Лорън Блейкли
Надарен (6)

5.

Бих могъл да свикна с това. Кожени седалки, които се пускат назад почти докрай. Безупречното обслужване, включително и обедно меню от три ястия. Спокойно пътуване в лукс, до Натали.

Лейла дреме в седалката от другата страна на пътеката. Взела е Ксанакс. Летенето я кара да се чувства неспокойна, така беше казала, затова сега е в страната на сънищата, с черна сатенена маска за очи, прилепнала плътно върху лицето й.

— Мога ли да ви донеса още нещо? — пита ни стюардесата.

Поглеждам я изненадано. За части от секундата установявам, че е хубава. Беше ни обслужвала през целия полет, но изведнъж нейната външност ми действа като юмрук в корема. Копринено мека червена коса, пълни устни и топли кафяви очи, както и стегната, стройна фигура. Но след това всички мисли за нея излитат от главата ми. И не само защото би било грубо да свалям стюардесата от самолета на Лейла, но също така би било твърде неуместно да го правя пред служителката си. Истината е, че всъщност не желая да задълбочавам запознанството си с нея. По-скоро съм заинтересован да си поговоря с Натали по време на този полет. Въпреки че се шегуваме помежду си в офиса и макар че няколко пъти сме излизали на вечеря, ние най-често си говорим за работа. Има много неща, които не знам за нея.

Стюардесата прибира посудата от обяда ни — суши с жълтопера риба тон и пита дали искаме да гледаме филм. Насочвам вниманието си към Натали, оставяйки я да реши. Тя поклаща глава и отговаря:

— Мисля, че ще почета.

Но не чете. Не изважда своя Киндъл, нито книгата. Вместо това ме побутва с лакът и казва:

— Не съм си представяла, че да работя в строителна фирма, означава да летя до Вегас в такъв разкош. Трябваше да те проуча много отдавна. Никога нямаше да приема всички кофти работни места, които имах преди.

Смея се:

— Разкажи ми повече за онова, което си работила преди.

Всъщност не знам много за това, което е правила, преди да започне работа при мен. Не трудовата й автобиография й беше спечелила сегашната длъжност. Нейната предприемчивост го направи.

Тя повдига вежди.

— Дори и за времето, когато работех като оператор на „секс телефон“?

Очите ми едва не изскачат от орбитите си. След това обуздавам смаяното си изражение и давам най-доброто от себе си, за да изглеждам безразличен.

— О, така ли?

Тя кимва.

— Беше страхотно. Правехме всичко, но ние бяхме специализирани във фетишите, свързани с козина и крака.

Старая се да запазя лицето си сериозно, когато картинката и звуците от Натали, която върти телефонния кабел, докато мърка дрезгаво, с високи токчета на малките си стъпала, проблясва като неонов билборд пред очите ми. Преглъщам и се справям със сухотата в гърлото си.

— Наистина ли?

Не съм сигурен дали съм възбуден, или разгневен. Може би и двете. По-скоро възбуден.

Тя кимва няколко пъти.

— Нямаш представа колко много мъже имат фетиш към краката, докато не започнеш да правиш телефонен секс. Искат да чуят как се разхождаш на високи токчета. Харесват звука, който издават върху твърдия — каламбурът е умишлен — дървен под.

По дяволите, обожавам каламбурите. Луд съм по тях. Но нямам никаква представа как да реагирам на този. Потърквам с ръка челюстта си. Това е съвсем нова страна на Натали. И не мога да не си я представя как се разхожда наперено напред-назад из стаята с обувки на висок ток. Тя вече е опияняваща комбинация от външност на мажоретка и сърце на мъжкарана. Добави сега и високите токчета и аз съм пътник. За протокола — изобщо не съм фетишист на крака, но се обзалагам, че ще изглежда греховно секси в обувки с 10-сантиметров ток. Червени. С крака, увити около кръста ми, докато я чукам до стената.

— А козината? — питам, правейки всичко възможно да остана вкопчен в странната фетишистка част на разговора, а не в развратната интимна фантазия.

— Хора, които носят цялостни костюми от козина — обяснява тя.

— Схванах какво е — намръщвам се объркано. — Това, което не разбирам, е, че козината е по-скоро нещо от реалния живот.

Тя кима пресилено.

— Това е много често срещано при телефонния секс. Преструваш се, че носиш костюм на лисица. Или на катерица. Миещите мечки също бяха популярни. Но най-вече секси катеричка. Това беше любимото.

Опитвам се. Кълна се, че се опитвам. Но представата как Натали, шепнейки мръсни думи, потърква косматата си опашка в мен, докато събирам ядки в бузите си, не ми се връзва.

— Обаждали са се мъже, които искат да правят секс с момиче, облечено в костюм на катерица?

Тя кимва.

— Нарича се yiffing^[1]. Щуро, нали?

Прокарвам ръка през гъстата си коса, която е малко чуплива днес.

— Малко, но изборът си е бил твой.

Натали повдига вежди.

— Признай си! Шокиран си.

— Не — казвам, опитвайки се да бъда внимателен. След това си мисля — майната му. — Да, добре. Може би малко.

Огромна усмивка грейва на лицето й.

— Хвана се — тя ме сочи с пръст и светлосините й очи проблясват победоносно.

— Какво?

— Чух, че обичаш шегите. Джоузи ми каза.

Избухвам в смях и клатя глава с разбиране.

— Много добре — казвам и започвам бавно да ръкопляскам. — Печелиш! Накара ме да изглеждам глупаво!

Изпъвам левия си крак и тя изиграва най-доброто си представление, правейки се, че го дърпа. Преструвам се, че го е хванала и с все сила го мята във въздуха, сякаш кракът ми е огромна риба, която е уловила.

Тя сумти, докато го тегли като с корда, навиваща се на макара, след което пускам крак на земята и удрям юмрука си в нейния.

— Сега сериозно. Вечерята е от мен тази вечер.

— Най-добре винаги да е от теб — отвръща и добавя, за да подчертае. — Шефе.

Аха, ето го напомнянето.

— Както и да е — продължава Нат. — Може и да съм те преметнала, но всичко, което казах, е истина. Никога не съм споменавала, че аз съм провеждала тези разговори. И зная всичко това, защото наистина работех в компания за телефонен секс. Просто самата аз не бях оператор. Отсявах момичетата, които искаха да работят за нас, оформях графиците, уверявах се, че им е било платено, записвах всички обаждания. Беше странно забавно.

— И аз съм странно впечатлен. — Никога не бих предположил, че работата като оператор на секс телефон може да е част от трудовата биография на Натали, но начинът, по който го описа, напълно отговаряше на нейните организационни умения.

Удря ме закачливо по бицепса.

— И технически не съм те излъгала.

— Ти все пак технически ме забавлява ужасно много.

— Добре — казва тя с широка усмивка. — Искаш ли да знаеш повече за предишните ми работи? Имам някои интересни неща.

— Разбира се — казвам, като протягам дългите си крака, наслаждавайки се напълно на голямото свободно място за крака и на разговора.

— След компанията за телефонен секс работех като педикюристка на домашни любимци.

— Че това работа ли е?

Тя кимва с блестящ поглед.

— О, да! И то не съвсем лош начин да се издържаш. Нямаш представа колко плащат богатите в Манхатън, за да накарат някой да дойде в дома им и да скъси ноктите на чихуахуата им.

— Защо тогава не продължи там?

— Учудващо, но не исках да прекарам целия си живот, работейки върху кучешки крака. Не ме разбирай погрешно. Обичам кучетата и лапите са страхотни, но когато влезе в конфликт с графика ми на курса по доджото, трябваше да се откажа.

Потупвам я по коляното:

— Което ни отвежда до твоята истинска страст. Нанасянето на страничен удар в главата.

Идвайки по-близо, тя се преструва, че ме удря в гърдите.

— Или в сърцето.

Очите й блестят. За секунда виждам нещо в тях. Или може би просто чувствам думите й като предупреждение, сякаш наистина може да нарани сърцето ми.

Премигвам и поглеждам настрани.

Тя отпуска ръката си и поставя длани в скута си.

— Въпреки това наистина обичам този спорт.

Сега тонът й е по-спокоен, по-сериозен, отколкото когато бърбореше за козина, крака, лапи и нокти.

— Винаги съм го обичала.

— Още от малка?

— Родителите ми ме изпратиха на уроци по карате, когато бях на шест. Имах много енергия и това беше страхотно място, където да я изразходвам. Израснах с този спорт и го разбирам. Техниките, уменията и най-вече фактът, че винаги можеш да се усъвършенстваш. — Тя вдига очи, срещайки моите. В този момент сякаш свали преграда, която стоеше между нас — тази между шеф и неговата асистентка може би — тъй като навлезе в по-лична територия. — Също така обичам да преподавам. Любимата ми част е самозащитата. Наистина искам да продължавам да уча жените да се защитават и да използват бойни изкуства за това. Чувствам, че това е точно специалното нещо, което мога да правя, нали разбираш?

Гласът й е уязвим, сякаш иска потвърждение, че нейното признание означава нещо за мен. Че ще се отнеса към него с внимание. И го правя.

— Напълно разбирам, какво имаш предвид и подозирам, че си страхотна.

— Не ме разбирай погрешно. Обичам да работя за компанията ти и работата ми в WH е страхотна — казва Натали. След това лека усмивка извива устните й, разширява се, докато накрая се превръща в прозявка. Огромна прозявка. Тя вдига ръка към устата си. — Мисля, че чувам как дрямката ме зове.

Няколко минути по-късно тя е заспала на седалката си. Малко след това главата й се плъзга към рамото ми. После, когато вече е дълбоко заспала, горната част на тялото й се спуска надолу, надолу, надолу… главата й пада в скута ми.

И така прекарвам останалата част от полета с Натали, свита върху коленете ми. Да, това ме възбужда. Да, ужасно много ме възбужда. И да, съзнанието ми е изпълнено с поредица от образи за това, къде може да бъде главата й, ако се събуди, премести се с няколко сантиметра и отвори широко устата си.

Премествам се лекичко назад в седалката, за да направя малко разстояние между лицето на Натали и семейните ми скъпоценности.

Скоро започваме да се спускаме над Лас Вегас. Тя се събужда, когато се приземяваме и се изправя рязко, очите й се стрелкат насам-натам, сякаш се опитва да разбере къде е и как се е озовала тук.

— Нима аз…?

Тя посочва краката ми.

— Дали си спала в скута ми?

Тя кима.

— Да.

Очите й се разширяват до размера на чинийки.

— Аз ли направих това? — посочва трескаво чатала ми.

Мамка му. Забелязала е, че съм се надървил. Прехвърлям цяла поредица от възможни оправдания, касаеща събудилия се приятел по време на следобедната й дрямка върху скута ми, когато очите ми проследяват пръста й. Тя не сочи към пениса ми, а към мокрото петно на дънките ми. Огромното мокро петно, което може да бъде причинено единствено от…

Тя вдига ръка към гърдите си.

— Толкова съжалявам, че те олигавих.

Разсмивам се.

— Скъпа, можеш да се лигавиш върху мен по всяко време.

Тя ми отправя извинителна усмивка, след което посяга към задания си джоб за телефона. Когато ръката й остава празна, се оглеждам наоколо и го забелязвам на пода до краката ми, където трябва да е паднал, докато е спяла.

Посягам да го взема, за да й го дам и правя всичко възможно да гледам настрани, но не мога да не забележа края на съобщение от сестра й, което се появява на екрана.

„Знаех, че ще се чувстваш така!“

Как, чудя се аз?