Лорън Блейкли
Надарен (25)

24.

Преди да се срещна с Натали, правя планирано спиране в Гринуич Вилидж, за да се видя с Чейс. Държа жълто-черния магнитен инструмент до стената на апартамента, сканирайки повърхността на мазилката.

— Проблемът е, че този детектор полудява винаги, когато съм наоколо — промърморвам безизразно.

— Ха-ха-ха! — казва Чейс, докато претърсвам за кабели и тръби стената на дневната на едностайния апартамент, който той обмисля да наеме. — Мислиш ли някога да пенсионираш тази шега?

Клатя глава, докато почуквам с кокалчетата на пръстите си по стената.

— Някои шеги никога не остаряват. Както и да е, тръбите са тук, така че без проблеми можем да поставим рафтове. Знам, че искаш много от тях, за да се фукаш пред дамите с всички дебели книги, които си прочел. Но вероятно няма да вкараш нито една мацка в леглото си, защото си много грозен.

Той въздиша дълбоко.

— Прав си. Няма да ги вкарвам тук. Защото няма да могат да дочакат, за да ми се нахвърлят. Ще бъдат върху мен още в асансьора.

Мушкам уреда в задния си джоб, след което започвам да издавам непрекъснат бипкащ звук.

— О, човече, няма да спре да го прави, докато съм тук.

— Очевидно засича мен — казва той, като се обляга на рамката на вратата на своята потенциална дневна.

Посочвам с пръст към него.

— Виждаш ли? Дори ти не можеш да устоиш. Не можеш да отречеш силата на шегата за стенния детектор.

Той обхожда с поглед празния апартамент. Агентът по недвижимите имоти го остави да огледа за последно, преди да подпише. Той ме помоли да се присъединя, за да е сигурен, че мястото няма някакви скрити структурни проблеми. Не че щеше да носи отговорност за нещо, но и двамата сме чували ужасяващи истории за наематели, които се нанасят в разпадащи се апартаменти, а след това водят война с хазяите за ремонта. Най-добре предварително да се уверим, че домът е в солидно състояние, а този изглежда добре. И още по-забележителното е това, че сградата е стара, разположена в страхотен район с калдъръмени тротоари и приятни ресторанти.

Чейс посочва голите подове и стени.

— Това жилище е страхотна сделка, нали?

— Да, взимай го.

— Супер! Мисля още сега да отида да се видя с брокерката. Когато я попитах за ключовете, за да го огледам, всичко, което трябваше да направя, бе да я заслепя с убийствената си усмивка и тя ми ги даде. Луда е по мен. — Примигва с лешниковите си очи, докато се хили. — Даде ми отстъпка заради това, че съм толкова красив.

Аз въртя очи.

— Пич, тя не ти е дала отстъпка. Първо, ти не си Хенри Кавил или играч на Ню Йорк Янкис. Не притежаваш такава притегателна сила. Второ, това е Ню Йорк. Никой не получава отстъпка за жилище.

— Ти просто завиждаш на моята невероятна способност да свалям дамите по този начин. — Той щраква с пръсти.

В следващия миг тонът му става сериозен.

— Е, какво става с твоята съпруга?

Облягам се на кухненската врата и въздишам тежко. И двамата спираме да се шегуваме.

— Мамка му, човече, не знам! Не мога да разбера какво, по дяволите, трябва да направя.

Разказвам му най-новото, за да е наясно със ситуацията — анулирането на брака ни се провали, чукаме се като зайци върху бюрото й, а след това тя стана Кралица — разведи-се-сама.

Намръщен, Чейс се почесва по главата.

— Хвана ме. Нямам думи.

— Хайде, Доктор Брейн^[1]. Ти никога не оставаш без думи.

— Не, искам да кажа, че не мога да разбера къде е проблемът. — Той удря юмрук в дланта си. — Можеше просто да я чукаш.

Правя физиономия.

— Това е малко тъпо. Освен това, не е така.

— Не, точно така е.

Клатя глава.

— Трудно е да разделиш всички неща.

— Искаш да кажеш, че никога не си правил секс без чувства?

— Разбира се, че съм правил. Имах предвид, че е трудно да се отделят всички останали… усложнения. Като факта, че аз съм й работодател.

Той потупва дясната страна на главата си.

— Поставяш секса в сексуалната част на мозъка ти. — След това се потупва по лявата страна. — Слагаш работата в работната част. — След това избърсва длани една в друга. — Готово.

Клатя глава, развеселен.

— А сестра ми се чуди защо те наричам негодник.

Очите му светват и изражението му се променя от преситен плейбой в ентусиазиран мъж.

— Сестра ти пита за мен?

Въртя очи.

— Не позволявай на въображението ти да се развихря. Освен това, след онова, което току-що каза за различните части на мозъка, стой далеч от сестра ми.

— Просто те дразня. За всичко, включително и за чукането. — Сега преминава изцяло в режим „доктор-пациент“. — Никакво дразнене, никакво чукане. Знаеш какво трябва да направиш. Както казах и преди, грижа те е за тази жена. Когато това се случи, няма отделни части, така че трябва да сложиш край. — Разсича с ръце въздуха. — Тя е твоя служителка, така че не можеш да си го позволиш.

Това харесвам в Чейс. Половината от глупостите, които казва, е, за да ме провокира, а аз дяволски много уважавам този вид приятелски отношения. Но когато стане напечено, мъжът знае, че има определени правила, и трябва да ги следва.

— Прав си. Ще трябва да държа инструмента в кутията.

Той имитира, че отваря кутия за подаръци на кръста си и аз кимам в знак на съгласие, след което посочвам подовете от твърда дървесина.

— А ти и различните части на мозъка ти, определено трябва да вземете този апартамент. Това е добра сделка.

— Мисля, че ще го направя. Благодаря ти, че намина да погледнеш. И, хей, ако искаш малко тренировка за това как да се държиш около Натали, двамата трябва да дойдете при Макс следващия уикенд. Той искаше да ми приготви вечеря в стил „добре дошъл отново в града“ — казва Чейс, говорейки за брат си.

— Там съм. Ще питам и Натали също.

Той се плясва по челото.

— О, забравих да ти кажа. Тя ще бъде там. Джоузи планира това заедно с Макс, така че тя покани Натали.

Въртя очи.

— Ти винаги кроиш нещо.

— Това ме описва перфектно. О, и късмет с този малък проблем, че не можеш разделиш секса от чувствата — казва той и повдига вежда, когато излизаме.

— Имаш ли хапче и за това, Доктор Дик^[2]?

Той посочва към чатала си.

— Да, нарича се детектор на жребеца. — Той люшва ханша си напред-назад. — И винаги сочи към дамите.

Работата е там, че Чейс само говори. Беше лудо влюбен в едно момиче по време на специализацията си и нека да кажем, че не му се получи по начина, по който искаше.

Въпреки това е прав. Залогът за Натали е много по-голям, отколкото моето нажежено до бяло желание да я чукам като за последно ден и нощ. Или идеята да я отведа в Кони Айлънд, за да се повозим на скоростното влакче, или да я заведа на барбекю, или да е тази, която стои до мен на сватбата на Ник.

Рискът е за нея.

Натали има работа, която има значение за нея. Колкото повече задълбаваме, толкова по-голям е рискът да я поставя в неудобна ситуация в офиса. Очевидно никога не бих я уволнил заради това, но искам тя да се чувства комфортно по време на работа. Трябва да уважавам способността на жената да плаща сама сметките си и тъй като аз съм този, който подписва чековете й, не мога да позволя на моя член — лоялен при това — да командва парада.

Това не е мъжът, който искам да бъда.

Ако продължа да се задявам с нея, как ще се почувства тя, когато всичко приключи? А то ще приключи. Неизбежно е. Връзките винаги приключват, особено онези, които са започнали в офиса.