Ники Пелегрино
Италианско изкушение (16)

16.

Мария Доменика не можеше да се сдържа повече. Представяше си Росария в кухнята сама, заобиколена от люлееща се камара мръсни чинии, които ще трябва да мие и подсушава до късно през нощта. Пъхна спящата Киара в успокояващите ръце на Пепина, намери една от старите си престилки и предложи да помогне.

— Оправям се — намръщено й каза Росария.

— Ти ще миеш, аз ще подсушавам — отговори Мария Доменика, оглеждайки познатата кухня, която изглеждаше странно празна без голямата маса.

— Струва ми се казах, че се оправям.

— Искам да помогна.

— А ти получаваш всичко, което искаш, нали! — Гласът на Росария беше горчив като лимонадата на Джина Роси.

— Какво имаш предвид? — попита Мария Доменика, макар прекрасно да знаеше отговора.

— Е, ти успя да получиш всичко — продължи да се заяжда Росария. Беше приключила с миенето на чашите и оставяше мръсната вода да се оттече, така че отново да напълни мивката и да се залови с чиниите. — Получи мъжа, къщата, работата и бебето, но продължаваш да се въртиш тук цял ден злочеста като самия грях.

— Може би нещата не са така идеални, както ти се струва — подхвърли Мария Доменика.

Росария се разсмя.

— Бих могла да те убия — каза тя с нисък глас, докато търкаше образувалата се коричка от разтопена моцарела и домати по една от чиниите със спагети. — Мразя те. Защо трябваше да взимаш Марко? Не можа ли да откриеш друг мъж за себе си?

— Росария, повярвай ми, аз…

Мария Доменика се спря. Как би могла да каже на сестра си, че не иска Марко и никога не го е искала. Нямаше смисъл да й припомня многото му недостатъци, защото Росария нямаше да ги види. Марко бе нейното безумно увлечение по причини, които оставаха абсолютно неразбираеми. Тя ще го преодолее, реши Мария Доменика, но дотогава пребиваването около нея ще е истински ад.

— Не искам да се карам с теб, а само да ти помогна с чиниите. Затова ми подай онази кана за чай или ще работиш тук с часове.

На фона на шума от разговора около голямата маса отвън двете сестри мълчаливо миеха, подсушаваха и подреждаха съдовете. Мария Доменика пъхна остатъците в хладилника, за да може баща й да похапне след час или два. Росария почисти печката и цялата кухня.

Слънчевият следобед беше заменен от топла вечер, малките момиченца изморено се пъхнаха най-накрая в леглото и гласовете на възрастните станаха по-шумни. Мария Доменика разпознаваше гласа на Марко, с една-две октави по-висок от този на баща й — явно се перчеше с нещо: може би със стопанството или как майсторски се оправя с биволите. Тя се опита да не слуша.

Малко след това дочу друг звук — Киара плачеше. Захвърли престилката си и бързо изтича навън.

— Трябва да я нахраня, мамо. Дай я тук.

Пепина не помръдна.

— Остави я да плаче. Не можеш да я кърмиш всеки път, когато заплаче. Трябва да установиш някакъв режим.

— Мамо, тя е мое бебе и аз ще реша кога да я храня. Дай ми я.

Пепина присви очи.

— Отгледала съм пет дъщери и един син. Мисля, че знам какво трябва да се направи. Остави я.

За изненада на Мария Доменика свекърва й беше тази, която се намеси.

— Е, не, Пепина. Става късно. Нека нахрани бебето и след това ще се прибираме. Мразя да шофирам по тези пътечки, когато е тъмно. И между другото, искам да поканя младоженците на едно digestive с мен преди лягане. Само едно малко питие и се пъхаме в леглото.

Връщането с раздрънкания фиат на Елена беше направо инфарктно. При завоите колата се накланяше настрани и не един път Мария Доменика си помисли, че ще се озоват в някоя канавка.

— Какъв хубав обяд, истинска гощавка! — бърбореше Елена. — В твоето семейство са страхотни готвачки. И каква очарователна къщичка си имат. Не мога да повярвам, че всички сте отгледани в такъв малък дом. Сега разбирам колко сме се разглезили ние с Джино в нашата двуетажна къща и големи стаи.

Внезапно Елена натисна спирачката, колата поднесе на завой и забоксува в прахта.

— Опа! — разкикоти се тя.

Мария Доменика хвърли поглед към свекърва си. Бузите й бяха зачервени. Колко ли вино бе изпила?

— Може би трябва да намалиш скоростта — предложи нервно тя. — Става доста тъмно.

— Никога в живота си не съм имала инциденти — изхълца Елена, а колата поднесе при поредния завой.

Когато пристигнаха и Елена спря колата под твърде странен ъгъл, Мария Доменика вече цялата трепереше. Нямаше сили да спори и Елена лесно я натика в къщата за digestive.

— Едно последно питие преди лягане. Ще ви помогне да заспите — така й беше казано.

В задушната тъмна кухня Мария Доменика наблюдаваше как свекърва й разлива лепкавия ликьор в две чаши за вино и директно започна да отпива.

— Ммм, хубаво е — усмихна се по-възрастната жена. — Момчетата не се занимават с такова питие, твърдят, че било твърде сладко. За тях е по-добре да отворя бутилка с вино, ще дойдат след минута.

— Вкъщи никога не пием много — подхвърли Мария Доменика, разглеждайки задръстената от мебели кухня. От едната стена чернееше огромен тъмен дървен бюфет, покрай другата се кипреше някакъв интересен диван, а близо до вратата беше захвърлено нещо, наподобяващо дървена ракла с крака.

Елена улови погледа й и повдигна капака на раклата, за да покаже на снаха си скрития там апарат.

— Това е радиограмофон. Джино ми го купи миналата година. Не е ли страхотен? — Тя отпи още една глътка от чашата си и продължи да разнищва произхода на всяка част от излъсканата си мебелировка. Прокара пръсти по повърхността на бюфета, върху която не се забелязваше прашинка, и обясни: — Той е сватбен подарък. Диванът пък е от баба ми. Старата дъбова кухненска маса се предава от поколения в семейство Манцони. Порцеланът — Елена посочи остъкленото шкафче, пълно с купи и чинии — е събиран от всички жени в рода. Сигурна съм, че някои от съдовете са доста ценни.

Потръпвайки, Мария Доменика си представи как остарява, заобиколена от цял музей с огромни мебели, как ги почиства от праха до последния си дъх. Сякаш прочела мислите й, Елена щедро се усмихна.

— Един ден, cara, всичко ще бъде твое и на Марко, разбира се.

Отвън се чу звук от хлопване вратата на кола и резкия глас на Джино.

— Ставай, cretino, ставай. — Следващите шумове бяха от сборичкване и пронизително кикотене, а после Джино мушна дебелата си плешива глава през вратата и се ухили. — Трябва да ми помогнете да го приберем вкъщи. Не знам какво му става на това момче, трябва да е пил чаша лошо вино.

На големи промеждутъци с носене и влачене, те успяха да се доберат до къщичката и да го стоварят на леглото. Мария Доменика каза „лека нощ“ на свекъра и свекървата, след това съблече дрехите от слабото тяло на своя съпруг и го покри с един от ленените чаршафи с монограм.

— Вода, трябва ми чаша вода — каза й Марко, когато видя, че тя се кани да излезе от стаята.

— Добре, ще дойда само след минута. Трябва да видя бебето.

— Побързай, жаден съм.

Когато се върна и подаде на Марко чашата с вода, Мария Доменика почувства как ръката му се плъзга по крака й. Стисна я изненадващо силно.

— Ела в леглото — нареди той.

— Да, ще дойда само след малко.

— Не, ела в леглото веднага.

Той я дръпна върху себе си, чашата се изплъзна от ръката й и се счупи в масичката, поставена до леглото.

— Не, махни се от мен! — Тя се опита да се бори с него, юмруците й удряха кокалестото му рамо, но той лесно я преобърна по гръб и я затисна с тяло.

— Млъкни!

— Марко, не сега. Не искам сега.

— От толкоз сестри Кароца да ми се падне фригидната — каза той горчиво, сграбчи я за дългата черна коса и дръпна силно. — Обзалагам се, че твоята малка сестричка Росария няма да скимти „не сега“, когато съпругът й иска да прави любов с нея.

Устните на Мария Доменика се опитаха да сподавят едно ридание.

— Това не е любов, Марко — каза тя.

Той обаче не слушаше. Вдигна полите на роклята на цветя и скъса практичното й бельо. Едната му ръка грубо сграбчи нейната, той нахлу в нея и бързо се задвижи. Топлият му дъх, станал остър от киселия мирис на старо вино, я удари в лицето. Потта от топлото му чело падаше върху кожата й.

С широко отворени очи Мария Доменика чакаше влажното лице на Марко да се присвие от удоволствието, което оргазмът щеше да му донесе. Чакането сякаш продължи цяла нощ. Все пак най-накрая очите му леко се изцъклиха, след това той ги притвори, стисна устни и изстена. Беше свършил. Претърколи се върху чаршафа и се изтри с края на нейната дреха.

— По дяволите, утре ще имам махмурлук! Виното на майка ти е ужасно силно.

— Ще ти донеса друга чаша с вода — отговори тя. — Онази се счупи.