Лорън Блейкли
Надарен (12)

11.

Завършваме триумфално, преди да излезем от хотела. Един двоен рунд в кабинката и отрязък от снимки за всеки от нас прави нощта да затрепти в приятно очакване, че преживяването ще става все по-хубаво и по-хубаво.

Не само деликатния вкус на Casa Noble^[1] ме кара да се чувствам дяволски добре. Това е ръката на Натали в задния ми джоб, докато напускаме „Ню Йорк, Ню Йорк“. Това е начинът, по който стиска задника ми, докато се разхождаме по Главната. И как прокарва другата си ръка през косата ми, докато говорим.

Не може да спре да ме докосва и това е фантастично.

— Ти си доста палаво котенце — казвам й, когато спираме на претъпкана пешеходна пътека, и чакаме сред тълпа от туристи, превзели града на греха.

Натали прокарва пръсти по предната част на тениската ми и казва:

— Имам усещането, че ме харесваш такава… игрива.

— Признавам си. — Покривам пръстите й с длан и ги плъзвам надолу по корема си до колана на дънките ми.

Докато стигнем фонтаните на Беладжио, вече съм надминал всички обичайни нива на възбуда и затова съм благодарен, че имаме какво друго да правим, освен да се докосваме. Ако тя продължава да се държи по този начин, не съм сигурен, че след няколко минути няма да бъда арестуван за разврат на обществено място.

Общественото благоприличие е толкова надценявано.

Посочвам величествено към езерото.

— Мисля, че това е в списъка ти със забележителности на Вегас, които искаш да посетиш.

Тя поставя длани на парапета и подскача на пръсти, докато чака да започне водната атракция.

— Исках да видя водното шоу тук, още откакто прочетох книга, в която имаше сцена как героят прави секс с героинята до парапета.

Е, това никак не помага на възбудата ми.

— Това ли е начинът ти да ми кажеш нещо, палаво котенце?

Тя се смее по-силно от обичайното и вдига два пръста.

— Вече изпълних две от желанията си. Третото ще го осъществя малко по-късно. — За момент изглежда дълбоко замислена. — Сега като се замисля, тази авторка има куп книги със сцени, описани тук.

— Може би има нещо във фонтаните на Беладжио — казвам аз, докато светлините се разливат върху спокойната повърхност и езерото започва своя нощен балет.

Натали с интерес наблюдава шоуто, докато пръските вода танцуват в небето. Тя въздъхва щастливо и гледа сцената пред нея със задоволството, което само изпитият алкохол може да добави към тази нощ.

— Мога да разбера защо й харесва. — Тя се обръща към мен, и тонът й е закачлив и любопитен. — А на теб какво ти харесва?

— Имаш предвид да ми харесва достатъчно, за да го опиша в няколко книги?

— Да.

— Бургери. Бира. Пикантна храна. Но ти вече знаеш това — казвам аз, докато стискам дупето й, само защото мога. Тя размърдва вежди и аз продължавам:

— Обичам спорта и да гледам янките. Харесва ми да разхождам кучетата от приюта и да им помагам да си намерят дом. Забавлявам се със случайни факти за света. И обичам да готвя толкова често, колкото мога.

Върху лицето й цъфва огромна усмивка и тя поставя ръка върху гърдите ми.

— Ти готвиш?

Отдръпвам глава назад.

— Защо си толкова изненадана? Аз съм мъж с много таланти. Ще ти кажа само, че мога да направя чудеса с грил и тиган.

— Просто съм изненадана. Свикнала съм да те виждам с чук и бормашина и този секси колан за инструменти — казва тя, шарейки с очи по тялото ми, изпива ме с поглед по начин, който ме възбужда още повече. — Сега си представям как приготвяш вкусна, пикантна храна в кухнята и тъй като това е моята фантазия, реших, че си гол до кръста с шпатула в ръка.

— А в моята фантазия ти си само по червени бикини и високи токчета, докато ти сервирам тази пикантна храна.

Тя се премества по-близо, гласът й е еротично дрезгав, докато изрича:

— Обзалагам се, че е много вкусно!

— Точно като теб — отговарям, обгръщайки с ръка бедрата й и я придърпвам до мен. Насочваме отново вниманието си към водата и гледаме хореографията на фонтана.

— Какво ще кажеш за себе си, палаво котенце? Какво ти харесва толкова много, че да го опишеш в куп книги?

— Освен песните на Ед Шийрън?

Побиват ме тръпки.

— Ще се престоря, че не си казала това. — Тя знае, че не мога да понасям това момче, но мога да оценя какво е направил за десетки мъже, предоставяйки им музикален лубрикант под формата на песни.

Натали изтананиква няколко ноти от най-популярната му песен, след което ми отвръща:

— Харесвам предизвикателствата. Харесва ми да изследвам нови места, както и такива, които вече познавам. Понякога обичам да се държа глупаво, друг път да съм сериозна. Също така обожавам да си правя педикюр и ноктите на краката ми да са лакирани в различни цветове. И накрая, харесва ми, че мога да живея в Манхатън, защото ме кара да чувствам, че всичко е възможно, стига да продължавам да опитвам.

— Това е идеалният начин да опишеш Ню Йорк.

— И Вегас — добавя тя и среща погледа ми още веднъж. — Оказва се, че Лас Вегас ми харесва.

Тя слага длан върху гърдите ми, този път по-нежно — по-малко като игривото котенце и повече като „сладката Натали“.

— Много — добавя тя. — Много ми харесва!

Сякаш през мен минава електрически ток и изпраща топлина и желание из цялото ми тяло.

— На мен също. — Скланям уста към нейната и потърквам устните й с моите. Лекият й дъх ме опиянява, когато се отдръпвам от нежната целувка. — Наистина си прекарвам страхотно с теб.

За съвсем кратък момент мога да ни видя как водим повече разговори като този. Представям си как се съревноваваме за най-пикантната храна, как опознаваме нови кътчета в Манхатън, как изпробваме всички скоростни влакчета в най-малко три щата, за да отбележим колко обиколки с екстри можем да направим. Не защото се опитваме да съберем повече чертички над леглото, а защото това е забавно. Натали и аз имаме тази обща черта — преследваме безмилостно забавлението. И на двамата ни харесва да се възползваме максимално от всяка секунда.

Но тази малка подробност не е причина да използвам Натали и за в бъдеще.

Изведнъж в мозъка ми проблясва мисълта за това, което може да се случи в понеделник сутринта, когато се върнем на работа, но после изчезва точно толкова бързо, колкото се е появила, защото тази нощ е неповторима и аз се чувствам толкова хубаво, че не искам да мисля за нищо друго, освен за настоящия момент.

Пред нас водното шоу неусетно е навлязло в своя финал, водните струи се извисяват високо в небето.

— Хей, нека си направим селфи сега — казва Натали, след което изважда телефона си и скоростно го наглася в позиция за снимане. Приближавам се плътно до нея и я обгръщам с ръка. Усмихваме се на камерата, а зад нас е една от най-красивите забележителности на Вегас.

— А сега да отидем до Венеция^[2] и да вземем следващата гондола. — Шляпвам я по дупето.

Тя размърдва вежди:

— Това ми харесва.

— Ти си дяволски забавна, малка Бо Пийп!

— Само почакай, докато видиш моята гега.

Когато се отправяме към Венеция, тя качва снимката ни на страницата си във Фейсбук. Група жени, излезли на разходка в града, вървят в нашата посока. Една от тях отпива от внушителна чаша, която прилича на гигантска стъкленица от часовете по химия. Натали се взира с копнеж в нея, след като е прибрала телефона си.

— Опитвала ли си някога едно от тези във Вегас? — питам я.

Тя ме сръгва с лакът в ребрата:

— Знаеш, че не съм.

— Тогава трябва да те посветим в тайнството на „внушителните, вкусно изглеждащи коктейли от улицата“.

Когато групичката приближава към нас, аз извиквам:

— Хей, вие! Чудехме се откъде можем да си вземем по един от тези фантастични коктейли.

Жената посочва към уличната количка на следващата пресечка, откъдето си поръчваме по едно. И се оказва, че тази стъкленица е пълна с най-различни вкуснотии.

Натали надига розовата пластмасова чаша във формата на бонг.

— Това е като скоростна писта за супер напиване.

— Да, отива направо в мозъка. Вероятно в самия център на разсъдъка — шегувам се аз, след което припявам стих от песента на Шийрън, която тя си тананикаше по-рано. — Определено в самия център на разсъдъка.

Докато се разхождаме покрай магазините, подредени до канала, ръката ми е обгърнала плътно раменете на Натали, разказваме си мръсни вицове, пеем откъси от любими песни и се смеем толкова силно, че не можем да спрем.

— Хей, искаш ли да чуеш нещо смешно?

— Да, разбира се, че искам.

— Когато бях в средното училище, се носеха слухове, че ако се смееш двайсет и четири часа без прекъсване, ще получиш пълния пакет от шест коремни плочки. Сякаш това беше нещо, което правиш само един път. Ако успееш да издържиш цял един ден, ще бъдеш уреден за цял живот с изваяно тяло, мускули и всички други глупости — казвам аз, посочвайки корема си.

Тя се смее, след което плъзга пръстите над тениската ми.

— Смя ли се като луд, за да получиш тези?

— Не, но се опитвахме вкъщи — признавам смутено.

Тя обгръща корема си, хилейки се.

— О, Боже мой, много си забавен!

— Решихме да гледаме най-смешните предавания по телевизията. Двамата с Ник намерихме едни детски филмчета, по които той тотално се запали. Някаква японска анимация, която беше адски смешна. Успяхме да се смеем за около петнадесет минути. — Придърпвам Натали по-близо до себе си. — Но тази вечер много се смях, така че може би най-накрая ще получа тези дванадесет плочки.

Тя поклаща глава:

— Няма да стане.

Смръщвам вежди.

— Защо не?

— Защото скоро ще спреш да се смееш.

— Ще ми кажеш нещо тъжно ли?

Нат отново поклаща глава.

— Не. Но съм сигурна, че няма да се смееш, когато сме голи по-късно. Ще пъшкаш и стенеш, и ще издаваш онези еротични звуци, които правиш, когато загубиш контрол с мен.

И температурата в мен се изстрелва рязко нагоре. Изстенвам, докато я привличам още повече към себе си.

— Точно. Както. Сега — казва тя със секси мъркане.

Хващам я за тила и я целувам като луд. И двамата издаваме звуци, сякаш не можем да се наситим един на друг.

Когато успяваме да се разделим, я насочвам към една от гондолите. Настаняваме се на седалката и мъж в раирана риза и червена барета загребва водата с огромно, подобно на прът гребло. Обвивам ръка около Натали и без да искам започвам да си тананикам онази същата мелодия отново. Изведнъж ми просветва — никога не бих пял това на трезва глава. Не бих пял и пийнал.

Което означава, че не съм пийнал.

Аз съм напълно пиян.

И светът е мой.

Очевидно тази вечер всички се чувстват така, защото от другите гондоли се чува ръкопляскане и одобрителни викове. Обръщам поглед към лодката пред нас. Мъж с официални панталони и бяла риза е паднал на коляно, а една брюнетка е обвила с ръце врата му и рони сълзи от щастие, докато се взира в новия си пръстен. Виждам как отзвуците от предложението се разнасят около нас. Всички се радват за тях. Минувачи подвикват и подсвиркват от брега на канала, както прави и Натали.

Тя свива ръце около устата си.

— Ууууххууууу!

После ме сръчква и това е намек, че трябва и аз да се присъединя, така че свивам пръсти като тръба пред устата си и извиквам:

— Поздравления! Ожени се за нея още тази вечер!

Човекът се смее и вдига палци. Бъдещата му булка ни маха. Някои от крайбрежните минувачи подкрепя идеята ми.

— Отидете в „Little White Wedding Chapel“^[3]!

В гондолата коленичилият мъж и неговата дама се споглеждат, явно обмислят идеята, защото си шепнат един на друг. Няколко секунди по-късно той разтваря широко ръце.

— Ще се оженим тази вечер!

Овациите изригват, този път сякаш любимият батър току-що е ударил топката в края на деветия ининг и е спечелил хоумрън. Виковете на Натали са най-силни, тя ме сграбчва за ръката, като крещи в еуфория:

— Отиват в параклиса да се оженят… — Обвива ръката си здраво около кръста ми. — Защото ти ги убеди да го направят тази вечер.

— Когато си във Вегас… — казвам аз и гласът ми заглъхва, щом погледите ни се срещат.

Тези четири думи отекват в съзнанието ми.

Очите й блестят, сякаш мислим за едно и също проклето нещо.

Харесва ми да съм смел.

— Точно колко смела ти харесва да бъдеш? — питам я.

Едното ъгълче на устните й се извива нагоре.

— Точно толкова смела, колкото мога да бъда. Защо питаш?

— Заради нашата сделка тази вечер. За да направим всичко. Само за една нощ.

Посочвам с глава двойката и се кълна, че никога не съм имал по-добра идея в историята на идеите, отколкото тази, която имам в момента. Това е дяволски гениално.

— Мислиш ли това, което мисля и аз?

Устата й се отваря, тя кима, очите й блестят от вълнение.

— Сигурна съм, че е така. Искаш ли да ми кажеш за какво си мислиш?

Вдигам вежди.

— Мисля, че има още само едно нещо, което да направи това преживяване във Вегас пълно.

Тя слага ръка върху устата си, след което я маха.

— О, Боже! Наистина ли ще направим това, което правят другите?

— Не виждам да имаме избор, предвид сделката, която направихме в бара на „Ню Йорк, Ню Йорк“. Всичко или нищо!

За момент настъпва пълна тишина. Но не е нужно да чакам дълго за отговор.

— Всичко, Уайът! — казва тя тихо, но решително.

Очевидно и Нат си мисли, че идеята ми е брилянтна. Как би могло иначе?

Свличам се на едно коляно и грабвам ръката й.

— Палаво котенце, искаш ли да отидем в денонощния параклис и да се оженим?

Тя изхълцва, после се смее и ме придърпва за една влажна целувка, която има вкус на текила и различни плодове.

— Когато си във Вегас…