Лорън Блейкли
Надарен (1)

Пролог

Имало едно време едно момче и едно момиче и всичко свършило много зле.

Край.

Само си правя майтап с теб.

Аз съм човек, който живее пълноценно и никога не пропуска добрата част. Когато разказвам история от типа „никога-няма-да-повярваш-какво-се-случи“, гарантирам, че получаваш цялото Орео — от вкусните шоколадови бисквитки до пълнежа от сладък крем. И, моля, насърчавам те да изядеш всичко това, всяка апетитна хапка от историята.

Както едно време на скоростното влакче, когато разбрахме точно защо някои хора пищят с цяло гърло по нанадолнището.

Или историята за бързото чукане зад късметлийския игрален автомат, когато някой закова три черешки, докато аз заковавах нея.

Въпреки че не съм сигурен дали някой от тези случаи успява да надмине следобеда със стълбата.

Какво? Нямаш фантазии, включващи стълби? Скоро ще имаш и никога повече няма да мислиш за най-горното стъпало по същия начин.

Но измежду всички тези „толкова-нелепи-че-трябва-да-бъдат-незаконни“ неща, които никога не бих могъл да предвидя и в най-дивите си фантазии — а виж, доста е разюздано между ушите ми — имаше и някои сериозни глупости.

Този вид истина, която разрязва сърцето ти като с резачка.

Онази проклета близост, която го изтръгва от гърдите ти.

Точно това се случи с мен.

Така че сега, след почти шестдесет и девет дни с нея — и иронията на това число е нещо, което определено забелязвам — аз съм тук.

На стъпалата пред съда. Тя се качва. Аз слизам.

Посягам към ръката й. Обгръщам я с моята.

— Така ли приключва? — Гласът ми почти не прилича на моя. Нейният е като шепот.

— Ти ми кажи!

Мога да ти кажа, че съм играч. Мога да ти кажа, че имам голям пенис, тяло, твърдо като скала, и златно сърце. Но тук не става въпрос за моето описание. Освен това и преди си чувал истории за опитомени играчи.

Но не си чувал тази.

Предупреждение: Няма да издавам предварително най-интересните и важните неща, така че просто ще трябва да затегнеш колана и да се насладиш на пътуването.

Единственото нещо, което ще ти кажа, е това — никога няма да видиш краят на нашата история.