Лорън Блейкли
Надарен (2)

1.

Ще ти издам една малка тайна за момчетата. Когато видим мацка, която ни харесва, винаги казваме, че е секси. Без значение коя е жената, какво е нейното положение и без да имаме представа дали това е вярно, или не. Просто го казваме.

Както сега.

Флойд, червенокосият пич, който с три дни закъснение достави пантите за този шикозен мезонет в Горен Ийст Сайд, поставя лакът на тезгяха и не спира да дърдори. Предполагам, че се нуждае от почивка след усилената работа, за да не изпусне крайния срок. Обаче аз съм твърдо решен да го спазя, затова продължавам да работя, завинтвайки пантите на вратите на шкафа на моя клиент.

Клиент, за който Флойд вярва, че е горещ за неговата наденичка.

Негови думи. Не мои.

— Уайът, видя ли начина, по който Лейла ме зяпна, когато влязох? — казва той, грабвайки черно-зелената кутийка на енергийната си напитка, отпива от нея, след това прокарва длан върху устата си, оставяйки следа от капчици върху изпъстрената си в червено козя брадичка.

— Хмм. Сигурно съм пропуснал този момент — отвръщам аз и се радвам, че в този момент Лейла е долу във фитнес салона на сградата и не може да го чуе.

— Казвам ти, мацките се редят на опашка за мен при всяка работа — казва Флойд, пъчейки гърдите си.

Извивам вежда, докато завъртам с отвертката и му отвръщам съвсем безразлично:

— Тази опашка от жени… искаш да кажеш, че продължава извън вратата и по коридора на дома на всеки клиент?

Той кимва, сякаш вярва на собствените си глупости. Очевидно сарказмът е непознат на горещия красавец.

— Абсолютно! Можех да ги имам цял ден. Една след друга. Ето защо сме в този бизнес, нали, брато? — И протяга юмрука си, за да го чукне с моя, но ръцете ми са заети, затова просто питам:

— Заради опашката?

Той кимва.

— Най-добрата, която някога съм имал! Нищо не забива пиленцата така, както чук в ръката.

Смея се на тези невероятни глупости. Точно опашката от жени е причината да вляза в строителния бизнес. Не.

— Предполагам, никога няма да се измориш, нали? Имаш висока издръжливост? — питам, окуражавайки го да продължи, докато се придвижвам до следващата панта, като я поставяйки я на равно разстояние от другите върху задната част на вратата.

— О, да! Но има още нещо. Това е златното правило на нашия бизнес — добавя и притиска пръст до устните си.

Оу, ама че съм късметлия! Той ще ме посвети в тайната си.

— Обичам правилата. Кажи, кажи! — настоявам аз като нетърпелив новак.

— Златното правило е това — можеш да чукаш клиентките, но никога не бива да го правиш с асистентката си.

— Така ли? — отвръщам с напълно сериозен тон, сякаш току-що е разпръснал мъдрости от планината Олимп.

Флойд кимва мъдро.

— Довери ми се. Поучи се от грешките си. Загубих най-добрата асистентка във вселената, когато не успях да удържа ръцете си далече от хубавия й задник — казва той, после въздъхва тъжно, вдигайки поглед към тавана. Сигурно си припомня сладкото й дупе. — Добрата асистентка струва колкото теглото си в злато. — Той потупва гърдите си. — Точно затова новата ми служителка е сивокоса бабка. Това премахва изкушението напълно.

Приключвам завинтването на пантите за вратата и вадя бормашината от колана с инструменти. Насочвам я срещу него и срещам погледа му:

— Помисли за това… — оставям гласа си да замре, правя многозначителна пауза и тогава продължавам, — ами ако бях от сребърните лисици^[1]?

Очите му се разширяват и думите му излизат сухи и несигурни:

— От тях ли си?

— Абсолютно! Аз съм от хората за равните възможности. — Не мога да устоя да не го дразня, затова продължавам с голяма доза самохвалство. — Те ме възбуждат и нека ти кажа, че за мен палавите бабки са секси. Говоря ти за опашка от горещи жени. Пенсионерки, докъдето може да ти стигне погледа. Не мога да държа ръцете си далече от тях.

— Ти си знаеш. Добре тогава, че нямаш палава бабка, която да отговаря за телефоните, иначе щеше да си тотално прекаран.

— Игра на думи, нали? — Настроих бормашината, поставих вратата на тезгяха и сниших глас. — Но нали знаеш, Флойд, има още една възможност — казвам и сега е ред да се наведа, да понижа гласа си и да си предам блясък.

— Така ли? — Лигите му буквално започват да текат за това, което без съмнение си мисли, че ще е съвет за секс в офиса. Изправям се в цял ръст. Аз съм 189 см, така че се извисявам над него. — Би могъл… — запазвам тона си равен и лек — … например… — правя последна пауза — да си държиш пишката в гащите, докато си на работа.

Целият мезонет притихва. Флойд се почесва по главата. Сбърчва чело и казва:

— А?

Очевидно моят съвет му е толкова чужд, сякаш му говоря на турски.

— Както и да е. Време е да си тръгваш, Флойд. Трябва да свърша тази работа навреме заради Лейла, която не е увлечена нито по твоята наденичка, нито по глупостите ти.

Потупвам го по гърба, благодаря му за закъснялата доставка на пантите и го изпращам по пътя му.

Няколко часа по-късно привършвам работата си за деня, точно когато една жизнерадостна Лейла влиза в дома си след тренировка във фитнеса, подскачайки със своите маратонки и тесен клин. Показвам й какво свърших този следобед в преустроената й кухня и я осведомявам за това, което трябва да се направи утре, когато се преместя към финалните щрихи от работата.

— Наистина се получава много добре — казва тя по нейния закачлив начин. — Свършил си невероятна работа! И съм толкова доволна, че Натали успя да вмъкне това преустройство в графика ти. Знам, че беше голямо затруднение, но ти имаше отлични препоръки, а аз исках най-доброто за моя дом.

Аз кимам и благодаря, след което я уведомявам на кого дължи всичко.

— Натали е вълшебница в планирането. Тя може да накара почти всяко нещо да проработи.

— Добре, защото може да имам и друг проект за теб. Нека да говоря със съпруга ми Крейг довечера, когато се прибере от срещата си с борда и след това ще измислим нещо.

— Звучи като план. И ще се видим утре, за да завърша с шкафовете.

Скоро съм отново в офиса ни на Западна 50-та, за да оставя инструментите и материалите, и никой друг, освен Господарката на Планирането, или иначе казано жената, която се справи с всичко, ме посреща.

— Хей, Уайът — обажда се Натали от бюрото си, когато влизам.

Виждаш ли, почти ми се иска да се обадя на Флойд и да му кажа, че да следва съвета ми е лесно. Аз успявам всеки ден. Ама че чудо! Особено като се има предвид, че имам интелигентна асистентка, която е красива, умна, фантастична в работата си, а усмивката й просто ме убива. Наречи ме старомоден. Умирам си за жена със страхотна усмивка и Натали с нейните ярки сини очи и руса коса като на мажоретка, има най-страхотната. Тя е перфектното американско момиче, като ябълков пай, и просто искам да я изям.

Имам предвид, че не искам това.

Мамка му, прозвуча погрешно!

Съвсем не искам да изям асистентката си. Или да я чукам. Или да я наведа над бюрото.

Виждаш ли? Следвам собствения си съвет. Пенисът ми е на сигурно място в панталоните ми.

Освен това Натали е много добра в работата си и не е правилно да мисля за нея по този начин. Да не споменавам, че е опасно. Последният път, в който се забърках с някого, с когото работех, бизнесът ми едва не пропадна. Това преживяване ми даде урок, който трябваше да съм научил много отдавна — не смесвай бизнеса с удоволствието. Получава се гаден коктейл с горчив привкус. Така че, макар Натали да има най-красивото лице, което съм виждал от години, и най-щедрото сърце, наивно чак до глупост, и въпреки че веднъж си помислих, че ме желае, не можех да стигна с нея до там.

Потискам всичко забавно и игриво, когато тя ме заслепява с тази убийствена усмивка и ме пита:

— Как върви работата на Мейуедър?

Посочвам тялото си от торса чак до краката си, след което подушвам въздуха за ефект:

— Страхотно, но имаш ли нещо, което да премахне миризмата на глупак от мен?

Тя посочва рафтовете на отсрещната стена на офиса и казва, преструвайки се на сериозна:

— Най-горния рафт. От лявата страна. Взех си нов спрей против задници миналата седмица. Но понякога е необходимо да натиснеш няколко пъти, за да проработи наистина. Така че го използвай правилно. Нали?

Вдигам палец, преструвам се, че взимам флакона с аерозол и се поливам с него, след което го връщам обратно:

— Така! Вече е по-добре.

Грабвам овехтелия стол с цвят горчица срещу нейното бюро и потъвам в него. Тук не идват клиенти, офисът е само за нас, така че можем да икономисаме от мебели.

Тя завърта химикалката в ръката си.

— Е, кой причини замърсяването днес? Флойд ли беше или Кевин, мазният електротехник, когото се опита да удушиш?

— Мазният Кевин се нуждаеше да бъде удушен. Съгласна ли си, или не?

— Напълно съгласна — кимва тя. — Толкова много съгласие има в мен. Не мога да си представя колко повече от това бих могла да се съглася.

— Удушаването беше сто процента необходимо — добавих. Тъй като Кевин я сваляше, когато се отби преди няколко седмици.

Ето как стоят нещата — Натали можеше да го разкара с едно мигване на окото. Можеше сама да го повали на земята. Но тези глупости, които той избълва, с похотливите погледи и неприличните коментари, не минават при мен. Щях да направя същото, ако някакъв пич се опита да опипа малката ми сестра Джоузи в пекарната, където работи. Така че сложих ръка на рамото на Кевин в стил Вулкан и незабавно го придружих до шибания изход на офиса си. Никой, ама наистина никой няма право да се задява със служителите ми.

— Днес беше Флойд — казвам и представям безопасната за нашата работа версия на историята — тази за печеленето на клиенти от Флойд, без коментарите му за чукането на асистентките. Не е нужно нещо подобно да виси помежду ни. Не мога да насадя тази забранена мисъл в главата й.

Тази рискована, опасна, мръсна, развратна, напълно шибано-примамлива идея. Погледът ми обикаля офиса за кратко и мислено правя списък на всички места, които крещят да бъдат сефтосани. Бюрото й, столът й, пода… И просто ей така, в главата ми настава дива суматоха от неподходящи мисли. Точно това, което не трябва да бъде. Сякаш възбудени извънземни са нападнали ума ми.

Но аз не съм Флойд. Мога да се справя по-добре, така че си представям едно менгеме, слагам всички образи в него и ги смазвам в съзнанието си. Мръснишките картини и възбудените извънземни също.

— И след това го изведох от дома на Лейла и му казах, че ще се видим по-късно — разказвам аз, завършвайки историята, като прокарвам ръка през тъмнокестенявата си коса. — Подобно на по-късно в друг живот.

— Хмм — изхъмква тя.

— „Хмм, това е страхотно“ или „Хмм, защо уволних един от нашите доставчици“?

— Хмм, като това, че твоята история ми дава добра идея. Нещо, което исках да направя от много време.

— Какво е то?

Очите й блестят. Нейните са един нюанс по-светли от моите тъмносини.

— Искаш ли да намеря нов доставчик на панти?

Идеята е повече от перфектна. С ентусиазъм удрям дланта си в ръба на бюрото й.

— Да, и за протокола: ти си брилянтна и краси… — отрязах последната дума, така че да звучи като нисък басов звук. Забележка към себе си: Не я наричай красива, след като си смъмрил друг мъж за това, че я сваля на работното място.

Тя ме гледа в очакване да завърша изречението и някак успявам да изкривя думите в нов комплимент като казвам:

— Брилянтна и… щедра. — Щедра? Сериозно? Какво, по дяволите, беше това? Може би тя няма да забележи.

Нямам този късмет.

— Щедра? — пита тя и в гласа й долавям скептицизъм. Както и би трябвало да бъде. — Аз съм щедра?

Кимам и продължавам, като се владея.

— Мозъкът ти. Той е като рог на изобилието от идеи. Това е щедро изразяване на благодарност. Това е щедрост — казвам, тъй като трябва да затвърдя това прикритие.

Тя изпъна раменете си.

— Щом така казваш, Хамър. И този рог на изобилието днес беше две крачки напред. Вече намерих нов доставчик. Обадих се тук-там, разговарях с някои от нашите колеги и получих няколко добри препоръки. Вече имам нов човек за пантите на разположение.

Усмивката ми стана широка.

— По дяволите! Ти си три крачки пред мен.

— Добрият асистент трябва да бъде.

— А ти си страхотна! Какво ще кажеш да отидем да отпразнуваме тези шест месеца, откакто ти направи „WH Carpentry & Construction“^[2] много по-добра компания, отколкото беше по-рано?

WH са инициалите ми. Уайът Хамър.

Но WH може да означава и нещо друго.^[3] Ще видиш. Не се притеснявай. Цялото Орео. Помниш, нали? Ще ти го дам.