Ники Пелегрино
Италианско изкушение (48)

19.

Киара и Хариет стояха пред вратата на едно място, за което никога не си бяха представяли, че ще се наложи да посетят. Пред тях, наредени като войници на парад, в очакване на проверка стояха закачалки и закачалки с миниатюрни дрехи — някои в пастелнорозово, други в най-бледо синьо, — но повечето бяха в ярки цветове, които най-безсрамно се разминаваха.

Магазини като този са абсолютна обида за сетивата, помисли си Киара, докато се взираше в „Бебешкия отдел“. Въздухът миришеше по-различно, някак си по-сладко и бе изпълнен с плача на мънички човешки създания.

Хариет инстинктивно погълна растящия си корем, когато продавачката вдигна очи и срещна погледа й.

— Мога ли да ви помогна? — попита тя с учтива усмивка.

— Трябват ми… трябват ми… нали разбирате… бебешки неща — отговори Хариет.

Усмивката не помръдна.

— И какви по-специално да са тези бебешки неща?

— Ами всъщност всичко — призна си Хариет. — Но може би трябва да започнем с дрехите. Имате ли нещо в черно? Обикновени дрехи за смяна или цигански шал например?

— Не, страхувам се, че черното е единственият цвят, който нямаме в наличност — отвърна гробовно продавачката.

— О, разбирам. Добре, какво друго ще ми е необходимо?

Когато Хариет вече се бе сдобила с изчерпателен списък на цялата екипировка, от която нероденото й дете щеше да има нужда, цветът на лицето й беше станал пепеляв.

— Масички за преобличане, бебешко креватче, детска количка. Специално това, специално онова — повтаряше ужасено тя. — Пелени за еднократна употреба и столче за лека кола… а аз нямам никаква кола. Когато бях дете, нямаше и помен от всичко това, сигурна съм. Направо е абсурдно. Не, не мога да се справя.

— Е, предстоят ти още доста месеци, така че няма нужда да купуваш всичко наведнъж — отбеляза разумно Киара. — Нека днес да купим само едно нещо.

— Добре — съгласи се Хариет. — Ще купя чифт обикновени бели терлички, но после искам да си отида, да седна зад бара и да зяпам бутилките.

Терличките, опаковани във весела бебешка торбичка, бяха затъкнати в най-непристъпните бездни на дамската чанта, носена от Хариет. След като тя самата седна в ъгъла на някаква кръчма, до една ниска маса, бе много трудно да се забележи, че е бременна.

— Искам двойно уиски и чаша Перно след това — каза тя на Киара. — И три опаковки чипс с лук и сирене.

Киара се върна от бара с две чаши Перие, оскърбително украсени с резенчета лимон и едно пакетче ядки без сол.

— Свършили са уискито, нямат и Перно, затова ти взех това — каза тя.

Хариет печално кимна.

— Става.

За известно време мълчаливо отпиваха от своето Перие, заслушани в дразнещите писукания и прозвънявания от игралния автомат, на който някой играеше в далечния ъгъл.

— Искаш ли да поиграем билярд? — предложи Киара най-накрая.

— Давай! — отговори Хариет.

И двете съвършено непохватно и пречейки си взаимно се заловиха да оправят щеките си, което им отне доста време, а после подредиха топките в добре оформен триъгълник. Киара направи първия удар и разпръсна топките по цялата маса, но никоя от тях не се поблазни от идеята да влезе в дупка.

— Тревожа се за теб — каза тя на Хариет.

— Не, аз се тревожа за теб — отговори приятелката й, наведе се над масата и стреля несръчно към бялата топка.

— Ама че гадост! — каза Киара. — Ти изобщо не удари.

— Знам. Може ли да опитам още веднъж?

Този път тя успя да накара бялата топка едва-едва да се завърти из масата и сякаш чрез божествена намеса леко да се наклони и да удари червената топка, която влезе в дупката. Хариет вдигна щеката си във въздуха.

— Ура! Уцелих — обяви тя пред почти празната кръчма и се наведе, за да удари отново и този път значително по-силно с бялата топка. — Знаеш, че ще се оправя, Киара. Бях много зле, когато разбрах, че съм бременна. Отне ми малко време, докато реша дали да запазя бебето и затова не ти казах, не можех. Но сега съм сигурна, че всичко ще бъде наред. Ти си тази, за която се тревожа.

— Защо?

— Ти си съвсем сама. Нещата с Паоло се издъниха и все още не знаеш кой е баща ти. Чувствам се виновна, защото изобщо нямаше да започнеш тази италианска история, ако не те бях подтикнала към нея.

Киара остави щеката си на масата и успокояващо прегърна приятелката си.

— Не си го слагай на сърцето, Хариет. Аз също ще се оправя. В Италия открих дядо и баба, намерих и нови приятели. Не съжалявам, че отидох там. Не съжалявам дори, че толкова глупаво хлътнах по Паоло, защото в края на краищата беше забавно.

— Да, но аз знам какво ме очаква в бъдеще. — Хариет се потупа по корема. — А ти знаеш ли?

— Имам да правя телевизионно шоу. За момента това е моето бъдеще.