Беше просто един сандвич, но пак заповядай.

Когато се отдръпваме един от друг, очите ни се срещат и благодарността ми изчезва. Както и глупостта ми. На тяхно място остава само желание. Махам кичур коса от бузата й, прокарвам палец по извивката на брадичката й и опирам чело в нейното.

— Желая те дяволски много — казвам, не само защото това е истината, но е и точно обратното на онова, което исках да й кажа тази сутрин.

Тя сграбчва ризата ми и очите й потъмняват.

— Искам те толкова много, че полудявам.

Залива ме някакво огромно облекчение. Вземам лицето й в шепи, поглеждам в очите й, а огънят в мен се разгаря. Това, което мъждукаше по-рано, сега пламва. Спускам устата си към нейната и в момента, в който устните ни се докосват, всички онези противоречиви емоции утихват, заменени единствено от абсолютната правота на това, което чувствам към нея.

Устните й се разделят и аз плъзвам езика си в устата й. Главата ми се замайва, а сърцето блъска в гърдите ми. Липсваше ми това. Жадувах за това. Нуждаех се от това. Целувам я така, сякаш това е единственото нещо на този свят, което бих правил. Тялото ми се накланя към нейното, ерекцията ми се притиска в бедрото й, тя стене тихо и ме придърпва по-близо, докато отстъпва назад. Дупето й се удря в металното бюро и тя сяда върху него. Отварям очи, за да видя как документите се плъзват зад нея и падат на пода. Нат се настанява отгоре, разтваря крака и ме притегля към себе си.

Аз съм там, вклинен между бедрата й, а пулсиращият ми член е силно притиснат към кожата й. Там, където му е мястото. О, Господи! Това е мястото, където искам да бъда. Тук, с нея. Готова за мен.

Прекъсвам целувката и прокарвам грубите си длани по голите й ръце. Тя потръпва, когато я докосвам и обгръща краката си по-плътно около мен.

— Не мога да престана да мисля за това как те чукам отново, Нат. Как те докосвам отново — казвам, приближавайки уста към ухото й. — И те вкусвам.

Тя трепери и тих стон се изплъзва от устните й.

— Би ти харесало, нали? — подръпвам меката част на ухото й между зъбите си и го гризвам. — Обзалагам се, че искаш устата ми между краката си.

Гласът й звучи диво, когато простенва „да“.

И тогава се усещам как я полагам върху бюрото, повдигам коленете й така, че високите й токчета стъпват на ръба и разтварям тези силни, загорели от слънцето бедра. Вдигам полата й до кръста, дръпвам бикините й настрани и целувам горещото й влажно котенце.

Вкусът й е божествен върху езика ми и в гърдите ми се надига стон. Тя е толкова мокра и няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че жената, която желаеш, е толкова готова за теб. Първобитният човек в мен иска да й се нахвърли, да се зарови в нея, да целува възбудената й мекота, да я поглъща безмилостно.

Но трябва да се успокоя. Не мога просто да я пришпоря така. Намалявам темпото и прокарвам език по набъбналия й клитор.

— О, Боже мой! — стене тя и аз се усмихвам, докато всички спомени за нейните възбуждащи, еротични звуци се завръщат. Обожавам това, че е шумна, звуците, които издава, нещата, които казва.

— Фантазирах си… Устните ти са просто… — Думите й са накъсани от тежкото дишане, докато смуча чувствителното снопче от нерви по начин, който я кара да се гърчи.

— Да? Искаш да те изям? — Повдигам глава, хващам розовите й бикини и ги свалям с плавно движение.

— Толкова много, толкова много! — отвръща тя и повдига подканящо бедра, сякаш се нуждае от това толкова отчаяно, колкото и аз.

Целувам върха на нейното хълмче и шепна:

— Покажи ми, че това е всичко, за което можеш да мислиш.

Връщам се към божественото място между краката й. Сърцевината й блести от възбуда, толкова е мокра и хлъзгава, че почти ми се иска да остана така и да се наслаждавам на гледката на лъскавата й розова плът, но с цялото си същество искам да я погълна и да бъда погълнат от нея. С ръце разтварям отново бедрата й още по-широко, потапям език в нейната възбудена женственост и с чувствена ласка я облизвам по цялата й дължина, до върха на пулсиращия й клитор.

Тя вика името ми.

Езикът ми се движи в обратна посока, слизайки надолу.

Тя стене Божието име.

Пирувам с нея, поемайки влагата й. Смуча сладостта й. Поглъщам я цялата, докато тя се задъхва и гърчи и този път зове Исус. Може би мога да я накарам да вика и всички светии. Ръцете й сграбчват косата ми, стискат я силно. Бедрата й се повдигат в ритъм с моите движения, докато целувам сърцевината й така, както целувам устните й. Жадно. Сякаш не мога да се наситя да я поглъщам.

— Толкова е хубаво, толкова е хубаво, толкова е хубаво! — стене тя, дърпа косата ми и притегля лицето ми още по-близо, макар че, вярвай ми, в този момент съм заровен в нея. Няма друго място, на което искам да бъда. Еректиралият ми член води борба да изскочи от дънките. Желая я повече, отколкото някога съм желал някоя жена.

Бедрата й се притискат към мен, ноктите й се забиват в черепа ми и тя се трие в устата ми, водена от нужда, която, сигурен съм, само аз мога да задоволя. Ближа я ритмично, целувам я още по-ненаситно, прокарвам езика си по сладкото й връхче, докато тя заключва краката си около главата ми.

— О, Господи, не спирай, свършвам, не спирай, свършвам! — вика тя.

Искам да й кажа, че никога няма да спра, но едва си поемам въздух, защото тя свършва в устата ми и соковете й потичат по брадичката, по лицето ми. Тя стене името ми, когато оргазмът избухва в нея, и се тресе и люлее, а когато започва да слиза от висините, с тих глас повтаря „О, Боже!“.

Докато се изправям и бърша с ръка устата си, попивам с очи гледката пред мен. Натали е върху бюрото си, краката й са широко отворени, красивото й лице е поруменяло от чисто удоволствие, русата й коса е в див безпорядък.

Блаженство. Сладко блаженство.

Нат отваря очи, примигва и изглежда така, сякаш се събужда от сън. Когато погледът й намира моя, тя се усмихва и това е нещо ново — ленива усмивка, която някак си ме възбужда.

Невероятно, но възбудата в мен се изстрелва още по-нависоко, когато вдига ръка и я протяга към мен. Вземем ръката й и й помагам да слезе от бюрото. Предполагам, че сега ще приглади полата си, ще пооправи косата или нещо такова.

Вместо това, тя се обръща, навежда се и поставя длани върху бюрото.

Предложение.

Не е нужно да пита втори път. Разкопчавам дънките, смъквам надолу слиповете и трия главата на пениса си в цялата тази влага. В гърдите ми се надига гордост. Тя е мокра заради мен. Соковете й се стичат между краката й, защото аз я накарах да свърши толкова мощно.

Тогава се обажда здравият ми разум.

— Трябва да взема презерватив — мърморя аз.

Тя поклаща глава.

— Всичко е наред. Стига да не си бил с друга след…

— Мамка му, не съм.

— Тогава ми дай голямото си момче, Уайът — казва тя и ми намига „мръсно“.

— Вземи го, скъпа! Мамка му, вземи го! — изръмжавам аз, докато трия главата му между краката й, след което тласкам вътре.

Тя ахва и просто ей така, аз съм напълно заровен в жената, която все още е моя съпруга.

Макар че има нещо ужасно погрешно в тази малка ситуация, в същото време го усещам и правилно по един странен начин. Но не мога да се занимавам с названия и етикети, когато трябва да чукам моята жена. Хващам я за хълбоците и повдигам дупето й, за да намеря перфектния ъгъл.

Толкова е хубаво, когато я изпълвам докрай, докато се отдръпвам и после потъвам дълбоко в нея. Тя е с мен във всяка секунда и заедно се движим във възбуждаща хармония. Бързи, резки движения. Дълбоки, мощни тласъци. Стонове и пъшкане, които следват един след друг. Движа бедра и тласкам вътре, тя ме посреща и се полюшва заедно с мен, дава ми тялото си за общото ни удоволствие.

След няколко минути Натали отново е на ръба. Хваща се отстрани за бюрото и вика името ми.

— О, Боже, Уайът! О, мили Боже! — крещи и начинът, по който произнася името ми, кара топките ми да се стягат. Удоволствието се надига в мен и достига връхната си точка, докато се движа в тялото й по време на втория й оргазъм и конвулсиите на възбудената й плът обгръщат пениса ми.

Докато тя трепери под мен, аз изригвам.

— Мамка му, Нат! Ще свърша толкова силно.

— Да! — настоява тя и аз слагам ръце на раменете й, за да я държа на място.

— Толкова мощно — стена, докато тласкам. Тялото ми е напрегнато до краен предел и оргазмът ме залива, изпълвайки ме с чисто, плътско удоволствие, докато свършвам в нея със силен вик:

— Мамка му, обожавам това!

— Аз също. О, Боже, аз също!

Сривам се върху нея, гърдите ми се притискат в гърба й. Тя шепне гальовно, едно сладко шептене, което ми казва, че харесва тялото ми да е върху нейното, така че не се отмествам. Целувам бузата й, а след това нежно галя устните й.

— Исках да направя това отново, откакто се събудих в Лас Вегас заедно с теб.

Тя звучи изненадана, когато пита:

— Наистина ли?

Кимам с глава.

— Толкова много. Просто е нелепо колко много го исках.

— И аз също. Всеки път, когато си близо до мен, искам да те докосна, да те целуна, да те почувствам отново.

Усмихвам се, заради по-добрата ми преценка.

— Кълна се, че е още по-хубаво, когато си трезвен, отколкото пиян.

— Това е опияняващо по съвсем нов начин — казва Нат.

— Не мога да не се съглася. — Целувам я по бузата и въздъхвам щастливо. Защото съм щастлив. В момента съм наблъскан с ендорфини. Притискам нос в косата й. Вдъхвам я. Не мога да й се наситя.

— Как мина денят ти?

— Беше добре. Но сега е много по-добре.

— Всичко наред ли е в офиса? — питам закачливо.

— В офиса всичко е страхотно, особено след последния час.

Почуквам с пръсти върху бюрото й.

— Това е най-прекрасното бюро. Не забравяй да кажеш на шефа си, че е свършил фантастична работа, като го е взел.

Тя ме смушква с лакът в гърдите.

— Аз го избрах.

— Хмм. Добре тогава — казвам, като поставям още една целувка на челото й. — Имаш отличен вкус за офис мебели.

Но след приключването на сладките приказки и почистването, не съм съвсем сигурен как ще продължим оттук нататък.

Въпросът е решен за мен, когато Натали казва с най-деловия си глас:

— Искаш ли да разбереш как да получим развод по взаимно съгласие в Ню Йорк?

И, човече, нищо не те отрезвява по-бързо от това.