Лорън Блейкли
Надарен (29)

28.

Натали: Не мога да рискувам работата си по този начин. Другата си работа. Уроците по карате.

Уайът: Съжалявам, Нат! Чувствам се ужасно.

Натали: Вината не е твоя.

Уайът: Изцяло моя е. Трябваше да бъда по-умен. Да те заведа у дома или нещо такова.

Натали: И аз имам вина. Това може и да (не!) те изненада, но доста харесвам рисковия секс.

Уайът: Шокиран съм! Шокиран, казвам ти.

Натали: С теб, трябва да добавя. Харесва ми с теб. Просто нещо се случва с мен. Опасността. Рискът да бъдеш хванат.

Уайът: Ъм. Да! Дяволски секси!

Натали: Но това е толкова рисковано.

Уайът: Определено е твърде опасно…

Натали: Наистина е така. Знам, че се опита, но когато госпожа МакКиън ме помоли да остана, след като ти си тръгна… Е, нека просто кажем, че останах с впечатлението, че тя не е особено доволна от мен.

Уайът: О, мамка му! Нат, чувствам се ужасно! Какво мога да направя, за да ти помогна?

Натали: Стани грозен! Дръж се като задник! И спри да бъдеш толкова дяволски загрижен.

Уайът: По същия начин, започни да се държиш като студенокръвна кучка, която ще ми забие нож в гърба. Ще ми е много по-лесно да държа ръцете си далеч от теб.

Натали: Ако може да притъпиш чувството си за хумор, за да не се смея толкова много, когато съм около теб, това също би помогнало.

Уайът: Докато сме на темата, престани да имаш толкова общи неща с мен.

Натали: И още нещо. Може би ще можеш да се откажеш от опитите да ми помогнеш да успея в моето хоби.

Уайът: А какво ще кажеш да престанеш с глупостите, като ми правиш сандвичи? Това премина всякаква граница.

Натали: Радвам се, че си харесал сандвича.

Уайът: Хм, трябва да призная, че го дадох на един бездомник.

Натали: Това е толкова сладко. Виждаш ли? Това имам предвид. Просто правиш такива неща…

Уайът: Чакай! Преди да си помислиш, че съм сладък, нека бъда честен. Страхувах се, че ще ме отровиш.

Натали: И ВМЕСТО ТОВА СЕ ОПИТА ДА ОТРОВИШ ЕДИН БЕЗДОМЕН ЧОВЕК???

Уайът: Не! Паникьосах се! Мозъкът ми блокира. Казах ти за бившата ми и какво се опита да направи с бизнеса ми. Понякога мисълта, че някоя жена се опитва да ми навреди, е по-силна от мен. Беше глупаво и грешно да мисля по този начин за теб, но така или иначе го направих, представяйки си, че кроиш нещо. Изхвърлих сандвича, а по-късно разбрах, че бездомникът го е харесал и… Е, почувствах се като идиот.

Натали: Това е малко гадно.

Уайът: Гадняр от световна класа, трябва да добавя. Ще ми простиш ли?

Натали: Да, защото вече си бил наказан достатъчно, като си пропуснал грандиозния ми обяд. Ненадмината съм в сферата на сандвичите.

Уайът: Може би ще мога да ти се реванширам с един Стир-фрай^[1]. Или с една югозападна супа от скариди. Или тази нова рецепта за фахитас^[2] с пушен сом, която е невероятна.

Натали: Моят отговор на всички три въпроса е да. И също така, искам да знаеш… разбирам те. Наистина. Всички имаме страхове. Твоят страх е да не бъдеш ограбен. И, хей, последното ми гадже беше скучно, така че аз се страхувам да не бъда отегчена.

Уайът: Как една жена като теб се е оказала с такъв скучен тип? Ти си пълната противоположност. Най-вълнуващата, най-интересната и завладяваща жена, която някога съм познавал.

Натали: По онова време си мислех, че трябва да бъда по-сериозна. И по-малко отдадена на приключенията.

Уайът: Твоят приключенски дух е едно от нещата, които най-много харесвам в теб, Нат.

Натали: Аз също.

Натали: Освен това сгреших.

Уайът: Сгрешила си? За какво? За приключенския дух?

Натали: Не. Помниш ли във Вегас, когато казах, че няма такова нещо като шоколад без калории… или мъж, който да е забавен, надарен и сладък?

Уайът: ОТКРИЛА СИ ШОКОЛАД БЕЗ КАЛОРИИ?! Идвам.

Натали: Иска ми се! Но аз срещнах този мъж, който е забавен, надарен и сладък.

Уайът: Няма начин! Звучи като еднорог.

Натали: Харесвам еднорозите.

Уайът: Обзалагам се, че и еднорозите те харесват. Чувам, че обичат смели, секси, страстни, мили, грижовни, организирани и абсолютно невероятни мадами.

Натали: Има само един проблем с този еднорог.

Уайът: Какъв?

Натали: Той ми е шеф.

Уайът: Да, намирам се в много подобна ситуация с една служителка.

Натали: Какво правим, Уайът?

Уайът: Иска ми се да знаех, Нат. Иска ми се да знаех. Всичко, което знам, е, че не мога да спра да мисля за теб, но не искам да ти създавам неприятности. На нито едно от работните ти места.

Натали: Това е истинският еднорог. Мисли за всичко.